Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1309 от 13.09.2026, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Административно наказателно дело 4134/2025
Вид
Решение № 1309
Подписан
13.09.2026
Състав
Виолета Веселинова Низамова

Цитирани разпоредби

  • чл.182, ал. 1, т. 6 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 188 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 21, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.313 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.314 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 1309 гр. Пловдив, 13.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Виолета В. Низамова при участието на секретаря Магдалена Люб. Трайкова като разгледа докладваното от Виолета В. Низамова Административно наказателно дело № 20255330204134 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалвано е

Наказателно постановление

№

25-1030003982/20.06.2025г., издадено от Началник група към Сектор „ПП“ при ОДМВР Пловдив, с което на И. Г. Г., ЕГН **********, е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 1 400 /седемстотин и петдесет/ лева и „Лишаване от право на управление на МПС” за 3 /три/ месеца, на основание чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 6 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/, за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, установено със СПУКС „ATCC- ARH-CAM S1" № 120ССЕ0, както и на основание Наредба N Iз-2539 на МВР са отнети 21 контролни точки.

Жалбоподателят И. Г. Г., редовно и своевременно призован се явява лично и с процесуалния си представител адв. А. С.. Ппо съображения, изложени в жалбата, моли съда да отмени процесното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна – сектор „ПП” при ОД на МВР – Пловдив, не изпраща представител в съдебно заседание, редовно призована. В приложена по делото молба-становище моли обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено. При евентуално уважаване на жалбата прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждание.

Съдът, като се запозна с материалите по делото и прецени законосъобразността на обжалваното наказателно постановление с оглед 1 произнасяне по същество, намира за установено следното:

На 28.04.2025г. в 09:50 часа в гр. Пловдив, на ул. „Кукленско шосе“ № 28, посока на движение от север към юг, жалбоподателят И. Г. Г., като водач на лек автомобил „Фолксваген Артеон”, с рег. № ** **** **, извършил нарушение за скорост, установено и заснето със СПУКС „ATCC- ARH-CAM S1“ № 120ССЕ0, снимка № 0217620, като при разрешена скорост от 50 км/ч е установена скорост от 104 км/ч, след отчитане на толеранс на измерената скорост от 3 % или превишение на разрешената скорост с 54 км/ч. По делото е установено, че горепосоченото МПС е с регистриран собственик „Монди Стамболийски“ ЕАД.

На 22.05.2025г. изпълнителния директор на „Монди Стамболийски“ ЕАД – Г. Г.а В. попълнила декларация по чл. 188 от ЗДвП, че на процесната дата и в процесното време, лек автомобил „Фолксваген Артеон”, с рег. № ** **** ** е бил управляван от жалбоподателя И. Г. Г..

В хода на административно-наказателното производство било установено че спрямо жалб. Г. имало издаден електронен фиш серия К, № 9599759, за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, връчен на 27.08.2024г. и платен онлайн на същата дата.

За така констатираното нарушение срещу жалбоподателя И. Г. Г. бил съставен АУАН с бл. № 1422827/29.05.2025г. за нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, извършено в условията на повторност. Актът бил съставен в негово присъствие, като жалбоподателя се запознал с него и го подписал като в графата за възражения не отбелязал такива. Получила и препис от АУАН за което подписал нарочна разписка.

Въз основа на АУАН, било издадено и обжалваното наказателно постановление, с което за същото нарушение и идентична квалификация, на основание чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 6, на жалбоподателя било наложено административно наказание „Глоба” в размер 1 400 лв. и лишаване от право на управление на МПС за 3 месеца.

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена от свидетелските показания на актосъставителя Х. И. И., от приобщените по делото писмени доказателства - АУАН, Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система от 28.04.2025г., Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126, писмо от Български институт по метрология, че конкретното техническо средство е преминало приключила първоначална проверка, в която е установено, че същото съответства на одобрения тип, снимков материал, оправомощителна заповед, декларация по чл. 188 от ЗДвП, справка регистрация на процесното МПС, справки от информационната система на МВР, писма, докладни записки, покана за съставяне на АУАН, копие на СУМПС, справка за нарушител водач, писмо от БИМ за преминат периодичен технически преглед, писма от началник сектор ФО в ОДМВР Пловдив, писмо от Дирекция ПУБ, които съдът кредитира с доверие.

2

Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН, настоящият състав на Пловдивски районен съд, достигна до следните правни изводи:

Жалбата се преценява като ДОПУСТИМА, тъй като е подадена в срок от лице, което има правен интерес от това.

Разгледана по същество, жалбата се преценя като ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

На първо място следва да се съобрази разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, съгласно която редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. Противното в случая не се установява, в светлината на горепосочените доказателства.

С оглед изложеното, съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като издадени от компетентни органи притежаващи нужните правомощия за тези действия, съгласно така представената Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи. При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административно - наказателното производство по налагане на наказание на жалбоподателя до степен налагаща неговата отмяна. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

Във връзка с горното следва да се отбележи, че в настоящия случай правилно и законосъобразно е съставен АУАН, а не е преминато към производство по издаване на електронен фиш. Съгласно разпоредбата на чл.

189, ал. 4 от ЗДвП – за "При нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение". В случая обаче за установеното нарушение – управление на МПС със скорост, превишаваща разрешената максимална такава в населено място над 50 км/ч., освен наказанието глоба е предвидено и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство. В конкретния случай се установява, че е заснето нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП на 28.04.2025г. с лек автомобил „Фолксваген Артеон”, с рег. № ** **** **, собственост на „Монди Стамболийски“ ЕАД. На 22.02.2022г. собственика попълнил декларация по чл.188 от ЗДвП, в която посочил, че на процесната дата автомобила е бил управляван от жалбоподателя Г.. В настоящия случай процедурата е била спазена и на базата на попълнената от собственика декларация, е съставен процесния АУАН станал повод за издаване на обжалваното НП.

3

Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата, при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава определените стойности на скоростта в kм/ч, които за пътно превозно средство от Категория В за населеното място е 50 км/ ч., извън населено място - 90 км/ч., а по автомагистрала - 140 км/ч.

Съдебния състав счита, че действително се установява нарушение за скорост по чл.21, ал.1 от ЗДвП от страна на жалбподателя, тъй като на 28.04.2025г. в 09:50 часа в гр. Пловдив, на ул. „Кукленско шосе“ № 28, посока от север на юг, жалбоподателят И. Г. Г., като водач на лек автомобил „Фолксваген Артеон”, с рег. № ** **** **, е извършила превишение на скоростта с 54 км/ч, при установена скорост от 107 км/ч, след отчитане на толеранс на измерената скорост от минус 3 % и максимално разрешена 50 км/ч. в населено място, заснето със СПУКС „ATCC- ARH-CAMS1“ № № 120ССЕ0, снимка № 0217620. В тази връзка следва да се посочи че в издадения АУАН и съставеното НП не е допусната грешка при изчисляването на скоростта която следва да бъде приспадната. Посочено е че засечената скорост с която е управлявано процесното МПС е 107 км/ч, която безспорно се установява от събраните доказателства. При изчисляване на допустимата грешка, която за скорост над 100км/ч. е 3%, се установява че от тази скорост следва да се приспадне 3, 21 км/ч. Следователно жалбоподателя е управлявал МПС-то със скорост 103,79 км/ч, което по правилата на математиката следва да бъде закръглено на 104 км/ч. Всъщност самия жалбоподател не отрича той да е управлявал автомобила на процесната дата, нито че е възможно да е карал с превишена скорост. От приложения протокол за проверка № 135-СГИСИС/25.09.2024г. е видно че на използваното при установяването на нарушението техническо средство е била извършена периодична проверка в периода от 20-25.09.2024г. която важи за период от една година. Дата на която е извършено нарушението 28.04.2025г. е в този едногодишен срок.

Използваното техническо средство е от одобрен тип, видно от приложеното удостоверение за това. Бил е съставен протокол за използваното техническо средство от 28.04.2025г. Видно от този протокол, описаното в акта и НП техническо средство е било позиционирано именно в гр. Пловдив, на бул.

„Кукленско шосе“ № 28, работило е от 08.00ч. до 14.00ч., а нарушението е установено в 09.50ч.

Съдът не възприема възражението на жалбоподателя че е бил в ситуация в която е следвало да спасява човешки живот и поради това е управлявал МПС с такава скорост. Действително от страна на жалбоподателя са представени доказаталества за това че неговата сестра е била с влошено здравословно състояние през периода в който е извършено нарушението, но видно от приложената по делото епикриза, тя е била приета в лечебното заведение на 21.04.2025г. – седмица преди извършеното нарушение, а не в самия ден на нарушението. На следващо място твърдението че в автомобила се е возил съпруга на неговата сестра – Д. У. който се почувствал зле, макар и да е приложено доказателство че има диагностицирано заболяване, то не са 4 представени доказателства които да сочат че е бил прегледан в деня на нарушението. Ако жалбоподателя се е притеснил за неговото здраве, абсолютно нелогично е да не го заведе на преглед. Такива доказателства обаче не са представени по делото. Поради изложеното и съдът не приема аргументите на жалбоподателя в тази насока.

Що се отнася до квалифицирането на нарушението като такова извършено в условията на повторност, съдът намира че в обжалваното НП е допуснато съществено нарушение което е нарушило правото на защита на жалбоподателя и в този смисъл обжалваното наказателно постановление следва да бъде изменено. От страна на възиваемата страна не беше представено доказателство за лицето на което е бил връчен електронен фиш серия К, № 9599759, издаден на жалб. Г.. Макар по делото да се установява че той е бил платен в деня в който е бил връчен, въпреки положените от съда усилия, възиваемата страна не представи доказателство за лицето заплатило наложената глоба. От страна на жалбоподателя се оспорва както връчването така и плащането на фиша обосноваващ извършеното нарушение като такова в условията на повторност. При това положение по делото остана недоказано че посочения ел.фиш е влязъл в сила и оттам че нарушението на разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП извършено на 28.04.2025г. не се доказа да е било извършено в условията на повторност.

На следващо място в НП е посочено че електронен фиш серия К № 9599759 е влязъл в сила на 11.09.2024г. В представените справки от информационната система на МВР се установява че е отразена същата дата.

По делото обаче е установено че фиша е бил връчен на 27.08.2024г. и на същата дата е бил платен. Съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 10, т. 4 от ЗДвП, влизат в сила електронните фишове платени в срока за доброволно плащане, на датата на която са платени. Следователно фиша е влязъл в сила на 27.08.2024г. Именно от тази дата тече едногодишния срок в който ако нарушителя извърши същото нарушение, то е извършено в условията на повторност. Посочването на коректната дата на влизане в сила на електронен фиш серия К № 9599759, е от съществено значение с оглед охраняване правото на защита на жалбоподателя. Посочването на погрешна дата пряко нарушава правото му на защита тъй като го лишава от възможността да извърши преценка дали извършеното от него е в условията на повторност.