Определение № 505 от 03.09.2020, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Номер 505

03.09.2020 г.

Апелативен съд - София

Град София

5-ти наказателен

На 03.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Веселин Пенгезов

Александър Желязков

Емилия Колева като разгледа докладваното от Веселин Пенгезов Въззивно частно наказателно дело № 20201000600956 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл.440 от НПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от осъдения Х. М. Ц. чрез процесуалния му представител - адв. Т. М. срещу протоколно определение от 20.08.2020 г. на СГС, Н.О., 25ти състав, постановено по ч.н.д. № 2822/20 г., с което е оставена без уважение молбата на осъдения Ц. за предсрочно условно освобождаване от изтърпяване на неизтърпяната част от определеното му по ЧНД № 57/2017 г. на СОС общо наказание „лишаване от свобода“ в размер на 8 години.

В жалбата са развити съображения, че съдът неправилно е преценил, че към настоящия момент осъденият Ц. не отговаря на изискванията на чл. 439а от НПК. Твърди се, че от представените по делото доказателства е видно, че осъденият работи и същевременно изпълнява организаторска дейност в затвора, като ръководи и отговаря за реда на значителен брой лишени от свобода. Сочи се още, че наличието на многобройни награди и честното отношение към труда са индикатори за целенасоченост, зрялост и последователно отричане на предишните модели на поведение. С оглед горното се настоява за отмяна на постановеното определение и уважаване на молбата на осъдения за условно предсрочно освобождаване.

Апелативен съд- София, след като обсъди доводите в жалбата и в съответствие с чл.

345 НПК провери изцяло правилността на атакуваното определение, констатира, че същото е законосъобразно и обосновано, поради което трябва да бъде потвърдено, по следните съображения:

С определение от 20.08.2020 г., постановено по н.ч.д. № 2822/20 г., СГС е оставил без уважение молбата на осъдения Х. Ц. да бъде условно предсрочно освободен от изтърпяване на неизтърпяната част от наложеното му общо наказание „лишаване от свобода“ с остатък от 6 месеца и 28 дни /към момента на произнасянето/. Мотивите за това се споделят изцяло и от настоящия състав, тъй като са изведени чрез внимателния анализ на 1 приложените по делото писмените доказателства. Правилно е било прието, че осъденият е изтърпял фактически повече от 2/3 от наложеното му наказание, съгласно разпоредбата на чл. 70, ал.1, т.2 от НК, с което е изпълнена обективната предпоставка, даваща му право да иска предсрочно освобождаване. По отношение на изискването на закона осъденият да е дал доказателства за своето поправяне, законосъобразно е било прието, че тази предпоставка все още не е изпълнена. След задълбочен анализ на затворническото досие на Ц. се установява, че не са налице доказателства, сочещи на трайна положителна промяна у него. Рискът от рецидив, съгласно оценката, варира в средните стойности, като от началото на престоя в МЛС и към настоящия момент, стойностите са редуцирани с 12 пункта (от 58 на 46 т.). Все още не са формирани умения за водене на законосъобразен начин на живот, тъй като при осъденото лице се наблюдават дефицитни зони, свързани с частична възможност да разпознава проблемите и съответно да набелязва законосъобразни стъпки за тяхното решаване, не осъзнава всички последствия от действията си, склонен е към импулсивни прояви. Съгласно изготвеният доклад от ИСДВР Д. е установено, че осъденият Ц. не е дал достатъчно категорични доказателства за своето поправяне. Без да се оспорват настъпилите положителни тенденции за промяна в поведението на Ц., въз основа на съвестно и отговорно полагане на труд в пенитенциарното заведение, както и наградите за доброто му поведение /което е изискуемото такова в местата за лишаване от свобода/, последните обаче, не бива да бъдат абсолютизирани, като им се придава изключително значение, доколкото дефицитните зони, свързани с преоценка на миналото поведение, мобилизиране нагласите за законосъобразен начин на живот и промяна на криминалния тип и начин на мислене, указват на необходимост от продължаване на поправителното въздействие спрямо него с цел промяна в отношението му към правонарушението. Не е за пренебрегване и обстоятелството, че за периода на престоя си в Затвора, осъденият нееднократно е наказван, в това число за физическа саморазправа, което поставя под съмнение осъзната активност по отношение на плана към присъдата и затворническия живот, и се свързва по-скоро със стремеж, предимно насочен към изтърпяване на наказанието, а не толкова към постигане на положителни личностови промени. Ето защо, на база коментираните данни, резонно е било прието от решаващия съд, че поведението на осъденият през време на досегашния му сравнително продължителен престой в МЛС е неустойчиво и противоречиво. В тази насока, независимо, че за периода на изтърпяване на наказанието, стойностите на риска от рецидив са се понижили с 12 пункта – видно от изготвеното заключение, нивото на нуждите и рисковете е оценено в рамките на средното ниво, което показва, че корекционната работа с осъдения не е осъществена в максимална степен.

Съобразно гореизложеното, макар и формално да са изпълнени част от предпоставките визирани в закона, а именно за изтърпяване на съответното време от наказанието, то по отношение на поправителния ефект, все още не се наблюдават изцяло покрити критерии, за да може в пълна степен да се приеме като категоричен извод, че процеса по превъзпитание и осъзнато поправяне е завършил при осъдения Х. Ц..

2

Предвид тези съображения, решаващият съд резонно е приел, че към настоящия момент не е настъпила трайна промяна, сочеща осъденият да се е поправил. Настоящият съд напълно споделя констатацията на първоинстанционния съд, че за постигане целите на наложеното наказание, дефинирани в чл. 36 от НК, е необходимо продължаване на поправителното въздействие спрямо молителя, поради което обжалваното определение, като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено, а подадената частна жалба оставена без уважение.

Мотивиран от посочените съображения и на основание чл. 345 във вр. 341, ал. 2 от НПК, Софийски апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 20.08.2020 г., постановено по НЧД № 2822/20 г. по описа на СГС, Н.О, 25-ти състав.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3