Решение № 30 от 20.07.2021, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 30 гр. Сливен , 20.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ в публично заседание на пети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Надежда Н. Янакиева

Галина Хр. Нейчева

Цанка Г. Неделчева при участието на секретаря Ивайла Т. Куманова Георгиева в присъствието на прокурора Красимир Георгиев Маринов (ОП-Сливен) като разгледа докладваното от Цанка Г. Неделчева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20212200600213 по описа за 2021 година Производството е образувано по въззивна жалба на адв. П. от АК Шумен, в качеството му на защитник на подсъдимите ИВ. Н. Н., СТ. ЛЮБ. Й. и ИВ. ЛЮБ. Й. против Присъда № 260007/02.03.2021 год. по НОХД № 495/2018 год. по описа на РС – Елхово.

С посочената по-горе присъда съдът е признал подсъдимите ИВ. Н. Н., СТ. ЛЮБ. Й. и ИВ. ЛЮБ. Й. за виновни в това, че в периода от 18.04.2013 год. до 09.06.2013 год. включително, в *, действайки в условията на продължавано престъпление и в съучастие, като съизвършители, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот, отнели от владението на собствениците им, без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвоят, чужди движими вещи на обща стойност 515,00 лева, както следва: от владението на В.Н.Д. от * вещ на стойност 75,00 лева, от владението на А.С.Д. от * вещи на стойност 150,00 лева, от владението на ИВ. Г. АТ. от * вещ на стойност 130,00 лева и от владението на Н.Н.Н. от * вещ на стойност 160,00 лева, като до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд откраднатите вещи са върнати на собствениците им (върнати са в хода на ДП) – престъпление по чл. 197, т. 3 вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 26, ал. 1 от НК и на основание чл. 55, ал. 1, т. 1, б. „б“ от НК на всеки един от подсъдимите е наложено наказание „Пробация“, изразяваща се в следните пробационни 1 мерки: „Задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от осем месеца, с периодичност на явяване и подписване пред съответния пробационния служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от осем месеца. С присъдата подсъдимите ИВ. Н. Н., СТ. ЛЮБ. Й. и ИВ. ЛЮБ. Й. на основание чл. 304 от НПК са признати за невиновни и оправдани по подържаното от РП – Ямбол обвинение в следните му части, а именно: - че са извършили деянията, включени в състава на продължаваното престъпление – за кражбата на вещи от владението на П.Р.М. от * на стойност 55,00 лева, за кражбата на вещи от владението на П.Л.Б. (И.) от * на стойност 130,00 лева, както и за разликата в стойността на вещите – предмет на кражбата на вещи от владението на В.Н.Д. от *, включени в състава на продължаваното престъпление, за което подсъдимите са признати за виновни от 75,00 лева до поддържаната от обвинението стойност на вещите за това деяние от 76,00 лева, както и че за извършване на деянието, за което са признати за виновни са използвали лек автомобил „Рено Клио“ с рег. № ***, собственост на подсъдимия СТ. ЛЮБ. Й. и с това са осъществили квалифициращия състав на т. 4 на чл. 195, ал. 1 от НК.

Със същата присъда всеки един от тримата подсъдими е осъден да заплати сумата от по 333,30 лева, представляваща направени по делото разноски, от които – сумата от по 60,00 лева, вносими в приход на републиканския бюджет по сметка на ОД на МВР – Ямбол и сумата от по 273,30 лева, вносими в приход на бюджета на съдебната власт по сметка на РС – Елхово, както и в случай на служебно издаване на изпълнителни листи да заплати по 5,00 лева държавна такса.

В писмената въззивна жалба, депозирана от защитника на подсъдимите ИВ. Н. Н., СТ. ЛЮБ. Й. и ИВ. ЛЮБ. Й., в законоустановения срок за обжалване се изразява несъгласие с постановения от първоинстанционния съд съдебен акт, като се твърди, че постановената присъда е неправилна само в частта й, в която подсъдимите са признати за виновни за деянието по чл. 197, т. 3 вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 26, ал. 1 от НК и моли да бъде отменена в тази част и същите да бъдат признати за невиновни; както и че в частта на присъдата, с която на основание чл. 304 от НПК подсъдимите са признати за невиновни, счита същата за правилна и моли да бъде потвърдена, като не я обжалват в тази част. Посочено е във въззивната жалба, че възраженията по постановената присъда за деянието по чл. 197, т. 3 вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 26, ал. 1 от НК са относно виновността на подсъдимите, липсата на преки и косвени доказателства и нарушаване на разпоредбата на чл. 303, ал. 1 от НПК, тъй като същата почивала само на предположения. Развити са възражения относно начина на събиране и приобщаването на инкриминираните вещи, както и че не било извършено разпознаване на предмети по реда на НПК.

Твърди се, че самопризнанията пред полицейските служители са ползвани от 2 съда за постановяване на присъдата чрез преповтарянето им от същите в разпитите им като свидетели, което било в противоречие на практиката на ВКС и тази на Европейския съд, както и в противоречие и нарушение на чл.

115 от НПК. Твърди се още, че деянието не е доказано по време, място и начин на извършване, както и участието на всеки един от подсъдимите, в какво точно се е състояло неговото съучастие и по какъв начин е извършил всяко едно от деяние от продължаваното престъпление. С въззивната жалба не са направени искания за събиране на доказателства пред въззивната инстанция.

В с.з. пред въззивния съд подсъдимите ИВ. Н. Н., СТ. ЛЮБ. Й. и ИВ.

ЛЮБ. Й., редовно призовани, се явяват лично и с упълномощения защитник адв. П.. Последният представя в с.з. писмени мотивирани изложения към въззивната жалба и заявява, че поддържа жалбата и моли да бъде отменена първоинстанционната присъда, в обжалваната част.

Представителят на Окръжна прокуратура - Сливен заявява, че подадената въззивна жалба е неоснователна и моли да се потвърди присъдата на РС-Елхово, като правилна и законосъобразна в атакуваната й част.

В личната си защита и последната си дума подс. ИВ. Н. Н., изразява съгласието си със своя защитник и моли да бъде оправдан.

В личната си защита и последната си дума подс. СТ. ЛЮБ. Й., изразява съгласието си със своя защитник и моли да бъде оправдан.

В личната си защита и последната си дума подс. ИВ. ЛЮБ. Й., изразява съгласието си със своя защитник и моли да моли да бъде оправдан.

Настоящият съдебен състав констатира, че срещу присъдата, в частта, с която подсъдимите ИВ. Н. Н., СТ. ЛЮБ. Й. и ИВ. ЛЮБ. Й. са оправдани по обвинението за това, че са извършили деянията, включени в състава на продължаваното престъпление – за кражбата на вещи от владението на П.Р.М. от * на стойност 55,00 лева, за кражбата на вещи от владението на П.Л.Б. (И.) от * на стойност 130,00 лева, както и за разликата в стойността на вещите – предмет на кражбата на вещи от владението на В.Н.Д. от *, включени в състава на продължаваното престъпление, за което подсъдимите са признати за виновни от 75,00 лева до поддържаната от обвинението стойност на вещите за това деяние от 76,00 лева, както и че за извършване на деянието, за което са признати за виновни са използвали лек автомобил „Рено Клио“ с рег.

№ ***, собственост на подсъдимия СТ. ЛЮБ. Й. и с това са осъществили квалифициращия състав на т. 4 на чл. 195, ал. 1 от НК, не е бил подаден въззивен протест от прокурора, нито въззивна жалба от частния обвинител или неговия повереник. За да може съдът да се произнесе по оправдателната част на присъдата и да я потвърди, каквото е искането в жалбата на защитника на подсъдимите, то следва въззивният съд да е надлежно сезиран.

В настоящия случай няма подаден въззивен протест от прокурора, нито 3 въззивна жалба от частния обвинител или неговия повереник, поради което в тази част присъдата е влязла в сила и не е предмет на въззивен контрол и проверка от въззивната инстанция.

Сливенският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, след като се запозна с изложеното в писмената въззивна жалба, изслуша явилите се страни в съдебното заседание, обсъди изтъкнатите от тях доводи и съображения, прецени наличните по делото доказателствени материали, и като извърши цялостна проверка относно правилността на атакувания съдебен акт по реда на чл. 314, ал. 1 от НПК, констатира следното:

На 29.10.2014 год. бил внесен обвинителен акт от Районна прокуратура – Ямбол против подсъдимите ИВ. Н. Н., СТ. ЛЮБ. Й. и ИВ. ЛЮБ. Й. за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4, вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК и било образувано НОХД № 1201/2014 год. по описа на Районен съд - Ямбол. С разпореждане № 2816 от 21.11.2014 год. на ИФ Административния ръководител, Председател на Районен съд - Ямбол било прекратено производството по НОХД № 1201/2014 год., като на основание чл.

43, т. 3 от НПК делото е изпратено на ВКС за определяне на друг еднакъв по степен съд за неговото разглеждане, поради отводи на всички съдии от състава на Районен съд - Ямбол. С определение № 159/13.12.2014 год. по КЧНД № 1859/2014 год. по описа на ВКС, на основание чл. 43, т.3 от НПК, бил определен Районен съд – Елхово като местно компетентен да разгледа НОХД № 1201/2014год. по описа на Районен съд – Ямбол.

В Районен съд – Елхово на 15.12.2014 год. било образувано НОХД № 1316/2014 год. по обвинителния акт на Районна прокуратура – Ямбол.

Производството по делото приключило с Присъда № 167/26.11.2015 год. по НОХД № 1316/2014 год. по описа на РС - Елхово, като подсъдимите ИВ. Н.

Н., СТ. ЛЮБ. Й. и ИВ. ЛЮБ. Й., били признати за виновни в извършването на престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл.

26, ал. 1 от НК. С присъдата на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК на всеки един от подсъдимите било наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от четири месеца, което на основание чл. 66, ал. 1 от НК било отложено за изпитателен срок от три години. С присъдата подсъдимите били признати за невиновни и оправдани по обвинението, включено в състава на продължаваното престъпление – кражба на вещи от владението на П.Р.М., на стойност 55,00 лева, кражба на вещи от владението на Петър Любчев И., на стойност 75,00 лева, както и за извършване на деянието да е използван лек автомобил „Рено Клио“ с рег. № У0504АК, собственост на подсъдимия СТ.

ЛЮБ. Й., както и по въведената правна квалификация за деяние извършено при квалифициращото обстоятелство по т. 4 на чл. 195, ал. 1 от НК.

Така постановената присъда била обжалвана изцяло от ИВ. Н. Н., СТ.

ЛЮБ. Й., ИВ. ЛЮБ. Й., чрез защитника им адв. Пламен М. от АК - Ямбол. По подадената въззивна жалба било образувано ВНОХД № 72/2016 год. по описа 4 на Окръжен съд – Ямбол. С разпореждане № 76/15.03.2016 год., постановено от Председателя на Окръжен съд - Ямбол по ВНОХД 72/2016 год., било прекратено въззивното производство и на основание чл. 43, т. 3 от НПК делото било изпратено на ВКС за определяне на друг еднакъв по степен съд за неговото разглеждане, тъй като поради отводи на всички съдии не може да се образува състав в Окръжен съд - Ямбол. С определение № 41/13.04.2016 год. по КЧНД № 316/2016 год. по описа на ВКС, на основание чл. 43, т.3 от НПК, бил определен Окръжен съд – Сливен като местно компетентен да разгледа ВНОХД № 72/2016 год. по описа на Окръжен съд – Ямбол.

В Окръжен съд – Сливен на 15.04.2016 год. било образувано ВНОХД № 213/2016 год. по въззивна жалба на ИВ. Н. Н., СТ. ЛЮБ. Й., ИВ. ЛЮБ. Й. против Присъда № 167/26.11.2015 год. постановена по НОХД № 1316/2014 год. по описа на Районен съд - Елхово. Съдът с Решение № 40/08.06.2016 год. по ВНОХД № 213/2016 год. по описа на Окръжен съд - Сливен отменил изцяло постановената присъда по НОХД № 1316/2014 год. по описа на Районен съд - Елхово и върнал делото за ново разглеждане от друг състав на същия първоинстанционен съд. Въззивният съд констатирал, че при разглеждане на делото от първоинстанционния съд било допуснато съществено нарушение на процедурата/процесуалните правила, което е довело до ограничаване на процесуалните права на страните в производството и в частност правото на подсъдимите да научат в с.з в какво се състои обвинението срещу тях и да изразят становището си по това обвинение. В първото заседание по делото, проведено на 06.02.2015 год. районният съд, след като е дал ход на делото, снел е самоличността на подсъдимите и на явилите се свидетели и вещи лица, и е изслушал страните по отношение на обстоятелствата, визирани в разпоредбите на чл. 247 и чл. 275 от НПК. След това производството продължило с разпит на явилите се свидетели и вещото лице, т.е съдът на практика пристъпил към провеждане на съдебното следствие без неговото начало да е било изрично обявено и без да е била спазена процедурата, регламентирана в разпоредбата на чл. 276 от НПК.