Решение № 1873 от 02.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1873 гр. София, 02.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Антоанета Г. Ивчева при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА като разгледа докладваното от Антоанета Г. Ивчева Гражданско дело № 20241110175079 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 235 ГПК.

Производството е образувано по искова молба на З срещу З, с която e предявен осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ за заплащане на сумата от 3997,50 лева, представляваща непогасена част от регресно вземане на ищеца за възстановяване на платено по договор за имуществена застраховка „Каско“ на МПС, застрахователно обезщетение за вреди, причинени на лек автомобил „Пежо 208“ с рег. № **, вследствие на ПТП, настъпило на 13.04.2023 г. на път II-66 при км. 50+00 в кръстовището с път 66025, и ликвидационни разходи за неговото определяне, ведно със законната лихва от 16.12.2024 г. до окончателното плащане.

Ищецът основава претенцията си на твърдения, че на 13.04.2023 г. около 17.00 часа водачът на лек автомобил „Тойота Аурис“ с рег. № **, при движение по път II-66 при км. 50+00 не спрял на знак „Б2-Спри! Пропусни движещите се с предимство.“, навлязал в кръстовището с път 66025 и предизвикал удар с движещия се по пътя с предимство лек автомобил „Пежо 208“ с рег. № **, в резултат на което на последния бил причинени имуществени вреди. Навежда доводи, че за увредения автомобил бил сключен при ищеца договор за имуществена застраховка „Каско“ на МПС, обективирана в застрахователна полица № BG-01-122002754583, с период на застрахователно покритие от 29.09.2022 г. до 25.09.2023 г. Излага съображения, че във връзка с ПТП-то била образувана застрахователна преписка (именувана „щета“) № 0306-23-777-501058, във връзка с която били извършени ликвидационни разходи в размер на 15 лева, като на 20.06.2023 г. било изплатено застрахователно обезщетение в размер на сумата от 7995 лева. Твърди, че към момента на настъпване на ПТП-то, гражданската отговорност на виновния водач е била покрит застрахователен риск от ответника по силата на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Поддържа, че със заплащането на застрахователно обезщетение е встъпил в правата на увредения срещу делинквента и неговия застраховател. Поддържа, че е поканил ответниката да заплати претендираното регресно вземане в общ размер на 8010 лева, но последният заплатил само 4012,50 лева, като дължими останали 3997,50 лева. По така изложените съображения 1 предявява разглеждания иск и моли за неговото уважаване. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, в който се оспорва предявения иск по основание и размер. Поддържа, че обезщетението за обезвреда реално възлиза на сумата от 4012,50 лева, която е заплатил на ищеца по регресната му претенция. Оспорва механизма на процесното ПТП и вината на застрахования при него водач, както и причинно-следствената връзка между твърдените вреди и процесното произшествие. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на лек автомобил „Пежо 208“ с рег. № **, при твърдения за допуснато от последния нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Оспорва размера на определеното от ищеца застрахователно обезщетение като завишен и несъответен на действителната стойност на причинените от процесното ПТП вреди.

Моли за отхвърляне на иска и претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.

235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По същество предявеният осъдителен иск намира правното си основание в чл. 411 КЗ, с която разпоредба е регламентирано специално суброгационно право в отклонение от правилата по чл. 74 ЗЗД, тъй като застрахователят при настъпване на застрахователното събитие не изпълнява чуждо правно задължение, а изплащайки застрахователно обезщетение, изпълнява свое договорно задължение, вследствие на което по силата на чл. 411 КЗ встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата или срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, обезпечил деликтната отговорност на виновния за настъпването на процесното ПТП водач на МПС. Основателността на исковата претенция е обусловена от установяването в условията на пълно и главно доказване на следните обстоятелства: 1) наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по имуществена застраховка; 2) за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т. е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение; 3) застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ и 4) към момента на настъпване на застрахователното събитие (ПТП) между делинквента и застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ да е съществувало действително правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“.

С оглед изявленията на страните и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че на 13.04.2023г. около 17:00 часа на път II-66 при км 50+00 в кръстовището с път 66025 е настъпило ПТП между лек автомобил „Пежо 208“ с рег. № ** с водач М Й.а и лек автомобил „Тойота Аурис“ с рег. № ** с водач В. М., че за лек автомобил „Пежо 208“ с рег. № ** бил сключен договор за имуществена застраховка „Каско“ на МПС, обективирана в застрахователна полица № BG-01-122002754583 с период на застрахователно покритие от 29.09.2022г. до 25.09.2023г., че във връзка с ПТП-то била образувана застрахователна преписка /именувана щета/ № 0306-23-777-501058, във връзка с която били извършени ликвидационни разходи в размер на 15 лева, че на 20.06.2023г. от ищеца било изплатено застрахователно обезщетение в размер на сумата от 7 995 лева, че към момента на настъпване на ПТП-то гражданската отговорност на водача на лек автомобил „Тойота Аурис“ с рег. № ** е била покрит застрахователен риск от ответника по застрахователна полица за застраховка „Гражданска отговорност“ № BG/30/123000256757, както и че ответникът е извършил плащане на сумата от 4 012,50 лева в погашение на дълга. В това отношение, правният спор се концентрира относно 2 механизма на пътно-транспортното произшествие и размера на вредоносните последици.

Според представения по делото Протокол за ПТП № 1812544 от 13.04.2023г. водачът В. М. не е спазил указанията на пътен „Б-2“ /Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство/, навлезнал в кръстовището с път 66025 за с. Дълбоки и е блъснат с централната предна част в негова задна лява странична част от водача М Й.а, движещ се по пътя с предимство, при което са реализирани материални щети.

Протоколът е съставен от полицейски служител от сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Стара Загора, който видно от нанесената информация в графа „Посетено на място“, е посетил мястото на процесното ПТП. Протоколът е изготвен от компетентен полицейски орган в кръга на предоставената му компетентност след извършено посещение на местопроизшествието и в предвидените от закона форма и ред, поради което представлява официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК и се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила относно удостоверените в него непосредствено възприети от длъжностното лице факти, свързани с настъпването на ПТП. При това положение и доколкото липсва оспорване от страните, обективираните в него изявления на полицейския служител следва да се кредитират по отношение на обстоятелствата, че на 13.04.2023г., в 17:00 часа, път II66 при км 50+00 в кръстовището с път 66025 е настъпило ПТП между лек автомобил „Пежо 208“ с рег. № ** с водач М Й.а и лек автомобил „Тойота Аурис“ с рег. № ** с водач В. М. /обстоятелство, обявено за безспорно/, както и относно заварените към момента на посещението обстоятелства – настъпили щети по леките автомобили, както следва: по лек автомобил „Тойота Аурис“ – повреден заден ляв калник и задна броня, а по лек автомобил „Пежо 208“ – цяла предна част. Частта, описваща констатациите на компетентния орган за механизма на процесното ПТП обаче, не обвързва съда, тъй тези факти от обективната действителност не са непосредствено възприети от него, а са изградени въз основа на заявленията на участниците в произшествието. При това положение, и предвид извършеното от ответника оспорване, в доказателствената тежест на ищеца посредством всички други допустими доказателствени средства е да установи механизма на ПТП.

За изясняване механизма на пътно-транспортното произшествие са събрани гласни доказателства от В. М., според чиито сведения през месец април 2023г. при движение от с. Дълбоки към с. Горно Ботево спрял управлявания от него автомобил „Тойота Аурис“ на кръстовището с пътя гр. Стара Загора – гр. Нова Загора, огледал се и навлязъл в кръстовището със скорост не повече от 20 км, като след 7-8 секунди настъпило ПТП с лек автомобил, чиято марка и модел не си спомня. Посочва, че от двете страни на пътя гр. Стара Загора – гр. Нова Загора било въведено ограничение в скоростта на 60 км/ч, но другият водач карал много силно, доколкото ако се движел с 60 км/ч, то за 13-14 метра е щял да спре. Инцидентът се случил през деня, около обяд и при сухо време. Уточнява, че при спирането си изчакал преминаващите пътните превозни средства, огледал се и видял въпросния лек автомобил, който се намирал отляво и бил далеч, поради което преценил, че ще може да премине през кръстовището, но другият водач се движел с висока скорост, поради което не е имал възможност да се предотврати ударът. Описва, че управлявания от него лек автомобил бил ударен отзад вляво, вследствие на което бил повреден левия заден стоп и лявата част на задната броня. Свидетелят излага, че му бил съставен акт, който подписал заедно с протокола за ПТП. Ценени съобразно правилото на чл. 172 ГПК, свидетелските показания следва да бъдат кредитирани като достоверни, обективни, последователни, логични и вътрешно хармонични. Обстоятелството, че е налице разминаване относно посочения час на инцидента и вписания в протокола за ПТП, не разколебава доказателствената им стойност. Предвид възрастта на свидетеля – 79 3 години, способностите на човешката памет и отминалия период от време – повече от 2 години, е житейски логично да не съхранява спомен за такива обстоятелствени детайли. От друга страна, изложените данни не се опровергават от останалите доказателства.

Поради необходимостта от специални знания е допусната и изслушана и съдебна автотехническа експертиза. Според вещото лице мястото, на което е възникнало първоначалното съприкосновение между двете превозни средства по дължина на пътното плато, е на път II-66 в посока към гр. Стара Загора в района на кръстовището с път от с. Дълбоки /км 50+00/, считано по посоката на движение на лек автомобил „Пежо 208“, а по широчина на пътното платно 0 на около 2,30 метра вляво от десния край на пътното платно на път II-66 в посока към гр. Стара Загора, считано по посоката на движение на лек автомобил „Пежо 208“. Установено е, че пътното платно на пътя от с. Дълбоки в района на ПТП е съставено от две ленти за движение – по една във всяка посока, разделени с единична прекъсната линия, а вертикалната пътна маркировка е съставена от пътен знак „Б-2“ /Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство“ от дясно на пътното платно преди кръстовището с път II-66. От своя страна, пътното платно на път II-66 на км 50+00 е също е съставено от две ленти за движение – по една във всяка посока, разделени с обособен пътен остров, а вертикалната пътна маркировка на път II-66 включва пътен знак Ж-2 /Предварително указване на посока към населено място или обект/ от дясно на пътното плато преди кръстовището с пътищата към селата Дълбоки и Горно Ботево.

Процесното ПТП е настъпило при условията на дневна светлина, ясно време и суха пътна настилка. Поради липсата на каквито и да било данни по делото, на базата на които да се определи скоростта на движение на двете превозни средства в момента и преди настъпването на удара, не е предоставен отговор на въпроса с каква скорост са се движели двата автомобила. По данни на експертизата предотвратимостта на произшествието се намира в пряка и функционална зависимост от скоростта на движение на двамата участници в момента на удара и от разстоянието между превозните средства в момента на възникване на опасността, поради което не е възможно да се определи дали водачът на лек автомобил „Пежо 208“ е имал възможност да предотврати удара чрез аварийно задействане на спирачната уредба.