Решение № 6467 от 27.10.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6467 гр. София, 27.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-3 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Зорница Анг. Езекиева при участието на секретаря Невена П. Гаврилова като разгледа докладваното от Зорница Анг. Езекиева Гражданско дело № 20241100109761 по описа за 2024 година

Ищцата Д. В. Н.-К. твърди да е наследник на баба си по бащина линия Е..В. П.а с ЕГН **********, б,ж..на гр.София, починала на 14,07 2023г. (акт за смърт №0691/15.07.2023г. на СО, р-н Люлин) въз основа на нейно саморъчно завещание, обявено с Протокол за обявяване на саморъчно завещ ание, съставен от Нотариус И. Д. с рег.№039 на Нотариалната камара, на 16.08.2023г., както и че към открИ.е на наследството Е. П.а е притежавала апартамент 18, в град София, ж.к.********, за който имот сочи, че е придобит на 9.2.1999г., на нейно име с нотариален акт за покупко – продажба за сумата 27 милиона неденоминирани лева, като по време на покупката Е. П.а била в брак с ответника, прекратен със смъртта й. Ищцата твърди, че вложените в покупката средства нямат семеен произход, а са лична собственост на наследодателя й, тъй като 2 седмици преди сочения договор, на 26.1.1999г. Е. П.а е продала притежаван от нея, придобит по наследство имот – апартамент 4, на първи етаж в град София, бул. Прага 7, за сумата 39334700неденоминирани лева.

Твърди се, че ответникът не е участвал в покупката на ап.18, работил е на ниска заплата, от която не оставала сума. Ищцата провела разговори с ответника и установила, че той счита себе си за собственик на ½ ид.ч. от жилището, като счита, че е налице преобразуване / пълно/ на лично имущество – средствата, получени от продажбата на наследствения имот, и че ап.18 е бил лично имущество на Е. П.а, поради което предявява иск за установяване на липса на принос в придобИ.ето на имота, и признаване на пълна трансформация на лично имущество от Е. П. при покупката му, както и признаването й за изключителен собственик на имота.

1

Ответникът, в срока за отговор, оспорва твърдението на ищцата, че не е влагал средства в семейството, като твърди, че Е. П.а не е имала постоянна работа, а той е имал, влагал е средства в семейството, като за покупката на ап.18 и двамата осигурили средства, а приносът му в придобИ.ето му бил пряк и значиелен. Апартамемнтът, продаден от Е., бил в лошо състояние, като ответникът твърди, че Е. подпомагала, и с негова помощ, сина си и ищцата – негова дъщеря. Ответникът участвал активно в подготоврката на договора от 9.2.1999г., като не присъствал, защото не отдавал значение на личното си присъствие, и поради професионални ангажименти. Твърди се, че след 2020г. съпругата му имала влошено здравословно състояние, развила деменция, с отражение върху психичната сфера, паметта й не функционирала постоянно, не можела да взема решения за себе си, нито да ръководи постъпките си. Случвало се е да се загуби навън, като да му се обаждат да я прибере. Не предприел простъпки за поставянето й под запрещение, защото се грижел за нея. Снаха й / майка на ищцата/, водила тъща си на прегледи и назначаване на лечение.

Ответникът сочи, че Е. никога не е изразявала намеерение да завещава на внучка си имуществото си, или отделни негови активи. Преди 2021г. била в нормално състояние на психична дейност и били обсъждали всякакви въпроси. За завещанието узнал след смъртта й. Оспорва се валидността на завещанието, като се твърди, че текстът не е изписан и същото не е подписано от Е., както и се сочи, че към съставянето му, Е. не е била в състояние да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи, което се дължало на хронично протичащо заболяване – деменция.

При условията на евентуалност, оспорва послледиците на завещанието, като счита, че същото накърнява запазената му част от наследството, която счита, че е 1/3 ид.ч. и прави възражение в този смисъл. Сочи двама наследници по закон – той, и сина на Е. П.а от предходен брак, в която връзка прави евентуално искане за отхвърляне на иска за 1/3 ид.ч.

В отговор на соченото, се оспорва твърдението за заболяване, както и се сочи, че ответникът няма правото на възражение за възстановяване на запазена част от наследството, защото не е приел наследството по опис.

Съдът обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, след което приема следното:

По иска с пр. осн. чл.23,ал.1 СК, за признаване, че по отношение на придобития ап.18 е налице пълна трансформация на лично на наседодателката имущество – вложени лични средства от продаден имот.

Ищцата предявява иска като наследник по завещание на Е. П.а, легитимирайки се със саморъчно завещание, обявено, като съхранявано от нотариус, оспорено като нищожно, тъй като не е изписано и подписано от завещателя, и като унищожаемо, защото завещателят не е разбирал свойството и значението на извършеното, и не е можел да ръководи постъпките си. Преди същинското разглеждане на предпоставките на чл.23,ал.1 СК, следва да се разгледат правопогасяващите възражения по чл.42 ЗН и чл.43 ЗН. От неоспорената от страните и приета от съда съдебно – почеркова експертиза, се установява, че завещанието е 2 било изписано и подписано от Е. П.а, ето защо, първото възражение за нищожността му, е неоснователно, а откритото производство по оспорване, не е доказано.

По отношение възражението по чл.43 ЗН, съдът допусна и прие, оспорена от ответника съдебно – психиатрична експертиза, събра писмени и гласни доказателства.

Завещанието носи дата 8.7.2021г., като видно от представенике към исковата молба доказателства,н а 9.7.2021г. от нотариус Д., разпитан като свидетел по делото, е съставен протокол , в който е вписано, че на сочената дата Е. П.а се е явила пред нотариус, като му е заявила, че в приложения от нея плик се намира саморъчното й завещание, тя е пожелала същото да бъде прието за пазене в кантората, като е уверила нотариуса, че същото е надлежно подписано и датирано. Изложените констатации, на основание чл.179 ГПК, съставляват официално удостоверяване от нотариуса на изложените пред него обстоятелства.

По делото са представени справка за извършвани прегледи и изписани медикаменти на П.а, от които се установява, че на 23.6.2020г. й е поставена диагноза „централен световъртеж”, като починалата е била консултирана с доктор по нервни болести, на 8.7.2020г. е поставена диагноза „сенилна дегенерация на главния мозък, некласифицирана другаде”, от доктор по нервни болести, на 13.7.2020г. е консултирана от ОПЛ за последици от други и неуточнени мозъчносъдови болести, на 21.4.2021г. от психиатър – доктор С., е поставена диагноза мултиинфарктна деменция, като е направено още едно посещение на 19.5.2021г., след което липсват констатации относно психичен статус. Посочени са изписаните медикаменти.

Представени са амбулаторните листове за преглед от доктор С.. В листа от 21.4.2021г., приета с основна диагноза мултиинфарктна деменция, е вписана анамнеза : пенсионер по ИВС и по болест, актриса, му.гимназия, омъжена, едно дете, живее със съпруга, МЗ – моз.инсулт, МСБ, атрофия, АХ, хипотиреодизъм, ФА, необременена. Обективно състояние – от 2019г. проглесивно забравя, неколкократно се е губила извън дома, забравя скорошни събития, забразя електроуреди, загубила интереси, станала затворена, понякога става тревожна, неспокойна трудно заспива, намален апетит, отслабнала, станала раздразнителна, словесно и физически агресивна. Посочени са изследвания- леко напрегната, контактна, ориентирана за име и възраст, дезорентирана за дата на раждане, грубо за време и място, критична към заболяването си, не знае имена на внуци и правнуци, мислоевн процеснормален по темп, без налудности. Емционално лабилна, склонна към дисфорични реакции, волево неустойчива, ПИ – снизени до ниво на лакунална деменция. на 19.5.2021г. е направен повторен преглед при доктор С. и е написано в анамнеза„приема лекарствата, оплаква се от нарушен сън, гледа тв, загубила интереси, не е ставала възбудена и тревожна”, обективно състояние: „спокойна, ориентирана задоволително за собствена личност, грубо за време и място, некритична, със загуба на интереси, ограничени социални контакти, контролира тазови резервоари, съхранени витални функции. Изписани са медикаменти.

3

Представени са преписи на завещание, писано от Е. П.а, на датите: от 26.6.2021г., 30.6.2021г, 6.7.2021г. и 07.7.2021г.,

Р.Н., майка на ищцата, разпитана като свидетел, сочи, че е завела П.а на лекар.

Водела я на лекар, защото се губила, по настояване на личния лекар, защото имала случаи да се губи. След прегледа при доктор С., Е. пила няколко пъти лекарствата, но престанала, защото не се чувствала добре. Не продължавали лечението, защото не се налагало. Говорила често, че иска за завещава.

Свидетелката С.Г., замествала Р., която гледала Е., и ходила при нея няколко пъти през май или юни на 2021г. за около два месеца. В един от случаите, Е. й казала, че пише завещание, защото иска да даде всичко на внучка си. Посочила й, че трябва да го напише сама, но много бърка – много грешки допускала.

Според изложеното от свидетеля И. Г., последната година преди смъртта си, Е. била на легло, преди това, може би 8 години, се губела. Прави впечатление посоченото от свидетеля, че от 2013г. разредил посещенията си в дома на семейството, а след като се преместили – съвсем не ходел.

Вещото лице С. дава заключение, че въпреки констатираните заболявания, Е. П.а е разбирала свойството и значението на стореното и е можела да ръководи постъпките си.

Вещото лице сочи, че за да се отговори на поставения – сочен въпрос, от особено значение е завещателното намерение. Като се води от обстоятелството, че преди завещанието са съставени няколко проекта, както и от посочените свидетелски показания, амбулаторните листове, диагнози, лечение, вещото лице сочи,че Е. П.а е страдала от мозъчносъдова болест, съдова / мултиинфарктна деменция – лакунарен тип / частичен/, като същото заболяване не съставлява „слабоумие”, не предполага поставянето й под пълно запрещение. В о.с.з. отговаря, че би отговаряла на изисванията за поставяне под ограничено запрещение. Въз основа мотивациятана завещателния акт, и констатирана психична годност за свободно и критично волеизявление, заключава, че е могла да действа разумно, да се разпорежда със завещание. В обсъждането, и изслушването в о.с.з., се сочи, че при този тип деменция – лакунарна, т.е. частична, когато се обсъжда завещателна годност, е важно дали тя е била способна да действа разумно, за което от значение е мотивацията на завещателния акт.

Мотивацията, волята на Е. да завещае имуществото на внучка си, се извежда от свидетелските показания, от съставените проекти. Вещото лице сочи, че при мозъчно – съдовата болест не е необходимо да има интелектуален, когнитивен упадък, като настъпват мозъчно –съдови спазми, които водят до краткотрайна загуба на ориентация, обърканост, което е характерно, заедно със световъртеж от централен произход. Епизодите могат да продължат от няколко минути до час или повече. Вещото лице отбелязва липсата на данни за продължителността на епизодите. По –важно, в случая, е отбелязаното, че на проектите са написани дати, както и показанията на св. Г., че към момента, в който я е видяла, и тя е казала, че пише завещание, е била в непомрачено съзнание.

На база събраните и посочени доказателства, се налага извода, че посоченото от вещото лице не противоречи на останалите събрани по делото доказателства, че към 4 съставянето на завещанието, Е. П.а е била в състояние да разбира, че се разпорежда с имуществата си за след смъртта си. В изпълнение на разпоредбата на чл.202 ГПК, съдът не намери противоречие на констатацията на вещото лице, и останалите доказателства. Не следва такова противоречие от показанията на св.Г., който изрично сочи, че след 2013г. рядко е посещавал семейството, а след като са се преместили, не ги е посещавал изобщо.

Свидетелят вероятно предава казаното от ответника, а не собствени впечатления. Ето защо, и възражението по чл.43 ЗН е недоказано по делото, поради което ищцата доказва първата предпоставка –качеството наследник, по завещание на Е. П.а.