Определение № 395 от 11.09.2026, Апелативен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 395 гр. Бургас, 11.09.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Ж. Темелкова

Членове:

Албена Янч. Зъбова Кочовска

Янко Н. Новаков като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно частно гражданско дело № 20262000500256 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано по частната жалба на „Мантуа инвестмънт“ ООД, ЕИК 1020022225, представлявано от управителя Е. А. А., против Определение № 1751/17.06.2026 г. по гр.дело № 843/2026 г. по описа на Бургаския окръжен съд, с което поради направен от ищеца отказ, е прекратено производството по предявения от дружеството против В. Н. Ш. иск с правно основание чл.108 ЗС- да бъде установено спрямо нея, че дружеството е собственик на описаните в исковата молба имоти и тя да бъде осъдена да му предаде владението върху тях.

Иска се отмяна на определението като неправилно и незаконосъобразно и постановяването на друго, с което делото да бъде върнато на Бургаския окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Навеждат се оплаквания, че предходната инстанция е прекратила производството единствено въз основа на пълномощно и заявление за отказ от иска, без да отчете възраженията относно автентичността на подписите на Й. Ш.(съдружник и представляващ дружеството- ищец) относно действителността на представените от негово име пълномощни и наличието на множество официални производства, в които тези въпроси биват изследвани.

Акцентира се върху вида на производството и се въвеждат доводи, че предявеният вещен иск има значителни правни последици за юридическото лице, налагащи по – висока степен на процесуална прецизност от страна на съда.

Според жалбоподателя производството е неправилно прекратено въз основа на спорно пълномощно, чиято автентичност и валидност не е изследвана нито тук, нито в другото прекратено по идентичен начин гр.дело №1533/2026 г. по описа на БРС.

Не било взето предвид и това, че към момента на постановяване на обжалваното определение са били образувани няколко производства за установяване на автентичността и валидността на документи, подписвани от Й. Ш., а именно: пр.№ 19899/2025 г. на Районна прокуратура - Бургас, по която е образувано ДП № 362/2026 г. за престъпление по чл. 316 вр. чл. 309 НК и ПП №7048/2025 г. на Окръжна прокуратура – Бургас и в последствие присъединената към нея пр.пр. № 2808/2026 г., а документите са били предмет на изследване и чрез съдебно – графологична експертиза по т.д №211/2025 г., чието заключение е, че част от подписите не са изпълнени от Й. Ш. и е констатирано, че подписът му върху едно от нотариално заверените пълномощни е цветно копие, а не собственоръчно положен оригинал.

Според страната отказът от иска пред ОС-Бургас е извършен въз основа на ново 1 пълномощно, което по структура, оформление, формат и други реквизити е идентично с изследваните документи и автентичността му е следвало да не бъде приемана безкритично. Твърди се, че подписът на Й. Ш., положен върху него, не съответства на други подписи на лицето, положени върху нотариално заверени документи в страната и върху такива, съдържащи се в Търговския регистър. Подписът се различавал и по начина на изписване на името. Всичко това пораждало сериозни съмнения относно произхода на това пълномощно.

Страната намира също, че е налице неправилно прилагане на разпоредбата на чл.233 ГПК, като се сочи, че тя не освобождава съда от задължението да провери дали отказът произхожда от надлежно легитимирано лице, още повече при наличието на спор относно представителната власт, висящ пред съдебни органи и администрации.

Позовава се и на обстоятелства, настъпили след постановяване на обжалваното определение – с Определение № 552/24.06.2026г., постановено по ч.т.дело №253/2026 г. по описа на БОС е спряно регистърното производство до приключването на настоящото, което се сочи за индиция, че има действителен спор относно управлението на дружеството – настоящ частен жалбоподател.Поддържа се, че прекратяването на производството по предявения вещен иск лишава дружеството от възможността да защити по съдебен ред правото си на собственост, да възстанови владението върху своите активи и седалище и да упражнява нормално стопанската си дейност.

Представени са доказателства, че лишаването му от достъп до двата имота е довело до множество неблагоприятни за дружеството административни и съдебни последици. Сочи като съществен за правилното разрешаване на правния спор отговора на въпроса дали отказът от иска е извършен от лице с надлежна представителна власт. Образуването на т.д. №1/2024 г. на ОСГТК на ВКС сочело безспорно наличието на противоречива съдебна практика относно противоречивото упражняване на права от двама управители на търговско дружество, каквато проверка не е извършена в настоящото производство. Иска се да бъде указано на Бургаския окръжен съд да назначи съдебно – графологична експертиза за проверка на автентичността и валидността на пълномощното от 20.05.2026 г. , въз основа на което е направен отказ от иска, която да сравни положения върху него подпис от Й. Ш. с тези, съдържащи се в Търговския регистър и в други документи, където подписът му е нотариално заверен, както и с подписите, използвани от съдебно – графологичната експертиза по т.д. № 211/2025 г. по описа на БОС. При условията на евентуалност се моли експертизата да бъде назначена от въззивната инстанция. Моли се да бъдат изискани материалите по ДП №326/2026 г. и оригиналът на пълномощното от 20.05.2026 година.

В идентични отговори на частната жалба, подадени от ответник В. Н. Ш. и от дружеството жалбоподател, чрез другия му управител- Й. Ш., гражданин на Израел, представлявани от адвокатско дружество „Г. К. и Д. С.“, БУЛСТАТ 181512408, чрез пълномощника адв. Д. С., се иска оставянето й без уважение като неоснователна.Твърди се, че подаването на частната жалба цели внасяне на хаос в управлението на дружеството с цел възпрепятстване предприемането на действия по отстраняването на Е. А. като негов управител и ангажирането на отговорността му за действията на този съдружник, представляващи сезирането на множество институции с жалби, препятстващи дейността на юридическото лице и смущаващи съпругата на Йорам Ш.- ответницата в производството.Намира се за правилен и законосъобразен изводът на първата инстанция, че след като дружеството ищец се управлява и представлява от управителите Й. Ш. и Е. А. заедно и поотделно, то направеният по делото отказ от иска изхожда от легитимирано в съответствие с разпоредбата на чл.30 ГПК лице. Цитира се в подкрепа на тези доводи Определение № 254/28.03.2014 г. по ч.т.д. № 756/2014 г. на Първо т.о на ВКС, според което независимо дали страната - юридическо лице се представлява от един или няколко законни представители поотделно, при десезиране на съда, каквото процесуално действие е отказът от иск, съдът не извършва преценка дали отказът е в интерес на юридическото лице. В правомощията на съда е единствено осъществяването на проверка за наличие на надлежна представителна власт на лицето, направило от името на страната волеизявление за десезиране. Приема се, че при повече от един законни представители, действащи поотделно, всеки един от тях разполага с процесуална представителна власт по отношение на търговското дружество и може да извърши от името на страната валидно оттегляне/отказ от процесуални действия с последици за нея, на основание чл.З0, ал.1 от ГПК вр. чл.141, ал.2 от ТЗ. Цитира се и друга, аналогична практика на касационната инстанция в подкрепа на изложеното.Възразява се, че сочената в частната жалба съдебно – почеркова експертиза по т.д № 211/2025 г. по описа на БОС не е приемана и не е изслушвана в 2 съдебно заседание, че самото производство е неотносимо към настоящото дело, а и твърденията за сходства в пълномощните на Й.Ш. почиват на предположения, както и че при депозиран отказ от иска по реда на чл.233 ГПК, съдът няма задължение да проверява основателността на спора, а може единствено да постанови определение, с което да прекрати производството. Считат, че съгласно константната и задължителна практика на касационната инстанция дружеството– жалбоподател, представлявано от другия управител Е. А., няма правен интерес и не сочи правни доводи за оспорване на представителната власт, тъй като се касае за защита на чужди права.

Оспорват се като неясни направените доказателствени искания, но ако съдът намери, че жалбоподателят оспорва подписа на пълномощното на Й.Ш., се изразява съгласие за назначаване на графологична експертиза в тази връзка и се представя сравнителен материал- декларация, подписана от същото лице на 26.06.2026г. пред адвокат в Израел, придружена от превод на българския език и легализирана. В обобщение намират за обосновано от представените доказателства прекратяването на делото пред първата инстанция.

По делото е депозиран и отказ от частната жалба , подаден от адвокат Д. С., пълномощник на Йорам Ш. в качеството му на управител на дружеството, като се иска прекратяване на настоящото производство.

Предвид повдигнатия в частната жалба спор за автентичност на пълномощното, овластяващо адв. С. като процесуален представител на дружеството, въззивният съд е изискал надлежна заверка за вярност с оригинала от адвоката на страната на всички документи, представени в контекста на заявения отказ, като установяващи надлежното оправомощаване на адвоката да извърши десезирането на въззивния съд, което е изпълнено. БАС е изискал допълнително от дружеството чрез управителя му Й.Ш. и лично потвърждаване на отказа от жалбата, както и на отказа от иска, а също и на извършените от адв. Д.С. дотук процесуални действия от името на „Мантуа Инвестмънт“ на основание оспореното пълномощно, подписано от Й.Ш..

С молба от 10.09.26г., адв. С. е представил декларация от Й.Ш. като представител на жалбоподателя – ищец(в нотариално заверен препис),потвърждаваща горните процесуални действия, извършени от адвоката и заявените чрез него откази на дружеството от иска и от частната жалба, по която е образувано настоящото производство.

Бургаският апелативен съд, след като разгледа частната жалба, становището на ответната страна и делото, за да се произнесе, приема за установено следното:

Частната жалба е допустима , като подадена в срока по закон, от лице с правен интерес от обжалването на определението за прекратяване на производството по гр.д.№843/26г. по описа на ОС-Бургас, против акт, подлежащ на самостоятелен инстанционен контрол и пред компетентния да се произнесе по нея съд.

По същество:Производството по делото е образувано първоначално пред Бургаския районен съд по исковата молба на „МАНТУА ИНВЕСТМЪНТ“ ООД, представлявано от управителя Е. А. против В. Н. Ш., за приемане за установено спрямо нея, че дружеството е собственик на два недвижими имота с кадастрални номера №*** и *** по КККР на гр. Бургас и за осъждането й да му предаде владението върху тях.

С Определение № 1818/09.04.2026 г. по образуваното гр.дело № 1547/2026 г. по описа на БРС на основание чл.104, т.6 ГПК, предвид, че стойността на данъчната оценка на единия от имотите надхвърля сумата от 50 000 лв. и съобразно нормата на чл.210 ГПК, че исковете не подлежат на разделяне, делото е изпратено на Бургаския окръжен съд по подсъдност.

На 16.06.26г.по делото е постъпила молба за отказ от иска, подадена от адв. Д.С., в качеството на представляващ Адвокатско дружество „Г. К. и Д. С.“- гр.Бургас, действащо като пълномощник на Й. Ш., в качеството му на управител на „Мантуа Инвестмънт“ ООД с права по пълномощно, приложено в заверено от адвоката за вярност копие, с извършена нотариална заверка от 20.05.26г. на М. С.-нотариус в Израел, с лиценз № 222626, сериен № 887/2026 г. форма 1, с поставен на пълномощното апостил № 664827 от 20.05.2026 на Магистърския съд в Петах Тиква, ведно с легализиран превод на документа на български език с удостоверен подпис на преводач под рег. № 7319( удостоверяването извършено на 28.05.2026 г. от В. Д. – нотариус с район на действие РС-Бургас, с рег. № 491 на Нотариалната камара на РБългария).