Решение № 89 от 30.06.2026, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 89 гр. Пазарджик, 30.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елеонора П. Серафимова при участието на секретаря Виолета Сл. Боева като разгледа докладваното от Елеонора П. Серафимова Търговско дело № 20255200900074 по описа за 2025 година

Настоящото дело е образувано по повод постъпила искова молба от С. Т.

Д., ЕГН, **********, с адрес с.Б., обл. П., ул. „А. К.“ № *, чрез пълномощника й адв. Г. Й. (**) против „Застрахователна Компания ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Лозенец, бул.

“Симеоновско шосе” № 67А.

В обстоятелствената част на исковата молба са изложени следните твърдения:

На 24.05.2024 г., около 09:30 ч., в с. Б., общ. П., на ул. „И. Н.“, е настъпило ПТП в резултат на обстоятелството, че водачът на л.а. марка „Фолксваген“, модел „Пасат“ с рег. №****, управляван от Ц.Ш. Х., като се е движела по ул.“И. В.“, в района на Дом №*, завивайки надясно, по непрадпазливост и несъобразяване с уязвимите участници в движението – пешеходците, предизвиква пътен инцидент, в който била пострадала ищцата С. Д.. Твърди се, че към момента на удара ищцата се намирала пред дома си, в пътния банкет, без да се движи. Ударът настъпил в дясната част на тялото на пострадалата и предната част на автомобила. Според съставения констативния протокол за ПТП, виновен за настъпване на процесния пътен инцидент бил водачът на л.а. с марка: „Фолксваген“, модел: „Пасат, с peг. № ****, за което МПС имало сключена застраховката ГО при ответното дружество по 1 застрахователна полица № ****

Твърди се още, че в резултат на удара ищцата получила счупване на шийката на дясната бедрена кост, което било установено при проведените прегледи след незабавното й постъпване в МБАЛ „УНИ ХОСПИТАЛ“ ООД.

Лечението й било медикаментозно – прием на ******, които били на стойност 111,52 лева и ищцата заплатила лично, което представлявало имуществена вреда за нея.

Според ищцата вследствие на претърпяното ПТП и нанесената й тежка травма била изживяла продължителни болки и скованост в засегната област.

Първите четири месеца след инцидента трябвало да лежи, тъй като предвижването й е било невъзможно. Това наложило близките й да помагат за ежедневните **** нужди, храна и други. От залежаването мускулите й атрофирали, като предвид възрастта й, това й оказало влияние, по – високо от обичайното. Към момента възстановителния период на ищцата продължавал.

В дома си тя се придвижвала с инвалидна количка, а навън с две патерици.

Болките продължавали да я измъчват, а при натоварване кракът й се подувал и отичал.

Всичкият този физически дискомфорт дал отражение и върху настроението на пострадалата ищца, тъй като била лишена от възможността да извършва обичайните си дейности.

Твърди се, че на 27.11.2024 г. ищцата предявила претенция за обезщетение, но и до настоящия момент ответното застрахователно дружество не е изплатила такава. Ето защо за същата бил налице правен интерес от завеждане на настоящия иск.

Въдения петитум по реда на по реда на чл. 432 КЗ е да се осъди ответника да заплати сумата от 50 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 111, 52 лв. - обезщетение за имуществени вреди, ведно с лихва за забава върху всяка от главниците от датата на завеждане на претенцията пред ответника (27.11.2024 г.), до окончателно изплащане на задължението.

В законоустановения срок по чл. 367 ГПК е постъпил писмен отговор от ответното застрахователно дружество чрез процесуалия представител адв. Д..

Оспорват се изцяло предявените

2 претенции от ищцата, като неоснователни поради следните съображения:

Относно претърпените от ищцата травматични увреждания застрахователят възразява, че взетото от ищцата решение да откаже предложените операция и лечение е в пряка причинна връзка с удължение период на възстановяване, усилване на болковия синдром и необходимостта от продължителна чужда помощ. Тези обстоятелства налагали извод, че претендираните от ищцата физически и психически страдания не са пряка и неизбежна последица от ПТП-то. Наред с това се подържа и възражението, че с тези си действия ищцата е съпричинила вредоносния резултат по см. на чл.51 от ЗЗД, тъй като е довела до удължаване периода на обездвижване, усилване на болковия синдром и необходимост от чужда помощ.

Оспорват се и твърденията за причинени емоционални травми вследствие телесните увреждания и залежването като недоказани. Дори и да се приемело, че ищцата е изпитвала психически дискомфорт, то същият не може да е резултат от процесното ПТП предвид, че същата е отказала оперативно лечение, което представлявало стандартен медицински препоръчителен подход за лице на нейната възраст. Този отказ е и пряка и предвидима последица довела до удължено обездвижване, мускулна атрофия и затруднения в движението.

Относно размера на претендираното обезщетение, процесуалния представител на ответното застрахователно дружество отправя искане до съда да го определи в съответствие с принципа за справедливост и конкретните медицински и доказателствени данни по делото и го намали като явно прекомерен.

Изрично е направено възражение за съпричиняване от страна напострадалата ищца на няколко основания: позиционирането й на място , непредвидимо за водачите, извън тротоар или маркирана пешеходна зона, което намалявало видимостта на водача и увеличавало риска от настъпване на ПТП; не е положила необходимата грижа за ограничаване на вредите, като не е спазила указанията на лекарите за необходимост от оперативна интервенция.

Ето защо се иска на основание чл.51 ал.2 от ЗЗД съдът да намали размера на обезщетението, като приеме, че приносът на пострадалата е около 90%.

По акцесорната претенция се прави възражение, че съгласно чл.412 ал.3 от КЗ застрахователя изпада в забава 30 дни след като бъде уведомен и му 3 бъдат представени всички необходими документи, вкл. и банкова сметка, което в случая не е направено. Така, искането за присъждане на лихва от датата на завеждане на претенцията при застрахователя е неоснователно.

Оспорва се представения КП за ПТП, тъй като същият има само констативно действие и не представлява доказателство с обвързваща сила относно механизма на настъпване на произшествието.

Правата си по реда на чл.372 от ГПК и чл.373 от ГПК страните в процеса не са упражнили.

Представили са доказателства за установяване на твърдените от факти и обстоятелства и направени възражения.

В хода устните състезания процесуалният представител на ищцата подържа изцяло основателността на предявените искове. Ответното застрахователно дружество в защита си подържа изцяло наведените възражения в хода на размяна на книжата по делото, включително и възражението за съпричиняване. Твърди, че ищцата има изключителна вина за настъпване на процесното ПТП предвид движението й по пътното платно, както и последващите й решение във връзка с провежданото лечение.

Настоящият съдебен състав като съобрази събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и при спазване разпоредбите на чл.235 и чл.236 от ГПК прие следното от фактическа и правна страна:

Съобразно разпоредбата на чл.432 ал.1 от КЗ, при застраховка "Гражданска отговорност" увреденото лице, спрямо което застрахователят е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, при спазване на изискванията на чл.380 от КЗ за предварително отправяне на писмена претенция.

В конкретния случай страните не спорят, че преди завеждането на делото ищцата е отправила претенция към застрахователя за изплащане на обезщетения за неимуществени и имуществени вреди, като са представени и писмени доказателства в тази насока. От същите се установява, че въпреки надлежното му сезиране застрахователното дружество не е определило и съответно заплатило застрахователно обезщетение, предвид на което предявеният пряк иск спрямо застрахователното дружество се явява допустим.

4

Относно твърдените факти и направени възражения:

Отделяйки спорното от безспорното, съдът приема за безспорно установени и ненуждаещи се от доказване следните правопораждащи факти, а именно:

Не се спори относно авторството, вината на причинителя и настъпилия при ПТП вредоносен резултат, а и в тази връзка е представено споразумение от 11.06.2025 г., влязло в законна сила, постигнато в производството по АНД №101/2025 г. по описа на Панагюрския РС между подсъдимата Ц. Ш. – Х. и ТО - Панагюрище към РП- Пазарджик. От същото се установява, че на 24.05.2024 г., около 09:30 ч., в с. Б., общ. П., на ул. „И. Н.“, е настъпило ПТП в резултат на обстоятелството, че водачът на л.а. марка „Фолксваген“, модел „Пасат“ с рег. №****, управляван от Ц.Ш. Х., като се е движела по ул.“И. В.“, в района на Дом №*, завивайки надясно, по непрадпазливост и несъобразяване с уязвимите участници в движението – пешеходците, с което е нарушила разпоредбите на чл.5 ал.2 т.1, чл.20 ал.1 и чл.116 от ЗДвП, предизвиква пътен инцидент, в който е пострадала ищцата С. Д., а именно е получила средна телесна повреда изразяваща се в счупване на шийката на дясната бедрена кост – престъпление по чл.343 ал.1 б.“б“, вр. с чл.342 ал.1 от НК.

Не се спори, че л.а. марка „Фолксваген“, модел „Пасат“ с рег. №**** е з а с т р а хо в а н по риска „Гражданска отговорност“ при ответното застрахователно дружество за релевантния период, както и че същото не е изплатило обезщетение по повод процесното ПТП, поискано с молба вх.

№11633/27.11.2024 г. по регистъра на ответното застрахователно дружество.

Относно установяване механизма за настъпване на процесното ПТП във връзка с направеното от ответника възражение за съпричиняване, по настоящото дело е приета съдебна автотехническа експертиза. Така, от заключението на същата, а и от обясненията на вещото лице при приемането й се установява, че от техническа гледна точка непосредствената причина довела до настъпване на процесното ПТП е несвоевременното забелязване от страна на водача на МПС-то на намираща се на уличното платно пешеходка ищцата Д.. При огледа си вещото лице установява, че пътното платно на ул.

„И. Н.“ е изградено от земна настилка. В участъка няма изграден тротоар, нито хоризонтална маркировка или вертикална сигнализация, която да 5 обозначава отделна зона за движение на пешеходци. Улицата е неасфалтирана, в рамките на населено място. Границите между платното за движение и околния терен са размити, дефинирани единствено от естественото затревяване, оградите на имотите и дърветата. Спрямо характеристиките на пътния участък в зоната на произшествието, безопасното място за движение на пешеходци е в близост до западния край на улицата, в непосредствена близост между утъпканата част на пътното платно и тротоарните площи намиращи се в западния край на пътното платно. Така е и в източния край. В момента на удара пешеходката се е намирала в периферията на западния край на утъпканото пътно платно. В този участък няма физически отделен тротоар, както бе посочено, но отстоянието между пешеходката и източния край на утъпканата част на платното за движение е било около 3,9 метра, което е достатъчно за преминаване на автомобила който е с ширина 1,82 метра, като водачката осигури необходимата странична дистанция между лявата база на автомобила който управлява и пешеходката. В момента в който водачката Ц.

В. Ш.-Х. е навлязла частично в кръстовището е била на разстояние 7,8 л.м. и е имала техническата възможност да възприеме пешеходката и да извърши маневрата „завой на ляво“, така че автомобила да премине покрай пешеходката без да настъпи удар. Предвид така установеното съдът приема за доказано по несъмнен начин, че ищцата не е допринесла за настъпването на процесното ПТП.

За установяване на характера и степента на получените увреждания от ищцата, както и извършените от нея разходи за лечение, е приета съдебномедицинска експертиза, изготвена от вещото лице д-р П. М., която като неоспорена от страните и кореспондираща изцяло с доказателствения материал по делото съдът изцяло кредитира.

От същата се установява, че след настъпване на ПТП-то ищцата е транспортирана до МБАЛ „УНИ ХОСПИТАЛ“ - Панагюрище, където била прегледана и консултирана, като й била поставена диагноза: вклинено счупване на шийката на дясната бедрена кост. Била й предложена хоспитализация и оперативно лечение, което пострадалата отказала, поради заболяване от инсулинозависим захарен диабет и други придружаващи заболявания. Ето защо била освободена за домашно лечение с предписани обезболяващи, антитромботични средства и хранителни добавки с витамини и калций. Последваща здравна история липсвала тъй като ищцата не е 6 провеждала контролни прегледи, нито физиотерапия. Относно интензитета на търпените болки от експертизата се установява, че счупването на бедрена шийка води до интензивна локална болка непосредствено след травмата и наложителен режим на легло за около 10-12 седмици. В този период болката намалява по интензивност, но се провокира при опити за обръщане в леглото, опити за повдигане или ставане, тоалетни процедури и др. Самообслужване е невъзможно. Фактически ищцата е преживяла една година в инвалидна количка. След това е започнала внимателна вертикализация на проходилка и постепенно натоварване на крайника- докосване на земята и увеличаване на натоварването до границата на търпимост на болка, като към момента предвижването й е с подмишнични патерици.