Решение № 9 от 05.01.2026, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№9 гр. гр. Хасково, 05.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Й. Банкова при участието на секретаря Велислава Н. Ангелова като разгледа докладваното от Даниела Й. Банкова Гражданско дело № 20245640102999 по описа за 2024 година

Предявени са при условията на обективно кумулативно съединение от Е.

С. М., ЕГН **********, с адрес: гр.Хасково, **************, чрез Еднолично адвокатско дружество „Д.М.", БУЛСТАТ **************, представлявано от адв.Д.М.М., съдебен адрес: гр.София, бул. **************, против „Изи Финанс" ЕООД, ЕИК 201196810, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к."Иван Вазов", ул."Балша" № 17, ап.1, обективно и кумулативно съединени иска, съответно:

1/ иск за прогласяване недействителността на сключен между страните договор за потребителски кредит, 2/ в условията на евентуалност - иск за нищожност само на клаузата за неустойка и 3/ осъдителен частичен иск за връщане на недължимо платена сума по процесния договор.

Ищецът твърди, че на 11.06.2022г. между ищеца и ответника е сключен Договор за потребителски кредит от разстояние № 389953/11.06.2022г., с който страните са договорили паричен заем в размер на 700,00 лева. Твърди, че от сайта на сайта на кредитора било видно, че същият бил посочил, че „Потребителите, изтеглили бързи кредити от MiniZaem.bg, се задължават според Общите условия да предоставят обезпечение по кредита до размера на 1 главницата, като представят банкова гаранция или осигурят двама поръчители. При непредоставяне на обезпечение по кредита се начисляват допълнителни разходи." В чл.3, ал.1 от процесния договор било уговорено, че страните се съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен с гарант. В чл.3, ал.2 страните уговорили, че в случай на неизпълнение на задължението си по чл. 3, ал. 1 от договора, а именно да представи обезпечение в срока по предходната алинея, заемателят дължи на заемодателя неустойка. На ищеца била начислена неустойка в общ размер на 340,00 лева, тъй като не представил в срок надлежни порьчители или друг вид обезпечение, посочени в процесния договор.

Счита, че процесният договор е нищожен на основание чл. 10, ал. 1 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не била спазена предвидената от закона форма, както и на евентуалния договор за допълнителна успуга. Смята, че било нарушено изискването процесният договор да е написан по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора да се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт, не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора, не му било предоставено копие от Общите условия, не му било предоставено копие от договора за него, процесният договор не бил подписан от кредитополучателя на всяка страница, съгласно изискванията на ЗПК. На първо място твърди, че копие от договора, СЕФ и погасителен план не били предоставени на ищеца. Съгласно чл.10, ал.1 от ЗПК договорът следвало да бъде подписан „в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора." В настоящия случай това не било било извършено, като копие от договора не било предоставено на ищеца. Смята, че Договорът за потребителски кредит е нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не бил налице съществен елемент от неговото съдържание, а именно годишният процент на разходите /ГПР/ по кредита. Липсата на ясно разписана методика на формиране на ГПР по кредита, а именно кои компоненти точно са включени в него и как се формира посоченият в договора ГПР, което било в пряко противоречие с императивните изисквания на чл. 19, ал. 1 вр. чл. 10, ал. 2 и чл. 10а, ал. 2 и 4 от ЗПК. В договора единствено бил посочен годишен лихвен процент по заема, без обаче да ставало ясно как тази стойност се съотнася към ГПР по договора. Описаните в съдьржанието на договора такси и разходи /в това число възнаградителна лихва и неустойка/ обаче водели до различен размер на ГПР от посочения. На следващо място 2 намира, че допустимият ГПР бил многократно над максимално допустимия, вземайки предвид допълнителните суми, начислени от кредитора. Счита клаузата, с която е уговорено заплащане на неустойка в случай на непредоставяне на поръчител, за недействителна. Настоящият случай касаел еднотипни договори за паричен заем, върху чието съдържание потребителят не можел да влияе. В Глава Четвърта от ЗПК е уредено задължение на кредитора преди сключване на договор за кредит да извърши оценка на кредитоспособностга на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. На длъжника се вменявало задължение да осигури обезпечение, едва след като кредитът е отпуснат, като, ако не стори това, дългът му нараства, т.е. опасността от свръхзадлъжнялост се увеличавала.

Отделно от горното смята, че неустойка за неизпълнение на задължение, което не е свързано пряко с претърпени вреди /нямало данни за ответника да са настъпили вреди от непредоставянето на обезпечение/ било типичен пример за неустойка, която накърнява добрите нрави, тъй като излизала извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и целяла единствено постигането на неоснователно обогатяване. С процесната клауза за неустойка в полза на кредитора се уговаряло още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение - недадено обезпечение, от което обаче не произтичат вреди. Подобна неустойка всъщност обезпечавала вредите от това, че вземането няма да може да бъде събрано от длъжника в срок, но именно тези вреди се обезщетява ли и чрез мораторната лихва по чл. 33, ал. 1 от 3 ЗПК. Счита, че подобно кумулиране на неустойка за забава с мораторна лихва е недопустимо. Освен посоченото, счита, че тази клауза е изцяло неравноправна и нищожна на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП, тъй като същата задължавала потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано висока неустойка. Също така счита, че тази клауза не е индивидуално уговорена, сьгласно чл. 146 от ЗЗП. Смята, че са нищожни отделните клаузи от процесния договор на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД поради нарушение на закона, чл. 26, ал. 1, пр. 2 от 33Д, поради нарушаване на добрите нрави, респективно на основание чл. 146 от ЗЗП, поради неравноправност. Съгласно императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗЗП при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. В чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК е установено, че при забава на потребителя кредиторът има право 3 само на лихва до размера на законната лихва вьрху неплатената в срок сума за времето на забавата. С оглед на изложеното било налице заобикаляне на 3ПК, поради което на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК клаузата била нищожна. В пряко нарушение на императивното правило на чл. 19, ал. 1 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК ответникът не бил включил в ГПР разходите за заплащане на неустойка, която по своята същност представлявала печалба за кредитора, надбавка към главницата, която се плаща периодично, поради което трябвало да е част от ГЛП и ГПР. Ето защо, счита, че е налице нарушение на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, водеща до нищожност на договора като цяло, тъй като търговецът заблудил потребителя за действителния размер на ГПР, приложим в отношенията между страните. Освен това, клаузите в процесния договор не били формулирани по ясен и недвусмислен начин, съгласно изискванията на чл.147, ал.1 от ЗЗП и разглеждани както самостоятелно, така и в сьвкупност с останалите уговорки, не позволявали на потребителя да прецени икономическите последици.

Предвид изложеното, ищецът моли съда да постанови решение, с което:

1/ да бъде прогласен за недействителен сключения между страните Договор за потребителски кредит № 389953 от 11.06.2022г. , на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, във вр. чл.22 вр.чл.11 от ЗПК; 2/ в условията на евентуалност, в случай, че главният иск бъде отхвърлен - да бъде прогласена недействителността на клаузата на чл.3, ал.2 от същия договор, предвиждаща неустойка на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22, вр. чл.11, чл.19 от ЗПК и чл.143, ал.1 от ЗЗП и 3/ да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 6 лева /частична претенция от общо 340,00 лева, след допуснато изменение на размера на иска на осн.чл.214 ГПК /, представляваща недължимо платена сума за неустойка процесния договор по потребителски кредит, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното й изплащане. Претендира направените по делото разноски, в това число адвокатско възнаграждение.

Ответникът подава отговор на исковата молба. Признава на основание чл. 237 ГПК предявения осъдителен иск за сумата от 5,00 лева, като представя платежно нареждане от 20.12.2024г. за заплащане на сумата.

Оспорва размера на предявения осъдителен иск до пълния му размер, до който може да се претендира частичния иск, а именно – до 340,00 лева. Сочи, че съобразно справка за извършени плащания по договора, същите са в общ 4 размер на 800,80 лева, от които 700,00 лева главница, а останалата сума от 100,80 лева видимо е по-малка по размер от твърдяната неустойка в размер на 340,00 лева, но изрично посочва, че това оспорване не касае частичния иск за 5 лева по отношение, на който прави признание на основание чл. 237 ГПК.

Моли да бъде признато, че общия размер на претендираното право по частичния иск е 100,80 лева, а не 340 лева. Ответникът претендира разноски, като моли такива да не бъдат присъждани на ищеца, с оглед факта, че ответникът не бил дал повод за завеждане на делото.

С протоколно определение от проведено на 19.05.2025г. съдебно заседание е на основание чл.214 ГПК е допуснато изменение на размера на предявения осъдителен иск с правно основание чл. 55 ЗЗД чрез неговото увеличение от 5,00 лева на 6,00 лева (частичен иск), недължимо платена сума по недействителен договор за кредит, сключен между страните .

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Между страните не се спори, че е сключен Договор за предоставяне на кредит № 389953/11.062022г. между "Изи Асет Мениджмънт" АД /като заемодател/ и Е. С. М. /като заемател/ по силата, на който заемодателят се е задължил да предаде в собствеността на заемателя сума в размер на 700 лв., т.е. възникнало е облигационно правоотношение, който паричен заем бил усвоен от ищеца. Посоченото е обявено за бесзспорно с доклада по делото и не е оспорено от страните.

Не се спори между страните, че по договора е заплатена сума в размер общо на 800,80 лева, от които 700 лева – за погасяване на главницата, за което обстоятелство ответникът представя справка за извършени плащания по договора и също е обявено за безспорно и не се оспорва от страните.

Ответникът не оспорва съществуването на процесната клауза за неустойка.

С писмена молба ответникът представя писмо от 04.11.2024 г. от Комисията за защита на потребителите /КЗП/, с което клаузи от договорите за кредит на ответното дружество, сред които и процесната клауза за неустойка по чл.3,ал.2 , с която се предвижда неустойка при непредоставяне на обезпечение са приети за неравноправни.

Ответникът представя се и извадка от сайта на ответното дружество от 22.11.2024г., с което ответното дружество признава неравноправността на клаузата, предвиждаща неустойка при непредставяне на обезпечение по 5 договори за кредит и заличава клаузите за предоставяне на обезпечение и предвидената неустойка при неизпълнение на това задължение в сключените договори с клиентите.

На осн.Чл.190 ГПК съдът е изискал от ответника процесния договор за кредит като у указал последиците от непредставянето му. Ответникът е заявил, че предвид направеното от него признание не е нужно да представя договора и въпреки многократното изискване на същия с разяснение, че съдът ще приеме на основание чл. 161 ГПК, че договорът е със съдържанието, сочено от ищеца, не е представил същия.