Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1385 от 22.12.2023, Районен съд - Пазарджик

Съд
Районен съд - Пазарджик
Дело
Гражданско дело 883/2023
Вид
Решение № 1385
Подписан
22.12.2023
В сила
23.01.2024
Състав
Николинка Николова Попова

Цитирани разпоредби

  • чл. 124 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47 ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 87, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 143 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 144 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 146, ал. 2 · Закон за защита на потребителите

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1385 гр. Пазарджик, 22.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николинка Н. Попова при участието на секретаря Десислава Буюклиева като разгледа докладваното от Николинка Н. Попова Гражданско дело № 20235220100883 по описа за 2023 година

Предявен е установителен иск с правно основание чл. 124 ал.1 ГПК във връзка с 422 ГПК и във връзка с чл. 415 ГПК.

Производството по делото е образувано по предявена искова молба от „** , ЕИК **, със седалище и адрес на управление : гр. ** , със съдебен адрес: гр. София, у**0 против Н.

Я. И. ЕГН ********** гр. Пазарджик, б** , в която се излагат обстоятелства, че въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК, срещу ответника Н. Я. И. било образувано ч.гр.д № 7383/2022 г. по описа на PC Пазарджик и е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение в размер на 441,28 лв. за незаплатени далекосъобщителни услуги и дължими лизингови вноски и неустойка.

В исковата молба се излагат обстоятелства, че на 03.12.2019 г. между ответника Н. Я. И. и ** ЕАД / сега „** /, е сключен Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +** и договор за лизинг за устройство марка TABLET njoy Deimos 7 4 G, както и Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ** от 21.01.2020 г. Вследствие на неизпълнението по договора за мобилни услуги и договора за лизинг И. дължала на основание чл. 11 ал.1 от о ОУ на договора за лизинг и т.19б от ОУ за договора за мобилни услуги / , следните суми :

140,86 лв. задължения към предходни периоди дължими към 05.08.2020 г. , както и дължими лизингови вноски в общ размер от 47,84 лв. за периода 05.07.2020 г. / 04.08.2020 г.

Тъй като ответницата допуснала договорно неизпълнение , на същата били начислени договорни неустойки , както следва : сумата в размер от 252,58 лв. формирана така : по договор за мобилни услуги с предпочетен номер +** от 03.12.2019 г. и договор за лизинг за устройство марка TABLET njoy Deimos 7 4 G сумата в размер на 142,50 лв. , от които сумата в размер от 35,53 лв. , представляваща три месечни такси и сумата в размер от 106,97 лв.

1 представляваща разликата между цената на устройството без абонаментен план и преференциалната цена по сключения договор за лизинг и по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ** от 21.01.2020 г. сумата в размер на 110,08 лв. представляваща три месечни вноски. Задълженията на ответницата за минал период за сумата в размер на 140,86 лв. били обединени в издадените фактури : № **********/05.04.2020 г., № 7304109916/05.05.2020 г. и № 7305330630/05.06.2020 г. , като във всяка фактура било посочено как е формирано задължението. Затова се моли съда да приеме за установено по отношение на ответницата , че съща има следните задължения установени в издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, а именно : Сумата 140,86 лева (сто и четиридесет лева и 86 стотинки), представляваща задължение за предходен период формирано както следва: 49,74 лева (четиридесет и девет лева и 74 стотинки) за период от 05.03.2020 г. до 04.04.2020 г., 56,15 лева (петдесет и шест лева и 15 стотинки) за период от 05.04.2020 г. до 04.05.2020 г., 34,97 лева (тридесет и четири лева и 97 стотинки) за период от 05.05.2020 г. до 04.06.2020 г., сумата 47,84 лева (четиридесет и седем лева и 84 стотинки), представляваща дължими лизингови вноски за период от 05.07.2020 г. до 04.08.2020 г., сумата 252,58 лева (двеста петдесет и два лева и 58 стотинки), представляваща неустойки за предсрочно прекратяване на услуги, ведно със законна лихва за период от 25.08.2022 г.- датата на подаване на заявлението в съда до изплащане на вземането. Моли се съда да бъде осъдена ответницата Н. Я. И. да заплати сторените съдебно-деловодни разноски както в заповедното , така и в настоящото исково производство.

В срока по чл. 131 от ГПК от адвокат В. К. от Адвокатска колегия Пазарджикназначен от съда за особен представител на ответницата Н. И. е депозиран отговор, в който се поддържа , че предявения иск е недопустим, тъй като не бил спазен едномесечния срок за предявяването му , както и поради нередовност на исковата молба , в която имало разминаване в твърденията и фактите, от които произтича материалното субективно право.

По отношение на основателността на исковите претенции, се излагат доводи, че исковите претенции били погасени по давност и на второ място се заявяват възражения за нищожност на договорите на мобилния оператор поради нарушения на Закона за потребителския кредит и Закона за защита на потребителите. Прави се възражение и че в случая доставчикът на мобилни услуги не бил уведомил потребителя за предсрочно прекратяване на договора, поради което претенцията за неустойка следвало да бъде отхвърлена като неоснователна. Не се възразява по доказателствените искания на ищеца.

След преценка на събраните доказателства и доводите на страните, съдът приема за установено следното: От приложеното ч. гр. дело № 3107/2022 г. по описа на ПзРС / в съдебно заседание съдът изрично е указал на страните , че е безспорен и ненуждащ се от доказване факта, че в исковата си молба ищецът е допуснал техническа грешка при изписване на номера на това дело / се установява, че ищцовото дружество е подало заявление и е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с разпореждане длъжникът Н. Я. И. ЕГН ********** гр. Пазарджик, б** , да заплати на „** ЕИК ** със седалище и адрес на управление : гр. София, Бизнес Парк София, бл.6 : Сумата 140,86 лева (сто и четиридесет лева и 86 стотинки), представляваща задължение за предходен период формирано както следва: 49,74 лева (четиридесет и девет лева и 74 стотинки) за период от 05.03.2020 г. до 04.04.2020 г., 56,15 лева (петдесет и шест лева и 15 стотинки) за период от 05.04.2020 г. до 04.05.2020 г., 34,97 лева (тридесет и четири лева и 97 стотинки) 2 за период от 05.05.2020 г. до 04.06.2020 г., сумата 47,84 лева (четиридесет и седем лева и 84 стотинки), представляваща дължими лизингови вноски за период от 05.07.2020 г. до 04.08.2020 г., сумата 252,58 лева (двеста петдесет и два лева и 58 стотинки), представляваща неустойки за предсрочно прекратяване на услуги, ведно със законна лихва за период от 25.08.2022 г.- датата на подаване на заявлението в съда до изплащане на вземането, както и разноски по делото в размер на 25,00 лв. – Държавна такса и 360,00 лв. – адвокатско възнаграждение.

Длъжникът в заповедното производство не е открит на постоянния му и настоящ адрес , поради което е получил книжата по делото при условията на чл. 47 ал.1 ГПК , а на основание чл. 47 ал.5 ГПК съдът е указал на заявителя да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок.

Искът е предявен в срока по чл. 415 ГПК и е процесуално допустим.

По същество. От представените по делото писмени доказателства безспорно се установява, че между ответника Н. Я. И. и ** ЕАД / сега „** /, е сключен Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +** от 03.12.2019 г. и Договор за лизинг за устройство марка TABLET njoy Deimos 7 4 G , както и Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ** от 21.01.2020 г. Договорът за мобилни услуги с предпочетен номер +** от 03.12.2019 г. е за абонаментен план интернет с такса 10,99 и промоционален месечен абонамернт за 24 месеца – 8,99 лв. Между страните е сключен и Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***/21.01.2020 за срок от 24 месеца с абонаментен план ,,Тотал + с неограничени нац.мин и юх.роуминг в зона ЕС" . Цената на уговорения между страните месечен абонамент по този договор за първоначалния срок на договора е в размер на 22,99 лв. и месечен абонамент след изтичане на първоначалния срок на договора в размер на 31,99 лв. Не е спорно и се установява, че на дата – 03.12.2019 г. и по повод горепосочения договор от 03.12.2019 г. с предпочетен номер +** , мобилният оператор е предоставил на ответника Н. Я. И. устройство марка TABLET njoy Deimos 7 4 G, на преференциална цена от 88,77 лв. с ДДС с първоначална лизингова вноска от 20,00 лв. и още 23 бр. месечни лизингови вноски в размер на 2,99 лв. с ДДС при стандартна цена на устройството / в брой и без абонамент / от 269,90 лв. или направената отстъпка от стандартната цена е в размер на 178,14 лв. / т. 7 от договора за мобилни услуги от 03.12.2019 г. /.

Не е спорно и се установява от предствените писмени доказателства, че процесните задължения са индивидуализирани в издадени от ищцовото дружество фактури , като : вследствие на неизпълнението по договора за мобилни услуги и договора за лизинг по тези фактури ответницата И. дължи следните суми : 140,86 лв. задължения към предходни периоди дължими към 05.08.2020 г. , както и дължими лизингови вноски в общ размер от 47,84 лв. за периода 05.07.2020 г. / 04.08.2020 г. На ответницата били начислени договорни неустойки , както следва : сумата в общ размер от 252,58 лв. по договор за мобилни услуги с предпочетен номер +** от 03.12.2019 г. и договор за лизинг за устройство марка TABLET njoy Deimos 7 4 G, включваща сумата в размер на 142,5 лв. / от които сумата в размер от 35,53 лв. , представляваща три месечни такси и сумата в размер от 106,97 лв. представляваща разликата между цената на устройството без абонаментен план и преференциалната цена по сключения договор за лизинг/ и по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ** от 21.01.2020 г. сумата в размер на 110,08 лв. представляваща три месечни вноски. Задълженията на ответницата за минал период за сумата в размер на 140,86 3 л в . са обединени в издадените фактури : № **********/05.04.2020 г., № 7304109916/05.05.2020 г. и № 7305330630/05.06.2020 г. По делото е представен като писмено доказателство документ наименован „ последна покана за доброволно плащане „ от 06.07.2022 г., според което с писмо адресирано до ответницата Н. И. на адреса й по подписания между страните договор – гр. Любимец *** ЗГ , същата е следвало да бъде уведомена , че е допуснала просрочение, поради което мобилният оператор е дал срок за плащане и е обявил, че след изтичането му договора ще бъде прекратен, а ответницата ще дължи заплащане на такси и ползвани услуги , както и лизингови вноски , ведно с неустойки. Липсват данни за връчване на поканата на ответницата.

При така установените обстоятелства съдът прие следното от правна страна:

Уважаването на предявените искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, предполага установяването от ищеца на следните предпоставки : основанието, размера и изискуемостта на претендираните вземания, т. е. съществуването и валидността на описаните в исковата молба договори между ищеца и ответника със съществените им елементи /предмет и цена/, изпълнението на задълженията на ищеца по договорите, включително предоставяне на твърдените услуги и предаване на лизинговата вещ, приемането на вещта от ответника.

Безспорно се установява, че процесните два договора за предоставяне на мобилни услуги и лизингов договор –са потребителски договори , поради което съдът е длъжен да следи за неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143 ЗЗП. За да е нищожна обаче като неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, тя следва да не е уговорена индивидуално и да осъществява някой от фактическите състави на чл. 143 ЗЗП, като същевременно не попада в някое от изключенията на чл. 144 ЗЗП. В настоящия случай съдът констатира наличието на индивидуално уговаряне на договорните клаузи, включително и тези касаещи претендираните от ищеца неустойки в размер на три месечни абонаментни такси / по двата договора / и сума като разлика между стандартната цена на предоставеното устройство и заплатената действително – при предоставянето му. Между страните са подписани договори за предоставяне на мобилни услуги, както и договор за лизинг за предоставяне с отстъпка в цената мобилно устройство. Не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случай на договори при общи условия – чл. 146, ал. 2 ЗЗП. Възможността на потребителя обаче да се запознае предварително с клаузите на договора и възможността му да влияе върху тях е основание, изключващо неравнопоставеността на клаузите, което е налично в конкретния случай.