Решение № 260330 от 17.09.2020, Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№……… гр. В., 17.09.2020 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,

ТРИДЕСЕТИ състав в публично заседание на двадесет и седми август две хиляди и двадесета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕЛЕНА НИКОЛОВА при секретаря Антония Пенчева като разгледа докладваното от съдията гр.дело

№13131 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от ищеца Д.Х.Т., ЕГН ********** ***, Булстат *********, представлявана от Иван Портних – Кмет в условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 6 520 (шест хиляди петстотин и двадесет ) лева, от която: сума от 5 000 (пет хиляди) лева за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в претърпените от него болки, страдания и временна неработоспособност и психологически травми, ведно със законната лихва върху главницата от 5000,00 лв., считано от датата на завеждането на настоящата искова молба до окончателното и изплащане и сумата от 1 520,00 (хиляда петстотин и двадесет) лв., представляваща обезщетение за забавено плащане върху главницата от 5 000 лв., дължимо за периода от 20.08.2016г. до 19.08.2019г. Претендира и съдебно -деловодни разноски.

В исковата молба ищецът излага, че на 15.08.2014. празнувал в гр. В. с негови приятели и колеги петдесет годишния си юбилей. На 17.08.2014г. в ранния следобед с група от неговите гости, се разхождали в центъра на гр. В., в пешеходната зона около Окръжен съд – В., където впечатление правела натрошената лоша настилка с дупки, когато ищецът стъпил в една от големите дупки в пешеходната зона близо до сградата на Варненски окръжен съд - срещу Часовниковата кула. В резултат на това получил множествено счупване на лява подбедрица. С помощта на двама от гостите на рождения си ден, бил откаран в Спешен център на МБАЛ „Света Ана“ /Окръжна болница/, където след рентгенова снимка било установено, че е налице „множествено счупване на лява подбедрица“ и левият му крак бил гипсиран до коляното.

Гипсът му бил свален на 20.10.2014г., като след тази дата извършвал множество процедури на частни начала по рехабилитация и раздвижване на левия му глезен. Рехабилитацията провел в сега МЦРСМ-I ЕООД - В. /преди Диспансер по спортна медицина -В., в спортен комплекс Спартак/ и в дома си до края на декември 2014г.

В периода от 17.08.2014г . до 20.12.2014г. се нуждаел от придружител, който да му помага за осъществяване на елементарни физиологични необходимости. Сам не бил в състояние да извършва придвижвания, нито да обслужва необходимите си жизнени функции - обличане, събличане, хранене, физиологични потребности. Това състояние влияело изключително обременяващо на психиката на ищеца в разцвета на силите си, като вместо да е очакваната опора за семейството си, се превърнал в човек, нуждаещ се от личен придружител. Самочувствието му и авторитетът му били изключително накърнени. По професия ищецът е адвокат /вписан на 15.03.1994г. в АК-В., с Л№ № **********/, а случилото се провокирало стрес, предвид преживяното и възпрепятствало временно да извършва служебните си ангажименти - да се явява по съдебни дела и да приема в адвокатската си кантора в гр. В., ул. „ХХХХ“ 13, поради силно затрудненото му предвижване. Вследствие на получената телесна повреда, първите две години изпитвал постоянни силни болки и не можел да обува високи обувки за през зимата и по време на дъждове. Излага, че и към настоящия момент продължава да търпи негативи, които са пряка и непосредствена последица от претърпените телесни повреди, а именно изпитва болки и страдания, има моменти на схващане. След края на работния си ден левият му глезен е подут и син. Вече не е пълноценен в осъществяваните телодвижения, леко накуцва и спрял да упражнява един от любимите си спортове - ски, което му причинило психологически травми. Намалил физическата си активност, поради което и напълнял. Трудно си намира обувки с оглед надутия му глезен.

С оглед на гореизложеното счита, че му се дължи справедливо обезщетение, което да бъде заместител на отрицателните, неприятните емоции, които бил принуден да преживее и твърди, че към момента все още не са отминали в размер на 5 000 лева.

Излага, че съгласно § 7, ал. 1, т. 4 ЗМСМА /обн. ДВ бр. 77/ 17.09.1991 год./, с влизането на закона в сила, общинските пътища, улиците, булевардите, площадите, обществените паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване преминават в собственост на общините, поради което именно Община В. е длъжна да поддържа добрата инфраструктура, което не е направила.

В постъпилия в срока по чл. 131 от ГПК отговор на исковата молба ответникът оспорва предявения иск по основание и размер. Оспорва наличието на причинно-следствената връзка между настъпилите вреди и каквото и да е противоправно поведение на администрацията на Община В.. Твърди, че към датата на травматичното увреждане, релевирано от ищцовата страна, във визирания участък са се извършвали строително-монтажни работи от Възложителя Община В., с обект: „Естетизация и модернизация на главни пешеходни зони и зони за обществен отдих на град В.“ по схема за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ: BG161PO001/1.4-09/2012 „Зелена и достъпна градска среда“, Приоритетна ос 1“ „Устойчиво и интегрирано градско развитие“, Операция 1.4: „Подобряване на физическата среда и превенция на риска“ на ОП „Регионално развитие“ 2007-2013г.“, извършвани по всички норми на Закона за устройство на територията и всички подзаконови нормативни актове, като същите са поетапно извършвани и началото им е поставено много преди да настъпи травматичното увреждане на ищеца - на 17.08.2014г. с Разрешение за строеж № 376-ГИ от 21.12.2012г. и Протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа от 01.04.2014г. При осъществяване на посочените СМР от компетентните лица са сложени изискуемите предупредителни знаци, ограждения, респективно указано е мястото, от където е позволено да минават пешеходците, както и забранените за това места. Отделно счита, че основната претенция е завишена по размер, а акцесорната такава намира за изцяло неоснователна, тъй като същата следва да се дължи едва от завеждане на исковата молба.

Съдът, като прецени съобразно чл.12 и чл.235 ГПК поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото са изслушани показанията на свидетелите К. Г. И., от които се установява, че на 17.08.2014 г. се срещнал с ищеца на центъра до хотел „Черно море“. Когато пристигнал имало още един приятел – гостенин за рождения ден на ищеца и тримата седнали на заведение. Станало въпрос за подаръците, един от които бил ваучер за рибарски магазин и решили да отидат до магазина, за да изберат подарък. Тръгнали от „Черно море“ в поска на рибарските магазини преди хотел „Голдън тюлип“. Минали покрай сградата на Окръжен съд – В. и козирката, когато точно подминавайки сградата на Окръжния съд и изравнявайки се със сградата на Архива посока Козирката ищецът се спънал и кракът му хлътнал в дупка с дълбочина 10-15 см., образувана от липсваща плочка. Нямало е жълти ленти и табели, в момента на падането не се извършвали ремонтни дейности. След като стъпил в дупката, той извикал, паднал, а свидетелят му помогнал да стане, при което установили, че ищецът не може да стъпва на крака си. Посетили Спешното отделение в Окръжна болница, където след рентгенова снимка гипсирали крака.

По делото са изслушани и показанията на свидетеля Г. Ц. Н., от показанията на който се установява, че познава ищеца Т. от повече от 30 години в приятелски и в професионален план. Свидетелят излага, че с ищеца са родени на една и съща дата - 15 август и ищецът чествал 50 години два дни преди инцидента. От телефонен разговор с ищеца разбрал, че е претърпял тежка злополука - счупил си е крака, като стъпил в дупка близо до Окръжен съд. Описва ищеца като жизнерадостен и оптимист до инцидента, който рязко променил душевното му състояние, което свидетелят описва като депресивно.

Бил получил като подарък от колеги ски ваканция, а счупването му попречило и той страшно съжалявал, че не може да ползва този подарък. Това белязало нова страница в неговия живот. Донесло му неуредици в професионален план - По това време свидетелят и ищецът имали общо адвокатско дружество и се налагало да правят срещите по улиците с патерици, много често го молил да му носи книжата, не можел да качва стълбите на кантората. Изпитвал и семейни проблеми, понеже той се грижел за стария си баща. Заключава, че това бил тежък инцидент за ищеца, който оставил траен отпечатък върху личността му.

От представените по делото медицински документи: лична амбулаторна карта и етапна епикриза за периода от 20.07.2013 г. – 19.08.2019 г., Болничен лист за временна неработоспособност №1242535 от 22.08.2014 г., Болничен лист за временна неработоспособност №1242828/21.09.2014 г. и Болничен лист за 0020408/18.08.2014 както и изслушаната и приобщена към доказателствения материал по делото Комплексна съдебно-медицинска и психиатрична експертиза на вещите лица д-р Р.М. и д-р К.К. се установява, че в резултат на травмата ищеца е получил счупване на фибуларния малеол на лява глезенна става обусловило трайно затруднение на движенията на левия долен крайник за около два месеца, през който период е проведено лечение с обездвижване с гипсов ботуш от коляното до основата на пръстите за 35 дни, а след свалянето му е провеждана рехабилитация за възстановяване на движенията в имобилизираните стави. След травмата болката е много силна, като обездвижването я намалява значително. Прилагат се и обезболяващи лекарства. След сваляне на имобилизацията отново се засилват болките със започване на раздвижването на имобилизираните стави. Към момента лечението е приключило като е останало ограничение в движението на гелзенната става, което е обичайно за такъв вид травми. Механизмът на травмата е извиване на стъпалото при едновременна прилагане на сила по оста на крайника и е в причинно-следствена връзка с описаната травма в исковата молба След инцидента ищецът изпаднал в състояние на Остра стресова реакция, характеризираща се със състояние на субективен стрес и емоционално разстройство, обикновено нарушаващо социалното функциониране, което възниква в период на адаптация към значими жизнени промени или към последиците на стресогенно жизнено събитие. Страдащите имат симптоми на повишена тревожност, чувство на безперспективност, намаляване на обичайните интереси и контакти, нарушение на съня и потиснати емоции. Това разстройство се причинява от външен стрес и обикновено симптомите могат да отзвучат след като лицата се адаптира към ситуацията. След отзвучаване на острата стресова реакция след 3 месеца ищецът отново е имал клинична симптоматика на Тревожно-депресивна реакция, която отново е свързана с психотравмения му момент. Към настоящия момент не се диагностицират психични разстройства на ищеца, но връщането му и разговора, свързан с инцидента, води до емоционален дискомфорт.

По делото е изслушана и свидетелката Д. П. Б. заемаща длъжността Директор на Дирекция АГУП и ръководител на Проект „Естетизация и модернизация на главни пешеходни зони и зони за обществен отдих на град В.“, от които се установя, че разрешението за строеж било получено през 2012 г., от който момент била и открита строителна площадка. Проектът завършил с въвеждане в експлоатация през 2015 г. Проектите били съгласувани в министерството. След финансирането имали доста медийни изяви и пресконференции за започване на строителния процес на главна пешеходна зона, като в тях били упоменати етапите на строителство и подетапите на самите обекти – девет на брой, основният от които катедралата до входа на морската градина, покрай съда и т. н. Към самата проектна документация имало одобрен план за безопасност и здраве, който е задължителен елемент в инвестиционното проектиране и който се спазва задължително на строителната площадка. Строителната фирма отговаряла за изпълнението. Освен контрол от изпълнителите на проекта, контрол упражнявало и РДНСК, както и мониторингът по европейската програма и ако имало нередности, се давали указания за отстраняването им. Тъй като пешеходната зона е линеен обект, а не сграда, която да се затвори изцяло с плътна ограда, няма как да се сложат огради.

Разпечатката съдържа 21 от 51 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2fdfbe63-f4c9-4c3f-a5ed-1d820aa9ae41