Решение № 12 от 08.01.2025, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 12 гр. Благоевград, 08.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател:

РУМЯНА С. МИТЕВА-НАСЕВА като разгледа докладваното от РУМЯНА С. МИТЕВА-НАСЕВА Гражданско дело № 20241210100799 по описа за 2024 година

И за да се произнесе взе предвид следното :

Производството по делото е образувано по подадена искова молба от А. Г. К., ЕГН **********, чрез адвокат Е. К. К., със съдебен адрес гр. /офис-партер/ против „Сити Кеш“ ООД, с ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление , представлявано от управителя Н. П. П.

С исковата молба се иска от съда да постанови решение, с което да бъде прогласен за недействителен/нищожен Договора за паричен заем № 930018 от 19.09.2023 г., сключен между ищцата А. Г. К. с ЕГН ********** и ответното дружество „Сити Кеш“ ООД, поради противоречие с разпоредбите на ЗПК, ЗЗП и ЗЗД.

В условията на евентуалност, ако се приеме, че процесният Договор за потребителски кредит е действителен, е направено искане за прогласяване нищожността на отделни клаузи, съдържащи се в него, а именно - клаузата, регламентираща месечен лихвен процент в размер на 44,50% и клаузата от процесния договор за паричен заем, възлагащ в тежест на ищцата да заплати неустойка за непредставяне на обезпечение по кредита.

Претендират се сторените разноски.

Твърди се, че на 19.09.2023 г. между „Сити Кеш“ ООД и А. Г. К. е сключен договор за потребителски кредит № 930018, по силата на който „Сити Кеш” ООД е поел задължението да предостави на ищцата парична сума в размер на 1 000 лв., а ищцата се е задължила да върне заемната сума, както и възнаградителна лихва и други такси и разходи, при следните параметри: -сума на кредита - 1 000,00 лв.; срок на кредита - 12 месеца; годишен лихвен процент - 44,5%; годишен процент на разходите - 54,73% и дължима сума по кредита - 1 339,14 лв. Сочи се, че съгласно чл. 5 от процесния договор за кредит, ищцата е следвало да предостави обезпечение, по начина и реда и отговарящо на описаните условия - поръчител или банкова гаранция, а съгласно т. 4.4. от Стандартния европейски формуляр за 1 предоставяне на информация за потребителски кредити, в случай, че обезпечение по чл. 5 от договора не бъде предоставено, ищцата следва да заплати неустойка в размер на 1 252,86 лв.

Счита се, че процесният договор за кредит за паричен заем е изцяло недействителен по смисъла на Закона за потребителския кредит и Закона за защита на потребителите, а в случай, че съдът приеме, че договора не е изцяло недействителен, то същия съдържа нищожни клаузи. Сочи се, че съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, като в настоящия случай, процесният договор за кредит е недействителен, поради наличието на няколко от хипотезите, регламентирани в чл. 22 ЗПК. На първо място се твърди, че е налице нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като в договора за паричен заем, следва да е посочена не само цифровата стойност на годишния лихвен процент, но и изчерпателно да се посочат всички разходи, които ищцата ще направи и които са отчетени при формирането на годишния процент на разходите, тъй като ищцата е икономически слабата страна по процесния договор и следва да бъде запознат и максимално информиран за разходите, които следва да направи във връзка с кредита. В настоящия случай се сочи, че това изискване не е спазено, като в договора не са взети предвид всички допускания и не са посочени компонентите, включени в ГПР. Освен това се сочи, че в посочения ГПР не е включено като разход и дължимата се неустойка, начислена за непредоставяне на обезпечение по чл. 5 от процесния договор за кредит, което също представлява нарушение на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Доколкото, обаче се сочи, че дължимата се неустойка е задължителен и сигурен разход по кредита (включен в погасителния план) не е включена в размера на годишния процент на разходите, то процесния договор за потребителски кредит не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в него липсва действителния процент на ГПР. Предвид обстоятелството, че процесния ГПР не отговаря на действителния такъв (доколкото в него не са включени разходите за неустойка), то се иска да се приеме, че е налице недействителност на целия договор за кредит. На следващо място, се счита, че в процесния договор за кредит е нарушена и разпоредбата на чл. 11, ал.1, т. 12 от ЗПК, съгласно която информация за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит, да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящи плащания; погасителният план посочва дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на тези плащания; планът съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи; когато лихвеният процент не е фиксиран или когато допълнителните разходи могат да бъдат променени съгласно договора за кредит в погасителния план се посочва ясно, че информацията, съдържаща се в плана, е валидна само до последваща промяна на лихвения процент или на допълнителните разходи съгласно договора за кредит. На следващо място се счита, че процесния договор за потребителски кредит е недействителен и поради изискването за предоставяне на обезпечение, предвидено в чл. 5 от същия, респективно поради, 2 задължението на доверителката ми за заплащане на неустойка. Сочи се, че в чл. 5 договор за потребителски кредит, кредиторът едностранно е вменил задължение за ищцата да предостави някое от посочените обезпечения, които да отговарят на посочените в общите условия изисквания и които са практически неизпълними. Следователно се твърди, че клаузата на чл. 5 от процесния договор за кредит задължение за ищцата е неосъществимо.

Сочи се, че като при неизпълнение на разпоредбата на чл. 5 от договора - в случай, че ищацата не предостави някое от посочените обезпечения, съгласно т. 4.4 от Стандартния европейки формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, същата дължи заплащането на неустойка в размер на 1 252,86 лв. Твърди се, че неустойката представлява скрита добавка към възнаградителната лихва. Счита се, че уговорената „неустойка“ е уговорена за едно практически неизпълнимо задължение за предоставяне на обезпечение, като от начина на сключване на договора и начина, по който е уреден режимът на издължаване на „неустойката“ е видно, че същественото за кредитодателя е не изпълнението на задължението за предоставяне на обезпечение, което „неустойката“ гарантира, а получаването на самата „неустойка“, поради, което се твърди, че предвидената в т. 4.4 от Стандартния европейки формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити и в погасителния план неустойка, излиза извън присъщите й обезщетителна, обезпечителна и санкционна функции и не представлява неустойка по смисъла на чл. 92 от ЗЗД, а допълнително възнаграждение за кредитополучателя. Освен това се сочи, че въпросната неустойката не е включена и при формиране на ГПР, което е заобикаляне на материалния закон и по-точно на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

Твърди се, че е нищожна, като противоречаща на добрите нрави и клаузата, включена в процесния договор за кредит, фиксираща размера на възнаградителната лихва на 44,5% годишно. Сочи се, че допустимият размер на договорната лихва не може да надвишава трикратния размер на законната лихва, каквато е константната практика на ВКС, а в случая и от приложения договор за кредит е видно, че „Сити Кеш“ ООД е фиксирал годишната лихва в размер на 44,5%, тоест - над 4 пъти законната лихва за периода. Твърди се, че процесният договор за кредит е нищожен, именно поради включените две нищожни клаузи в него - за заплащането на неустойка и за договорна лихва в размер на 44,5% годишно, като ако тези клаузи не биха били част от договорното правоотношение, то кредиторът не би сключил договора за потребителски кредит с ищцата.

С Разпореждане № 2164/12.07.2024 г. съдията - докладчик, след като е извършил проверка за редовност на исковата молба /чл. 129 от ГПК/ и допустимост на предявените с нея искове, в съответствие с чл. 130 от ГПК, на основание чл. 131 от ГПК е постановил препис от исковата молба и доказателствата към нея да се изпратят на ответника с указание, че в едномесечен срок може да подаде писмен отговор, отговарящ на изискванията на чл.

131, ал. 2 от ГПК.

Препис от исковата молба и доказателствата към нея е изпратен на ответника и връчен на 29.07.2024 година.

В указания от съда едномесечен срок на 29.08.2024 г. ответното дружество е 3 депозирало писмен отговор, с който се оспорва предявения иск, като неоснователен и недоказан. Претендират се и сторените по делото разноски.

Твърди се, че не е налице недействителност по смисъла на ЗПК, тъй като на основание чл. 26, ал. 4 ЗЗД нищожността на отделна договорна клауза не влече недействителност на целия договор, доколкото същият може да се прилага и без нея. Сочи се, че неустоечната клауза не е част от съществените параметри на договора за заем, а напротив, ответникът сочи, че тя самата е договорена между страните, за да обезпечи изпълнението на акцесорно задължение на заемателя. Сочи се, че валидността на договора за кредит на произтича и от това, че основните му параметри - главница и лихва, са валидно уговорени в изискуемата от закона форма, а отделно от това са покрити всички изисквания на ЗПК, регламентирани в чл.

10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 ЗПК. Сочи се, че клаузата, с която е определена и приложимата лихва по кредита е индивидуално уговорена и съставена на ясен и разбираем език, като ясно изразеният размер на лихвения разход върху предоставената сума не изисква преценка за неравноправен характер на договорната клауза, тъй като е част от основния предмет на договора /Решение № 50086 от 21.12.2023 г. на ВКС по т. д. № 1027/2022 г., I т. о.

ТК/. Посочва се, че в процесния договор лихвата е уговорена като фиксирана за целия срок и е посочена, както в проценти, така и с цифрова стойност, а частта лихва във всяка една анюитетна вноска е изрично описана в Погасителния план. По отношение на формирането на годишния процент на разходите /ГПР/ се твърди, че са спазени всички, закрепени в чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК изисквания, като се сочи, че както в договора за потребителски кредит, така и в издадения стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити ясно е посочено какъв е размерът на ГПР и по какъв начин се формира същият, а именно от посочените в разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК компоненти.

Сочи, че уговорената неустойка не е и не следва да бъде включвана в ГПР, като кредитодателят е длъжен да посочи ГПР и компонентите му към датата на сключване на договора. Оспорват се твърденията на ищцата, че неустойката представлява „добавка към възнаградителната лихва“, като се посочва, че лихвата по кредита е възнаграждение за кредитора, като цена на предоставения финансов ресурс и същата представлява задължителен и основен компонент от договора за кредит по дефиниция и страните я уговарят още преди сключването на договора за кредит. Твърди се, че с неустойката не се нарушава чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, както и не се нарушава и заобикаля чл. 19, ал. 4 ЗПК. Твърди се, че не са налице и никакви нарушения във връзка с погасителния план към договора, като същият е неразделна част от него - съдържа се на последната страница и е изрично подписан от потребителя и в него ясно, недвусмислено и детайлно са посочени всички възможни вноски по кредита, разбити по пера. Твърди се, че договорът е съставен на ясен и разбираем език, като всичките му условия и параметри са недвусмислено уговорени между страните.