Решение № 5840 от 15.11.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5840 гр. София, 15.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Любомир Луканов

Членове:

Клаудия Р. Митова

Петя Попова при участието на секретаря Ирина Ст. Василева като разгледа докладваното от Петя Попова Въззивно гражданско дело № 20231100503792 по описа за 2023 година

Производството е по реда чл. 258-273 от ГПК.

С Решение № 20011649 от 09.02.2022 г. по описа на СРС, 84-ти състав по гр. д. № 25023/2020 г. на осн. чл. 127а, ал. 2 вр. чл. 76, т. 7 ЗБЛД е заместено съгласието на бащата Д.

М. за пътуване на малолетните деца М. Д. М. и А. Д. М., придружавани от своята майка С.

Д. М. или трето пълнолетно лице, упълномощено от нея, извън територията на Република България в страните членки на Европейския съюз, Великобритания, САЩ, Сърбия, Турция, Тайланд, Филипините, Аржентина, Куба, Мексико, Доминиканска република, Бахамски острови, Мавриций, Сейшели и Япония, за срок от пет години, всяка календарна година, като общият период на пътуване в рамките на годината не надвишава един месец, по време, което не съвпада с режима на лични отношения на бащата с децата, определен с влязъл в сила съдебен акт, с изключение, когато децата пътуват на организирана екскурзия от съответното учебно заведение, което посещават, както и свързаното с тези пътувания издаване на паспорт на децата по реда на ЗБЛД.

Решението на районния съд е атакувано с въззивна жалба, депозирана от Д. М. М., чрез процесуалния си представител адв. С. С.. Изложени са съображения за неправилност на решението. Поддържа се, че районният съд не е отчел всички обстоятелства по делото, особено тези касаещи здравето на децата, поради което неправилно е дадено заместващо съгласие за пътуване извън държави членки на ЕС. Твърди се, че макар и държавите да са страни по Хагската конвенция, в някои от тях не се прилагат адекватни мерки. Изнасят се твърдения за липса на родителски капацитет у майката за преценка касателно безопасност на пътуванията на децата извън пределите на Република България, както и за неспазване от нейна страна на режима на лични отношения. Отправя се искане към въззивния съд решението да бъде отменено, като бъде постановено решение, с което да бъде заместено съгласието на бащата за пътуване на двете деца, придружавани единствено от майка им, извън територията на Република България в страните членки на ЕС, за срок от една 1 календарна година, като общият период на пътуване не надвишава един месец, по време, което не съвпада с режима на лични отношения между бащата и децата, определен с влязъл в сила съдебен акт, с изключение на случаите, когато децата пътуват на организирана екскурзия от училището, което посещават. Прави се и второ искане – да бъде задължена С.

Д. М. след издаването на документите по чл. 76, т. 9 ЗБЛД /международен паспорт/ на двете деца А. и М., да бъде предоставен достъп на ответника до тях и възможност да пътува с дъщерите си в рамките на един месец в една календарна година, по време, което не съвпада с режима на лични отношения между майката и децата, определен с влязъл в сила съдебен акт, с изключение на случаите, когато децата пътуват на организирана екскурзия от училището, което посещават. Прави се искане да бъде променен изразът „учебно заведение“ с думата „училище“.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от С.

М.. Изложени са подробни съображения за правилност на решението в атакуваните от въззивника части. В тази насока се поддържа, че първата инстанция е събрала доказателствен материал в достатъчен обем, въз основа на който и при зачитане на висшия интерес на децата е постановил своето решение. Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение.

В законоустановения срок е подадена насрещна въззивна жална от С. М., с която се отправя искане за заместване съгласието на бащата Д. М. за пътуване на децата А. и М. и в останалите държави, посочени в молбата, а именно Катар, Виетнам, Лаос, Камбоджа, Малдиви, Обединени арабски емирства, Индонезия, до навършване на пълнолетие на децата и за общ период от 90 календарни дни за всяка календарна година, което време да не съвпада с режима на лични отношения с бащата на децата. Изложени са съображения, че макар и посочените държави да не са страни по Хагската конвенция от 19080 г., не е налице опасност от отвличане на децата. Моли за постановяване на решение в горния смисъл.

Депозиран е отговор на насрещната въззивна жалба, с които се оспорват изложените в нея доводи и съображения. Моли същата да бъде оставена без уважение.

В открито съдебно заседание въззивникът Д. М. чрез процесуалния си представител адв. С. поддържа въззивната жалба единствено в частта, с която решението се оспорва за дадено заместващо съгласие за пътуване на децата в държавите извън държавите членки на ЕС и в частта, с която е разрешено пътуванията да се осъществяват с трето упълномощено лице, посочено от майката.

От въззивника С. М. чрез процесуален представител адв. Стоянова е депозирана писмена защита, в която посочва, че водещ интерес при постановяване на решението следва да е интересът на децата, които в процесния случай ясно и категорично са заявили желанието си да пътуват с майка си. Моли насрещната въззивна жалба да бъде уважена и да бъде постановено решение, с което да бъде заместено съгласието на бащата Д. М. за пътуване на децата А. и М. в посочените в нея държави, за период от 90 дни всяка календарна година.

В предоставения за това срок е депозирана въззивна жалба от въззивника М. чрез адв.

С., в която се поддържат всички искания, направени с въззивната жалба, в каквато насока са изложени подробни съображения.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Районният съд е бил сезиран с молба по чл. 127а, ал. 1 СК, предявена от С. Д. М., в която поддържа, че с ответника Д. М. М., са родители на децата М. Д. М. и А. Д. М.. Сочи, че страните са сключили граждански брак, като към този момента е било налице висящо производство за прекратяване на брака. Посочва аргументи, че с ответника имат сериозни 2 разногласия, относно пътуването на децата в чужбина. Сочи, че е в интерес на М. и А. да пътуват, като излага съображения за това и моли съда да замести съгласието на ответника за пътувания на децата извън територията на Република България, посочвайки конкретни държави, за срок от 5 години както и за издаването на паспорти по реда на ЗБЛД.

Ответникът Д. М. в едномесечен срок в писмен отговор е заявил становище, че не възразява да се даде заместващо съгласие за срок от 5 години децата да пътуват в страните от ЕС, Великобритания, САЩ, Сърбия и Япония, но по отношение на останалите посочени в молбата се противопоставя.

Страните не спорят, че са родители на децата М. и А., това се установява и от приобщените по делото доказателства – удостоверение за раждане на А. Д. М. серия МЛРД № 110091 от 24.01.2011 г. и удостоверение за семейно положение на С. Д. М..

В първоинстанционното производство е представеното определение по чл. 323 ГПК, което не е оспорено, от което се установява, че са постановени привременни мерки, с които на майката са предоставени родителските права по отношение на децата М. и А., а на бащата е определен режим на лични отношения.

От удостоверение с изх. № 9/20.02.2020 г. издадено от нотариус В.Я., се установява, че на 22.01.2020 г. е удостоверила подписа на молителката под декларация - родителско съгласие за пътуване на децата А. и М. с техния баща в чужбина със срок до навършване на пълнолетие от децата.

Пред районния съд са представени социални доклади на ДСП - Красно село, в които е застъпено становище, че в интерес на децата е да пътуват в чужбина стига това да не пречи на режима на лични срещи с неотглеждащия родител. Сочи се, че децата са споделили пред социалните работници, че мечтаят да посетят различни дестинации и да опознаят света и културата на различни народи. Имат нереализирана мечта да пътуват до Дубай, но баща им не им позволява. Разказали са за провалена почивка в Гърция, заради оттеглено пълномощно от баща им. В социалния доклад по данни на бащата, е отразено съгласието му децата да пътуват извън пределите на Република България, но това да не включва държави, които не са по Хагската конвенция.

Установява се, че бащата е оттеглил съгласието си децата да напускат пределите на България, видно от писмо от МВР - ГДГП с рег. № 328200-16242, екз. № 2 от 02.09.2020 г.

В хода на първоинстанционното производство е разпитан свидетелят Р.П.Ф..

Въззивният съд кредитира изцяло показанията на свидетеля. При съпоставката им с останалия доказателствен материал по делото се установява, че споделената от свидетеля П.-Ф. информация намира подкрепа в изготвените социални доклади, както и в писмата от МВР-ГДГП. От показанията се установява, че през годините, в които са били семейни приятели със страните, поне 3-4 пъти годишно са пътували заедно в чужбина, като с тях са били и децата им. Съдът се довери на споделеното от свидетелката обстоятелство относно емоционалното състояние на децата след пътуванията им, а именно, че същите са много щастливи и се връщат с натрупани позитивни преживявания и различни познанства за културата на държавата, тъй като тя възпроизвежда свои лични впечатления и в тази част показанията са източник на преки доказателства. Не е изолирано и твърдението , че при тяхно общо пътуване до Гърция на границата разбрали, че бащата на децата е оттеглил съгласието си за тяхното пътуване, поради което децата са били разстроени. Подобна информация се съдържа и в изготвените социални доклади и се споделя от децата при тяхното изслушване. Предвид съответствието на показанията на свидетеля с останалия доказателствен материал, макар и свидетелката да е в близки приятелски отношения с молителя С. М., въззивният съд намира споделеното от нея за обективно и достоверно.

В хода на въззивното производство е приета Декларация, с която въззивникът Д. М. дава съгласие дъщерите му М. М. и А. М. да напускат и пътуват в страните от Европейския 3 съюз и Република Сърбия до навършване на пълнолетие, придружавани от майка си С. М..

Декларацията е заверена на 15.08.2023 г. от нотариус М.Р. № 650 на НК, която удостоверява, че подписите върху документа са положени от Д. М. М., с ЕГН **********.

Прието е писмо с рег. № 328200-9938 от 27.05.2022 г. от МВР – Главна дирекция „Гранична полиция“, адресирано до Д. М., с което адресатът се уведомява, че на 16.08.2021 г. в ГД „ГП“-МВР е постъпило заявление от С. М., с приложена нотариално заверена декларация от нотариус Н.Я., с рег. № 784, район на действие София, с която С. М. оттегля съгласието си за пътуване на децата М. и А. М.и.

Във въззивната инстанция е изготвен и приложен социален доклад от 20.09.2023 г., съгласно който комуникацията между родителите на децата А. и М. е затруднена.

Обективирано е в доклада, че детето А. е ученичка в 7-ми клас на ЧОУ „Образователни технологии“, а М. – в 8-ми клас на Професионална гимназия „СофтУни Светлина“. В заключението си социалният работник е посочил, че децата имат желание да пътуват и невъзможността в тази насока ги натоварва емоционално.

По делото в двете инстанции не са ангажирани други допустими и относими доказателства.

Преди въззивния съд по реда на чл. 127а, ал. 3 СК бяха изслушани родителите – С. М. и Д. М..

Въззивикът М., баща на децата, споделя, че от края на миналата година (2022 г.) е налице промяна в отношенията на родителите, като е пътувал с децата в Австрия и Италия на почивки. Преди това посочва, че не е получавал съдействие от майката за пътуване с децата извън пределите на Република България. Посочва, че не дава съгласието за пътуване на децата, придружавани от майка им, в държави, които не са страни по Хагската конвенция, както и в Арабските държави. Твърди, че има опасения, че през летните месеци може да му бъде нарушен режима на лични отношения с децата. Твърди, че по принцип не се противопоставя децата да пътуват в страни от Европейския съюз.