Решение № 2 от 05.01.2024, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№2 гр. Сливен, 05.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мартин Д. Данчев

Членове:

Мая П. Величкова

Галина Хр. Нейчева при участието на секретаря ИЛКА Й. ИЛИЕВА в присъствието на прокурора М. Р. Р. като разгледа докладваното от Галина Хр. Нейчева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20232200600569 по описа за 2023 година за да се произнесе, съобрази:

Производството е по чл. 313 и следващите от НПК.

С присъда № 7 / 23.06.2023г. по НОХД № 120 / 2021г. на Районен съд – Котел подс. Е. И. О. е признат за виновен в това, че на 26.02.2021г. в гр. Котел, по ул. „Луда Камчия“ управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „Фолксваген Голф“с рег. № ******** (негова собственост), с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, а именно 1,21 на хиляда, установени по надлежен ред с Протокол за химическа експертиза № 32/19.03.2021г. на специализирана химическа лаборатория към НТЛ – ОД МВР Сливен, след като е осъден с влязла в сила на 16.04.2014г. присъда – Определение № 20/16.04.2014г.по НОХД № 67/2014г. на РС - Котел за деяние по чл.

343б, ал. 1 от НК и на основание чл. 343б, ал. 2 от НК и чл. 54 от НК му e наложено наказание една година Лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален общ режим и Глоба в размер на 500 (петстотин) лева. На основание чл.343г от НК подс. О. е лишен от право да управлява МПС за срок от една година, като е приспаднато времето, през което свидетелството му за управление на МПС е било отнето по административен ред. На основание чл.189, ал.3 от НПК подс. О. е осъден да заплати: в полза на ОД на МВР Сливен сумата 75,20 лева, представляваща направени в хода на досъдебното производство разноски; - в полза на Медицински факултет при Тракийски университет Стара Загора сумата 28,00 лева, представляваща направени в хода на досъдебното производство разноски; - в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС - Котел сумата 124,28 лева, представляваща направени в хода на съдебното производство разноски.

1

Срещу така постановената присъда е подадена въззивна жалба от защитника на подсъдимия, като се твърди, че е неправилна и постановена при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Първоинстанционният съд неправилно приложил материалния закон, неправилно възприел събраните в хода на производството доказателства и всичко това довело до постановяване на неправилна и незаконосъобразна присъда. Искането е въззивният съд да провери изцяло правилността на обжалваната присъда и да постановите нова, оправдателна такава. В допълнение към въззивната жалба защитникът твърди, че в хода на първоинстанционното производство не била доказана съставомерност на процесното деяние. Не била доказана по категоричен начин установена по надлежния ред концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия. Обжалваната осъдителна присъда била постановена по обвинение за престъпление по чл. 343б, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК като концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия била определена с протокол 32/19.03.2021г. за химическа експертиза на Специализирана химическа лаборатория към ОДМВР-Сливен, каквато експертиза изобщо не била извършвана, а бил възпроизведен резултатът от извършеното на 04.03.2021г. изследване, възпроизведено в протокол № 29/04.03.2021г. Неправилно съдът приложил материалния закон, като приел, че правилно е възпроизведено изследването на кръвта от 02.03.2021г. Изследването на кръвта било извършено на 04.03.2021г. и отразено в протокол № 29 от същата дата, а датата, посочена в мотивите на съда (02.03.21г.) била датата на постъпване на пробата в лабораторията. Резултатите от химическото изследване, отразени в протокол № 29/04.03.2021г. и протокол № 32/19.03.2021г. били отразени в грубо нарушение на чл. 22 ал. 2 от Наредба 1, тъй като изследване при протокол № 32 изобщо не било извършено, а бил възпроизведен резултата от протокол № 29, като и в двата протокола не било отразено изрично вмененото задължение и не били посочени номерата на стикерите, с които били запечатани пробите, поради което не ставало ясно каква кръв била изследвана. Не били посочени аналитичните методи на изследване и получените от тях резултати. Вещото лице, изследвало и двете проби, в съдебно заседание заявило, че не е извършило втора експертиза, а само е преписало това, което направило първия път. Такъв ред за извършване на втора експертиза - да се преписва резултата от първата, не бил изписан в Наредба 1 и ако целта била да се преписват резултати, се обезсмисляло възлагането на втора експертиза. При пробата извършена в Медицински факултет на Тракийски университет Стара Загора, отразена в протокол 23/20.05.21г била отчетена концентрация на алкохол 1,07 % , със забележка, че пробата не отговаря на изискванията на чл. 15 ал. 2 от Наредба 1. Количеството алкохол в кръвта се установявало чрез два равностойни способа - чрез техническо средство и чрез медицински и лабораторни изследвания. За да се приемело, че деецът е осъществил престъпление по чл. 343 б от НК, трябвало по безспорен и категоричен начин да се констатира, че алкохолната концентрация е установена по надлежния ред, предписан в Наредба 1. Подсъдимият изразил несъгласие с отчетената концентрация алкохол с техническо средство и доброволно дал кръв за изследване, която кръв била поставена в шишенца и предоставена на разположение единствено и само на органите на полицията, поради което заключението в протокол № 23 на Технически университет Стара Загора „Проба кръв не отговаря на чл. 15 ал. 2 от Н 1" не можело да се вмени вина на дееца. Предвид посочените по - горе съображения защитникът счита, че алкохолната концентрация не е установена по надлежния ред. С трите медицинските изследвания не можало по „надлежен ред" да се установи алкохолната концентрация на дееца, поради опорочаване на правилата, посочени в Наредба 1 за установяване концентрацията на алкохол в кръвта. Невъзможността да се установи точната 2 алкохолна концентрация „по надлежния ред" се дължала на неправомерни действия на лицата, взели пробата, на тези, които са я съхранявали и на тези, които правили изследванията, отразени в протоколи 29 и 32 и 23. За тези действия деецът не можело да бъде отговорен и те не следвало да се тълкуват в негова вреда. Не били на лице обективните признаци на деянието по чл. 343 б ал. 2 от НК. За разлика от състава на престъплението по ал. 1 на чл. 343 б от НК, в чл. 343 б, ал. 2 от НК било криминализирано управлението на МПС с концентрация на алкохола в кръвта на водача над 0,5 промила, но след като е бил осъден с влязла в сила присъда за престъпление по чл. 343 б, ал. 1 от НК, като по този начин бил създаден отделен състав на престъпление. Макар да наподобявало повторно извършване на престъплението по ал. 1, се касаело за особен вид „специален рецидив", който се отличавал със следното: а) достатъчно било установената по надлежния ред концентрация на алкохола в кръвта на дееца да е над 0,5 промила и б) необходимо било деецът да се счита за осъден с влязла в сила присъда за деянието по ал. 1. Предвид изтъкнатите доводи ставало ясно, че концентрацията на алкохол в кръвта не била установена по надлежния ред; престъплението по чл. 343 б, ал. 2 от НК не било „такова" („едно и също", според тълкуванието в раздел II, т. 1 от ППВС № 2/70 г.), за каквото деецът бил осъден преди това с влязла в сила присъда, както изисквал чл. 28, ал. 1 от НК, което обяснявало и защо законодателят не го квалифицирал изрично като повторно, макар да била предвидена по-сериозна санкция от тази за престъплението по ал. 1 на чл. 343 б от НК.

Отделно от това, за да бъдело квалифицирано деянието по ал. 2 на чл. 343 б от НК, от обективна страна деецът следвало да се счита за осъден за престъпление по чл. 343 б, ал. 1 от НК, т.е. да не са заличени последиците от това му осъждане поради амнистия или реабилитация. Тъй като не се касаело за повторно извършване на такова престъпление, то не действала и разпоредбата на чл. 30, ал. 1 от НК, изключваща реабилитацията в 5 - годишния срок след изтърпяване на наказанието за това предишно осъждане. В случая, подсъдимият бил осъден по НОХД № 67/2015 г. на районен съд-Котел за престъпление по чл. 343 б, ал. 1 от НК на наказание лишаване от свобода за срок от три месеца, изтърпяването на което било отложено за изпитателен срок от три години. Това наказание било изтърпяно на 21.05.2015г. след кумулациятта му с последващи присъди. Настоящото деяние било извършено на 26.02.2021г., след изтичане на 5 годишен срок от изтърпяване на присъдата по предходното осъждане по чл. 343 б, ал.1 НК, поради което не следвало да се приема, че била налице хипотезата на чл. 343 б, ал. 2 от НК. Пледира за оправдаването на подсъдимия.

Във въззивната жалба не са направени доказателствени искания.

В съдебно заседание пред окръжния съд прокурорът изразява становище, че въззивната жалба е основателна, макар и не на основанието посочено в нея. Твърди, че първоинстанционният съд допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, довело до съществено нарушение на правата на страните в процеса - в съдебно заседание от 17.02.2022 г., съдът не предоставил възможност на прокурора да изложи обстоятелствата, включени в обвинението и нарушил нормата на чл. 276 ал.2 от НПК лишавайки страните от правото им да се запознаят в съдебно заседание с фактическите обстоятелства, включени в обвинението в условията на устност и непосредственост, като по този начин били нарушени основни принципи на наказателния процес.

Отделно от това твърди, че мотивите на съдебния акт били неубедителни и вътрешно противоречиви до такава степен, че следвало да бъдат приравнени на липса на мотиви.

Счита, че са налице предпоставките за отмяна на Присъда № 7/23.06.2023 г. по НОХД № 120/2021 г. на Районен съд-Котел и връщане на делото за ново разглеждане.

3

Защитникът на подсъдимия поддържа изцяло депозираната въззивна жалба с изложените в нея основания, наблягайки на два момента: първият - че е постановена присъда без да е установено по надлежния ред количеството алкохол в кръвта, с което се нарушават правилата посочени в Наредба 1 / 19.07.2017г. и вторият – наличие на основание за постановяване на оправдателна присъда предвид това, че обжалваната присъда е постановена при заличени последици от предишно осъждане. Пледира за постановяване на оправдателна присъда като прави и алтернативно искане - делото да бъде върнато за разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

Подс. Е. И. О. се придържа към казаното от адвоката си. Моли за оправдателна присъда.

Въззивната жалба и допълнението към нея са подадени в срок, от надлежна страна. Разгледани по същество са частично основателни досежно искането за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

Обжалваният съдебен акт е постановен при съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 348 ал.3 т.2 от НПК, поради което е налице отменително основание по чл.335 ал.2 от НПК.

Съдебното производство пред първостепенния съд е образувано по обвинителен акт на прокурор при РП – Сливен, ТО – Котел срещу подс. Е. И. О. с обвинение за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 2 от НК за това, че на 26.02.2021г. в гр.

Котел, по улица Луда Камчия управлявал МПС - лек автомобил марка „Фолксваген", модел „Голф“ с рег. № ********, негова собственост с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, а именно 1,07 на хиляда, установено по надлежния ред с протокол за химическа експертиза № 23/20.05.2021г. на Специализирана химическа лаборатория към Медицински факултет на Тракийския университет – Стара Загора, след като е осъден с влязла в сила на 16.04.2014г. присъда (Определение № 20/16.04.2014г. по НОХД № 67/2014г. на РС Котел) за деяние по чл.343б ал.1 от НК.

Същото се е развило по общия ред съгласно правилата, уредени в Глава ХХ от НПК. В хода на съдебното следствие, в съдебни заседания на 29.09.2022г., 05.04.2023г. и 03.05.2023г. прокурорът е изменял обвинението против подс. О. и окончателното такова е затова, че на 26.02.2021г. в гр. Котел, по ул. „Луда Камчия“ управлява моторно превозно средство – лек автомобил марка „Фолксваген Голф“с рег. № ******** (негова собственост), с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, а именно 1,21 на хиляда, установени по надлежен ред с Протокол за химическа експертиза № 32/19.03.2021г. на специализирана химическа лаборатория към НТЛ – ОД МВР Сливен, след като е осъден с влязла в сила на 16.04.2014 г. присъда – Определение № 20/16. 04. 2014 г.по НОХД № 67/2014г на РС Котел за деяние по чл.