Определение № 694 от 01.10.2025, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 694 гр. Перник, 01.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

Членове:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно частно гражданско дело № 20251700500548 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 – 278 ГПК, вр. чл. 248, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба от С. Л. С., чрез адв. К. П. против Определение № 2047/24.06.2025г. по гр. дело № 6330/2024г. по описа на Районен съд - Перник, с което е оставена без уважение като неоснователна молбата на жалбоподателя за изменение на постановеното по делото решение в частта му за разноските, с която се иска присъждане на такива в негова полза.

По изложени съображения за неправилност и необоснованост на определението, жалбоподателят моли окръжния съд да го отмени и уважи молбата му по чл. 248 ГПК.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК насрещната страна „Топлофикация- Перник” АД н е е подала отговор.

Пернишкият окръжен съд, след като по реда на чл. 278 ГПК се запозна с доказателствата по делото и извършвайки служебно цялостна проверка на обжалвания акт, без да е ограничен от наведените в частната жалба оплаквания (съобразно ТР № 6/15.01.2019 г. по тълк. д. № 6/2017 г., ОСГТК на ВКС), намира последната за процесуално допустима – депозирана е в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разглеждайки по същество частната жалба приема следното от фактическа страна:

Гр. дело № 6330/2024г. на Районен съд – Перник е образувано по искова молба, депозирана от С. Л. С. срещу „Топлофикация- Перник” АД, с която е предявен отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК, ч е ищецът не дължи на ответника сумите, за които е издаден изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 605 по описа на ЧСИ С.В.Б. за 2016г., тъй като са погасени по давност, както и присъждане на направените в производството разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК, ответникът е депозирал писмен отговор, с който е признал 1 предявения иск и е направил искане за постановяване на решение при признание на иска по чл. 237 ГПК. Изложени са аргументи за приложимостта на чл. 78, ал. 2 ГПК и моли при присъждано па разноски съдът да приложи чл. 78, ал. 2 ГПК, тъй като с поведението си дружеството не е дало повод за завеждане па делото. В случай че съдът присъди разноски в полза на ищеца, е направено изрично възражение за прекомерност на претендираните разноски от ищеца за адвокатско възнаграждение, като моли, при определяне и присъждане разноски за адвокатско възнаграждение, в полза на противната страна, същите да бъдат съобразени с минималните такива, съгласно НМРАВ към ЗА.

С молба-становище от 11.02.2025 г. от ищеца е поискано и присъждане на сторените съдебни и деловодни разноски и заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно приложен списък на разноски по чл. 80 ГПК - адвокатско възнаграждение - 600.00 /шестстотин/ лева и държавна такса — 120.83 лева.

В производството пред районния съд е постановено решение № 121/13.02.2025 г. при признание на иска като предявеният от С. Л. С. срещу „Топлофикация- Перник” АД отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК е уважен изцяло. С решението първоинстанционният съд не е присъдил разноски в полза на нито една от страните по спора. В тази връзка е приел, че в случая е налице хипотезата на чл.78, ал.2 от ГПК, тъй като ответното дружество изцяло признава исковете и не е дало повод за образуване на настоящето производство. Във връзка с правните си изводи по приложението на чл. 78, ал. 2 ГПК съдът се е позовал на твърденията на ищеца в исковата молба, че въз основа на молба с вх. № 4863 от 21.08.2016г. на „Топлофикация-Перник” АД срещу наследодателя на ищеца, Н. Л. С. е образувано изпълнително дело № 605 по описа на ЧСИ С.В.Б. за 2016г. Доколкото няма данни различни от твърдените от ответното дружество , че по така образуваното изпълнително дело, след 2017г. не са предприемани действия по принудително събиране на сумите, следва да се приеме, че производството по същото е било прекратено по закон през 2019г., на основание чл.433, ал.1 т.8 от ГПК, дори и без нарочен акт от съдебния изпълнител.

След като след до момента няма данни ответника да си е взел изпълнителния лист, което сочи на евентуално предприемане на действия по принудително събиране на сумите, то и последния не е дал основание за образуване на делото.

С молба от 25.03.2025 г. ищецът е поискал на основание чл. 248 ГПК изменение на решението в частта за разноските, като му бъдат присъдени сторените от него в производството съдебни разноски по представен списък по чл. 80 ГПК и е изложил съображения, че при предявен иск по чл. 439 ГПК нормата на чл. 78, ал. 2 ГПК е неприложима.

С обжалваното определение Районен съд – Перник е оставил искането на С. Л. С. по чл. 248 ГПК без уважение, като е препратил към изложените мотиви в съдебното решение.

При така установеното от фактическа страна въззивният съд достигна до следните правни изводи:

Съгласно нормата на чл. 78, ал. 2 ГПК ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. Следователно предпоставките за освобождаване на ответника от отговорност за разноски са две и са кумулативно изискуеми: ответникът да не е дал повод за завеждане на делото и да е признал иска.

По отношение на първата предпоставка - ответникът да не е дал повод за завеждане на делото, въззивната инстанция съобразява актуалната трайно установена практика на ВКС, обективирана в опр. № 71 от 21.01.2014 г. по ч. гр. д. № 17/2014 г. по описа на ВКС, ГК, III г. о.; опр. № 242 от 31.05.2018 г. по ч. гр. д. № 2062/2018 г. на IV г. о. на ВКС; Опр. № 694 от 25.09.2023 г. по ч. т. д. № 1325/2023 г. по описа на ВКС, ТК, ІІ т. о., ; Опр. № 1220 от 05.12.2023 г. по ч. т. д. № 1809/2023 г. по описа на ВКС, ТК, II т. о.; Опр. № 2367 от 15.05.2024 г. по ч. гр. д. № 759/2024 г. по описа на ВКС, ГК, IV г. о.; Опр. № 3252 от 2

01.11.2023 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3618/2023 г., III г.о., ГК; Опр. № 441 от 11.02.2025 г. по ч. т. д. № 2721/2024 г. на ВКС, ТК, I т. о., Опр. № 157 от 16.01.2025 г. по ч. т. д. № 2611/2024 г. на ВКС, I т. о. и др., според която, когато сезирането на съда е условие за упражняване на субективни права на ищеца, признанието на иска не е достатъчно за да се освободи ответникът от отговорността за разноски, защото липсва първата предпоставка на чл. 78, ал.

2 ГПК. В тези съдебни актове е подчертано, че в хипотезата на иск по чл. 439 ГПК възражението за изтекла погасителна давност може да се направи само в исковия процес, като наличието на изпълнителен лист в полза на ответника поражда за длъжника интерес да иска да се отрече вземането със сила на пресъдено нещо след изтичане на срока на погасителната давност. Самото съществуване на изпълнителен титул в полза на кредитора, въз основа на който последният разполага с възможност по своя преценка да поиска пристъпване към принудително изпълнение, представлява повод за предявяване на отрицателен установителен иск, чрез който да бъде установено, че правото на принудително изпълнение е погасено поради изтекла погасителна давност. Тоест самият факт, че ответникът разполага с изпълнителен лист (независимо дали е образувано изпълнително производство или същото е прекратено) поражда право за длъжника да поиска да се отрече вземането след изтичане на срока на погасителната давност със сила на пресъдено нещо и представлява повод за завеждане на делото, което налага извод за липсата на една от кумулативните предпоставки на чл. 78, ал. 2 ГПК (ответникът да не е дал повод за предявяване на иска) и съответно за неприложимост на тази норма. Обстоятелството дали длъжникът се е позовал извънсъдебно пред кредитора преди образуване на делото на изтекла в негова полза погасителна давност е без значение в случая, тъй като, за да породи правни последици възражението следва да бъде направено пред съда в рамките на производството по чл. 439 ГПК.

В случая ответникът е признал основателността на предявените искове, тоест налице е една от кумулативно изискуемите предпоставки на чл. 78, ал. 2 ГПК. Липсва обаче втората, а именно ответното дружество да не е дало повод за завеждане на делото.

Ответникът е станал причина за завеждане на делото, защото при образувано изпълнително производство, въз основа на изпълнителен лист, предявяването на иск по чл.

439 от ГПК за оспорване на изпълнението въз основа на факт, настъпил след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издаден изпълнителния лист /в какъвто смисъл е било направено възражение от ищеца за изтекла давност с предявяване на иска/ е единствената възможност за защита на длъжника. Същият се е възползвал от правото си да установи, че изпълняемото право е отпаднало, поради факт, който е настъпил след съдебното му установяване и който е от значение за съществуването му. Подобно възражение длъжникът не е могъл да направи пред съдебния изпълнител, защото основанията за прекратяване на изпълнителното производство са изчерпателно изброени в закона и позоваването на изтекла погасителна давност не е сред тях. Следователно в случая липсва една от кумулативните предпоставки по чл.78, ал.2 от ГПК - с поведението си, тъй като е разполагал с изпълнителен титул и още повече, че въз основа на който е образувано изп.дело, ответникът е провокирал и мотивирал правния интерес на ищеца за завеждане на делото. Правната сфера на ищеца-длъжник е накърнена - т. е. налице е повод за образуване на производство за оспорване на вземането, след като в полза на кредитора съществува изпълнителен титул. Обстоятелството дали към момента на подаване на исковата молба изпълнително дело № 605 по описа на ЧСИ С.В.Б. за 2016г., е било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, е без значение, тъй като перемпцията не изключва принудителното изпълнение и ответникът има възможност да поиска образуване на ново изпълнително производство - определение по ч. т. д. № 1660/2016 г. на Първо т. о. и решение по гр. д. № 903/2021 г. на Трето г. о. на ВКС.

Предвид гореизложеното, при съобразяване с актуалната горецитирана практика на ВКС, настоящият съдебен състав намира, че молбата на ищеца по чл. 248 ГПК се явява 3 основателна и следва да бъде уважена, а относно конкретния размер на разноските, които следва да му бъдат присъдени приема следното:

С молба-становище от 11.02.2025 г. от ищеца е поискано и присъждане на сторените съдебни и деловодни разноски и заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно приложен списък на разноски по чл. 80 ГПК – адв. възнаграждение - 600 лева и държавна такса — 120.83 лева, като по делото е представен и договор за правна защита и съдействие, от който е видно, че ищецът е заплатил в полза на процесуалния си представител сочения в списъка адвокатски хонорар.

Ответникът обаче е направил своевременно – с отговора на исковата молба, възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което настоящият съдебен състав намира за основателно, съобразявайки, че с оглед решение от 25.01.2024 г. по дело С438/22 на СЕС, съдът не е обвързан от минималните размери по Наредба № 1 от 2004 г. на Висшия адвокатски съвет при определяне на адвокатското възнаграждение, а е свободен да определи справедлив размер на адвокатското възнаграждение в зависимост от вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото (в същия смисъл са определение № 50015/16.02.2024 г. по търг. дело № 1908/2022 г. на І-во т. о. на ВКС и определение № 343/15.02.2024 г. по търг. дело № 1990/2023 г. на ІІ-ро т. о. на ВКС). В случая, не е налице висока степен на правна и фактическа сложност на делото – предявен е иск с правно основание чл. 439 ГПК, ответникът е признал основателността на предявените искове, като е проведено само едно съдебно заседание, по делото не са събирани доказателства, а освен изготвяне е депозиране на исковата молба и писмено становище, не са извършвани други процесуални действия от страна на процесуалния представител на ищеца, който не се е и явил в проведеното по делото съдебно заседание. Поради това, съдът намира, че размерът на адвокатското възнаграждение следва да бъде редуциран на сумата от 400 лв., който справедливо съответства на положения труд.