Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 20022 от 06.11.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 9614/2024
Вид
Решение № 20022
Подписан
06.11.2024
Състав
МАРИЯ ВЕСЕЛИНОВА БОГДАНОВА НОНЧЕВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 20022 гр. София, 06.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИЯ В. БОГДАНОВА

НОНЧЕВА при участието на секретаря ДЕНИЦА Ж. ВИРОНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА

Гражданско дело № 20241110109614 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от Д. Д. Ф. срещу „********, Предявени са искове за признаване за установено в отношенията между страните, че Д. Д. Ф. не дължи на „******** сумата от 408,78 лв. - неустойка за недадено обезпечение по Договор за потребителски кредит № **/08.02.2023 г.

В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен Договор за потребителски кредит № **/08.02.2023 г., въз основа на който на ищеца била предоставена сума в размер от 700 лв., със задължение да я върне на 6 месечни вноски.

Поддържа, че по сключения между страните договор за кредит ответното дружество претендирало заплащане на сумата за неустойка, чиято дължимост се оспорва с доводи за неравноправност и нищожност на клаузата, от която произтича, противоречие със закона и добрите нрави, съобразно подробно изложените доводи в искова молба.

Искането към съда е да се признае за установено, че оспорената клауза от договора е нищожна на наведените основания.

Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор, с който исковете се оспорват като неоснователни. Не се оспорва сключването на договора за кредит и наличието на неустоечната клауза, но са изложени възражения по твърденията за неината недействителност. Ответникът поддържа, че се касаело за уредена договорна отговорност на ищеца за недадено обезпечение и нямало основание неустойката да се включвала в ГПР, както и че тя била в размер, който отговарял на обезпечителната, 1 обезщетителната и санкционната функция. Твърди се, индивидуално уговорена. Моли искът да бъде отхвърлен. че клаузата била

В срока за отговор на исковата молба ответникът е предявил насрещни искове за осъждане на Д. Д. Ф. да заплати на дружеството сумата от 700,00 лв., представляваща главница по сключения между страните Договор за потребителски кредит № **/08.02.2023 г., ведно със законната лихва от 09.11.2023 г. до окончателното изплащане, сумата от 15,14 лв., представляваща възнаградителна лихва, начислена за периода от 09.02.2023 г. до 08.08.2023 г., и сумата от 23,98 лв., представляваща лихва за забава, начислена върху главницата за периода от 09.08.2023 г. до 10.11.2023 г. В насрещната искова молба се твърди, че между страните бил сключен Договор за потребителски кредит № **/08.02.2023 г., по силата на който ищецът предоставил заем на ответника в размер на 700 лв., със срок за издължаване от 6 месеца, като кредитодателят предоставил сумата по кредита по микросметка в системата на „***“ ** на кредитополучателя. Поддържа, че дължимата и непогасена по кредита лихва за ползване била в размер на 15,14 лв. за периода от 09.02.2023 г. до 08.08.2023 г. Сочи, на основание чл. 86, ал. 2 ЗЗД длъжникът дължал и сума в размер на 23 98 лм., представляваща обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата (09.08.2023 г.) до датата на предявяване на насрещната искова молба. Моли за уважаване на насрещните искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на насрещната искова молба.

Ответникът по насрещните искове поддържа, че не били налице предпоставките на чл.

211, ал. 1 ГПК, поради което моли искането за съвместно разглеждане н.в настоящото производство на предявения насрещен иск да бъде оставено без уважение.

Софийски районен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.

235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предмет на делото са:

1/ отрицателен установителен иск с право основание 124, ал. 1, предл. 3 ГПК за признаване за установено между страните, че Д. Д. Ф. не дължи на „******** сумата от 408,78 лв., представляваща неустойка по сключен между страните Договор за потребителски кредит № **/08.02.2023 г., поради нищожност на договорната клауза за начисляване на неустойката;

2/ насрещни осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1, вр. чл. 99, ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на Д. Д. Ф. да заплати на „******** сумата от 700,00 лв., представляваща главница по сключения между страните Договор за потребителски кредит № **/08.02.2023 г., ведно със законната лихва от 09.11.2023 г. до окончателното изплащане, сумата от 15,14 лв., представляваща възнаградителна лихва, начислена за периода от 09.02.2023 г. до 08.08.2023 г., и сумата от 23,98 лв., представляваща лихва за забава, начислена върху главницата за периода от 09.08.2023 г. до 10.11.2023 г.

По предявения отрицателен установителен иск в тежест на ответника е да установи наличието на валидно основание за заплащане на процесната неустойка по възникналото между страните договорно правоотношение от ищеца кредитополучател в негова полза, както и всички факти, на които основава своите искания или възражения. По предявените от него насрещни осъдителни искове следва 2 да установи: 1/ наличието на валидно възникнало договорно правоотношение между страните по Договор за потребителски кредит № **/08.02.2023 г.; 2/ отпускането и усвояването на предоставената по силата на процесния договор за кредит сума; 3/ настъпването изискуемостта на процесните вземания, както и техния размер; 4/ всички факти, на които основава своите искания или възражения.

С доклада по делото, приет за окончателен в проведеното на 01.10.2024 г. открито съдебно заседание, са отделени като безспорни между страните обстоятелствата, че между същите е сключен Договор за потребителски кредит № **/08.02.2023 г., по силата на който на Д. Д** Ф. е предоставен кредит в размер 700 лв., като сумата е постъпила в имуществения патримониум на кредитополучателя.

Съгласно чл. 6 ЗПФУР, договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Страни по договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние са потребителят и доставчикът. С оглед изложеното и на основание чл. 7, ал. 2 от същия закон и § 13, т. 1 ЗЗП се налага изводът, че Д. Ф. има качеството н а потребител като физическо лице, което като страна по процесния договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност.

От предметното съдържание на съглашението се установява, че са предоставени заемни средства в размер на 700 лв. със срок на връщането им 08.08.2023 г., ведно с възнаградителна лихва, при 6 месечни вноска от 130,85 лв., а без одобрено обезпечение размерът на вноските е 407,78 лв. Видно от погасителния план на кредита, предварително е включена в месечната вноска сума за неустойка в случай на непредоставяне на обезпечение, като общият размер на дължимото по договора, ведно с неустоечното вземане, е сумата 1192,88 лв.

Съобразно изложеното от фактическа страна е безспорно, че между „******** като кредитодател и Д. ***Ф. като кредитополучател е възникнало правоотношение по повод предоставянето на потребителски кредит в размер от 700 лв. Кредитодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Кредитополучателят е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т. е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК. Доколкото не се твърди и не се установява сумата по договора да е използвана за цели, свързани с професионалната и търговската дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че представеният по делото договор за кредит е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК, при който са спазени и изискванията за сключване от разстояние - чл. 6 ЗПФУР (което не е спорно между страните). Поради това процесният договор се подчинява на правилата на Закона за потребителския кредит и на чл. 143 - 147б ЗЗП, в това число и на забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи служебно.

Разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 ЗПК уреждат формата и съдържанието на договора за потребителски кредит. За да е налице валидно сключен договор за потребителски кредит, необходимо е същият да отговоря кумулативно на всички 3 предвидени в разпоредбите на чл. 10, ал. 1 ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2 ЗПК и чл. 12, ал. 1, т. 7-9 ЗПК изисквания. Неспазването на което и да е от изискванията, залегнали в посочените разпоредби, според цитираната императивна норма на чл. 22 ЗПК води до извод за недействителност на договора за потребителски кредит. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съобразно правилото на чл. 19, ал.

4 ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България (основен лихвен процент плюс 10 пункта), което към 2023 г. означава, че лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят 50 % от заетата сума.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

По делото е прието като доказателство и Приложение № 1 към Договор за потребителски кредит № 420537, видно от което главницата по кредита е в размер на 700 лв., при срок на погасяване на кредита до 08.08.2023 г. с размер на погасителна вноска с одобрено обезпечение от 130,85 лв., съответно - от 198,98 лв. без одобрено обезпечение, ГЛП е в размер на 7,38 %, а ГПР - 49 %, като общо дължимата сума без неустойка е 785,10 лв.

Приети са като доказателства и Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, в който са уговорени основните параметри на договора, видът и условията за предоставяне на обезпечение, както и Общи условия на „********, приложими към договори за потребителски кредити.

Според чл. 1 от Приложение № 5 към договора, страните се споразумяват, че в срок до края на следващия ден, считано от деня на сключване на договора за кредит кредитополучателят е длъжен да учреди следните обезпечения: т. 1- поръчителство на две физически лица; т. 2 - банкова гаранция от 785,10 лв., със срок на валидност 30 дни след крайния падеж на плащане.

Според чл. 2, ал.1 от договора, ако кредитополучателят обезпечи кредита чрез поръчители, то той е длъжен в срок до края на следващия ден, считано от деня на предоставяне на сумата по кредита, да осигури поне двама поръчители, които да отговарят солидарно за задълженията на кредитополучателя по договора за кредит. По своя преценка и с оглед кредитоспособността на кредитополучателя Кредитодателят може да изиска Кредитополучателят да осигури повече от двама поръчители с оглед получаване на кредит. Поръчителите трябва задължително да бъдат физически лица, като всеки един от тях трябва да отговаря на следните условия: да имат нетен размер 4 на осигурителен доход в размер на 1500 лева; да бъдат лица над 20 годишна възраст; да работят на безсрочен трудов договор; да имат не по-малко от 5 години трудов и осигурителен стаж; да не са кредитополучатели или поръчители по друг договор за кредит, включително и такъв с Кредитодателя; да нямат неплатени осигуровки за последните две здини; да нямат задължения към други кредитни или финансови институции или ако има - кредитната история на поръчителя в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от „Редовен”. кредитодателят не е длъжен и по своя преценка, с оглед надеждността и платежоспособността на съответния поръчител, може да откаже да приеме предложените от кредитополучателя Поръчители. В чл. 2, ал. 3 и чл. 3 са уговорени условията при предоставяне на поръчителя и банкова гаранция.