Определение № 58 от 16.06.2026, Районен съд - Кубрат
- Съд
- Районен съд - Кубрат
- Дело
- Частно наказателно дело 131/2026
- Вид
- Определение № 58
- Подписан
- 16.06.2026
- В сила
- 30.06.2026
- Състав
- Албена Дякова Великова
Цитирани разпоредби
- чл. 206 · Наказателен кодекс
- чл. 20, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 26, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 93, т. 7 · Наказателен кодекс
- чл. 269, ал. 3, т. 2 и т. 4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 269, ал. 3, т. 2 и т. 4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 303, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 56, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 63 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 63, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 63, ал. 2, т. 4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 64, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 64, ал. 5 и ал. 6 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 64, ал. 5 и ал. 6 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 58 гр. Кубрат - 7300, 16.06.2026 г.
РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ, I - ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Албена Д. Великова при участието на секретаря Вера Люб. Димова в присъствието на прокурора П. Г. П. като разгледа докладваното от Албена Д. Великова Частно наказателно дело № 20263320200131 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 64, ал. 1, във вр. с чл. 63 от НПК.
Направено е искане от прокурор при РП – Разград П. П. за вземане на мярка за неотклонение „Задържане под стража“ спрямо лицето С. С. А. от гр. Кубрат, обл. Разград, привлечен в качеството на обвиняем по ДП № 9/2024 г. по описа на ОСлО при ОП – Разград .
В съдебно заседание представителят на РП – Разград, ТО Кубрат, поддържа направеното предложение. Излага съображения за това, че събраните, към момента, доказателства по досъдебното производство сочат обвиняемият като извършител на деянието, за което му е повдигнато обвинение. Излагат се съображения, че съществува реална опасност същият да се укрие и да извърши друго престъпление.
Обвиняемият С. С. А. възразява срещу искането да бъде взета исканата мярка за неотклонение. Заявява готовност да се отзовава при необходимост и да съдейства на разследващите органи.
Защитникът му адв. Р. М. от АК – Разград пледира съдът да не уважава направеното искане от представителя на районната прокуратура и да не налага най-тежката мярка за неотклонение „Задържане под стража“. Излага доводи, че не са налице всички признаци от състава на престъплението по чл. 206 от НК.
Заявява, че подзащитният му работи в Швейцария и се грижи за трите си малолетни деца. Поддържа изявлението на обвиняемия, че ще съдействат всячески 1 на разследването, поради което моли за налагане на по-лека мярка за неотклонение, а именно „Подписка“.
Като съобрази изложените аргументи и събраните в досъдебното производство доказателства, съдът счита депозираното искане за процесуално допустимо, а по същество основателно и доказано, поради следното:
Видно от материалите по Досъдебно производство № 9/2024 г. по описа на ОСлО при ОП – Разград, същото е образувано с Постановление от 18.04.2024 г. на прокурор при РП – Разград, ТО – Кубрат, по молба за трансфер на наказателно производство С–4/2023/10013433 на Прокуратурата Винтертур/Унтерланд, Конфедерация Швейцария, за това че в периода месец ноември 2022 г. – месец март 2023 г. в Конфедерация Швейцария, в условията на продължавано престъпление, противозаконно са присвоени чужди движими вещи – автомобил БМВ BMW Х5 xDrive 48V 30d M Sport, кореново число 233550656, номер на шаси WBAJU81059L52442, табела с номер ZH 918’450, собственост на БМВ Груп Файненшъл Сървисес, БМВ (Швейцария) АД БМВ Лизинг и автомобил Audi A5Sportback50 TDI S Lqua, кореново число 224.953.094, номер на шаси WAUZZZF53NA020228, табелка с номер ZH 932174, собственост на Чембра Мани Банк АГ, които вещи са владени на основание договори за лизинг от 25.11.2022 г. и от 14.12.2022 г. – престъпление по чл. 206, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 НК.
С постановление от 10.06.2026 г., предявено на 13.06.2026 г. С. С. А., ЕГН **********, е привлечен като обвиняем за престъпление по ДП № 9/2024 г. по описа на ОСлО-ОП-Разград, за това, че: за времето от 28.11.2022 г. до 31.03.2023 г. в Конфедерация Швейцария, действайки в съучастие с Т. М. С. от *** като извършител и в условията на продължавано престъпление противозаконно е присвоил чужди движими вещи:
- лек автомобил марка и модел BMV X5 xDrive 48V 30d M Sport, кореново число 233550656, номер на шаси WBA-JU810509L52442, табела с номер ZH 918’450, собственост на БМВ Груп Файненшъл Сървисес, БМВ /Швейцария/ АГ, БМВ Лизинг на стойност 153 574,00 лева, която владеел въз основа на договор за финансов лизинг № 5001570910/2, сключен на 28.11.2022 г. между БМВ Груп Файненшъл Сървисес, БМВ /Швейцария/ АГ в качеството на лизингодател и Т. М.
С., в качеството си на управител на „Рехте Ханд Швейцария“ ООД;
- лек автомобил марка и модел Аudi A5 Sportback50 TDI S Lqua, кореново число 224.953.094, номер на шаси WAUZZZF53NA020228, табела с номер ZH 932174, собственост на Чембра Мани Банк АД на стойност 114 008,00 лева, която 2 владеел въз основа на договор за финансов лизиг № L3 2-694446.0 (тип С) сключен на 14.12.2022 г. между Чембра Мани Банк АД в качеството на лизингодател и Т. М.
С., в качеството си на управител на „Рехте Ханд Швейцария“ ООД, всичко на обща стойност 267 582,00 лева, като обсебването е в големи размери – престъпление по чл. 206, ал. 3, пр. 1 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.
Съгласно чл. 63, ал. 1 НПК мярка за неотклонение задържане под стража се взема, когато е налице обосновано предположение, че обвиняемият е извършил престъпление, което се наказва с лишаване от свобода или друго по-тежко наказание, и доказателствата по делото сочат, че съществува реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление.
В случая обвиняемият е привлечен за престъпление по чл. 206, ал. 3, пр. 1 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, наказуемо с лишаване от свобода от три до десет години. Обвинението е за умишлено престъпление от общ характер и е тежко, по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК.
Събраният доказателствен материал в своята съвкупност дава основата за извод, че е налице обосновано предположение за съпричастност на обвиняемия в престъплението по чл. 206, ал. 3, пр. 1 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК. В тази насока са показанията на свидетел я А. М., показания на Т. С. в качеството на свидетел, привлечен впоследствие като обвиняем, справка за съдимост, МПП до Конфедерация Швейцария, съдържаща договори за лизинг, автотехническа експертиза, национална заповед за задържане на обвиняем – постановление по реда на чл. 64, ал. 2 от НПК от 28.01.2026 г. и Определение № 21/04.02.2026 г. по ЧНД № 20263320200017/2026 г. на РС – Кубрат, влязло в сила 09.02.2026 г. за даване на разрешение за издаване на ЕЗА, както и издадената ЕЗА.
При анализа за наличието на обосновано предположение степента на доказаност на обвинението се преценява и с оглед на конкретния етап на развитие на досъдебната фаза. Различни са изискванията към степента на доказаност при първоначално вземане на мярка задържане под стража, когато това става в началото на разследването, и при проверка на законността на мярката по-късно, след извършване на множество процесуалноследствени действия. В същото време обоснованото предположение за участието на обвиняемия в извършване на престъплението не следва да се приравнява на по-високия стандарт, който съдът прилага при решаване на въпросите за вината и отговорността на подсъдимия по реда на чл. 303, ал. 2 от НПК – за доказаност на обвинението по несъмнен начин при постановяване на осъдителна присъда (в този смисъл Решение № 3
466/01.10.2001 г. по н.д. № 402/2001 г., II н.о. на ВКС). Затова съдът е на мнение, че на настоящия етап от разследването посочената по-горе доказателствена съвкупност е достатъчна за формирането на извод за съпричастността на обвиняемото лице към разглежданото престъпно деяние. С оглед на събрания доказателствен материал към настоящият момент обоснованото предположение е налице, като впоследствие в хода на разследването то би могло да бъде разколебано.
Съдът намира, че съществува реална опасност обвиняемият да се укрие и да извърши друго престъпление. Наличието на реална опасност от укриване е налице предвид усилията, които са били положени в хода на досъдебното производство по установяване на обвиняемия, свързани с проведените процесуални и оперативни действия по неговото издирване. Установява се, че Ибрямов се е укрил и не може да бъде установен нито в страната, нито в чужбина. Въпреки установяването му по линия на международното му издирване, очевидно е посочил адрес на пребиваване в Швейцария, на който никога не е бил регистриран, именно с цел да не може да бъде установен в последствие от компетентните органи. За обвиняемия е било разрешено издаването на ЕЗА. На 06.05.2026 г. А. е бил установен и задържан във Федерална република Германия, допуснато е изпълнението на ЕЗА и лицето екстрадирано за Република България, прието на 13.06.2026 г. в РСИН-Разград.
Следователно налице са достатъчно данни за мобилност та на обвиняемия и всички тези обстоятелства обуславят наличието на реална опасността от укриване.
Съдът намира, че е налице и опасност от извършване на ново престъпление от страна на обвиняемия, тъй като престъплението, за което А. е привлечен към наказателна отговорност е с висока степен на обществена опасност, с предвидено тежко наказание и с обект на посегателство обществените отношения, осигуряващи неприкосновеността на частната собственост.
Съгласно чл. 63, ал. 2, т. 4 от НПК, ако от доказателствата по делото не се установява противното, при първоначалното вземане на мярката за неотклонение задържане под стража, реалната опасност по ал. 1 е налице, когато лицето е привлечено като обвиняем при условията начл. 269, ал. 3 от НПК . В случая обвиняемият е бил привлечен при условията на чл. 269, ал. 3, т. 2 и т. 4 от НПК (л.
19- л.20 от том VI на ДП).
С оглед на гореизложеното съдът приема, че всички предпоставки на чл. 63, ал. 1 от НПК са налице. Неоснователни са доводите на защитата, че не е осъществен състава на престъпление по чл. 206 от НК, с оглед изложеното по-горе 4 от съдебния състав.
Изложеното до тук налага несъмнен извод, че на този етап най -адекватна и съобразена с разпоредбата на чл. 56, ал. 3 от НПК, се явява най-тежката мярка за процесуална принуда, а именно задържане под стража, поради което и на основание чл. 64, ал. 5 и ал. 6 от НПК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ВЗЕМА мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по отношение на С. С. А. – роден ***, с пост. адрес: ***, български гражданин, с основно образование, женен, неосъждан, безработен, ЕГН **********, обвиняем по Досъдебно производство № 9/2024 г. по описа на ОСлО при ОП – Разград за престъпление по чл. 206, ал. 3, пр. 1, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2, във вр. с чл. 26, ал. 1 НК.
Определението се обяви на страните в съдебно заседание и подлежи на незабавно изпълнение, като обвиняемият С. С. А. бъде приведен в ареста на ОЗ „Следствени арести“ гр. Разград.
Определението подлежи на частна жалба и частен протест в тридневен срок от днес пред ОС – Разград.
В случай на подадена частна жалба или частен протест, насрочва делото пред ОС – Разград на 23.06.2026 г. от 14:30 часа , за която дата и час страните да се считат уведомени.
Преписи от определението да се изпратят на РП – Разград, ТО –Кубрат и ОЗ „Следствени арести“ гр. Разград за сведение и изпълнение.
Съдия при Районен съд – Кубрат: _______________________ 5