Решение № 5827 от 03.06.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5827 гр. София, 03.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: А. СТ. Я. при участието на секретаря А. М. М. като разгледа докладваното от А. СТ. Я. Гражданско дело № 20211110172091 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са установителни искове с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл.

79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „****” ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответниците Й. М. Д. и Д. Й. Д. за заплащане на по ½ от следните суми: 736,19 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия в периода май 2017 г. - април 2020 г. в имот с аб. № 82275, 35,27 лева, представляваща възнаграждение за предоставяне на услуга дялово разпределение за периода април 2018 г. – април 2020 г., заедно със законната лихва от 13.5..2021 г. до погасяване на задълженията, 115,95 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за доставена топлинна енергия за периода 15.9.2018 г. – 23.4.2021 г. и 6,27 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за предоставяне на услуга дялово разпределение за периода 31.5.2018 г. – 23.4.2021 г. След постъпили възражения по реда на чл. 414 ГПК са предявени установителни искове за вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителите, без да е необходимо изричното им приемане.

Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия, като не е заплатена дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и 1 таксата за дялово разпределение. Твърди, че ответниците са изпаднали в забава. Моли съда да установи вземанията така, както са предявени в заповедното производство. Претендира разноски.

Ответниците оспорват наличието на облигационна връзка, включително като поддържат, че не са собственици или ползватели на процесния имот. Оспорват дължимостта на таксата за ДР, както и вземанията за мораторна лихва. Правят възражение за погасяване на вземанията по давност. Молят съда да отхвърли исковете. Претендират разноски.

Третото лице помагач не взема становище по допустимостта и основателността на исковете.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:

По исковете по чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ:

Между страните не се спори /а това се установява и от доказателствата/, че през исковия период процесната сграда е била топлофицирана, както и че ищецът е доставил в абонатната станция на сградата определено количество топлинна енергия, отчетено от общия топломер. Към началния момент на процесния период е действал Законът за енергетиката /обн. ДВ 107/09.12.2003 г./, съгласно който договорът за продажба на топлинна енергия е неформален и се счита сключен при доставяне на топлинна енергия от страна на топлопреносното дружество и ползването от потребителя. Съгласно разпоредбите на чл.

153, ал. 1 ЗЕ и т. 2а от ДР ЗЕ /приложима редакция след 17.07.2012 г./ потребители, респ. битови клиенти на топлинна енергия през процесния период са физически лица – ползвател или собственик на имот, които ползват електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. От представения по делото нотариален акт собственост на апартамент се установява, че от 1974 г. ответниците са титуляри на правото на собственост върху процесния имот /не се твърди или установява да са се разпоредили с него/. Съобразно разпоредбата на чл. 30, ал. 2 ЗС всеки от тях притежава по ½ идеална част. Следователно и предвид разпоредбата на чл. 30, ал. 3 ЗС всеки от ответниците дължи половината от цената на доставената в процесния имот топлинна енергия. Предвид изложеното съдът намира за установено съществуването на облигационно договорно правоотношение между страните, произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия, по който ищецът е доставял в имота на ответниците топлинна енергия, което е достатъчно за доказване на иска по основание. Съдържанието на този договор е уредено в представените общи условия, утвърдени от КЕВР, които обвързват ответниците дори и без да са ги приели изрично съгласно специалната разпоредба на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ и доколкото не се твърди и установява изключението по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Обстоятелството колко точно количество топлинна енергия е доставено в сградата и в жилището на ответниците е от 2 значение единствено към доказването на размера на иска.

С определението от 22.2.2022 г. за безспорни са обявени обстоятелствата, че в периода май 2017 г. – април 2020 г. процесният имот е бил топлоснабден, като ищецът е доставил топлинна енергия, чието количество е било измерено коректно и чиято цена възлиза на 736,19 лева. Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът намира осъществяването им за доказано. Следователно за ответниците е възникнало задължение да заплатят цената на доставената ТЕ в посочения размер. Следва да бъде разгледано своевременно наведеното възражение за погасяване на вземането по давност.

Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите на предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт договор, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок - арг. чл. 111, б. "в" ЗЗД, както и лихвите за забава. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 13.5.2021 г., от която дата установителният иск се счита предявен - арг. чл. 422, ал. 1 ГПК и чл. 116, б. "б" ЗЗД. В периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г. давностният срок е спрял да тече на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето /обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г./. Ето защо вземанията на ищеца, станали изискуеми преди 06.3.2018 г., са погасени по давност.

По отношение на вземанията за процесния период приложение намират Общите условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно задълженията за периода от май 2017 г. до декември 2017 г. включително са погасени по давност – за последния месец от посочения период задължението е станало изискуемо на 14.2.2018 г., като тригодишната погасителната давност за него е изтекла преди подаване на исковата молба, вкл. при съобразяване спирането на давността. Вземането за м. януари 2018 г. е станало изискуемо на 17.3.2018 г., като погасителната давност е изтекла на 25.5.2021 г., при съобразяване спирането на срока.

Противно на изложеното от ищеца издаването на общата фактура за 2018 г. не променя падежа на общото задължение и същото не се дължи от датата на издаване на общата фактура /31.7.2018 г./, респ. от изтичане на 45-дневен срок от периода, за който е начислена ТЕ /чл. 33, ал. 2 от ОУ от 2016 г./. Това е така, защото съгласно чл. 32, ал. 3 от ОУ от 2016 г. тази обща фактура обективира месечните задължения за целия отчетен период, след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки, 3 т.е. при съобразяване на резултата от изравнителните сметки и добавяне на сумите за доплащане от потребителя, респ. изваждане на сумите за връщане на потребителя. От изложеното следва, че падежът на месечните задължения за стойност на потребена топлинна енергия остава същият, посочен по-горе, като въз основа на общата фактура, отчитаща резултата от изравнителната сметка, единствено би могло да възникне ново вземане за ищеца само за сумата, надхвърляща общия сбор на фактурираните през целия период задължения /в случай на резултат за доплащане от потребителя/, или ново вземане за потребителя за сумата за връщане, в случай че фактурираното количество топлинна енергия през целия отчетен период надхвърля реално потребеното, установено след отчет на уредите за дялово разпределение.

За периода май 2017 г. – април 2018 г., ищцовото дружество не претендира изпълнение на задължение за доплащане, което би възникнало едва след изтичане на отчетния период въз основа на резултат от изравнителната сметка – за посочения период е констатирана сума за връщане на потребителя от 16,99 лева /видно от обща фактура от 2018 г./.

Ето защо, в настоящия случай извън погасителната давност са вземанията за цена на доставена топлинна енергия за периода януари 2018 г. – април 2020 г. Периодът януари 2018 г. – април 2018 г. е част от по-голям период на изравняване /май 2017 г. – април 2018 г./, от който част от задълженията са погасени по давност. За определяне дължимата цена за посочения период при условията на чл. 162 ГПК съдът взема предвид дължимата цена по прогнозен дял /данните от месечните фактури, посочени в ОФ/, която възлиза на 233,34 лева. За този по-голям период на изравняване се установява, че по прогнозен дял сумата е с 16,99 лева по-голяма от реално дължимата /виж ОФ за 2018 г./. Ето защо от сумата по прогнозен дял следва да се извади такава част от сумата за изравняване, която е пропорционална на четирите процесни месеца /сумата от 16,99 лева, разделена на 12 месеца, включени в целия изравнителен период, и резултатът умножен по четири за четирите месеца, включени в непогасения по давност период/. Т.е. от сумата по прогнозен дял за периода януари 2018 г. – април 2018 г. в размер на 133,15 лева следва да се извади сумата 5,66 лева /16,99:12 =1,4158333х4=5,67 лева/. Или за периода януари 2018 г. – април 2018 г. дължимата цена, изчислена по реда на чл. 162 ГПК, възлиза на 127,48 лева. За двата останали пълни изравнителни периода май 2018 г. – април 2020 г. дължимата сума възлиза на 519,87 лева /видно от ОФ/. Общата дължима сума за непогасения по давност период /януари 2018 г. – април 2020 г./ е в размер на 647,35 лева /127,48+519,87/. От това задължения всеки ответник дължи по ½ или по 323,68 лева. Ето защо всеки от предявените искове за установяване на задължения за цена на ТЕ следва да бъде уважен за сумата 323,68 лева и за периода януари 2018 г. – април 2020 г., а за разликата до пълния предявен размер от 368,89 лева и за периода май 2017 г. декември 2017 г. – отхвърлен.

Изцяло основателни са претенциите за заплащане на дължимите годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение. Видно от извлечението от счетоводните книги сумите за такса за ДР не са включени в стойността на потребената топлинна енергия/.

4

Съгласно разпоредбите на чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на договорите между „****” ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение.

Ответниците не оспорват да е извършена услугата, както и размера на възнаграждението, Видно от изложеното в отговора единствено се оспорва дължиомостта му на ищеца, което възражение е неоснователно поради гореизложеното.

Разпечатката съдържа 26 от 49 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2fdd9e9f-798c-43f5-a9c1-ba94408ae5c3