Решение № 342 от 30.12.2025, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 342 гр. Перник, 30.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ

Членове:

МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА като разгледа докладваното от КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ Въззивно гражданско дело № 20251700500464 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. на ПРС № 12195/28.05.2025 г., подадена от И. С. Г. от ***, с ЕГН:********** чрез адвокат Р. К. от АК-*** срещу решение № 453/12.05.2025 г., постановено по гр. дело № 6199/2024 г. по описа на Районен съд – Перник, с което са отхвърлени като неоснователни исковете, предявени на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД за признаване на установено, че С. С. Г. от ***, с ЕГН:********** дължи на жалбоподателя И. С. Г. сумата от 9 900 лв. - главница по договор за заем от 28.06.2023 г. и сумата от 396 лв. - договорна лихва за периода от 28.06.2023 г. до 31.12.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.04.2024 г. до окончателното плащане, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 1901/2024 г. по описа на Районен съд – Перник; както и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът е осъден да заплати на ответника сумата от 1 300 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.

Жалбоподателят счита решението за неправилно и незаконосъобразно, поради което моли окръжния съд да го отмени и постанови ново, с което уважи изцяло исковите претенции. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Излага съображения, че неправилно съдът приел, че договорът за заем за 9 900 лв., 1 сключен между страните като физически лица, бил симулативен, нищожен или унищожаем.

Твърди, че договорът бил действителен, подписан доброволно от ответницата, която получила сумата, удостоверено и с разходен касов ордер. Твърденията на ответницата за заблуда, измама, симулация или обезпечаване на други задължения били неверни и неоснователни. Представеният от ответницата друг договор между дружествата нямал връзка с процесния заем и бил на съвсем различна дата. Съдът допуснал процесуални нарушения – разпитал свидетели въпреки възраженията на ищцата и дал превес на показанията на свидетел, който бил син на ответницата и не бил обективен. Съдът игнорирал официални документи и доказателства, без правно основание да ги приема за недействителни. Ответницата не отричала подписването на договора и разходния ордер, нито получаването на парите. Съдът тълкувал неправилно доказателствата и направил необоснован извод, че договорът бил привиден.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ответницата С. С. Г. чрез адвокат П. Г. от САК е подала отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли окръжния съд да я отхвърли и потвърди обжалваното решение.

Излага съображения, че обжалваното решение било правилно и обосновано, тъй като предявените искове за връщане на заем (9 900 лв. главница и 309 лв. лихва) останали недоказани. Съдът правилно приел, че договорът за паричен заем между ищцата и ответницата бил симулативен и нищожен, тъй като реално пари не били предавани. От доказателствата по делото се установявало, че страните нямали лични финансови отношения; отношенията били между техните дружества – „Регас консулт“ ООД и „Булглас“ ЕООД, свързани със счетоводни услуги. Представената фактура за 9 600 лв. за такива услуги, както и друг договор за заем със същото съдържание, доказвали, че „заемът“ бил използван като обезпечаване на задължения между дружествата, а не реално предоставена сума.

Свидетелските показания и писмените доказателства подкрепяли тезата, че ответницата била принуждавана да подпише документа, без да се извърши реално плащане. Разходният касов ордер също бил счетен за недостоверен. Тъй като заемът бил реален договор, липсата на предаване на парите означавало, че такъв заем не бил възникнал, а симулативните договори били нищожни по закон.

В съдебно заседание пред въззивния съд жалбоподателката чрез адвокат Р. К. от АК*** поддържа жалбата си и претендира присъждане на разноски. От своя страна въззиваемата чрез адвокат П. Г. от САК поддържа отговора си, с който оспорва въззивната жалба и претендира присъждане на разноски съобразно представен списък по чл. 80 ГПК с приложен към него договор за правна помощ и съдействие.

Окръжен съд – Перник, в настоящият си съдебен състав, след като се запозна с доводите на страните и доказателствата по делото, намира жалбата за процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество я намира за основателна поради следните съображения:

2

Производството пред Районен съд – Перник е образувано по искова молба вх. № 24147/29.10.2024 г. (уточнена и допълнена с молба вх. № 25005/07.11.2024 г.), подадена от И.

С. Г. срещу С. С. Г., с която са предявени искове с правно основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД да се признае за установено, че ответницата дължи на ищцата сумата от 9 900 лв. - главница по договор за заем от 28.06.2023 г. и сумата от 396 лв. - договорна лихва за периода от 28.06.2023 г. до 31.12.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.04.2024 г. до окончателното плащане, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 1901/2024 г. по описа на Районен съд – Перник.

В исковата молба се твърди, че ищцата завела дело по реда на чл. 410 ГПК срещу ответницата, която възразила срещу издадената от съда заповед за изпълнение на парично задължение. Същото произтичало от предоставен от ищцата на ответницата заем съгласно договор от 28.06.2023 г., по силата на който сумата следвало да бъде върната до 31.12.2023 г.

Въпреки отправяните й покани, ответницата и до настоящия момент не върнала заетата от нея сума.

В уточнителната молба се посочва, че размерът на паричната сума, дадена в заем на ответницата бил 9 900 лв., видно от представеният към делото договор за паричен заем.

Договорната лихва в размер на 396 лв. се дължала на основание чл. 2 от договора за заем от 28.06.2023 г., с който било уговорено, че заемателят дължи възнаграждение на заемодателя под формата на месечна лихва в размер на 0,5 % от заемната сума за период от 28.06.2023 г. до 31.12.2023 г., когато изтичал договора и било договорено връщане на сумата. Ищцата оттегля иска си за дължима неустойка.

В едномесечния срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата е подала отговор на исковата молба, с който оспорва исковете, поради което моли съд да ги отхвърли.

Твърди, че не била сключвала договор за заем с ищцата в лично качество, а че такъв бил сключен между представляваните от страните дружества „Регас консулт“ ООД (представлявано от ищцата) и „Булглас“ ЕООД (представлявано от ответницата).

Прави възражение по чл. 27 ЗЗД за унищожаемост на представения с исковата молба договор за заем, поради грешка и измама, в каквато връзка твърди, че го подписала заедно с други екземпляри на договора за заем, сключен между посочените по-горе търговски дружества, като всички екземпляри и били представени от ищцата и тя считала, че страна по тях е представляваното от нея дружество „Булглас“ ЕООД, а не тя в качеството си на физическо лице.

Поддържа възражение по чл. 26, ал. 2 вр. чл. 17 ЗЗД за нищожност на договора, поради неговата симулативност, тъй като договорът за заем прикривал действителна уговорка между страните за обезпечаване на друго задължение на дружеството, представлявано от ответницата към дружеството, представлявано от ищцата, а именно за заплащане на възнаграждение за предоставени от „Регас консулт“ ООД на „Булглас“ ЕООД счетоводни 3 услуги в размер на 9 600 лв.

Посочва, че за спорната сума от 9 900 лв. бил издаден разходен касов ордер, без действително тя да била предадена. В тази връзка прави възражение, че доколкото нямало предаване на сумата, не било налице и сключен между страните договор за заем.

Пернишкият окръжен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК намира обжалваното решение за валидно като постановено от законен съдебен състав, в императивно изискващата се от закона писмена форма и в рамките на дискреционните правораздавателни правомощия на съда, както и за допустимо, доколкото съдът се е произнесъл по същество по предявените процесуално допустими искове с правно основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД, в каквато връзка следва да бъде отбелязано следното:

От писмените доказателства по приложеното ч. гр. дело № 1901/2024 г. по описа на Районен съд - Перник се установява, че това заповедно производство е образувано по заявление от 15.04.2024 г. на И. С. Г. срещу С. С. Г. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, което е било уважено като по делото е издадена заповед № 1678/29.05.2024 г., съгласно която длъжникът е осъден да заплати на заявителя сумата от 9 900 лв. - главница по договор за заем от 28.06.2023 г.; сумата от 396.00 лв. - договорна лихва за периода от 28.06.2023 г. до 31.12.2023 г.; сумата от 10 197 лв. – наказателна лихва за периода от 31.12.2023 г. до 13.04.2024 г.; ведно със законната лихва върху главницата от 9 900 лв., считано от 14.04.2024 г. до окончателното плащане; както и сумата от 402 лв. – държавна такса. Заповедта за изпълнение е надлежно връчена на С. С. Г., която е подала възражение в законоустановения срок по чл. 414, ал. 2 ГПК, въз основа на което заповедният съд е дал указания на заявителя по чл. 415 ГПК за предявяване на иск в едномесечен срок от съобщението. Настоящата искова молба е подадена именно в така указания срок и предмет на същата са част от вземанията по заповедта за изпълнение.

Поради това, така предявените положителни установителни искове са процесуално допустими и правилно са били разгледани по същество от първоинстанционния съд, а относно правилността на обжалваното решение, въззивният съд извърши преценка в рамките на наведените с въззивната жалба доводи, при което намира следното от фактическа и правна страна:

С исковата молба е представен договор за паричен заем, подписан от страните по делото на 28.06.2023 г. - ищцата в качеството и на заемодател и ответницата - в качеството и на земополучател. По силата на договора заемодателят предава на заемателя сумата от 9 900 лв., а заемателят се задължава да я върне и да плати възнаграждение на заемодателя (чл.

1). Възнаграждението е под формата на месечна лихва в размер на 0.5% от заетата сума (чл.

2). Срокът за изпълнение задълженията на заемателя е 31.12.2023 г. (чл. 3).

Представен е разходен касов ордер, издаден от ищцата и подписан от ответницата, който удостоверява плащане, респективно получаване на сумата от 9 900 лв. по договор за паричен заем от 28.06.2023 г.

4

С отговора е представена фактура № ***, издадена от „Регас консулт“ ООД с получател „Булглас“ ЕООД за извършени счетоводни услуги - годишен финансов отчет за 2022 г. на стойност 9 600 лв., платими по банкова сметка.

Приложен е и договор за паричен заем от 26.06.2023 г., подписан от страните - ищцата - в лично качество и ответницата - като представител на „Булглас“ ЕООД. Клаузите на договора са със съдържание, идентично с това на договора за паричен заем от 28.06.2023 г., представен с исковата молба.

Представен е и разходен касов ордер, издаден от ищцата за предоставяне на ответницата на сумата от 9 900 лв. по договор за паричен заем от 26.06.2023 г. като в него не е положен подпис от получателя. В съдебно заседание ищцата е представила други екземпляри на същия договор за паричен заем от 26.06.2023 г. и на разходния касов ордер, като в последния се съдържат подписи, както на издателя, така и на получателя.

По делото е приета съдебно-икономическа експертиза, неоспорена от страните, съгласно която размерът на договорната лихва съгласно чл. 2 от договора за паричен заем за периода от 28.06.2023 г. до 31.12.2023 г. е 309 лв.