Решение № 3265 от 28.06.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3265 гр. Пловдив, 28.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надежда Г. Славчева - Андонова при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева - Андонова Гражданско дело № 20255330100433 по описа за 2025 година

Предявеният иск е с правно основание чл.55, ал.1, предложение първо ЗЗД.

В исковата молба от Н. Д. П. против „Профи Кредит България“ ЕООД се твърди, че между страните бил подписан Договор за потребителски кредит № ***/20.07.2021 г., по силата на който ищцата получила заемни средства в размер на 1500 лева, със срок на кредита от 36 месеца, при уговорена възнаградителна лихва от 41 % и годишен процент на разходите от 49,14 %. Дължимата сума по кредита била в размер на 2603,43 лева, а размерът на вноската – 72,32 лева. Съгласно уговореното между страните, ищцата следвало да заплати разсрочено към всяка от погасителните вноски и парични средства за две услуги – „Фаст“ и „Флекси“.

Посочва се, че услугата „Фаст“ предоставяла право за приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит при допълнително възнаграждение от 375 лева, а услугата „Флекси“ предоставяла възможност за промяна на погасителния план на кредита срещу възнаграждение от 300 лева. Било уговорено и плащане на застрахователна премия от 51.30 лв. Общото задължение по кредита възлизало на сумата от 3278,43 лева, при заем от 1500 лева, а размерът на вноската нараснал от 72,32 лева на 91,07 лева.

Ищцата поддържа, че е погасила всички описани вземания в периода от сключването на договора до датата на депозиране на исковата молба в съда.

Твърди, че договорът бил потребителски по смисъла на чл. 9 ЗПК, като в нарушение на чл.

11, ал. 1, т. 10 ЗПК не бил посочен начинът на изчисляване на ГПР и липсвала яснота по какъв начин е формиран, респ. общо дължимата сума по него. Договорът бил недействителен на основание чл. 22 ЗПК поради неспазване изискването на чл. 11, ал.1, т. 10 1

ЗПК за включване на всички разходи по кредита в ГПР. Клаузата за заплащане на възнаграждение за двете услуги „Фаст“ и „Флекси“ противоречала на материалния закон и на чл. 21, ал. 1 ЗПК. Възнаграждението за посочените услуги не се дължало с оглед разпоредбата на чл. 10а ЗПК, доколкото се касаело за услуги, свързани с усвояване и управление на кредита. Усвояването представлявало действие по договаряне и получаване на парични средства, а управлението – действия, свързани с изплащане на формираното задължение. Поддържа се, че начисляването на възнаграждение за двете услуги представлявало разход по кредита по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК, с което се надвишавало ограничението по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Посоченото възнаграждение представлявало разход по кредита и съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всякакви клаузи, които имали за цел или резултат заобикаляне изискванията на закона били нищожни, като в случая това било налице.

Предвид изложеното е направено искане за постановяване на решение, с което да бъде осъден ответникът да заплати на ищцата сумата от 50 лева – недължимо платена по недействителен Договор за потребителски кредит № ***/20.07.2021 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 08.01.2025 г. до окончателното изплащане на сумата.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от ответника „Профи Кредит България“ ЕООД, със становище за неоснователност на иска. Не се оспорва сключването на процесния договор за кредит. Твърди се, че същият отговаря на установените в разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК изисквания за писмена форма, както и на изискванията за сключване на договора по ясен и разбираем начин. В съответствие с изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7 ЗПК, в договора била посочена общо дължимата сума по кредита, сборувана от отделните стойности на предоставената заемна сума и дължимата за периода на договора възнаградителна лихва. Отделно се посочвало общото задължение по кредита и по закупени допълнителни услуги, в която сума била включена дължимата обща сума по кредита и стойността на закупените допълнителни услуги. На ищеца бил предоставен и погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, както и общи условия по договора за кредит, представляващи неразделна част от него. Всички документи били подписани от ищеца. В случая годишният процент на разходите бил фиксиран като абсолютна процентна стойност – 49,14 %.

Изискването на закона било спазено, като в договора ясно и недвусмислено се посочвали всички разходи и такси, които следва да заплати потребителят. С оглед разпоредбата на чл.

19, ал. 6 ЗПК ответникът счита, че дори да се приеме за вярно твърдението на ищеца, че размерът на ГПР е по-висок от законово допустимия, то последицата от това е недължимост на сумите, с които се надвишава размерът, посочен в чл. 19, ал. 4 ЗПК, но не и недействителност на целия договор за кредит. Поддържа, че неправилното посочване на ГПР не може да се приравни на липса на такъв, което да доведе до нищожност на целия договор за кредит. Сочи, че съгласно чл. 26 ЗЗД, нищожността на отделни части не влече нищожност на договора. В процесния случай стойността за допълнителна услуга не била задължителен разход, а се заплащала от потребителя, само ако той е поискал да има 2 възможността да се ползва от нея. Твърди, че двете закупени от ищеца допълнителни услуги не следва да бъдат включвани в ГПР, тъй като не отговарят на характеристиката „общ разход по кредита“. Посочва се, че допълнителните плащания са за услуги, доброволно избрани от ищеца, които му гарантират приоритетно разглеждане и възможност да отсрочи плащания. Изтъква се, че потребителят сам е решил да се възползва от предоставените незадължителни допълнителни услуги и да заплати уговореното възнаграждение за извършените услуги. Същият бил предварително запознат с параметрите и условията, които били ясно определени. Твърди се, че клаузите за допълнителни услуги не са неравноправни, тъй като съдържанието на уговорките не противоречи на закона и на добрите нрави.

С оглед изложените в писмения отговор съображения, ответникът моли за отхвърляне на предявения иск и присъждане на разноски по делото.

С определение от открито съдебно заседание на 02.06.2025г. е допуснато изменение в размера на предявения осъдителен иск на сумата от 123.58 лв.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл.

235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 20.07.2021г. между ответното дружество в качеството на кредитор и ищцата в качеството на кредитополучател е сключен договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт при следните параметри: сума на кредита –1500 лв.; срок на кредита 36 месеца, размер на вноска по кредита – 72.32 лв., ГПР – 49.14 % и ГЛП – 41 %, лихвен процент на ден 0,11 и обща дължима сума по кредита от 2603.43 лв. Параметрите по избрания и закупен пакет допълнителни услуги са следните: 375 лв.- възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“ и 300 лв. – възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“. Приет е по делото подписан от клиента погасителен план, в който са отразени дата на плащане на вноската, като са индивидуализирани вноските, както следва: размер на главница, размер на лихва, размер на вноска по кредита, размер на вноска по закупен пакет от допълнителни услуги и общ размер на месечната вноска. Падежът на последната погасителна вноска е 15.07.2024г.

Представени са също искане за отпускане на кредит, Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити.

Не се спори и от събраните по делото доказателства се установява, че между страните е сключен договор за потребителски кредит, като ищцата има качеството на потребител и съответно спрямо договора са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит.

Според разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В контекста на дадената дефиниция в чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, 3 настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. От приетите по делото писмени доказателства, се установява, че допълнителната услуга „Фаст“ представлява приоритетно разглеждане на искането за отпускане на потребителския кредит, а допълнителната услуга „Флекси“ дава право потребителят да променя едностранно погасителния план при изпълнение на посочените специфични изисквания. Разпоредбите на чл. 10а ЗПК дават възможност на кредитора по договор за потребителски кредит да получава такси и комисионни за предоставени на потребителя допълнителни услуги във връзка с договора. Това са услуги, които нямат пряко отношение към насрещните задължения на страните по договора, а именно предоставяне на паричната сума и нейното връщане, ведно с договорената възнаградителна лихва и на определения падеж. В настоящия случай, услугите „Фаст“ и „Флекси“ представляват действия по усвояване и управление на кредита във времево отношение. Доколкото се касае за възнаграждения по усвояването и управлението на кредита, с тях реално се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. С тези допълнителни плащания се покриват разходи, които следва да бъдат включени в ГПР, при което неговият размер би надхвърлил законовото ограничение. Така, с тези суми, реално се увеличава печалбата на кредитора, защото при плащането на всички задължения се получава едно допълнително възнаграждение. Ето защо посоченият в договора годишен процент на разходите от 49.14 % не отговаря на действителния такъв. Следователно договорът не отговаря на изискването на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК и е недействителен. Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Между страните не е спорно, че по кредита от страна на ищцата е внесена сумата в общ размер от 1623.58 лв., или над чистата стойност на кредита от 1500 лв., платена е сумата от 123.58 лв.

С оглед недействителността на договора се налага извод, че посочената сума е недължимо платена и като такава подлежи на връщане, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 08.01.2025г. до окончателното изплащане.

При този изход на делото и предвид направеното искане, на ищцата следва да се присъдят направените по делото разноски, в размер от 43.30 лв. внесена държавна такса. В производството ищцата е била представлявана от адвокат, в хипотезата на чл.38 ЗА, видно от представения договор за правна защита и съдействие. Поради това в полза на адв.Д. Б. ще се присъди сумата от 300 лв. адвокатско възнаграждение, при съобразяване липсата на фактическа и правна сложност на делото, както и обстоятелствата, че по делото е проведено едно съдебно заседание, в което представители на страните не са се явили и са събирани само писмени доказателства.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

4

ОСЪЖДА „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК: 175074752, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „България” № 49, бл.53 Е, вх. В да заплати на Н. Д. П., ЕГН ********** от *** сумата от 123.58 лева /сто двадесет и три лева и 58 ст./, представляваща получена без основание сума над чистата стойност на кредита по договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт от 20.07.2021г.

ОСЪЖДА „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „България” № 49, бл.53 Е, вх. В да заплати на Н. Д. П., ЕГН ********** от *** сумата от 43.30 лв. /четиридесет и три лева и 30 ст./ направени по делото разноски.