Акт от 21.02.2020, Административен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 31 21 февруари 2020г. Град Разград

В ИМЕТО НА НАРОДА

Разградският административен съд, в откритото съдебно заседание на деветнадесети февруари две хиляди и двадесетата година, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ТАНЯ ДАМЯНОВА при секретаря Пламена Михайлова като разгледа докладваното от съдията Таня Дамянова административно дело № 293 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 268 от ДОПК.

С решение

№ 338 от 26.11.2019 г. на директора на ТД на НАП Варна е оставена без уважение жалба вх.№ ВхК-9363/19.11.2019г., подадена от Д. Й. П. от град Р. против действията на публичен изпълнител, обективирани в Разпореждане изх.№

С190017-137-0009463/24.10.2019г.

Против решението е постъпила жалба от Д. Й. П. от град Р. В жалбата се излагат твърдения, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно.

Жалбоподателката счита, че задължението по електронен фиш серия К № 1535194 е погасено по давност. Сочи, че давността по отношение на този фиш е започнала да тече на 27.03.2017г. и към момента на издаване на разпореждането за присъединяване изх.№ С190017-105-0328697/10.10.2019г. давността е изтекла. Поради това моли съда да отмени решението.

Ответникът

- директор на ТД на НАП – Варна, счита жалбата за неоснователна поради което моли съда да я отхвърли. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

От фактическа страна съдът установи следното:

Спрямо задълженото лице Д. Й. П. от град Р., в ТД на НАП – Варна, офис Разград, е образувано изпълнително дело № *********/2018г. за събиране на изискуеми публични задължения, както следва:

1. Глоба в размер на 10 лева по фиш № М422653/09.08.2016г. с взискател ОДМВР-Разград, подаден автоматизирано въз основа на електронния обмен на данни от ИС на МВР към НАП с посочена дата на доброволно плащане 16.08.2016г.;

2. Глоба в размер на 20 лева по фиш № М426721/26..02.2017г. с взискател ОДМВР-Разград, подаден автоматично въз основа на електронния обмен на данни от ИС на МВР към НАП с посочена дата на доброволно плащане 05.03.2017г.;

От представената по делото преписка се установява, че по изпълнителното дело до жалбоподателката е изпратено съобщение за доброволно изпълнение № С180017-048-0097284/20.03.2018г.

Съобщението е връчено на 23.03.2018г. – известие за доставяне на л.36 от делото.

С разпореждане за присъединяване № С190017-105-0328697/10.10.2019г. публичният изпълнител е присъединил глоба в размер на 600 лева по електронен фиш серия К №

1535194/18.03.2017г. с взискател ОДМВР-Варна, подаден автоматично въз основа на електронния обмен на данни от ИС на МВР към НАП с посочена дата на доброволно плащане 06.08.2019г.

Разпореждането за присъединяване е връчено на 01.11.2019г.- известие за доставяне на л.30 от делото.

От доказателствата по делото се установява, че Д. П. е обжалвала разпореждането за присъединяване, но с Решение № 330/18.11.2019г. директорът на ТД на НАП-Варна е оставил без уважение жалбата. Решението е връчено на 28.11.2019г.- известие за доставяне на л.26 от делото и няма данни то да е обжалвано по съдебен ред.

В рамките на съдебното производство от ОДМВР-Варна е изискан препис от процесния електронен фиш, както и доказателства относно връчването му. Получена е справка, че електронният фиш е изпратен на жалбоподателката по пощата с обратна разписка, но разписката към настоящия момент все още не е върната. В системата за управление на административнонаказателната дейност е отразена дата на връчване на 23.07.2019г.

С молба вх. № К ВХК8269/07.10.2019г. Д. П. поискала заличаването на публичните задължения по описаните по-горе три фиша поради изтекла давност по чл.82, ал.1 от ЗАНН. С разпореждане изх.№ С190017-137-0009463/24.10.2019г. публичен изпълнител при ТД на НАП-Варна, офис Разград отказал да прекрати събирането на вземанията по посочените три фиша поради изтекла погасителна давност. Разпореждането е обжалвано пред директора на ТД на НАП- Варна, който с решение № 338/26.11.2019г. е оставил жалбата без уважение. В мотивите на постановеното решение е посочил, че с изпращането на съобщение за доброволно изпълнение и разпореждането за присъединяване давността е прекъсната и по отношение на трите вземания.

Въз основа на изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице и при наличие на интерес от обжалване, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.

Действията на публичния изпълнител могат да се обжалват от длъжника или от третото задължено лице пред директора на компетентната териториална дирекция чрез публичния изпълнител, който ги е извършил (чл. 266, ал.1 от ДОПК). В случая директорът на ТД на НАП – Варна се явява компетентният решаващ орган, тъй като обжалваните действия са на публичен изпълнител при ТД на НАП - Варна. Решението е издадено в изискуемата от закона писмена форма, съдържа посочените в чл. 59, ал.2 от АПК във вр. §1 от ДР на ДОПК реквизити. В него са посочени фактическите и правни основания за издаването му. При извършената служебна проверка съдът не установява допуснати в хода на административното производство съществени процесуални нарушения, обуславящи незаконосъобразност на оспорения акт.

Съобразно правилото на чл.186, ал.7 от ЗДвП, ако глобата по издаден фиш не е заплатена доброволно в седмодневен срок от датата на издаването му, фишът се смята за влязло в сила наказателно постановление и се изпраща за събиране на публичния изпълнител. Съобразно тази разпоредба фиш № М422653/09.08.2016г. подлежи на принудително изпълнение от 17.08.2016г. От тази дата започва да тече и давността по чл.82, ал.1 от ЗАНН. Преди изтичане на тази давност е образувано изпълнително производство и до жалбоподателката е изпратено съобщение за доброволно изпълнение. Предприетите действия са прекъснали давността и от тази дата- 23.03.2018г., е започнал да тече нов двугодишен давностен срок, който и към момента не е изтекъл. Тъй като в срока по чл.82, ал.1 от ЗАНН е образувано изпълнение, не намира приложение и чл.82, ал.3 от ЗАНН.

Горните съображения са валидни и по отношение на фиш № М426721/26.02.2017г., давността по който е започнала да тече на 06.03.2017г. Тя е била прекъсната с изпращането на съобщението за доброволно изпълнение и от 23.03.2018г. е започнала да тече нова двугодишна давност, която и към момента не е изтекла. Ето защо в тази му част решението на директора на ТД на НАП, както и потвърдените с него действия на публичния изпълнител, са съответни и на материалния закон.

Становището на жалбоподателката, че давността за изпълнение е изтекла и по отношение на издадения спрямо нея електронен фиш, не се споделя от съда. Съобразно правилото на чл.189, ал.5 от ЗДвП електронният фиш се връчва на наказаното лице по пощата с обратна разписка или чрез длъжностните лица на определените от министъра на вътрешните работи служби за контрол, при осъществяване на функциите и правомощията им. Чл.189, ал.8 от ЗДвП предвижда, че този фиш подлежи на обжалване по реда на ЗАНН в 14-дневен срок от връчването му. В конкретната хипотеза не се установи електронният фиш да е връчен редовно на жалбоподателката по реда, предвиден в чл.189, ал.5 от ЗДвП. Той е изпратен за връчване по пощата с обратна разписка, но същата не е върната и поради това не може да се установи дали и кога този фиш е връчен на жалбоподателката. Поради това съдът приема, че електронен фиш № К1535194/18.03.2017г. не е влязъл в сила. Ето защо спрямо него не намира приложение института на чл.82, ал.1 от ЗАНН. Ал.2 изрично предвижда, че давността за изпълнение на наказанието започва да тече от влизане в сила на акта, с който то е наложено. След като този акт не е влязъл в сила, не е приложима и разпоредбата на чл.82, ал.1 от ЗАНН и не започва да тече давност за изпълнение на наказанието.

Констатацията, че посоченият електронен фиш не е влязъл в сила, води до извода, че в случая не е налице годно изпълнително основание по смисъла на чл.209, ал.2,т.5. Поради това действието на публичния изпълнител при ТД на НАП- Варна, офис Разград, с което не е прекратил поради изтекла погасителна давност вземането по електронен фиш № К1535194, е предприето при липсата на годно изпълнително основание и като такова се явява незаконосъобразно. В този смисъл решението на териториалния директор също се явява незаконосъобразно в тази му част.

Поради това решението, както и разпореждането на публичния изпълнител в частта им относно отказа да се прекрати събирането на вземането по електронния фиш, следва да бъдат отменени, а преписката върната на публичния изпълнител за произнасяне съобразно дадените в мотивите на това решение задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. При това публичният изпълнител следва да съобрази, че не е налице годно изпълнително основание по чл.209, ал.2, т.5 предвид обстоятелството, че процесният електронен фиш не е влязъл в сила.

С оглед изхода на спора, на ответника не се дължат разноски по делото.

Поради изложеното и на основание чл. 268, ал.2 от ДОПК съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ като незаконосъобразно решение № 338/26.11.2019 г. на директора на ТД на НАП – Варна САМО В ЧАСТТА МУ, с която е оставена без уважение жалбата на Д. Й. П. с № ВхК-9363/19.11.2019г. против разпореждането на публичен изпълнител, с което не е прекратено поради изтекла давност събирането на вземането по електронен фиш № К1535194/18.03.2017г., издаден от ОДМВР-Варна.

ОТМЕНЯ разпореждане № С190017-137-0009463/24.10.2019г. на публичен изпълнител при ТД на НАП-Варна, офис Разград, САМО В ЧАСТТА

МУ, с която не е прекратено поради изтекла давност събирането на вземането по електронен фиш № К1535194/18.03.2017г., издаден от ОДМВР-Варна.

ВРЪЩА преписката по възражение вх.№ ВхК8269/07.10.2019г. на публичния изпълнител за произнасяне съобразно дадените в мотивите на това решение задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона

ОТХВЪРЛЯ оспорването Д. Й. П. от град Р., против решение № 338/26.11.2019г. на директора на ТД на НАП Варна, В ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ, с която е оставена без уважение жалбата й против действията на публичния изпълнител, с които не е прекратено поради изтекла давност събирането на вземането по фиш № М422653/09.08.2016г. и вземането по фиш № М426721/26.02.2017г.

Решението не подлежи на обжалване.

СЪДИЯ:/п/