Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 19859 от 22.10.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 49424/2023
Вид
Решение № 19859
Подписан
22.10.2026
Състав
ЛОРА ЛЮБОМИРОВА ДИМОВА ПЕТКОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 202 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 3 и 4 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл. 3 и 4 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл. 78, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 49, ал. 1 · Закон за наследството
  • чл. 52, ал. 1 · Закон за наследството
  • чл. 5, ал. 1 · Закон за наследството
  • чл. 9 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 19859 гр. София, 22.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА

ПЕТКОВА при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско дело № 20231110149424 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 235 ГПК.

Делото е образувано е по искова молба на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, подадена чрез адв. С. З. срещу К. Л. Т., с която са предявени обективно съединени осъдителни искове за осъждането на ответника да заплати на ищеца следните суми: 1 842, 06 лв. – главница, задължение по Заявление-Договор за издаване на кредитна карта ********** от 18.11.2014 г., 427, 23 лв. – договорна лихва, дължима за периода от 29.08.2017 г. до 06.07.2023 г., 191, 88 лв. – мораторна лихва, дължима за периода от 29.08.2017 г. до 12.03.2020 г., 202, 12 лв. – дължими договорни такси за периода от 29.08.2017 г. до 07.08.2023г. и 210, 00 лв. – претърпени направени разноски във връзка с връчването на уведомление за предсрочна изискуемост на кредита за периода от 29.08.2017 г. до 07.08.2023 г., ведно със законната лихва върху посочените суми от подаване на исковата молба до окончателно изплащане на сумите.

Ищецът твърди, че К. Л. Т. е наследник по закон на Л. Д. Т., починал на 12.02.2018 г.

Сочи, че по силата на Заявление-Договор за издаване на кредитна карта ************* от 18.11.2014 г. „Юробанк България“ АД в качеството му на кредитор е отпуснал на Л. Д. Т. в качеството му на картодържател револвиращ потребителски кредит под формата на кредитен лимит. Към датата на сключване на договора разрешеният кредитен лимит бил в размер на 3 000 лв. Твърди, че картодържателят преустановил плащането по изпращаните му месечни извлечения и бил изпаднал в просрочие по отношение на сумата от 2 663, 29 лв.

Тъй като не били платени задълженията по две последователни месечни извлечения от 1

30.08.2017 г. и от 30.09.2017 г. на основание чл. 20, т. 2 от Общите условия, Банката упражнила правото си да обяви цялото задължение на длъжника за незабавно изискуемо и дължимо, без да се прекратява действието на договора, кредитът бил обявен за предсрочно изискуем. Изпратено било уведомление за предсрочна изискуемост чрез ЧСИ М. Б., но при справка в НБД връчващият орган установил, че адресатът бил починал, от направената справка също е видно, че негов законен наследник се явява К. Л. Т.. Сочи, че от справка в Особената книга на СРС не се установявало да е налице вписан отказ от наследство по реда на чл. 49, ал. 1 ЗН в периода от 12.02.2018 г. до 07.03.2023 г. от наследството на Л. Д. Т., направен от К. Л. Т.. Ответната страна била уведомена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита, поради което и счита, че предсрочната изискуемост настъпила на 06.07.2023 г. В случай, че съдът не зачете връчването на уведомлението за предсрочна изискуемост, счита, че исковата молба следва да се третира по този начин. Моли за уважаване на предявените искове, претендира разноски.

С оглед данните за настоящ адрес на К. Л. Т. в *******, съдът е направил опит да издири адреса й в чужбина съгласно чл. 7 от Регламент /ЕС/2020/1784, но безуспешно.

Назначен е особен представител на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и в срок е постъпил отговор на исковата молба подаден чрез адв. Панталеева. Претенциите на ищеца се оспорват като нередовни, недопустими, неоснователни и недоказани. Твърди се, че в представените документи липсват доказателства за одобрен и отпуснат кредит, както и уговорени условия по него. Сочи, че не е представен подписан договор за кредит, нито пък се доказва усвояването на заетата сума или предаване на финансов инструмент – кредитна карта. Според ответника липсата на представени доказателства за предаването на кредитна карта обуславяло и липсва на активна процесуална легитимация на ищеца. Счита, че представения по делото заявление-договор не е породил правни последици между страните.

Липсват доказателства ищецът да е изправна страна. Заявява още, че съгласно общите условия на банката договорът за кредит се прекратява с настъпване смъртта на кредитополучателя, поради което и е недопустимо да се претендират суми за възнаградителна и мораторна лихва след 12.08.2018 г. Направено е възражение за изтекла погасителна давност, като е заявено, че същата е изтекла на 30.09.2022 г., доколкото с оглед твърденията на ищеца кредитополучателят е изпаднал в забава на 30.09.2017 г. или най късно на 12.02.2023 г. Заявява и че сключеният договор за кредит, предвид характера му на потребителски, е нищожен и представлява проявление на недобросъвестна търговска практика. Оспорва настъпването на предсрочна изискуемост и обявяването . Излага доводи по доказателствената стойност на представените документи. Моли за отхвърляне на предявените искове.

По делото са постъпили писмени защити от страна на ищеца и ответника.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

2

Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени осъдителни искове, които намират правната си квалификация в чл. 430 ТЗ във вр. с чл. 9 ЗПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както и чл. 78, ал. 1 във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД.

Основателността на главната искова претенция е обусловена от установяване в условията на пълно и главно доказване от страна на ищеца на следните материални предпоставки: наличие на облигационно отношение, по силата на което е предоставил на Л.

Д. Т. парични суми за определен срок и условия, срещу задължението на ответника да ги върне, както и да заплати лихва по кредита, че по силата на сключения договор е предоставил процесните суми, включително и че е предоставил процесната кредитна карта, както и че К. Л. Т. отговаря за задълженията на Л. Д. Т..

На първо място следва да се осъществи проверка относно материалноправната легитимация на ответника. От приетата като писмено доказателство справка от Национална база данни „Население“ се установява, че на 12.02.2018 г. Л. Д. Т. е починал. От данните за семейното му положение е видно, че към този момент последният е разведен, а ответницата се явява негова дъщеря и единствен низходящ. Според съобщение с изх. № 9000595 от 09.03.2023г. на СРС в особената книга на СРС по чл. 49, ал. 1 ЗН за периода от 12.02.2018 г. до 07.03.2023 г. отсъстват сведения за вписан отказ/приемане на наследство на Л. Д. Т. от К.

Л. Т.. Съобразно чл. 5, ал. 1 ЗН наследници по закон от първи ред се явяват децата на починалия. При това положение и с оглед липсата на данни за осъществен отказ по чл. 52, ал. 1 ЗН може да се направи обоснова извод, че ответницата се явява материалноправно легитимирана да отговаря по така предявените искови претенции.

В подкрепа на твърденията за наличие на договорна връзка между Л. Д. Т. и „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД е прието като писмено доказателство заявление на Л. Д. Т. от 11.11.2014 г., съдържащо искане за издаване на кредитна карта Visa. От неговото съдържание е видно, че липсва отбелязване на избрания вид кредитна карта, които съгласно графа „Вид карта“ са кредитна карта Visa Classic и Visa Electron. В графа „доставка на карта и ПИН код“ е отбелязано изявление на заявителя доставката на паричния инструмент да се осъществи в клона на Пощенска банка, в който е подадено заявлението. Във финалната част на заявлението е обективирано съгласие да му бъде издадена кредитна карта от вид, съответстващ на оценката на кредитоспособността му, определена от банката към момента на подаване на заявлението. Налице е изрично отбелязване, че заявителят е информиран за размера на основния кредитен лимит, с който ще се разполага чрез картата, и който може да бъде минимум 500 лв., максимум 1 000 лв. за кредитна карта Visa Classic и минимум 200 лв., максимум 6 000 лв. за кредитна карта Visa Electron, както и че тези размери са приложими и при заявен допълнителен кредитен лимит. Според последното изречение на 1-ви абзац от раздел „Декларация“ точните им размери ще бъдат посочени при получаване на картата и в месечните извлечения, за което Л. Д. Т. е дал изричното си съгласие - в този смисъл е и чл.

7.1 от общите условия. Във втори абзац е изразено съгласие заявлението-договор да се счита за сключено от датата и мястото на подписването му от банката и същото да бъде незабавно изпълнено.

3

Съобразно чл. 2.2 от приложимите общи условия издадената карта се предава на картодържателя от упълномощен служител на банката във финансовия център на банката, в който е подадено заявлението-договор, а при изрично писмено искане може да бъде доставена с куриер на актуалния адрес за кореспонденция. Независимо от избрания начин на получаване, картата може да бъде получена само лично от заявителя, като получаването се удостоверява с подписването на протокол, респективно с куриерска товарителница. В чл. 2.6 е предвидено, че картата се предава на картодържателя неактивирана. Нейното ползване за извършване на транзакции е предпоставено от активиране на картата с обаждане на телефонния номер, посочен в чл. 17, ал. 3 от общите условия, или чрез писмено искане от страна на картодържателя, подадено в офис на банката. В чл. 5.1 са описани транзакции, за които може да бъде използвана кредитната карта, като сред тях се включват заплащане стойността на покупки на стоки или услуги в търговски обекти в страната и в чужбина при физическо и нефизическо представяне на картата в търговския обект, чрез терминални устройства ПОС или импринтер, теглене на пари в брой чрез терминални устройства АТМ и т.н.

В Приложение № 1 към общите условия за издаване и използване на кредитни карти Visa се съдържа информация относно дължимите такси, дневните лимити за транзакция, минималната месечна вноска и годишния лихвен процент за кредитни карти Visa Classic.

Отбелязан е ГЛП при покупки на стоки в размер на 17,9 %, а при теглене на пари в брой и при превод чрез ePay.bg/B-Pay към друга кредитна карта, издадена от банката – 18,9 %.

Посочен е ГПР на стойност от 31,47 % при следните допускания: максимален кредитен лимит от 3 000 лв., усвоен изцяло чрез теглене на пари в брой на банкомат на кредитната институция, при ГЛП 18,9 %, начислени такси за разглеждане на заявление за кредитна карта на основен картодържател, такса за използване на картата за теглене на пари в брой и изплащане на посочения усвоен лимит на 12 равни по размер месечни вноски, всяка в размер на 287,58 лв. Общата дължима сума от клиента възлиза на 3 450,92 лв.

За установяването на обстоятелствата относно усвояването на кредитния лимит от Л.

Д. Т. е изслушана съдебно-счетоводна експертиза. Според експертното заключение от карта с номер ****************, тип Visa, открита на името на това лице за периода от 01.12.2014г. до 18.12.2024г. е усвоена сума в общ размер на 2 253,26 евро (4 407 лв.), като подробно са описани по дати, основание и размер. Вещото лице е констатирало и извършени плащания от страна на картодържателя, както следва: на 13.12.2014 г., на 12.01.2015 г., на 26.01.2015 г., на 26.02.2015 г., на 01.04.2015 г., на 28.04.2015 г., на 05.06.2015 г., на 29.06.2015 г., 27.07.2015 г., на 27.08.2015 г., на 12.10.2015 г., на 26.10.2015 г., на 28.12.2015 г., на 26.01.2016 г., на 28.01.2016 г., на 01.03.2016 г., на 16.03.2016 г., на 04.05.2016 г., на 30.05.2016 г., на 12.08.2016 г., на 13.09.2016 г., на 14.12.2016 г., на 24.03.2017 г., на 11.08.2017 г., на 15.09.2017 г. и на 18.01.2018 г. Съдът, ръководейки се от разпоредбата на чл. 202 ГПК, кредитира експертизата като обективна, изготвена компетентно и предоставяща пълни и обосновани отговори на формулираните задачи.

По естеството си договорът за револвиращ кредит представлява разновидност на 4 договора за кредит. Негова характерна особеност е, че сумата в рамките на договорения кредитен лимит се ползва многократно, като липсват отнапред установени в конкретен размер и падеж дължими вноски, плащането на които да е разсрочено на части.