Решение № 5 от 06.01.2020, Окръжен съд - Стара Загора

Р

Е Ш Е

Н И Е

Номер 5 06.01.2020 година Град Стара Загора

В

ИМЕТО НА НАРОДА

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,………втори граждански състав, На …..3 декември……………..…………………………….…2019 година, в публичното заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

МАРИАНА МАВРОДИЕВА ЧЛЕНОВЕ:

ВЕСЕЛИНА

МИШОВА

Секретар ………Катерина Маджова……..………………………………

Прокурор…………………………………………………………………….. като разгледа докладваното от………………………съдията В.

МИШОВА въззивно гражданско дело номер…1556….по описа за

2019……...……...година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от Д.И.Ш. *** баня, против решение № 578/27.08.2019 г., постановено по гр.д. № 769/2017 г. на Казанлъшкия районен съд.

Във въззивната жалба е релевирано оплакване срещу правния извод на районния съд за неоснователност на исковата претенция. Въззивникът твърди, че по делото било установено, че ответниците като наследници на приобретателя по договора за прехвърляне на имот срещу задължение за гледане и издръжка, са декларирали имота, при което изрично били посочили, че той е бил собственост на С.К.Ш.и съпругата му, както са декларирали и дяловете на наследниците. Било установено, че те са заплащали дължимия данък за имота, както и това, че те от дълги години не живеят в България, не полагат никакви грижи за прехвърлителката, нито й плащат издръжка. Било установено, че тя има нужда от издръжка и гледане, тъй като била в напреднала възраст и получавала ниска пенсия. Ответниците като наследници на приобретателя, били приели наследството, но отказвали да изпълняват задълженията си, останали в него по отношение на прехвърлителката. Въззивникът оспорва извода на съда, че няма договор между страните по прехвърлителната сделка. Счита, че мотивите са непоследователни и хаотични. Нотариалният акт не бил оспорен. В него изрично било посочено, че имотът е съпружеска имуществена общност като придобит по време на брака на прехвърлителите. Счита, че тя не е трето лице за сделката и няма качеството на бенефициер, респ. да няма правото да иска разваляне на договора поради неизпълнение.

Касаело се за техническа грешка при изписването на името на приобретателя.

Нотариалният акт бил подписан и от тримата участници в сделката и съдържал всички необходими реквизити. Моли, съдът да постанови решение, с което да отмени обжалваното и вместо него да постанови друго, с което да развали договора.

Въззиваемите оспорват твърденията на въззивника за неправилност на обжалваното решение. Излагат съображения по съществото на спора.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт:

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Жалбата е допустима, а по същество е основателна, като съображенията за това са следните:

Пред първоинстанционния съд е предявен иск за разваляне на договор, с който е прехвърлена собствеността на недвижим имот срещу задължение за гледане, с правно основание чл.87 ал.3 ЗЗД.

Ищцата Д.И.Ш. е твърдяла, че със съпруга си К.Т.Ш.са прехвърлили с н. а.

№ 164, том ІІ, дело № 639/1984 г. на нотариуса при РС - К. собствеността върху притежавания от тях недвижим имот - дворно място с жилищна сграда, плевня и навес на сина си С.К.Ш.срещу задължение за издръжка и гледане до края на живота им и срещу осигуряване на условия за един спокоен и сносен живот при запазване на правото на ползване на една стая на приземния етаж, сервизните помещения и навеса в дворното място. Синът им починал на 06.09.1995 г., а съпругът й - през 2002 г. Твърдяла е, че ответниците са наследници на сина й. Те повече от 10 години живеели в И. Прибирали се рядко в България, почти не я посещавали, не полагали грижи за нея, не й давали средства за издръжка въпреки, че се нуждае, защото била на 85 години, страдала от хипертонична болест, артроза на коляна става, дискови хернии, намалено зрение на двете очи. Прекарала е инсулт, от който се възстановява трудно. Доходите й са от пенсия в размер на 238 лв., с които не била в състояние да задоволява нуждите си от храна и да покрива разходите си за лекарства, отопление, вода, ел. енергия. Затова е искала съдът да развали сделката по посочения нотариален акт за 1/2 ид.ч. от имота.

Ответниците М.Х.Ш., Д.С.я. и К.С.Ш. са твърдели, че ищцата не е страна - прехвърлител или продавач, а само дала съгласие за сделката съпруга; че липсва договор между К.Ш. и С.Ш., тъй като липсвало волеизявление на С.Ш., с което той поема задължението да гледа и издържа баща си. Искали са съдът да отхвърли иска като неоснователен.

Първоинстанционният съд е приел от фактическа страна, че ищцата Д.И.Ш. е съпруга на починалия на 01.08.2002 г. К.Т.Ш.. С.К.Ш.бил техен син и починал на 06.09.1995 г. За свои наследници той е оставил съпругата си М.Х.Ш. и дъщерите си К.С.Ш. и Д.С.Я..

От правна страна е приел, че представените три документа - н. а. № 164, том ІІ, дело № 639/1984 г., приложение № 1 за недвижим имот на декларация по чл. 14, чл. 27 и § 2 от ПЗР на ЗМДТ, подадена от М.Х.Ш. на 18.05.2. 1998 г. и писмо от 16.07.2018 г. на Община Павел баня не удостоверявали твърдението й, че тя някога е имала право на собственост върху имота предмет на сделката, както и твърдението й, че тя е прехвърлила, респективно продала на сина си своята част от имота срещу задължение да бъде гледана и издържана. Приел е, че, за да е налице сделка, е необходимо насрещната страна да направи изявление, от което да е видно, че тя приема изявлението на другата страна, а такова изявление нотариалният акт не съдържал. В него било записано, че купувачът К.Т.Ш.заявил, че е съгласен и купува имота при горните условия.

Изявлението за приемане на волята на продавача следвало да бъде направено от купувачът на имота, който би следвало да бъде С.К.Ш.. Приел е още, че ищцата не е доказала твърдението си, че в качеството си на собственик на недвижим имот е прехвърлила собствеността си върху имота на наследодателя на ответниците срещу задължението описано в нотариалния акт.

Тя имала качеството на бенефициер по договора - трета страна, в полза на която е сключен договор или за която възникват права от правната сделка. Нейните правомощия се изразявали във възможността да иска изпълнение на поетите с договора задължения от приобретателя на имота, респ. след неговата смърт - от приелите наследството негови наследници.

Затова искът е отхвърлен.

Въззивната жалба е основателна.

По делото не е било спорно, че ищцата е бивша съпруга та К.Т.Ш., починал на 02.08.2002 г. С договор за прехвърляне на недвижим имот, именуван „Договор за продажба на недвижим имот“, от 07.05.1984 г. двамата прехвърлили на сина си С.К.Ш.недвижим имот - дворно място от 1 155 кв.м, съставляващо по плана на ***. имот с пл. № 241, за което е отреден парцел XI-241 в кв. 91 с построените в него жилищна сграда, плевня и навес при граници – И.Й.Ш., С.Д.К.и И.Х.К.срещу задължението на С.К.Ш.да осигури на К.Т.Ш.и съпругата му Д.И.Ш. до края на живота им помощ при болест и старческа немощ и условия за един спокоен и сносен живот и им дава издръжка, необходима им извън средствата от получаваните от тях заплати и пенсии. С.К.Ш.е починал на 06.09.1995 г. и като наследници е оставил съпругата си М.Х.Ш. и дъщерите си К.С.Ш. и Д.С.Я..

Ищцата Д.И.Ш. е родена на *** г. и към момента на приключване на съдебното дирене е на 87 години. Доходите й възлизат на 238,66 лв. месечно от пенсия за осигурителен стаж и възраст. Видно от представената етапна епикриза от 07.03.2017 г. тя страда от хипертонична сърдечна болест, застойна сърдечна недостатъчност, афакия, ангина пекторис, гонартроза на коляна става, старческа катаракта, преходна мозъчна исхемия (състояния преди мозъчен инсулт). От показанията на разпитаните пред първоинстанционния съд свидетели е установено, че тя живее в помещение, представляващо част от имота. Не ползвала банята и тоалетната в жилищната сграда Ползвала външната тоалетна, топлела си вода и се къпела отвън през лятото. Не била в състояние да задоволява нуждите си от храна и да покрива разходите си за лекарства, отопление, вода, ел. енергия. През зимата ищцата не могла да си осигури дърва за отопление и била при дъщеря си в ***.. Не можела да се оправя сама - падала, удряла се, била си счупила ръката, прекарала пневмония и инфаркт, от които има усложнения. Съседите се обаждали на дъщеря й, която я вземала при себе си за няколко дни, докато се стабилизира и възстанови.

Свидетелите твърдят, че ищцата не получавала от ответниците нито парични средства, нито грижи - лично от тях или чрез други лица. Те от много години не живеели в имота в ***, а през последните 4 години никоя от тях не е посещавала ищцата. Тя търсила многократно внучките си за помощ – предимно когато имала нужда от средства за лекарства и лечение, но те не отговаряли на повикванията й. Снаха й също не се отзовала на призива за помощ. Ответниците признават, че не живеят и не пребивават в Република България повече от година време преди 14.09.2017 г.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че искът за разваляне на процесния договор за прехвърляне на имот срещу гледане и издръжка е основателен и следва да бъде уважен. Съображенията за това са следните:

Според чл.87, ал.1 ЗЗД, когато длъжникът по един двустранен договор не изпълни задължението си поради причина, за която той отговаря, кредиторът може да развали договора. Такова право има и при смърт на приобретателя, тъй като в този случай договорът не се прекратява, а наследниците съгласно чл.60 ЗН отговарят пред прехвърлителя до размера на наследствения им дял за изпълнението му. В случая по делото е спорно дали договорът, който се иска да бъде развален, е само алеаторен, двустранен и възмезден по своята правна природа или е и договор в полза на трето лице.

От съдържанието на н. а. № 164, том II, дело

№ 639/1984 г., от 7 май 1984 г. е видно, че К.Т.Ш.е заявил, че със съгласието на съпругата си – Д.И.Ш. продава на сина си

С.К.Ш.следния свой собствен недвижим имот, придобит по време на брака им и съставляващ съпружеска имуществена общност, а именно дворно място от 1 155 кв.м, съставляващо по плана на ***. имот с пл. № 241, за което е отреден парцел XI-241 в кв. 91 с построените в него жилищна сграда, плевня и навес. Видно е, че е налице неяснота, двусмисленост относно това чия собственост е прехвърленият имот и кой го прехвърля, тъй като от една страна е посочено изрично, че имотът е съпружеска имуществена общност, а от друга, че съпругата дава съгласието си К.Т.Ш.да продаде имота на сина им срещу задължение да гледа и издържа родителите си при болест и старческа немощ, условия за един спокоен и сносен живот и пр. Дали е налице уговорка в полза на трето лице (в случая в полза на съпругата) зависи от волята на страните, която трябва да се установи съгласно изискванията на чл.20 ЗЗД. Според тази норма тълкуването трябва да се извършва въз основа на три основни критерия, които се прилагат кумулативно (така А. Калайджиев, Облигационно право, обща част). На първо място трябва да се търси действителната обща воля на страните, като меродавна е изявената, а не предполагаемата воля.

На второ място, отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка една с друга и да се разбират в смисъла, който произтича от договора, който е едно цяло. Значението на думите и изразите трябва да се установи с оглед на общия контекст. И трето, тълкуването трябва да бъде съобразено с целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността, което изключва ограничаването и формализирането. В случая е ясно, че общата воля на страните е била приобретателят да придобие прехвърления имот срещу задължение да гледа и издържа родителите си. Процесният имот изрично е бил обявен от прехвърлителя К.Т.Ш.за придобит по време на брака, което е признание, че той е общ със съпругата, придобит със съвместен принос и на двамата. Освен това изявление, пред нотариуса не са били представени други доказателства, от които да се установи, че прехвърленият имот е бил лично имущество. Такива доказателства не са били представени и пред първоинстанционния съд. При това положение следва да се приеме, че съглашението за прехвърлянето на имота е между К.Т.Ш.и съпругата му Д.И.Ш. от една страна като прехвърлители, а от друга – сина им С.К.Ш.като прибретател. В тази връзка следва да се има предвид, че страните могат свободно да определят както съдържанието на договора, така и свободно да подпират думите и изразите, които употребяват. Така че употребеният израз „със съгласието на съпругата си“ не може непременно да се счита за съгласие по чл. 23 СК (отм.). В конкретния случай, с оглед на цялото съдържание на договора, при липсата на преки доказателства, че прехвърленият имот е лична собственост само на съпруга, следва да се приеме, че даденото от съпругата Д.И.Ш. съгласие съставлява по правната си същност волеизявление, насочено към сключването на сделката. С оглед на това въззивният съд приема, че договорът не съдържа уговорка в полза на съпругата като трето лице. Не може да доведе до различен извод и констатацията на нотариуса, че се е уверил, че продавачът е собственик на продавания недвижим имот. Това е правен извод на нотариуса, а не удостоверен от него факт, поради което е извън доказателствената сила на документа, определена по чл.179, ал.1 ГПК. Изискването за добросъвестност при тълкуването по чл. 20 ЗЗД изключва възможността да се приеме, че К.Т.Ш.е приобретателят. Очевидно е допусната грешка при изписването на имената му.