Решение № 766 от 24.06.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 766 гр. Варна, 24.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стояна Илиева при участието на секретаря Маргарита П. Стефанова като разгледа докладваното от Стояна Илиева Административно наказателно дело № 20263110200656 по описа за 2026 година

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Р. Х. Р. с ЕГН **********, чрез адв.Г. Т., АК Добрич против Наказателно постановление № 26-0819000123/03.02.2026 г. на началник група в ОД МВР Варна, сектор ПП Варна.

С жалбата не се оспорва фактическата обстановка, а се твърди, че при управлението на автомобила е светнал индикатора за проблем с налягането на гумите, поради което жалбоподателят е отбил в аварийната лента, за да не създаде опасност за останалите участници в движението, извършил проверка на състоянието на гумите, след което продължил движението си.Твърди се, че престоят в аварийната лента е продължил не повече от минута.

В съдебно заседание жалбоподателят,редовно призован се явява лично и с адв.Т., АК Добрич, който поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено, като претендира разноски.

Въззиваемата страна – редовно призована не изпраща представител в съдебно заседание. В писмени бележки взема становище по жалбата, моли да се потвърди обжалваното НП и се заплати юрисконсултско възнаграждение.

Състава на съда, след като прецени събраните по делото доказателства и наведените доводи, провери изцяло атакуваното наказателно постановление, приема за установено от фактическа страна следното:

На 22.11.2025 г. в 10:46 часа на автомагистрала № А-2,област Варна, км.399+703, „посока 2“ / от гр.Варна посока гр.София“ жалбоподателят управлявал лек автомобил,марка „Мазда“ с рег.№ ***, като техническо устройство (ТОЛ камера), заснело навлизане на управлявания от жалбоподателя автомобил в лента за принудително спиране и движение в рамките на една секунда. Извлечения от техническото средство снимков материал, ведно с изготвената 1 преписка били изпратени в ОД на МВР –Варна. Преписката е била възложена на св.С. – младши автоконтрольор сектор ПП Варна, който след запознаване със снимковия материал съставил срещу жалбоподателя АУАН № 4701608/16.01.2026 г. за нарушение на чл. 58, т. 4 от ЗДвП.

При съставянето и връчването на акта, жалбоподателят не направил възражение.

В срока по чл.44 от ЗАНН е направено възражение идентично с изложеното в жалбата срещу издаденото НП.

АНО не възприел направеното възражение и издал обжалваното наказателно постановление, с което наложил на жалбоподателя административно наказание "глоба" в размер на 1 000 лева /511, 29 евро/ и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 3 месеца, на основание чл. 178ж, ал. 1, предл. 1 от ЗДвП за нарушение на чл.58 т.3 от ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото писмени доказателства и гласни доказателствени средства. Доказателствата по делото са непротиворечиви и допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло.

Свидетелят С. твърди, че не е свидетел на нарушението, а му е била разпределена преписка, включваща снимки изпратени от АПИ, както и че няма физическо лице, което да е констатирало нарушението, към снимките не е бил приложен видеозапис. Извикал водача и му снел обяснения. Посочва, че подробно е разяснил на жалбоподателя, че актовете се съставят по разпореждане на ръководството и токива са били указанията. Съдът кредитира показанията на свидетеля, като ги намира за обективни, логични, безпротиворечиви и изцяло подкрепящи се от събраните в преписката доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана.

АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.

НП е издадено от компетентен орган – съгласно приложената Заповед № 8121з1632/02.12.2021 г., издадена от министъра на вътрешните работи. АУАН е съставен от длъжностно лице по чл. 189, ал. 1 ЗДвП, компетентно да осъществява контрол по този закон.

Разпоредбата на чл. 58 ЗДвП регламентира въведените забрани за водачите на МПС при движение по автомагистрала. Тъй като в случая жалбоподателят не оспорва, че именно той е управлявал МПС-то, което се потвърждава и от представената декларация по чл. 188 от ЗДвП, съдът приема, че правилно е бил определен субектът на административнонаказателната отговорност.

Съгласно актуалната редакция на чл.58 от ЗДвП към датата на установяване на нарушението (ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 07.09.2025 г.) на водачите е забранено: 1. да спират пътното 2 превозно средство за престой или за паркиране извън специално обозначените за това места;

2. да завиват в обратна посока, да се движат назад, да навлизат в разделителната ивица или да я пресичат, включително и на местата, където тя е прекъсната; 3. да спират в лентата за принудително спиране, освен при повреда на пътното превозно средство, както и при здравословни проблеми на водача или пътниците в превозното средство; 4. да се движат в платното за насрещно движение или в лентата за принудително спиране.

Това означава, че действащият към настоящия момент и към момента на нарушението 22.11.2025 г. режим разграничава спирането от движението в лентата за принудително спиране, като движението не е разрешено при никакви обстоятелства.

В случая в обстоятелствената част на АУАН се твърди, че жалбоподателят се е движел в лентата за принудително спиране, но правната квалификация на нарушението съответства на предходната редакция на закона, допускаща движение или спиране в лентата за принудително спиране, при повреда на пътното превозно средство, както и при здравословни проблеми на водача или пътниците в превозното средство.

В този смисъл е допуснато нарушение на материалния закон, което съставлява основание за отмяна на издаденото наказателно постановление.

За пълнота следва да бъде посочено и, че разпоредбата на чл. 58, т. 3 ЗДвП в сила от 07.09.2025 г., дава възможност на водача при повреда на пътното превозно средство, както и при здравословни проблеми на водача или пътниците в превозното средство да спре в лентата за принудително спиране. Т. е. в случай на някоя от изброените в нормата хипотези, водачът има право да спре в лентата за аварийно спиране.

От събраните по делото гласни доказателства, се установява, че свидетелят С., съставил АУАН не е очевидец на управлението на жалбоподателя в лентата за принудително спиране, а е работил по разпределена преписка, която включва три броя снимки от тол камера. От тези снимки се констатира само изображение на автомобила, като първите три снимки имат отразен един и същи час - 10:46:14, като автомобила е заснет отпред и отгоре в аварийната лента, а на третата снимка в 14:46:15 часа е заснета задната част на автомобила. От тази снимки не става ясно дали автомобила е спрял или е бил в движение.

В жалбата са наведени твърдения за възникнал технически проблем на автомобила, и поточно сигнализиране на индикатор за контрол на налягането на автомобилните гуми, което е наложило навлизане и спиране в лентата за принудително спиране. Тези твърдения не се опровергават от събраните доказателства.

В този смисъл състава намира, и че процесното НП не е доказано по категоричен начин спрямо посочената в АУАН фактология с оглед установяване на виновно поведение от страна на жалбоподателя и вменената му за нарушена разпоредба.

По разноските:

Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство, страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

3

Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. От изложеното следва, че в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени сторените от него разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат, доказателства за реалното заплащане на който са представени (Договор за правна защита и съдействие от 03.06.2026 г.) в размер на 300 евро.

Доколкото се прилага чл. 205 от АПК, по аргумент от който за разноските, направени от жалбоподателите при обжалване на актове, отговаря юридическото лице, представлявано от органа, издал акта, съдът намира, че сторените от жалбоподателя разноски следва да бъдат възложени в тежест на ОДМВР- Варна.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 4 вр. ал. 1 т.1 ЗАНН, Районен съд Варна, РЕШИ:

О Т М Е Н Я Наказателно постановление № 26-0819-000123/03.02.2026 г., издадено от началник група в ОД МВР Варна, сектор ПП Варна, с което на Р. Х. Р. с ЕГН ********** на осн.чл.178ж ал.1 предл.1 от ЗДвП за нарушение на чл.58 т.3 от ЗДвП е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 511,29 евро и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца.

На осн. Наредба № 2539 на МВР се отнемат 10 контролни точки.

ОСЪЖДА ОД МВР Варна да заплати на Р. Х. Р. с ЕГН ********** сумата от 300 евро представляваща адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд -Варна в 14 дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

4