Решение № 188 от 30.12.2022, Районен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 188 гр. Габрово, 30.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и втора годИ. в следния състав:

Председател: Васил В. Ставрев при участието на секретаря Марияна Д. Ганева като разгледа докладваното от Васил В. Ставрев Административно наказателно дело № 20224210200247 по описа за 2022 годИ.

Производство по реда на чл. 59 от ЗАНН.

Подадена е жалба от И. С. Ф., с ЕГН: **********, от гр. Габрово, бул.

„**********” № 9, против Наказателно постановление № НП-23/21.02.2022 годИ. на изп. директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор” /ИАМН/, с което на основание чл. 229, ал.1 от Закона за здравето и е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 300 /триста/ лева за нарушение по чл. 86, ал.1, т.3 във вр. с чл. 79, ал.1 от Закона за здравето.

В жалбата се моли за отмяна на атакувания санкционен акт поради неизвършване на материализираното в него нарушение.

В съдебно заседание адв. Т. М. в качеството си на защитник на И. Ф. поддържа искането за отмяна на обжалваното Наказателно постановление на преден план поради обективната липса от необходимост за провеждане на тест за COVID – 19 на пациента Д.М. с оглед липсата на каквито и да е симптоми за такова заболяване при лечението му и към момента на изписване от лечебното заведение. Освен това сочи и че неговата доверителка е санкционирана за нарушение по бланкетна правна норма без упоменаване на дължимите се според АНО конкретни действия по речението на пациента. На последно място претендира и присъждане на направените от жалбоподателката деловодни разноски.

1

Административнонаказващият орган се представлява от юрк. Л. П., който констатира съществуването на редица доказателства, установяващи необходимостта от провеждане на тест за COVID – 19 на лекуваното лице още при приема му в МБАЛ „ Св. Иван Рилски”. Освен това намира вмененото нарушение за достатъчно ясно и недвусмислено очертано както от текстова, така и от цифрова страна. Ето защо моли за потвърждаване на обжалваното Наказателно постановление и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

СЪДЪТ, като съобрази събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата, доказателствата по делото и разпоредбите на закона, намира за установено следното:

ЖАЛБАТА е подадена в рамките на преклузивният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, в този смисъл се явява ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана.

По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата съдът намира за установено следното:

Наказателното постановление е издадено от компетентен по степен, място и материя орган с оглед предоставените по силата на чл. 235 от Закона за здравето правомощия на изп. директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор”.

С Трудов договор № 22/21.09.2018 г. жалбоподателката била назначена на длъжността „Лекар-Нефрология” в отделение по вътрешни болести в МБАЛ „ Св. Иван Рилски” ЕООД – Габрово. На 09.04.2021 г. в същото отделение по клинична пътека № 84 – „диагностика и лечение на остър и хроничен обострен пиелонефрит” постъпил Д.М., като за негов лекуващ лекар била определена И. С.. По време на престоя и клиничното му наблюдение и въпреки наличието на данни за фебрилитет до 38 гр. и персистираща намалена суха дразнеща кашлица Д.М. не бил тестван за COVID – 19, като на 13.04.2021 г. бил изписан с вписан в издадената Епикриза изход от заболяването: „ с подобрение”. Още на следващия ден – 14.04.2021 г., Д.М. бил приет по спешност на лечение в „Специализирана болница за активно лечение на белодробни болести” – Габрово в значително общо увредено състояние. От изготвената още на същия ден рентгенова снимка се установил възпалителен процес в белите дробове, а впоследствие и след надлежен тест – наличие на COVID – 19 инфекция. Въпреки 2 предприетото лечение, на 26.04.2021 г. Д.М. почИ.л.

Във връзка с подадена жалба от роднИ., със Заповед № РД-13-833 от 13.09.2021 г. на изп. директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор” по случая е образувана проверка. Ангажираните с нея свидетели А. А. и Г. Б., след като се запознали с наличната документация по случая, преценили, че с непровеждането на тест за COVID – 19 инфекция въпреки демонстрираната клинична картИ. на това заболяване, И. С. е осъществила нарушение по чл. 86, ал.1, т.3 във вр. с чл. 79, ал.1 от Закона за здравето. Ето защо двамата съставили против И. Ф. АУАН № А-148/07.12.2021 г., в описателната част на който конкретизирали, че нарушаването на сочените бланкетни разпоредби е осъществено последством несъобразяване от страна на жалбоподателката с изискванията и указанията, залегнали в „Разработеното ръководство в изпълнение на Заповед № РД-02-59/12.06.2020 г.” и тези в Заповед № РД-01-610/22.10.2020 г., и двете на Министъра на здравеопазването. Впоследствие е издадено и атакуваното Наказателно постановление, надлежно връчено на И. Ф. на 01.03.2022 г., като на 14.03.2022 г. е подадена и настоящата жалба срещу него.

Впоследствие с Постановление на прокурор от ОП – Габрово от 18.05.2022 г. е образувано наказателно производство за това, че на 26.04.2021 г. в гр. Габрово е причинена смъртта на Д.М. поради немарлИ. изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност –изпълнение на лекарска дейност в периода 09 – 13.04.2021 г., през който пострадалото лице е било на лечение в МБАЛ „ Св. Иван Рилски” ЕООД – Габрово – престъпление по чл. 123, ал.1 от НК.

Тази фактология е категорично установена от наличните по делото доказателства и въз основа на нея съдът извежда две основания за цялостната отмяна на атакуваното Наказателно постановление, първото от които е съществуването на висящо наказателно производство в ОП – Габрово във връзка с проведеното в периода 09 – 13.04.2021 г. лечение в МБАЛ „ Св. Иван Рилски” ЕООД – Габрово. Налице е категорично и пълно съвпадание между изследваните в хода на воденото досъдебно производство факти с тези, предмет на атакуваното Наказателно постановление. Последното е фИ.лният завършек на проведена административна процедура с констатации за установени пропуски във връзка с проведеното лечение на Д.М., и по- 3 конкретно липсата на реализиран тест за COVID – 19 инфекция въпреки демонстрираната клинична картИ. на това заболяване, в нарушение разпоредбите на чл. 86, ал.1, т.3 във вр. с чл. 79, ал.1 от Закона за здравето. И двете са бланкетни и касаят правото на всеки пациент на достъпна и качествена медицинска помощ, която се осъществява чрез прилагане на утвърдени от медицинската наука и практика методи и технологии. А едно от безспорно разследваните от ОП – Габрово обстоятелства, довели до леталния изход на пострадалия, касае именно същият този пропуск. Ето защо безспорно сме изправени пред цялостно припокриване на фактите, залегнали в основата на издаването на обжалваният санкционен акт, и тези, разследвани от компетентните органи на досъдебното производство. А тази конкуренция между наличните административно и наказателно приозводства безусловно е в полза на второто, съществуването на което изключва възможността за провеждане на първото – извод, самостоятелно обуславящ безалтернативната отмяна на изследвания по това дело санкционен акт.

Отделно от това АНО в случая не е изпълнил задължението си да опише ясно и точно всички елементи на вмененото нарушение. То е квалифицирано по чл. 86, ал.1, т.3 във вр. с чл. 79, ал.1 от Закона за здравето, безспорно бланкетни по своя правен характер и прогласяващи правото на всеки пациент на достъпна и качествена медицинска помощ, която се осъществява чрез прилагане на утвърдени от медицинската наука и практика методи и технологии. Липсва обаче достатъчна конкретика защо в случая е налице несъответстваща с утвърдените стандарти медицинска помощ спрямо Д.М. от страна на жалбоподателката. В тази насока АНО е посочил „Разработеното ръководство в изпълнение на Заповед № РД-02-59/12.06.2020 г.” и Заповед № РД-01-610/22.10.2020 г. на Министъра на здравеопазването, които обаче в никакъв случай не създават стандарти в областта на дължимата се медицинска грижа касателно COVID – 19 инфекция. Втората Заповед дори се отнася основно до карантиниране на установени болни, а и като цяло и двете са твърде трудно приложими към конкретиката на разглеждания случай. Ето защо не можем да говорим въобще за някакви посочени в санкционния акт конкретни утвърдени стандарти, които жалбоподателката да е нарушила, като по този начин вмененото и деяние не е описано в съответствие със законовите императиви. А това е макар и вторично основание за цялостна отмяна на обжалваното Наказателон постановление.

4

От страна на адв. Т. М. е направено искане за присъждане направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение от неговата доверителка, но в депозираното по делото пълномощно липсват данни както за неговия размер, така и доказателствата за реалното му заплащане. Ето защо и въпреки благоприятния изход на делото на жалбоподателката не могат да бъдат присъдени деловодни разноски.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, СЪДЪТ РЕШИ:

О Т М Е Н Я като неправилно и незаконосъобразно Наказателно постановление № НП-23/21.02.2022 годИ. на изп. директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор” /ИАМН/, с което на основание чл. 229, ал.1 от Закона за здравето на И. С. Ф., с ЕГН: **********, от гр. Габрово, бул.

„**********” № 9, е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 300 /триста/ лева за нарушение по чл. 86, ал.1, т.3 във вр. с чл. 79, ал.1 от Закона за здравето.

Решението може да се обжалва в 14 - дневен срок от съобщението до страните пред Административен съд - Габрово.

Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________ 5