Решение № 1534 от 11.12.2023, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1534 гр. София, 11.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-18, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елена Св. Шипковенска при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Елена Св. Шипковенска Търговско дело № 20221100901873 по описа за 2022 година

Предмет на настоящото производство с а предявени от „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД срещу Н. Г. Д. и „А и Л К.“ ООД- в несъстоятелност, при условията на субективно и обективно съединяване отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 464 ГПК за установяване несъществуването на вземанията на присъединения взискател Н. Г. Д. , обективирани в изпълнителен лист от 24.09.2019 г., издаден по т. д. № 57/2019 г., по описа на Окръжен съд Перник, за сумата 30000,00 лв., представляваща увеличената стойност в следствие на извършени в периода 20.10.2008 г. – 31.03.2009 г. подобрения в недвижим имот, представляващ Студио- С 2, находящо се в к.к. Боровец, апартаментен хотел „Кокиче“ /сега хотел „Айсберг“/, ет. 1, ап. С2, сумата от 10000,00 лв., представляваща необходими разноски за поддържане на горепосочения недвижим имот, ведно със законната лихва върху всяка от сумите, считано от 24.06.2019 г. до окончателното плащане, както и сумата от 1606,63 лв., представляваща разноски.

Ищецът „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД твърди, че по силата на изпълнителен лист от 11.04.2018 г., издаден по ч.гр. д. № 1

22545/2018 г. по описа на СРС, 161, е било образувано изпълнително дело № 20188640400117 по описа на ЧСИ В.Н., рег. № 864 на КЧСИ срещу „А и Л К.“ ООД /в несъстоятлност/ - длъжник и Н. Г. Д. и С.Д.Д. – ипотекарни длъжници. Твърди, че вземанията на банката по издадения изпълнителен лист са обезпечени с първа по ред договорна ипотека, учредена върху недвижими имоти, собственост на длъжника „А и Л К.“ООД /н/ /с предходно наименование „ТЪРГОВСКА КЪЩА Й.“ ЕООД/, съгласно Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 197, том III-А, рег. № 3957, дело № 573/2007 г. на нотариус Б.М., с рег. № 411 в НК и район на действие Самоковски районен съд, вписан в СВ град Самоков с вх. рег. № 1393/15.06.2007 г., акт № 118, том I от 2007 г., подновена от Банката с молба, вхисана в СВ – град Самоков под акт № 145, том I, вх. № 1333/12.06.2017 г.

Един от ипотекираните в полза на Банката самостоятелни обект в хотел „Айсберг“ е процесния имот, представляващ Студио С 2, с идентификатор ***, по КККР на гр. Сомакав, одобрена със заповед РД-183/27.01.2005 г. на изп. д. на АГКК с адрес: к.к. Боровец, ап. хотел ****, който самостятелен обект попада в сграда с идентификатор ***, в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение : жилище, апартамент, състоящ се от дневна – спалня с кухненска ниша и място за хранене, баня с тоалетна, антре и открита тераса, с площ по документ 32,75 кв.м., ведно с 8,32 кв.м. ид.ч. от общите части на сградата, и съответните ид. части от правото на строеж върху поземлен имот. Ищецът сочи, че на 01.10.2008 г. „А и Л К.“ ООД /н/, прехвърлил гореописания имот на ответника Н. Г. Д..

Банката твърди, че въз основа на молба с вх. № 102/10.01.2022 г., по изпълнително дело № 20188640400117 по описа на ЧСИ В.Н., на основание чл. 456, ал. 1 ГПК е присъединен в качеството на взискател Н. Г. Д.. С молбата бил представен изпълнителен лист от 24.09.2019 г. , издаден от ОСПерник, въз основа на решение № 68/20.09.2019 г. по т. д. № 57/2019 г., и се претендирали вземания, дължими за извършени от него необходими и полезни разноски за Студио С 2, на основание чл. 177, ал. 1 ЗЗД. По молба на Банката, производството по цитираното изпълнително дело по описа на ЧСИ В.Н. било прехвърлено за продължаване на изпълнението и реализиране на ипотечните права при ЧСИ С.Л. и преобразувано под номер 20229270400735.

Твърди се, че ипотекираният в полза на Банката недвижим имот, 2 представляващ Студио С 2 е описан, оценен и изнесен на публична продан по изпълнителното дело. На проведената публична продан, в периода от 08.07.2022 г. до 08.08.2022 г. недвижимият имот е реализиран, като с протокол на съдебния изпълнител от 09.08.2022 г. за купувач е обявен наддавачът – взискател с валидно наддавателно предложение „ПИБ“ АД, който бил предложил да закупи имота за сумата от 72 400,00 лв. На 16.09.2022 г. ЧСИ С.Л. предявил разпределение, съгласно което ищецът бил задължен на осн. чл. 495 ГПК да внесе по сметка на съдебния изпълнител сумата, необходима за изплащане на вземанията на Н. Д. в двуседмичен срок от влизане в сила на разпределението, предвид призната му привилегия.

Съгласно предявеното разпределение на присъединения взискател Н. Г. Д. се разпределя сумата от 54 717,74 лв., представляваща по разпределението пълно погасяване на посочения в изпълнителния лист суми, дължими на този взискател, с основание чл. 136, т. 4 ЗЗД - за извършени от него подобрения в ипотекиран в полза на Банката недвижим имот. В законоустановения срок по чл. 462, ал. 2 ГПК банката обжалвала предявеното разпределение от 16.09.2022 г.

Ищецът оспорва вземането на присъединения взискател Н. Г. Д. да съществува, както и че този взискател да има привилегия да получи сума от продажбата на ипотекирания в полза на „ПИБ“ АД недвижим имот. На първо място се сочи, че вземането на ответника Д. е погасено, тъй като същото не е било предявено в производството по несъстоятелност на „А и Л К.“ ООД – в несъстоятелност, ЕИК ****. Спрямо длъжника по изпълнението било открито производство по несъстоятелност на 02.03.2022 г., като с Решение № 260024 от 02.03.2022 г., постановено по т. д. № 47/2021 г. на Окръжен съд – Бургас, същият бил обявен в несъстоятелност на посочената дата. Ищецът се позовава на разпоредбата на чл. 739 ТЗ, съгласно която непредявените в производството по несъстоятелност вземания и неупражнените права се погасяват. В случая вземането, за което присъединеният взискател Д. е конституиран в изпълнителното производство били възникнали преди датата на несъстоятелност, и тъй като същото не е нито предявено в преклузивните срокове по чл. 685 и чл. 688 ТЗ пред синдика и съда по несъстоятелност, нито е прието от съда по смисъла на чл. 693 ТЗ, то вземането било погасено ex lege.

Счита, че пропускането на законоустановените срокове по чл. 685, ал. 1 и чл.

688, ал. 1, изр. 1 ТЗ преклудира процесуалното право на кредитора да 3 упражни вземането си не само в производството по несъстоятелността, но и във всяко паралелно съдебно или арбитражно производство. На следващо място ищецът оспорва ответникът Д. да е извършвал подобрения в ипотекирания в полза на Банката недвижим имот. В случая решението на ОС Перник, въз основа на което бил издаден изпълнителния лист в полза на ответника, било постановено по реда на чл. 238 ГПК, т. е. представлявало неприсъствено решение, поради което съдът приел твърденията на ищеца без да се разгърне състезателен процес и реално липсва доказване на направени разноски. В тази връзка ищецът счита, че чрез съдебното производство ипотекарният длъжник е направил опит за осуетяване на ипотечното право на Банката, като процесът по това дело бил изцяло симулативен и насочен единствено към увреда на Банката – кредитор. Банката не била обвързана от съдебното решение и от неговите мотиви. Ищецът твърди също, че ответникът не разполага с вземане, което да изпълнява условията по чл. 177, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 136, ал. 1, т. 4 ЗЗД. Това било така, тъй като за да се възползва от възможността за удовлетворяване преди ипотекарния кредитор, взискателят който твърди извършени подобрения, трябва да е осъществил право на задържане върху недвижимия имот. Нормата на чл. 136 ЗЗД имала императивен характер, поради което за тези вземания следвало да е налице съдебно признато право на задържане. Едва тогава кредиторът би имал право на особената привилегия да се удовлетвори предпочитително от стойността на задържания имот. Влязлото в сила решение на ОС- Перник не удостоверявяло признато на взискателя право на задържане, което да упражни за извършени и установени разноски за подобрения на продадения на публична продан имот. Ищецът оспорва привилегията на ответника да получи сума от продажбата пред ипотечното право на банката и поради това, че ипотеката е вписана преди прехвърлителната сделка, с която самостоятелния обект се прехвърлял от несъстоятелното дружество. Конституираният взискател Н. Д. е придобил имота след вписаната ипотека в полза на Банката на свой риск и с ясното съзнание, че в определен бъдещ момент е възможно да се стигне до изпълнение върху него. Ето защо ответникът не можел да се възползва от привилегията по чл. 177, ал. 1 ЗЗД, тъй като притежавал качеството ипотекарен длъжник към датата на учредяването на ипотеката. На последно място ищецът оспорва вземането на присъединения взискател за подобрения и разноски с възражение за погасяването им по давност.

4

По изложените съображения ищецът моли да бъде признато за установено по отношение на ответниците – длъжник и присъединен кредитор в изпълнителното производство, че ответникът Н. Г. Д. няма вземания, произтичащи от подобрения и необходими разноски, извършени в Студио С2 с идентификатор ***, като в условията на евентуалност – в случай че се установи, че отвеникът разполага с привилегировано вземане, вземането да бъде намалено до действително извършените подобрения в имота. Претендира направените по делото разноски, в т.ч. юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът Н. Д. оспорва исковете като неоснователни. Поддържа, че фактът на извършване на необходими и полезни разноски поражда в полза на собственика на ипотекирания имот вземане съгласно чл. 177, ал. 1 ЗЗД само по отношение на ипотекарния кредитор, но не и по отношение на длъжника. В случая ответникът заявява самостотялени права в изпълнителното произвоство, поради което същият няма вземане срещу длъжника за извършване на необходими и/или полезни разноски, което да може да се реалзира в производството по несъстоятелност. Взеаменато по чл. 177, ал. 1 ЗЗД по закон подлежи на удовлетворяване в производство по индивидуално принудително изпълнение от цената на ипотекирания имот, поради което същото не следвало да бъде предявявано и приемано в производството по несъстоятелност. Ето защо вземането не било погасено на основание чл. 739, ал. 1 ТЗ, поради непредявяването му пред съда по несъстотялеността в преклузивните срокове по чл. 685 и чл. 688 ТЗ. Твърди, че вземането по чл.

177, ал. 1 ЗЗД е възникнало в резултат на продажбата на процесния имот в рамките на индивидуалното изпълнително производство на 09.08.2022 г., поради което погасителния давностен срок, започнал да тече от тази дата, също не е изтекъл кам настоящия момент. Доколкото ответникът не е лично задължен, собственикът – подобрител имал право да получи от цената на имота преди ипотекарните кредитори необходимите разноски, направени за имота, както и увеличението на стойността му, дължащо се на полезните разноски. Ответникът не оспорва твърдението на Банката, че учредената на 15.06.2007 г. ипотека в полза на банката е произвела действие по отношение посторената сграда, както и че е придобил право на собственост върху процесното студио, обремено с учредена в полза на ищеца договорна ипотека.

Но твърди, че изцяло с негови лични средства били осъществени множество 5 довършетелни работи в имота, за да може същият да бъде приведен във вид, годен за ползване по предназначение. Твърди, че паричните средства от получения банков кредит, обезпечен с ипотека, били използвани за изграждане на процесния обект само до степен на сградата - „груб строеж“, като довършителните работи в обекта до цялостната му завършеност съгласно издаденото разрешение за плозване на 27.03.2009 г. са осъществени за сметка на ответника. Всички довършителни работи в имота, считано от момента на придобиването на имота от ответника на фаза „груб строеж“ до изграждането му в завършен вид съобразно издаденото разрешение за ползване на 27.03.2009 г. са извършени с негови лични средства и за негова сметка, т. е. вследствие на направени от него разноски. Датата на покупко- продажбата – 01.10.2008 г. съвпадала с началото на най- голямата финансова и икономическа криза, настъпила в световен мащаб – финансовата криза от 2008 г. – 2009 г., който факт бил общоизвестен. В тази кризисна и икономичсека несигурна ситуация и под страх да не получи в завършен вид закупения недвижим имот ответникът се съгласил да доплати допълнителни парични средства за извършването на довършителните работи по имота, за да бъде същият приведен във вид, годен за ползване. Ето защо на 20.10.2008 г. между ответника в качеството му на възложител, от една страна и „ТЪРГОВСКА КЪЩА Й.“ ЕООД в качеството на изпълнител, от друга страна, се сключил договор за изработка, по силата на който възложителят възложил, а изпълнителят приел да извърши и съответно извършил в собствения на ответника недвижим имот подробно описаните в договора довършителни работи. За извършването на така описаните работи в придобития от ответника имот при подписване на договора заплатил сумата в размер на 30000,00 лв., което било удостоверено в съдържанието на самия договор. Всички довършителни работи в имота били изпълнени в периода след 20.10.2008 г. до края на месец март 2009 г., когато сградата, в която се намирал процесния имот, била въведена в експлоатация. След 27.03.2009 г. процесният имот бил напълно годен за ползване по предназначение, което обстоятелство дало възможност на ответника и неговото семейство да го посещават и да го използват до началото на 2020 г. Счита, че извършените довършителни работи са довели до увеличение на неговата стойност със сумата не по- малко от 30000,00 лв. Ответникът твърди също така, че притежава вземане за извършени необходими разноски в общ размер на 6