Присъда № 7 от 15.09.2021, Окръжен съд - Сливен

М

О

Т

И

В

И към присъда № 7/15.09.2021 г. по НОХД № 220/2021 г. по описа на СлОС Съдебното производство е образувано по повод на внесения от Окръжна прокуратура гр.С. обвинителен акт п.д. № 43/21г. от 21.06.2021г. против ИЛ. Т. Т. от с.К., общ.С. за престъпление по чл.343 ал.1 б.“в“ вр.чл.342 ал.1 от НК.

Производството пред СлОС е по реда на глава двадесет и седма от НПК т.е. с проведено съкратено съдебно следствие пред първата инстанция.

В с.з. представителят на Окръжната прокуратура заявява, че поддържа обвинението против подсъдимия ИЛ. Т. Т. така както същото е било повдигнато и предявено с обвинителния акт. Намира, че същото е доказано по несъмнен начин от събраните по делото доказателства /които подкрепят и направеното от подсъдимия самопризнание/ и настоява подсъдимият да бъде признат за виновен по него и съответно осъден. Предлага на подсъдимия И.Т. да бъде наложено наказание при условията на чл.58а ал.1 от НК /с оглед на разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК/, като съответно да му бъде определено наказание при отчитане на наличните предимно смекчаващи отговорността му обстоятелства т.е. в размер малко над минималния предвиден в закона и конкретно две години и шест месеца лишаване от свобода. С оглед наличните по делото обстоятелства имащи отношение към отговорността се обосновава извод за наличието на предпоставките за приложение на разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК. В тази връзка прокурорът настоява изпълнението на наложеното на подсъдимия И.Т. наказание една година и осем месеца лишаване от свобода /след редукцията по чл.58а ал.1 от НК/ да бъде отложено за изпитателен срок от три години.

Предлага подсъдимият да бъде лишен от право да управлява МПС за срок равен на срока на лишаването от свобода след неговата редукция т.е. една година и осем месеца.

В настоящото наказателно производство пострадалият М. П. Г. – син на починалата М.К.Г., по негово искане /направено чрез повереника му/ беше конституиран единствено като частен обвинител. Същият не беше конституиран в качеството на граждански ищец, тъй като не предяви граждански иск против подсъдимия за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди от деянието, предмет на настоящото наказателно производство.

Пострадалите ПЛ. М. Г. и Д. М. Г., редовно призовани не се явиха в разпоредително респ. в съдебно заседание, проведено по реда на глава 27-ма от НПК, като в срока по чл.77 ал.3 респ. чл.85 ал.3 от НПК от тях не постъпиха искания за конституирането им като частни обвинители и граждански ищци.

Конституираният частен обвинител М. П. Г., чрез упълномощения си повереник, заявява, че поддържа повдигнатото от прокурора обвинение против подсъдимия. Намира, че същото е доказано по несъмнен и категоричен начин от събраните по делото доказателства, както и от самопризнанието на самия подсъдим. Присъединява се към претендираното от представителя на държавното обвинение наказание лишаване от свобода – една година и осем месеца след редукцията по чл.58а ал.1 от НК, както и към предложението изпълнението на това наказание да бъде отложено за изпитателен срок от три години. По отношение на наказание лишаване от право да се управлява МПС се прави искане същото да бъде в по-малък размер, а именно – една година. Претендират се и направените по делото 1 разноски за адвокатски хонорар.

Подсъдимият ИЛ. Т. Т., лично и чрез упълномощения си защитник, не оспорва обвинението, още повече, че прави признание по реда на чл.371 т.2 от НПК т.е. признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изразява съгласие да не се събират доказателства за тези факти. Заявява, че не е искал да стане произшествието респ. резултата от него и се изразява съжаление за случилото се. Основната теза на защитата на подсъдимия е свързана с обосноваване на необходимостта на подсъдимия да бъде наложено наказание при наличие на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства т.е. в размер под минималния минималния предвиден в закона – при условията на чл.58а ал.4 от НК. Алтернативно се претендира налагане на наказание в размер на минималния размер лишаване от свобода, който да бъде редуциран по реда на чл.58а ал.1 от НК с една трета. Обосновава се наличието на законовите предпоставки изпълнението на така наложеното наказание да бъде отложено по реда на чл.66 от НК за подходящ изпитателен срок. По отношение на предвиденото наказание лишаване от право да управлява МПС, защитата на подсъдимия обосновава тезата, същото да бъде наложено в размер, който да бъде съобразен с размера на наложеното наказание лишаване от свобода след неговата редукция и да не бъде увеличаван. Самият подсъдим изразява съжаление за случилото се и също настоява евентуално наложеното му наказание да не бъде търпяно ефективно поради изложените от защитата му съображения.

От извършения внимателен анализ на събраните и проверени в хода на проведеното съдебно следствие писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, преценени по отделно и в съвкупността си, С.ският окръжен съд приема за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият ИЛ. Т. Т. е роден на 20.10.1965г. в гр.С.. С настоящ адрес е в с.К., обл.С.. Български гражданин е. Има завършено средно образование. Разведен е. Работи като земеделски производител. Не е осъждан.

Подс. И.Т. е правоспособен водач на МПС - категории „В", „М" от 1988 г.

Притежава свидетелство за правоуправление № 281621257, издадено от ОД на МВР - С., валидно до 22.05.2022 год.

Като водач, видно от приложената към материалите по делото справка, подсъдимият е наказван няколко пъти по административен ред с административни наказания за нарушения на ЗДвП.

Подсъдимият Т. живее в с. К., общ. С. и от три години е регистриран като земеделски производител, занимавайки се основно с отглеждане на зеленчуци и овощни дръвчета. За превоз на готовата продукция, както и за превоз на торове и препарати, през лятото на 2019 г. закупил товарен микробус „Форд Транзит" с ДК № СН ****** АХ.

На 24.12.2020 г. около 08,20 часа подс. И.Т. преместил микробуса от улицата пред дома си на съседната перпендикулярна улица, където се намират оранжериите му, за да разтовари от багажното отделение торови препарати за разсада в оранжериите. Оставил микробуса с работещ двигател и се върнал до дома си да отвори вратите на гаража.

Вървейки към дома си забелязал пострадалата М.К.Г., на 78 години, да върви по тротоара към магазина в северна посока.

Прибирайки се в дома си, подсъдимият разбрал от майка си, че братовчед му ще коли прасе и желае да отиде да му помогне. Подс. И.Т. решил да отиде да помогне на братовчед си и се отказал да разтоварва препаратите. Отишъл да автомобила с идеята да го 2 върне обратно пред дома си. Качил се в кабината на микробуса, погледнал в страничните огледала и, след като не забелязал нищо, потеглил на заден ход към дома си. Вече се движел с бавна скорост по улицата, на която се намира дома му, когато чул леко тупкане и викове отзад. Спрял автомобила и слязъл.

Подсъдимият Т. забелязал зад микробуса свид. Г. Г. и падналата на пътното платно пострадала М.Г.. Жената била в съзнание и успяла да попита как водачът на автомобила не я забелязал. Тя заявила, че не чула или видяла приближаващия микробус. Свид. Г. Г. забелязал преди произшествието пострадалата първоначално да върви по тротоара, но наближавайки превозното средство те рязко сменила посоката на движение и слязла на пътното платно.

Подсъдимият Т. изтеглил превозното средство леко напред и се върнал при пострадалата. Помолил я да не става, влязъл в дома си, взел стол, на който настанил Г. и я завил с одеяло.

Пострадалата Г. помолила подсъдимия да се обади на внука й - свид. П.Г.. Той от своя страна, пристигайки на мястото на произшествието, се обадил на баща си - свид. М.Г., както и на тел. 112 за да извика линейка.

Подсъдимият, както и двамата свидетели, помогнали на медицинския екип на натоварят носилката с пострадалата в линейката, която малко по- късно пристигнала в Центъра за спешна медицинска помощ при МБАЛ „Д-р Иван Селимински" в С..

При извършените първоначални прегледи медиците установили, че пострадалата Г. е контактна, но напълно неадекватна и в състояние на травматичен шок. По спешност пострадалата била приведена в ОАИЛ за извършване на торакоцентеза в дясно, но в този момент състоянието й започнало прогресивно да се влошава, изпаднала в състояние на клинична смърт и, въпреки предприетите съживителни мероприятия, Г. починала.

Според заключението на съдебномедицинската експертиза на труп № 246/2019 г., пострадалата М.Г., на 78 години, е получила масивни счупвания на десните ребра /счупени са от първото до деветото ребро/, както и от първото до седмото ребра в ляво. При извършените изследванията костите на долните и горните крайници, са били установени данни за счупване на кръстеца, ацетабулума и долното рамо на срамната кост в дясно.

При външния оглед и аутопсията на трупа се установяват данни за контузия на главата с наличие на масивна разкъсно - контузна рана в областта на лявата половина на челото, наличие на разкъсно - контузна рано в областта на носа и наличие на множество кръвонасядания и кръвоизливи в областта на челото и двете слепоочни области.

Според заключението на вещото лице непосредствената причина за смъртта на пострадалата М.Г. е изпадането й в тежък травматичен шок, в резултат на множествените травми в областта на горните и долни крайници, контузията на белите дробове, множествените двустранни счупвания на ребрата.

Настъпването на смъртта на пострадалата е в пряка и непосредствена връзка с получените травматични увреждания при възникналото на 24.12.2020 г. пътно - транспортно произшествие.

Описаните увреждания, довели до смъртта на пострадалата, са получени вследствие действието на твърди тъпи и тъпоръбести предмети и са получени по механизма на удряне на главата, гръдния кош и крайниците. Локализацията на уврежданията сочи, че 3 пострадалата е била блъсната със задната част на автомобила, като ударът вероятно е бил в областта на задностраничната повърхност на лявото бедро.

Според заключението на назначената по делото съдебно автотехническа експертиза, скоростта на движение на микробуса „Форд Транзит", управляван от подс. И.Т. преди настъпването на пътно¬транспортното произшествие и към момента на удара е около 13 км/ч. , като опасната зона на спиране на автобуса при тази скорост на движение е около 5 м.

Техническите причини, довели до настъпването на пътно-транспортното произшествие се заключават на първо място в предприетата маневра за движение на заден ход от страна на водача на автомобила – подс. И.Т.. Тъй като се касае за товарен микробус без странични стъкла, което допълнително затруднява движението на заден ход /доколкото при тази маневра може да се разчита единствено на страничните огледала за обратно виждане/ технически правилно е водачът да осигури човек, който да контролира непрекъснато предприетата маневра.

Пострадалата Г. се е движила технически неправилно по платното за движение и е предприела пресичане на пътното платно извън зоната на действие на пешеходна пътека. Г., от своя страна е имала техническата възможност да възприеме приближаващия микробус и да се съобрази с неговото положение и скорост на движение. Технически правилно би било пешеходката да продължи движението си по тротоара.

Фактическата обстановка, такава каквато е възприета от съда се покрива с изложеното в обстоятелствената част на обвинителния акт и същата не се оспорва от страните.

С оглед на разпоредбата на чл.373 ал.3 от НПК съдът прие за установени обстоятелствата изложени, като се позова на направеното самопризнание от страна на подсъдимия и на доказателствата събрани в досъдебното производство, които го подкрепят.

Така описаното непосредствено по-горе като фактическа обстановка настоящият съд прие за установено по несъмнен и безспорен начин, в резултат на извършения от съда внимателен и подробен анализ на всички събрани и проверени в хода на проведеното съкратено съдебно следствие доказателства и доказателствени средства, съответно преценени както поотделно, така и в съвкупността си - обясненията на подсъдимия И.Т., депозирани в досъдебното производство; показанията на свидетелите М.В., М.Г., П.Г. и Г.