Решение № 335 от 30.09.2026, Районен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 335 гр. Габрово, 30.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Боян Хр. Косев при участието на секретаря Даниела Бл. Платиканова като разгледа докладваното от Боян Хр. Косев Гражданско дело № 20264210100025 по описа за 2026 година

, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.124 и сл. ГПК.

Образувано е по предявен от Д. Г. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул.

„*********" № 3, вх. Б, ет. 1, ап. 3 срещу „БУЛГАРБИЛД" ООД, ЕИК 204821466, осъдителен иск за заплащане на сумата от по 50000 евро, предявен в частичен размер от претенция в размер на 100000 евро - обезщетение за неимуществени вреди от настъпила трудова злополука, при която е причинена смъртта на нейния низходящ.

В исковата молба, Д. Г. Н., твърди, че на 23.04.2025 г. при настъпила трудова злополука при извършване на демонтажни дейности на обект, намиращ се в гр.

Плевен, „Западна индустриална зона“, ул. „Строител“ № 4, починал низходящия С.И.Н., което причинило неимуществени вреди – болки и страдания от загубата на нейния син. Претендира да бъде реализирана имуществената отговорност на работодателя на низходящия

- „БУЛГАРБИЛД" ООД, като бъде осъдено да заплати обезщетение в размер на 50000 евро, предявен в частичен размер от претенция в размер на 100000 евро за причинените неимуществени вреди, заедно със законната мораторна лихва от 23.04.2025 г. до окончателното погасяване на главницата и разноските за производството.

В срока по чл. 131 ГПК от ответника е депозиран отговор на исковата молба, в който счита иска за недопустим, а по същество го оспорва без да излага фактически твърдения и правоизключващи възражения, разглеждането на които исковият съд да дължи.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира от фактическа и правна страна следното:

Не е спорно между страните и се установява от представения трудов договор № 11/17.06.2024 г., че между „БУЛГАРБИЛД" ООД, ЕИК 204821466 и С.И.Н., възникнало трудово правоотношение, в рамките на което последният изпълнявал длъжността 1

„работник в строителството” срещу основно месечно трудово възнаграждение в размер на 250 лева. Трудовото правоотношение е изменено с допълнително споразумение № 12/01.01.2025 г. на основание чл. 119 КТ, като С.И.Н., считано от 01.01.2025 г. заемал посочената длъжност при „БУЛГАРБИЛД" ООД, с място на работа гр. Габрово и основно трудово възнаграждение 270 лева.

От представения протокол № 5103 – 14 - 5 от 13.06.2025 г. за извършено разследване на злополуката, станала на 23.04.2025 г. със С.И.Н., се установява, че на 23.04.2025 г. на обект, намиращ се в гр. Плевен, „Западна индустриална зона“, ул.

„Строител“ № 4, при извършване на демонтажни дейности със самоходна вишка е затрупан от елементи на метална конструкция, като не се спори между страните, че в резултат на това настъпва смъртта му. С разпореждане № 5101-07-15/10.07.2025 г., на основание чл. 60, ал. 1 КСО, декларираната злополука е приета за трудова злополука по чл. 55, ал. 1 КСО – настъпила през време на работа. Няма данни разпореждането да е обжалвано.

От представеното удостоверение за раждане от 01.03.2001 г., издадено въз основа на акт за раждане № 0079/01.03.2001 г. на Община Габрово, се установява, че ищцата Д. Г. Н. е възходяща от първа степен на С.П.И..

От събраните гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетеля Силвия Краснодарова Иванова, които съдът кредитира като незаинтересовани и последователни, представляващи възпроизвеждането на преки впечатления от поведението на ищцата при узнаване на злополуката и относно периода след това, се установява, че същата тежко понесла новината за смъртта на С.П.И., като плачела и не била на себе си. Починалият заедно със семейството му живеели в едно домакинство с ищцата, която все още не можела да преодолее случилото.

Останалите събрани доказателства също не установяват релевантни за спорните правоотношения факти, поради което и не е необходимо тяхното обсъждане.

По отношение на иска с правна квалификация чл.200, ал.1 КТ Съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 1 КТ за вредите от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, инвалидност или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено, независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им, като дължи обезщетение за разликата между причинената вреда – неимуществена и имуществена, включително пропуснатата полза, и обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване. Следователно, основателността на предявения иск при квалификацията на чл.200, ал.1 КТ, се обуславя от предпоставките: валидно съществуващо между страните трудово правоотношение; настъпило внезапно травматично увреждане на здравето през време и във връзка или по повод на извършваната работа, причинило смърт, т.е. настъпила трудова злополука; неблагоприятни изменения в правната сфера на ищеца /вреди/ и причинна връзка между увреждането и вредите.

Съгласно правилото на чл.154, ал.1 ГПК, ищецът носи доказателствената тежест да проведе пълно и главно доказване на фактите, съставляващи елементи от правопораждащия правото на обезщетение фактически състав.

От събраните доказателства в производството се установи наличието на съществуващо към 23.04.2025 г. между страните трудово правоотношение, при изпълнение на трудовата функция, по което, С.П.И. е претърпял внезапно травматично увреждане на здравето си – затискане при срутване на елементи от метална 2 конструкция, довело в причинно-следствена връзка до настъпване на смъртта му.

Увреждането е признато с акт на компетентния орган – ТП на НОИ - Габрово, за трудова злополука, настъпила през време на работа.

Предмет на правния спор, е субективното материално право на вземане на ищцата, за обезщетение на причинените неимуществени вреди от смъртта на низходящия . Вредите са неблагоприятни изменения в правната сфера на ищцата и се изразяват в увреждане на неимуществено благо, обект на абсолютното субективно право - здравето - обект на правото на лична /физическа/ неприкосновеност. Смъртта на дете обективно и неизбежно предизвиква силно негативни емоционални преживявания у неговата майка, свързани с изпитване на психоемоционален стрес, болка, страдание, което неблагоприятно засяга неимущественото й благо – здравето. В този смисъл са и събраните свидетелски показания, въз основа на които съдът прие, че отношенията в семейството са били основани на разбирателство и взаимопомощ.

Следва да се отчита и обстоятелството, че починалият е на ниска възраст (24 години), единствен син е на ищцата, като са живеели в едно домакинство, заедно със неговото семейството и смъртта му неминуемо е лишила майката от подкрепа. Внезапното прекъсване на живота на човек в трудоспособна възраст, за когото се предполага, че има още много години пред себе си, е шокиращо събитие, което неминуемо променя цялото ежедневие на близките му, особено на неговата майка.

Предвид обстоятелството, че увреденото благо на ищцата – здравето, е неоценимо в пари, претърпените вреди са неимуществени – не подлежат на точна парична оценка и съответно размерът на дължимото обезщетение, съгласно чл. 52 ЗЗД, следва да бъде определен по справедливост от съда. Настоящият състав намира, че за справедливото възмездяване на неблагоприятното засягане на здравето на ищцата следва да бъде престирана сума в размер от 50000 евро, поради което предявения иск следва да бъде уважен до този размер.

С оглед изхода на спора, право на разноски се поражда за ищцата, която обаче не доказва извършването на такива, тъй като е освободена от процесуалното задължение за внасяне на държавна такса и е представлявана от адвокат, при условията на чл. 38 ЗАдв, в който случай дължимото адвокатско възнаграждение се присъжда в полза на адвоката.

По отношение определяне на неговия размер следва да се има предвид следното.

При отчитане на правната и фактическа сложност на спора и обем на извършената от адвоката работа и разясненията, дадени в определение № 50015 от 16.02.2024 г. по т. д.

№ 1908/2022 г. на ВКС, І т. о., съдът намира, че на адвокат А. В. следва да се присъди възнаграждение в размер на 700 евро с вкл. ДДС за оказана безплатна адвокатска помощ, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1 от Закона за адвокатурата. В конкретния случай делото има за предмет един иск, спорът се отличава с много ниска и фактическа сложност, при наличие на трайно установена съдебна практика и е разгледан в две редовни съдебни заседания, без някакви определени процесуални усложнения, като относно размера на обезщетението за неимуществени вреди е разпитан един свидетел. В тази връзка следва да се отбележи, че в случая високият материален интерес на делото не може да е фактор за определяне на адвокатския хонорар, тъй като действията, извършени от адвоката, не би следвало да се различават от тези, извършени по дело със сходен предмет, но с нисък материален интерес. Поради това, автоматичното обвързване на разноските (адвокатските хонорари) с цената на иска/обжалваемия интерес, при претенции за неимуществени вреди, е не винаги пропорционално на положените труд, усилия, 3 нужното и изразходвано време за предоставяне на адвокатската услуга в съдебния процес, което пък прави необоснован така формирания размер на възнаграждение.

Отделно на съда е служебно е известно, че срещу същия ответник са предявени идентични активно субективно съединени искове с предмет обезщетение на причинените неимуществени вреди от смъртта на С.И.Н., по които е висящо гр. дело № 24/2026 г. по описа на ГРС, като ищците отново са представлявани от адвокат В..

При това положение е било напълно възможно всичките права, чиято защита се търси, които са срещу един и същи ответник и са основани на едно и също увреждащо събитие, да бъдат обединени за разглеждане в едно производство, като в случая очевидно, че целта е да се генерират разноски за възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ за всяко отделно производство, което няма как да не бъде отчетено от съда.

Ответникът не доказва извършването на разноски, съответно такива не му се следват, но тъй като при условията на чл. 29, ал. 2 ГПК му е назначен особен представител, на последния се дължи възнаграждение определено от съда.

При отчитане на правната и фактическа сложност на спора и обем на извършената от адвоката работа и разясненията, дадени в определение № 3975 от 30.08.2024 г. по ч. гр. д. № 2806/2024 г. на ВКС, IV г.о., съдът намира, че на назначения особен представител на ответника „БУЛГАРБИЛД" ООД - адвокат Н. М. следва да се определи възнаграждение в размер на 500 евро, което следва да се изплати от бюджетната сметка на съда. Освен вече изложеното от съда относно правната и фактическа сложност на спора особеният представител е назначен в по-късен етап от развитието на производството, след вече приключила размяна на съдебни книжа по чл.

131 ГПК, което обуславя по-нисък размер на дължимото възнаграждение. Съдът намира, че не е обвързан от посочения от адвокатския съвет по реда на чл. 36а, ал. 1 ЗА предварително определен размер за възнаграждението на особения представител, с оглед постановеното решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на Съда на Европейския съюз. Разходването на бюджета на съдебната власт в хипотеза, при която възнаграждението на особения представител се заплаща от бюджета на съда, в размер, определен по решение на орган извън съдебната система, и без каквато и да е възможност за преценка от страна на съда дали размерът на този разход действително е определен при спазване на установените в закона правила за това, нарушава независимостта на съдебната власт. Организация, стояща извън съдебната система, фактически получава правото едностранно и по обвързващ съда начин да определя какви суми съдът трябва да плати от своите сметки за обезпечаване на нормалното протичане на производството по конкретното дело. По същността си подобна намеса в дейността на съда, макар и индиректна, е конституционно нетърпима. Следва да се отбележи, че за установяване на противоконституционност на чл. 36а, ал. 1 от Закона за адвокатурата (обн. ДВ, бр. 55 от 2004г.; посл. изм. и доп. бр. 17 от 2026 г.) в частта „и размера на възнаграждението му при условията на чл. 36, ал. 3 и 4" е образувано конституционно дело № 13/2026 г., по което към настоящия момент липсва произнасяне.