Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 584 от 23.09.2021, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно търговско дело 562/2021
Вид
Решение № 584
Подписан
23.09.2021
Състав
Даниела Дончева, Красимир Маринов, Капка Павлова

Цитирани разпоредби

  • чл. 146, ал. 1, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 271, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Кодекс за застраховането
  • чл. 410, ал. 1, т. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 411, изр. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 411, ал. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 373 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 584 гр. София, 23.09.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично заседание на пети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Даниела Дончева

Красимир М.

Капка Павлова при участието на секретаря Диана В. Аначкова като разгледа докладваното от Красимир М. Въззивно търговско дело № 20211001000562 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 269546/26.01.2021 г. – п.к. 25.01.2021 г., подадена от „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК:121718407 чрез гл. юр.к Ц. Н. срещу решение № 260613/22.12.2020 г., постановено по търг. дело № 2426/2019 г. по описа на Софийски градски съд, с което жалбоподателят е осъден да заплати на „Алианц България“ ЗАД, ЕИК:040638060, както следва: на основание чл. 411, изр. 1 КЗ сумата от 38 230.73 лв., представляваща суброгационно вземане за платено застрахователно обезщетение за вреди, причинени на застраховано с полица № 07300181100000002/31.10.2018 г. имущество (64 бр. велосипеда) и настъпили в причинна връзка с неизпълнение на договор за превоз от 06.11.2018 г. с превозвач „Марви БГ“ ЕООД, чиято гражданска отговорност е застрахована с полица № 510218061000007/21.03.2018 г., ведно със законната лихва от 15.11.2019 г. до погасяването; сумата от 2 272.47 лв. - ликвидационни разноски; както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 2 120.13 лв. съдебни разноски.

Жалбоподателят счита решението за необосновано и неправилно с оглед събраните по делото доказателства и направените от „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД възражения, както и постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон, поради което моли въззивния съд да го отмени и постанови ново, с което да отхвърли предявения иск.

Твърди, че съдът правилно определил спорния въпрос: дали паркингът, от който била извършена кражбата бил охраняем и ако да - в достатъчна степен ли, като при разглеждането му 1 правилно приел, че доколкото не можело да се установи по категоричен начин на кой паркинг било настъпило събитието, то преценка следвало да се извърши за всички доказани места за престой.

Съдът кредитирал показанията на свидетеля М., но в съдебното решение същите били обсъдени избирателно и частично по отношение на първия паркинг, а именно паркинга в гр. Монтана, където след приемане на товара, МПС било оставено без надзор за повече от 58 ч. За него, свидетелят М. дава показания, че: паркингът бил без бариера и не бил ограден, с неограничен достъп на външни лица; паркингът е обслужвал и е служил за зона за преминаване към други производствени предприятия, складови площи и т.н.; на паркинга били паркирани и други автомобили, включително било възможно извършване на разтоварни и товарни дейности и прехвърляне на товари на друго МПС или изнасянето им към други места. При така посоченото и доколкото този паркинг напълно отговарял на характеристиките на нерегламентирано място за престой, неправилно съдът приел, че „в процесният случай превозното средство не е било оставено без надзор, тъй като всякога е било паркирано на паркинг с ограждения, видеонаблюдение и портиер – охранител“. Неправилни и необосновани били правните изводи на съда, че не били налице обстоятелства, които да изключат задължението на „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД за покриване на отговорността на застрахователно обезщетение съгласно чл. 4.10 от Общите условия на застраховката.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК „Марви БГ“ ЕООД, ЕИК:202612051 чрез адвокат С.П. от САК е подала отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли въззивния съд да я остави без уважение като потвърди обжалваното решение. Претендира присъждане на разноски, направени във въззивното производство.

„Алианц България“ ЗАД не е подало отговор на въззивната жалба.

В хода на устните състезания пред въззивния съд, „Марви БГ“ ЕООД чрез адвокат С.П. от САС поддържа отговора си. Моли съда да остави без уважение въззивната жалба като неоснователна и потвърди обжалваното решение. Претендира присъждане на разноски съобразно представен списък по чл. 80 ГПК.

„Алианц България“ ЗАД чрез юр.к. М. А. също изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и моли съда да я отхвърли като потвърди обжалваното решение. Претендира присъждане на разноски съобразно представен списък по чл. 80 ГПК.

Жалбоподателят „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД не е изпратил представител в съдебно заседание. Депозирал е на 30.06.2021 г. молба-становище, с която заявява, че поддържа въззивната жалба и моли апелативния съд да отмени обжалваното решение и постанови друго, с което да отхвърли исковите претенции. Претендира присъждане на разноски. В случай, че насрещната страна претендира разноски, представляващи адвокатско възнаграждение в размер по-голям от минимума по Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, то оспорва същия като прекомерен с оглед фактическата и правна сложност на делото.

Софийският апелативен съд, в настоящият си съдебен състав, след като се запозна с доводите на страните и доказателствата по делото, намира жалбата за процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване 2 съдебен акт, а разгледана по същество -за неоснователна, поради следните съображения:

Производството пред Софийски градски съд е образувано по искова молба на „Алианц България“ ЗАД, с която са предявени срещу „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД и „Марви БГ“ ЕООД субективно евентуално съединени искове с правно основание чл. 411, изр. 1 КЗ и чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ вр. чл. 373 ТЗ вр. чл. 17 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки.

Ищецът твърди, че в качеството си на застраховател по договор за имуществена застраховка на товари по време превоз, сключена с полица № 07300181100000002/31.10.2018 г., заплатил на застрахования „М-Байк“ ООД обезщетение за реализирало се застрахователно събитие (кражба) в размер от 151 213.04 лв., изчислено въз основа на издадената от застрахования фактура според броя на откраднатите стоки, както и 2 272,47 лв. разноски за изготвяне на авариен доклад.

Отговорен за вредите от кражбата на товара бил превозвачът „Марви БГ“ ЕООД, комуто „М-Байк“ ООД възложил извършване на превоза. Неговата отговорност била застрахована при главния ответник „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, от когото ищецът претендира възстановяване на заплатеното застрахователно обезщетение до сумата от 38 230.73 лв. с оглед въведеното от Конвенцията за договора за автомобилен превоз на стоки ограничение на отговорността на превозвача, ведно със законната лихва от предявяване на иска до погасяването, а също и ликвидационни разноски в размер от 2 272.47 лв. Евентуално, в случай че искът срещу застрахователя бъде отхвърлен, ищецът моли той да бъде уважен спрямо превозвача. Претендира разноски. Възразява за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от евентуалния ответник.

Ответникът „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД оспорва иска, като твърди, че плащането, извършено от ищеца, било без основание - поради липса на застрахователно покритие за конкретния товар (същият не бил заявен по предвидения в полицата ред) и поради нарушение на общите условия, при които е сключена имуществената застраховка. Наред с това ответникът поддържа, че събитието е изключен за него риск, тъй като кражбата била извършена или чрез взломяване на преграда, здраво направена за опазване на имуществото (митнически запечатващ кабел), с предварителна подготовка и с особена хитрост, или от неохраняем паркинг, на който превозното средство било оставено без надзор. В първия случай ответникът счита, че събитието би било непредвидимо и непредотвратимо за превозвача, което би изключило както неговата отговорност, така и гаранционната отговорност на застрахователя му. Във втория случай пък би било налице основание за изключване на отговорността на застрахователя съгласно чл. 4.10.1 и 4.10.2 от общите условия, при които била сключена застраховката на гражданската отговорност на превозвача. Наред с това ответникът поддържа, че разходът за изготвяне на авариен доклад не бил в обичайния за това размер. Поради всичко изложено ответникът моли съда да отхвърли иска.

Претендира разноски.

Ответникът „Марви БГ“ ЕООД оспорва иска при твърдението, че настъпилото събитие се дължало на обстоятелства, които не могъл да избегне, и поради това не носел отговорност по превозния договор - водачът паркирал превозното средство само на регламентирани места за престой и не оставял товара без надзор. Евентуално счита, че отговорността за вредите от процесното събитие следвало да се поеме от неговия застраховател - главния ответник, тъй като не било налице основание за изключване на риска. Претендира разноски.

3

Софийският апелативен съд, в настоящият си съдебен състав, намира така предявените субективно евентуално съединени искове с правно основание чл. 411, изр. 1 КЗ и чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ вр. чл. 373 ТЗ вр. чл. 17 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки за процесуално допустими, с оглед на което решението се явява допустимо, а относно законосъобразността му по същество на спора, на основание чл. 269 ГПК извърши преценка в рамките на наведените с въззивната жалба доводи, при което намира следното от фактическа и правна страна:

Безспорни и ненуждаещи се от доказване на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК са следните обстоятелства:

Ищецът „Алианц България“ ЗАД е застраховател по застраховка съгласно Генерална застрахователна полица № 0730018110000002 от 31.10.2018 г., сключена при Общи условия за застраховане на товари по време на превоз, със срок на застрахователно покритие 07.11.2018 г. 06.11.2019 г. Ответното дружество „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД е застраховател на гражданската отговорност на превозвача-ответник „Марви БГ“ ЕООД, сключена при Общи условия за застраховка „Отговорност на превозвача на товари по шосе“ съгласно полица № 510228061000007. В срока на действие и на двата застрахователни договора застрахованият е сключил договор за автомобилен превоз на 140 велосипеда, обективиран в международна товарителница от 09.11.2018 г. При пристигане на камиона в местоназначението е установена липса на част от натоварената стока. Ищецът е заплатил на застрахования при него товародател застрахователно обезщетение в размер на 151 213.04 лв., както и е платил разноски за изготвяне на авариен доклад в левова равностойност от 2 272.47 лв.

От събраните по делото писмени доказателства се установява и следното:

Видно от застрахователната полица от 31.10.2018 г., ищецът е застраховал товари (велосипеди, опаковани в кашони) по време на превози, осъществявани по възлагане на застрахования „М-Байк“ ООД в периода 07.11.2018 г. - 06.11.2019 г. с наети транспортни средства, срещу риска от цялостното или частичното им погиване/повреждане, вкл. когато вредата е настъпила в резултат от кражба (институтска карго клауза А-1.1.82). Договорът е сключен при общи условия, максималната застрахователна сума на единичен превоз е 185 000 евро, а размерът на премията е определен като процент от застрахователната сума на товара при всеки отделен превоз. Доколкото договорът има характер на рамков, страните са уговорили предметът на застраховане при всеки превоз да се концентрира чрез писмено уведомление от застрахования, изпратено по електронна поща и съдържащо информация относно началото на превоза, индивидуализация на транспортното средство, брой и стойност на натоварените велосипеди.

Съгласно месечно сведение №

07300181100000002D0001 относно извършените по възлагане на застрахования превози през м. ноември 2018 г. предмет на застраховане са и товари по фактура № 3732/09.11.2018 г., превозвани по релация Република България – Република Германия, а именно - 140 велосипеда на фактурна стойност 169 268 евро. За извършване на превоза на тези стоки застрахованият е сключил на 06.11.2018 г. договор за превоз с ответника-превозвач „Марви БГ“ ЕООД, като е поставил на превозвача изисквания относно вида на ремаркето, вида на използвания камион, както и е вменил задължения за шофьора да следи товаренето и разтоварването на стоката.