Решение № 647 от 04.10.2022, Районен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 647 гр. Разград, 04.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА при участието на секретаря ГАНКА АНГ. АТАНАСОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА Гражданско дело № 20223330100773 по описа за 2022 година

Предявен е иск по чл.422 във вр. с чл.415 във вр. с чл.124 ГПК.

Депозирана е искова молба от ПИБ АД с която молят съда да приеме за установено по отношение на отв. Т. И. И., че дължи по договор за кредит 205LD-R-000349/18.12.2012г. на ищеца сумата от 7050евро-просрочена главница, сумата 7962.64 евро просрочена договорна лихва, начислена съгласно т.4 от Договора за кредит за периода от 15.01.2013г. до 31.05.2021г. вкл. ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.06.2021г. до окончателното изплащане, сумата 2954.46 евро обезщетение за забава за просрочените плащания, начислена съгласно т.10 от Договора за кредит за периода от 15.01.2013г. до 12.03.2020г. вкл,сумата 120.88 евро непогасена договорна лихва, начислена на основание чл.

86, ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 306, ал. 1, изр. 2 ТЗ и чл.\ 85 ЗЗД, начислена за периода от 13.03.2020г. - 13.05.2020г., вкл., сумата 1353.24 евро обезщетение за забава за просрочените плащания, начислено съгласно т.10 от Договора за кредит за периода от 14.05.2020г. до 31.05.2021г. вкл., сумата 19.59 евро, просрочена законна лихва, начислена от датата на обявяване кредита за „Предсрочно изискуем“ за периода от 01.06.2021г. до 10.06.2021г. вкл., 15.34 евро представлява разходи за уведомителни писма-покани на база фактура № 0000033859/18.05.2021г. Претендира и за разноски.

Между страните е сключен Договор №205LD-R- 000349/18.12.2012г. за банков кредит като на кредитополучателят е отпусната сума в размер на 7050 евро. Крайният срок за погасяване на кредита е 15.12.2022г. Целта на кредита е погасяване на съществуващи просрочени задължения на ответника в Банката както следва: непогасено просрочено задължение по Договор за кредитна карта №95РКО-А- 0784/24.01.2008г.; по Договор за кредитна карта №95РКО-А-0029/28.12.2005г. и Договор за банков кредит №95КР-АА-0072/13.04.2006г.

Срокът за усвояване на кредита е до 28.12.2012г. На 18.12.2012г. ответникът е усвоил 1 кредита като е погасил текущите просрочени задължения по горецитираните договори.

Съгласно представено заверено движение по банковата сметка към Договор №205LD-R000349/18.12.2012r. за банков кредит за периода от 18.12.2012г. до 20.12.2012г. се установява, че с предоставената сума от 7050 евро са погасени просрочените задължения по горецитираните договор за кредит и две кредитни карти. Съгласно Договора за банков кредит, Кредитополучателят се задължава да погасява ползвания кредит съгласно подписан погасителен план, неразделна част от договора, приложен към настоящото заявление.

Въпреки поетите задължения, Кредитополучателят не е извършил плащане на задължението си по Договора за банков кредит, а извършените действия и усилия от страна на банката за доброволно уреждане на задължението се оказали безуспешни.

Кредитът е обявен за предсрочно изискуем на 01.06.2021г. с уведомително писмо - покана (предизвестие за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита), при липса на желание за доброволно погасяване на просрочените задължения, получена лично от кредитополучателя Т. И. И. на 18.05.2021г.

Липсата на изпълнение поражда правния интерес на ищеца да установи и събере вземането си по съдебен път.

Н а 11.06.2021г. на основание чл.417 ГПК „Първа Инвестиционна Банка” АД е подала заявление за издаване на изпълнителен лист и заповед за изпълнение, като съдът е издал заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист са претендираните суми. Длъжникът е възразил, което обосновава воденето на настоящия иск.

Представя: Извлечение от счетоводните книги, Договор №205LD-R-000349/18.12.2012r. за банков кредит, погасителен план, копие от лична карта на кредитоискател, копие от искане за отпускане на кредит, копие от писмо-покана за уведомяване за предсрочна изискуемост, фактура за платена такса по уведомяване на длъжника, разписка от ЧСИ за извършеното уведомяване, заверено движение по банкова сметка към Договор №205LD-R-000349 от 18.12.2012г. за периода от 18.12.2012г. до 20.12.2012г.

Има искане за прилагане на заповедното производство и ако ответника представи доказателства за извършени плащания и/или оспори размера на задължението по договора, както и неговата изискуемост да допусне съдебно-счетоводна експертиза със задача: Какъв е размера на предоставения на Т. И. И. банков кредит съгласно Договор №205LD-R000349/18.12.2012r., на коя дата е усвоен, по коя сметка, каква е целта на предоставеният кредит? Има ли кредигополучателят дължими и неизвършени просрочени плащания към датата 11.06.2021г. и в какъв размер? При изчисляване на задължението, вещото лице да се съобрази с разпоредбата на чл.76, ал.2 от ЗЗД. Какъв е размера на дължимата просрочена просрочена главница и просрочени лихви 11.06.2021г.? Датата, от която кредитът не се обслужва редовно. Датата, на която кредитът е обявен за изцяло и предсрочно изискуем в системата на кредитора с посочване и на датата, в която системно е отбелязана изискуемостга на кредита и каква е била причината за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита? Извършвал ли е кредитополучателят лично плащания за погасяване на задълженията по предоставения кредит в това число вноски на каса, парични 2 преводи по сметка?

Ответникът Т. И. И. оспорва исковете. Твърди нищожност на договора за кредит и общите условия на банката. Счита, че Договора за потребителски кредит и приетите с него ОУ за кредити на физически лица са сключени в нарушение на добрите нрави и противоречие със закона. Във въпросните общи условия, т.10.3, е записано, че кредитът става незабавно и изцяло предсрочно изискуем, без банката да уведомява кредитополучателя и без да дава допълнителен срок за изпълнение във всички случаи когато е налице заоава в плащане за срок повече от 150 календарни дни. Съобразно гореизложеното, кредитното правоотношение между страните се явява недействително и като такова не е в състояние да породи присъщите за този вид сделка правни последици, включително за търсене на договорни и наказателни лихви. При недействителност на договора за кредит, длъжникът дължи да възстанови на кредитора чистата стойност на предоставения финансов ресурс.

Счита, че не дължи и „обезщетение за забава на просрочени плащания“ за претендирания период. Не е ясно на какво основание и как е формирана тази претенция. Оспорва и дължимостта на претенцията за „разходи за уведомителни писма-покани, каквито не са доказани да са извършвани. Представената писмена справка е частен свидетелстващ документ, удостоверява изгодни за автора му фактически твърдения и затова не се ползва с материална доказателствена сила. Отделно счита, че при установяване недействителността на договорът за потребителски кредит, потребителя не дължи каквито и да е начислени и претендирани лихви и други разходи.

Позовава се изрично и на изтекла в негова полза обща погасителна давност за присъждане както на главницата, така и на лихвите и разноските. Ищецът твърди просрочие на плащанията по кредита, считано от 15.01.2013г или преди повече от девет години. Въпреки това обстоятелство ищецът нарочно е бездействал до 2021г когато е изпратил покана за изпълнение. Поведението на кредитора е житейски и правно укоримо, целящо единствено допълнителна облага.

Съдът, след като взе предвид становищата на двете страни и събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа страна, следното: Ищецът и отв. Лора Българинова Николова се сключили Договор №205LD-R-000365/20.02.2013r. за банков кредит за сумата от 10000лв. с краен срок за погасяване на кредита-19.02.2019г , който кредитополучателката следвало да върне на 72 месечни вноски от по 211.17лв. Уговорен е годишен лихвен процент в размер на базовия лихвен процент/8.7907%/ плюс надбавка от 6% или общо 14.7907% годишна лихва.

ГПР е 17.10%, а крайната дължима сума от кредитополучателя е 15429.25лв. Като допълнително обезпечаване вземанията по предоставения кредит ищецът е приел поръчителството на физическото лице Г. К. Д., като е подписан Договор за поръчителство от 20.02.2013г. между Банката и поръчителя.

С договора за поръчителство поръчителят Г. К. Д. се е задължил спрямо кредитора на първата ответница да отговаря солидарно за изпълнение на нейното задължение, като 3 поръчителството се простира върху всички последици от неизпълнението на главното задължение, включително и разноските по събиране на вземането.

Съгласно Договора за банков кредит кредитополучателката и солидарно задълженият с нея поръчител са се задължили да погасяват ползвания кредит съгласно уговореното между страните в Договора за банков кредит и Договор за поръчителство, приложени като доказателство в настоящото и по заповедното производство. Въпреки поетите задължения, ответниците не са извършили плащане на задължението си, а извършените действия и усилия от страна на банката за доброволно уреждане на задължението са останали безуспешни.

В конкретния случай ищецът се е позовала на настъпил краен срок на договора /19.02.2019г./. Изискуемостта на вземането е с начална дата 19.02.2019г., като ищецът счита, че 6-месечният преклузивен срок по чл.147 ЗЗД спрямо поръчителя е започнал да тече от 19.02.2019г., а заявлението по чл.417ГПК е от 19.08.2019г.

По делото е назначена ССЕ според която кредитът е обявен за предсрочно изискуем на 01.06.21г. Кредитът не е обслужван изобщо. Към датата на изискуемост задължението на ответника в размер на 7050 евро главница, 7962.64 евро просорчена договорна лихва за периода от 15.01.2013г. до 31.05.2021г. вкл., сумата 2954.46 евро обезщетение за забава за просрочените плащания, начислена съгласно т.10 от Договора за кредит за периода от 15.01.2013г. до 12.03.2020г. вкл,сумата 120.88 евро непогасена договорна лихва, начислена за периода от 13.03.2020г. - 13.05.2020г., вкл., сумата 1353.24 евро обезщетение за забава за просрочените плащания, начислено съгласно т.10 от Договора за кредит за периода от 14.05.2020г. до 31.05.2021г. вкл., сумата 19.59 евро, просрочена законна лихва, начислена от датата на обявяване кредита за „Предсрочно изискуем“ за периода от 01.06.2021г. до 10.06.2021г. вкл., 15.34 евро представлява разходи за уведомителни писма-покани.

Въз основа на така установеното от фактическа страна и изявленията на страните, съдът достигна до следните правни изводи: Предявените установителни искове са за задължението за заплащане на главница, договорна /възнаградителна/ лихва и обезщетение за забава по потребителски кредит. Същите са допустими, тъй като за тези вземания има издадена заповед за незабавно изпълнение, срещу която поръчителят е депозирал възражение и в срока по чл.415 от ГПК са предявени установителните искове.Налице е пълно неизпълнение на договора. По отношение на ответника кредитополучател следва да се прилагат разпоредбите на Закона за защита на потребителите и Закона за потребителския кредит, т.к. е физическо лице, което действа като потребител. По отношение на задължението за заплащане на сумата 7050евро главница в договора за кредит ясно е посочен размера на главницата – 7050евро. и срока на договора 15.12.2022г. Този договор, въз основа който се претендират вземанията, е сключен между страните в изискуемата от закона писмена форма и съдържа реквизитите, предвидени в Закона за потребителския кредит. Непосредствено след сключването на договора ищецът е изпълнил своето задължение да отпусне паричната сума. По силата на договора за ответника-кредитополучател е възникнало задължението да върне тази парична сума след изтичане на срока на договора, ведно с възнаградителната 4 лихва, уговорена с банката. Към датата на предявяване на иска – 20.04.2022 г., както и към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение – 11.06.2021г. предвид пълното неизпълнение, кредиторът е обявил договора за предсрочно изискуем. Уведомлението за предсрочна изискуемост е връчено на длъжника на 18.05.2021г., като на ответника е предоставен едноседмичен срок за доброволно изпълнение.