Определение № 150 от 23.03.2021, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 150 гр. Благоевград , 23.03.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и трети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Маргарита Коцева

Илияна Стоилова

Величка Пандева като разгледа докладваното от Маргарита Коцева Въззивно частно наказателно дело № 20211200600237 по описа за 2021 година Производството пред Благоевградски ОС е по реда на чл. 345 НПК вр. чл. 249, ал. 4, т. 1 и ал. 1 НПК вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК.

Образувано е по протест на РП – Благоевград, ТО – гр. Сандански срещу Определение № 900104 от 14.01.2021 г. на РС – Сандански по н.о.х.д.

№ 38/2020 г. по описа на съда, с което е прекратено съдебното производство по делото и е постановено връщане на същото на прокурора за отстраняване на съществени процесуални нарушения.

В протеста се твърди, че атакуваното определение е необосновано и неправилно, като се излагат съображения, че изводът на съда, че е налице несъответствие между обстоятелствена част на обвинителния акт и диспозитив на същия относно съставомерните факти на деянието бил направен въз основа на два произволно избрани цитати от обвинителния акт; сочи се, че в мотивите на решението на АС – София било посочено наличие на противоречие между мотиви и диспозитив на съдебните актове относно конкретния механизъм на причиняване на телесната повреда, а по отношение на обвинителния акт в решението на тази инстанция било посочено или по реда на чл. 287 НПК, или с връщане на делото на прокурора при констатиране на противоречие между диспозитив и обстоятелствена част на обвинителния акт, но изборът на съда за последното бил неправилен, защото били пренебрегнати факти и обстоятелства, посочени в обстоятелствената 1 част на обвинителния акт, заради които не следвало да се приеме такова противоречие, защото в обвинителния акт били подробно описани всички извършени действия от подсъдимия, че тези действия били причина за падането на пострадалия, като едва в съдебната фаза и изготвената в тази фаза експертиза се установявало, че телесната повреда била причинена при падането, а в експертизата на досъдебното производство вещото лице не е посочило от кой удар е получената тежка телесна повреда, като обобщаването на ударите в диспозитива на обвинителния акт не водело до противоречие с изложените обстоятелства, където трябва да е описан механизмът извършване на престъплението и срещу които факти подсъдимият да организира защитата си.

Иска се отмяна на определението като необосновано и неправилно.

Срещу частния протест на РП – Благоевград, ТО – Сандански е депозиран отговор от защитника на подсъдимия С. – адв. П., в който се сочи, че били правилни изводите на съда за допуснато съществено противоречие между обстоятелствена част и диспозитив на обвинителния акт, с което било ограничено правото на подсъдимия да разбере за какво престъпление е привлечен относно начина на извършване на деянието; прави се възражение срещу протеста за това, че с решението на АС – София делото не е могло да бъде върнато на прокурора, но в мотивите на решението е посочена възможността съдът да констатира противоречие между диспозитив и обстоятелствена част на обвинителния акт, като последното е констатирано от районния съд в съдебното заседание, в което е постановено атакуваното определение. Иска се протестът на прокурора да се остави без уважение и потвърди атакуваното определение.

Въззивният съд, след като обсъди материалите по изпратеното дело, изложените доводи в протеста и в отговора на защитника на подсъдимия, намира следното от фактическа и правна страна:

Налице са предпоставките за разглеждане на делото във въззивната инстанция в закрито заседание, тъй като не се налага събиране на доказателства или изслушване на страните в открито такова.

С атакуваното определение Районен съд – Сандански е прекратил 2 съдебното производство и е постановил връщане на делото на прокурора за отстраняване на процесуални нарушения поради нарушени права на подсъдимия – да научи в какво престъпление е привлечен в качеството на обвиняем и предаден на съд, като в обстоятелствената част на обвинителния акт бил описан удар с нож, на следващо място било посочено, че пострадалият паднал назад и си ударил главата в бордюра на улицата, а в диспозитива било посочено, че подсъдимият бил нанесъл множество удари с крака и ръце, вкл. и използвайки нож и е причинил постоянно общо разстройство на здравето на пострадалия, като РС – Сандански е приел, че било налице несъответствие между обстоятелствената част на обвинителния акт и неговия диспозитив относно съставомерни факти на обвинението, което противоречие водело до неяснота на обвинението и невъзможност за подсъдимия да разбере същото, като в този смисъл било решението на АС – София, с което е възобновено съдебното производство, като заради допуснато съществено процесуално нарушение районният съд е прекратил съдебното производство и постановил делото да се върне на прокурора за отстраняване на нарушението.

Във воденото наказателно производство срещу подс. Д. Г. С. последният е обвинен за извършено престъпление по чл. 131а, пр. 1 вр. чл.

128, ал. 1 вр. ал. 2, пр.последно вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и „б“ НК, като в РС – Сандански на 22.06.2015 г. е внесен обвинителен акт, по който е било образувано н.о.х.д. № 476/2015 г. по описа на съда. Обвинението срещу подс.

С. е за причиняване на телесна повреда на И. Х. М.. Видно от материалите по н.о.х.д. № 476/2015 г. в проведено с.з. на 15.10.2015 г. преди даване ход на съдебното следствие пострадалият М., който се е явил в това с.з. с редовно упълномощен повереник /адв. П., като в това с.з. не се е явил адв. Н., който също е бил редовно упълномощен от пострадалия/, е направил искания за участие в съдебното производство като граждански ищец и частен обвинител и съдът с определения в това с.з. /л. 78 от посоченото н.о.х.д. № 476/2015 г./ е приел за съвместно разглеждане предявени от пострадалия М. чрез неговия повереник граждански искове за неимуществени и имуществени вреди от престъплението, за което е бил обвинен С., както следва – 50 000 лв. като обезщетение за неимуществени вреди от престъплението ведно със законната лихва от датата на увреждането – 27.07.2014 г., до окончателното плащане, и 3

1 500 лв. като обезщетение за претърпени от деянието имуществени вреди – разходи за лечение, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 15.10.2015 г., до окончателното изплащане на сумата, като съдът е конституирал пострадалия И. М. като граждански ищец и частен обвинител с повереници адв. П. и адв. Н.. С постановената на 16.01.2019 г. Присъда № 104 по това дело /в това с.з. гражданският ищец и частен обвинител М. е участвал чрез упълномощения от него адв. П./ съдът е уважил изцяло предявените искове. Във въззивното производство – по н.д. № 118/2019 г. по описа на ОС – Благоевград, гражданският ищец и частен обвинител М. е участвал в някои от проведените съдебни заседания чрез неговите повереници или е депозирал молби чрез същите, като с Решение № 3593 от 08.08.2019 г. по в.н.о.х.д. № 118/2019 г. присъдата по н.о.х.д. № 476/2015 г. по описа на РС – Сандански е потвърдена изцяло. Посочените актове /присъда и решение/ по н.о.х.д. № 476/2015 г. на РС – Сандански и в.н.о.х.д.№ 118/2019 г. са отменени /с решението по н.д. № 1191/2019 г. на АС – София/, като е възобновено наказателното производство по н.о.х.д. № 476/2015 г. на РС – Сандански и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на районния съд от стадия на разпоредителното заседание пред първата инстанция, при което да бъдат изпълнени указанията в обстоятелствената част на решението. В последната като допуснато нарушение и основание за възобновяване на наказателното производство се сочи противоречие между диспозитив на присъдата на РС – Сандански и мотивите на постановените в производството два съдебни акта относно конкретния механизъм за получаване на съставомерната травма от пострадалия М., което препятствало правото на подсъдимия С. да разбере в какво е обвинен и да организира адекватна защита по фактите, а преминаването към друг механизъм е могло да стане по реда на изменение на обвинението, а ако противоречието е било налично още между диспозитив и обстоятелствена част на обвинителния акт, по реда на чл.

248, ал. 1, т. 3 НПК. В решението на АС – София за възобновяване на производството по делото не са констатирани като процесуални нарушения допуснати такива във връзка с конституирането на пострадалия М. като страна /частен обвинител и граждански ищец в съдебното производство/.

С разпореждане от 31.01.2020 г. по образуваното в РС – Сандански н.о.х.д. № 38/2020 г. след възобновяване на наказателното производство с 4 обсъжданото по-горе решение на АС – София съдът е насрочил разпоредително заседание по делото. Вместо да постанови изпращане на призовка за това разпоредително с.з. на И. М. в качеството му на страна – граждански ищец и частен обвинител, да призове упълномощените от него двама повереници – адв. П. и адв. Н., за което е имал данни по възобновеното наказателно производство, което е възобновено и в частта за предявените граждански искове, съдът е допуснал грубо нарушение на правата на пострадалия М., конституирането на който като граждански ищец /с оглед приетите за съвместно разглеждане граждански искове за неимуществени и имуществени вреди/ и частен обвинител не е отменено с възобновяване на производството по делото, като не е следвало отново да се уведомява пострадалия за правата му в съдебното производство, в което той вече е упражнил същите и е конституиран като страна. От мотивите на разпореждането от 31.01.2020 г. на районния съд не става ясно защо съдът е постановил уведомяване на пострадалия за правата му, след като същият вече е упражнил същите при първото разглеждане на делото и при контрол на постановената присъда при това разглеждане не са констатирани допуснати нарушения при това конституиране. След няколко отлагания на съдебни заседания по делото на л. 47 и л. 48 от същото са налице и молби от адв. П. и адв. Н. /които са били повереници на гражданския ищец и частен обвинител М./, като същите са поискали документи /на молбите няма дата на постъпването им в съда, както и дали е разрешено издаването на исканите преписи/, и това е следвало да даде основание на районния съд, уведомен, че адвокатите на страна очевидно в интерес на представлявания от тях са поискали да се снабдят с документи по делото, заради които е възобновено наказателното производство, като съдът е имал възможност да констатира незаконосъобразните си действия по неправилното съобщаване до пострадалия да реализира права, които вече е упражнил, а не до призоваване на същия и на адвокатите му като граждански ищец и частен обвинител и повереници. И след като от 31.01.2020 г. до 09.06.2020 г. районният съд не е успял да призове пострадалия М., като са се отлагали /по различни причини/ насрочените с.з. по делото, на 27.06.2020 г. /вж. документ на л. 58 от делото на районния съд/ И. М. е починал, като в с.з. на 16.07.2020 г. съдът е постановил изискване на удостоверение за наследниците му. Последвали са действия на съда за уведомяване на двете малолетни деца на И. М. за правата 5 им като пострадали, получаване на съобщенията от майката на децата на 19.10.2020 г., на призовки от същата за разпоредително с.з. на 03.11.2020 г., в което законният представител на децата не се е явил; майката на децата отново не се е явила в с.з. на 01.12.2020 г., както и в с.з. на 14.01.2021 г., в което съдът е постановил атакуваното в настоящето производство определение. Макар и районният съд да е изпращал съобщения до пострадалия и след неговата смърт на неговите наследници чрез законния им представител, който по неясни на този етап причини не е проявил никаква активност по делото след получаване на уведомления от съда, това не променя становището на въззивния съд за това кои са били законосъобразните действия, които районният съд е следвало да направи и които не са предприетите от него няколкократни изпращания на съобщения до пострадало лице за упражняване на права. Районният съд след смъртта на гражданския ищец и частен обвинител И. М. и след като е установил неговите наследници е следвало да конституира същите като граждански ищци и частни обвинители /на основание чл. 88, ал. 1 НПК вр. чл. 227 ГПК и на основание чл. 76, изр. 2 НПК/, за да продължи производство с участието на наследниците на пострадалия, конституиран като страна в съдебното производство /които дори не могат за първи път да упражнят правото да се конституират като частни обвинители и да предявят иск за неимуществени вреди, ако пострадалият им наследодател не ги е упражнил приживе/.