Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 892 от 08.11.2024, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Административно наказателно дело 3251/2024
Вид
Решение № 892
Подписан
08.11.2024
В сила
19.02.2025
Състав
ПЛАМЕНА НИКОЛОВА СЪБЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 146 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 168, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 6, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 53 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 72, ал. 1, т. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 74, ал. 2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 30, ал. 3 · Закон за правната помощ
  • чл. 216, ал. 1 · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 892 гр. Б., 08.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б., XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА при участието на секретаря КАЛИНА К. СЪБЕВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА Административно наказателно дело № 20242120203251 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от АПК, във връзка с чл. 72, ал. 4 от ЗМВР и е образувано по жалба на Д. Н. Н., ЕГН **********, чрез адв. С. К. от БАК, против Заповед за задържане на лице с рег. № 6811зз-61/25.07.2024г., издадена от И. И. П., полицейски инспектор при ЗЖУ-Б..

С жалбата се иска отмяна на атакуваната заповед за задържане, като се сочи, че е било нарушено правото на информираност на жалбоподателя да разбере причината на задържането, регламентирано в чл. 18- чл. 21 от Директива 2012/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22.05.2012 г.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява.

Представлява се от адв. К. от БАК, който поддържа жалбата, доразвива изложените в нея доводи и моли за присъждане на разноски.

Ответникът по жалбата – И. И. П., полицейски инспектор при ЗЖУ-Б., редовно призован, се явява лично и оспорва жалбата. Излага доводи за законосъобразното издаване на заповедта и моли за нейното потвърждаване.

Съдът, след като се запозна с материалите по делото и становищата на страните, приема, че жалбата е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледаната по същество жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съдът, като взе предвид изложените доводи, съобрази събраните по делото доказателства и закона, намира за установено следното:

По описа на РУ С. към ОД на МВР – Б. на 25.07.2024 г. е било образувано производство по преписка за извършено престъпление по чл. 216, ал. 1 НК. На същата дата ответникът и негов колега изпълнявали служебните си задължения на територията на РУ С..

Около 14 часа били уведомени от дежурен за подаден сигнал за извършено престъпление по чл. 216, ал. 1 НК в село Р.. Било им възложено да задържат лицето, за което има данни, че е агресивно и е нанесло щети на чуждо имущество. Ответникът П. и колегата му отишли на 1 адреса в село Р.. На място установили лек автомобил марка „Пежо“, който бил изцяло потрошен. В този момент от къщата излязъл жалбоподателят Д. Н. и заявил, че той е нанесъл щетите по автомобила с един дървен кол. Обяснил, че той е закупил автомобила, но същият е собственост на майка му. Полицейските служители задържали жалбоподателя и го отвели в сградата на РУ С.. Ответникът П. издал Заповед за задържане на лице с рег. № 6811зз-61/25.07.2024г. в 14:50 часа, с която жалбоподателят е бил задържан за срок до 24 часа /до 13:50 ч. на 26.07.2024 г. / на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР– за това, че на 25.07.2024 г. в с. Р., общ. С., ул. „С.“ пред № ..., нанася удари с дървен прът по МПС, с което му нанася материални щети. Деянието е било квалифицирано в заповедта като такова по чл.

216, ал. 1 НК.

При така установените факти се налагат следните правни изводи:

Съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.

Оспореният акт е издаден от полицейски орган по смисъла на чл. 53 от ЗМВР в границите на предоставената му съгласно чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, компетентност (съгласно удостоверение, издадено от началник на ЗЖУ – Б. за заеманата от ответника длъжност).

Спазена е предвидената от закона форма, като заповедта съдържа задължителните реквизити, посочени в специалната норма на чл. 74, ал. 2 от ЗМВР, а именно: вписани са името, длъжността и местоработата на служителя, издал заповедта, както и данните, индивидуализиращи задържаното лице – трите имена, ЕГН и адрес, датата и часът на задържането. Разяснени са правата на задържаното лице по чл. 72, ал. 3, 4, 5 и 6 и чл. 73 от ЗМВР.

На следващо място съдът намира, че обжалваната заповед за задържане е мотивирана, като в нея са изложени фактическите и правни основания за издаването й. В заповедта е посочено, че лицето е било задържано на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР. Съгласно сочената разпоредба полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление, а това е именно постъпилата информация от подаден сигнал за извършено от жалбоподателя престъпление по чл.216, ал 1 НК. На първо място в заповедта е посочено в извършването на какво престъпление е заподозряното лице (чл. 216, ал. 1 НК), като са изложени и фактически положения, а именно, че на 25.07.2024 г. в с. Р., общ. С., ул.

„С.“ пред № ..., нанася удари с дървен прът по МПС, с което му нанася материални щети. В този смисъл, може да се направи категоричен извод, че в заповедта се съдържат мотиви, според които задържаното лице може да разбере причината на задържане, както и да организира защитата си. Заповедта е била предявена за подпис на жалбоподателя, като същият я е подписал. Следователно след като заповедта е била предявена на жалбоподателя, съвсем логично е да се изведе, че същият се е запознал със съдържанието й. В тази връзка съдът не споделя, поддържаното в жалбата възражение, че жалбоподателят не е бил уведомен за причината за задържането му. Следователно правото му на информираност не е било нарушено. Още повече от обясненията на ответника, дадени в хода на съдебното следствие се установява, че когато са отишли да вземат отношение по подадения сигнал за извършено престъпление по чл. 216, ал. 1 НК на адреса в село Р., жалбоподателят е излязъл от имота и е заявил, че е очаквал идването им, за да го задържат. Така установеното в допълнение потвърждава извода на съда, че жалбоподателят е бил наясно, каква е била причината за задържането му.

Съгласно нормата на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. Предпоставка за прилагането на задържането като принудителна административна мярка, е наличието на достатъчно данни, от които може да се направи обосновано предположението, че 2 задържаното лице е извършило противоправно деяние. Целта на закона е задържането като превантивна мярка да предотврати възможността задържаното лице да се укрие и спрямо него да не може да бъде проведено предварително разследване. Поради това, възможността на органите на МВР да приложат принудителната административна мярка „задържане за срок до 24 часа“ е дейност, свързана с разкрИ.ето на престъпление, а не с наличието на вече доказано такова. За прилагането на мярката е необхоД. данните, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението или да е съпричастен към него, да са установени преди извършване на задържането. За прилагането на тази принудителна административна мярка законодателят не е предвидил необхоД.ст да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК. Достатъчно е само наличието на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението, което дава право на административния орган да наложи мярката без да е безспорно и окончателно установено извършено от лицето престъпление. Въпросът дали задържаното лице е извършител на конкретно деяние и дали то е извършено от него виновно, подлежат на пълно, всестранно и обективно разследване в рамките на наказателното производство. В тази връзка съдът намира за неоснователно и възражението на защитника, че в случая се касае за престъпление от частен характер, поради което е неприложима разпоредбата на чл.

72, ал. 1, т. 1 ЗМВР. Съгласно сочената норма полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. Видно от съдържанието на разпоредбата законодателят не е въвел изрично изискване престъплението, в извършването на което е заподозряно лицето да е от общ характер. Следователно полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление както от общ, така и от частен характер. Отделно от това от обясненията на ответника се установява, че задържането на жалбоподателя е било извършено във връзка образувана преписка по описа на РУ С. за извършено престъпление по чл. 216, ал. 1 НК, което е умишлено престъпление от общ характер. Независимо, че от данните по делото (представени писмени доказателства от сектор "Пътна полиция") се установява, че предмет на посегателството е било имущество собственост на възходящ на жалбоподателя (неговата майка), към момента на задържането му разследването е било в начален етап- полицейска проверка и евентуална преквалификация на деянието, предвид установени впоследствие нови фактически положения, не намира отражение по отношение законосъобразността на задържането на лицето. За да е правомерно задържането на едно лице, е достатъчно да са известни на полицейските органи сведения за извършено от лицето престъпление независимо от неговия характер, като тези данни да са налични към момента на задържането на лицето. Установени впоследствие факти, включително и оправдателни не опорочават правилността на задържането. В случая полицейските служители, в това число и ответникът са констатирали на място нанесени материални вреди по движимо имущество, като наличната информация към този момент е насочвала към жалбоподателя за евентуален извършител на деянието.

Включително ответникът заявява, че жалбоподателят е направил самопризнание в негово присъствие, че именно той е потрошил лекия автомобил с дървен кол.

Обстоятелството дали жалбоподателят е бил привлечен впоследствие в качеството на обвиняем, не е релевантно към дейността на съда при извършване на преценка за законосъобразност на задържането. Достатъчно е към момента на задържането да са били налични данни, които да навеждат към обосновано предположение, че даденото лице има възможност да е участник в инкриминирано деяние, точно каквито данни са били получени преди задържането в РУ- С..

При задържането на жалбоподателя не е било нарушено правото му на защита.

Жалбоподателят е попълнил декларация по чл. 30, ал. 3 от Закона за правната помощ, в която е посочил, че не желае да ползва адвокатска защита, както и дежурен адвокат. Отделно от това жалбоподателят е попълнил и декларация за запознаване с правата на задържаното 3 лице.

При така установеното по делото според съда при издаване на обжалваната заповед за задържане, не е било допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което да ограничава правото на защита на задържаното лице и да препятства възможността му адекватно да я организира. Изпълнено е изискването за излагане на фактическите и правни основания на заповедта за задържане при нейното съставяне, като не е необхоД. подробно и изчерпателно описание на всички факти.

В заповедта са били изложени както правното основание за задържане на лицето, така и фактическата обосновка за задържането- полученият сигнал за извършено престъпление, за което лицето е било задържано.

В случая не е бил и нарушен принципът за съразмерност при упражняване на правомощията на администрацията. Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от АПК административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необхоД.то за целта, за която актът се издава. В контекста на принципа по чл. 6, ал. 2 от АПК прилагането на ПАМ по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР следва да е оправдано от гледна точка на съразмерността на налаганото ограничение с необхоД.стта за постигането на законовата цел. Налагането на принудителната административна мярка „задържане за срок до 24 часа“ е оправдано, тъй като в случая са били налице конкретни данни, че жалбоподателят е извършил престъпление. В случая е надделял общественият интерес - гарантиране на нормалното протичане на обществените отношения от органите, над правилото за зачитане на личната свобода.

С оглед горното съдът намира, че в конкретния случай издадената заповед за задържане е законосъобразна, поради което и подадената срещу нея жалба следва да се отхвърли, а заповедта за задържане следва да бъде потвърдена.