Протокол № 50 от 24.01.2024, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 50 гр. Варна, 24.01.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елина Пл. Карагьозова при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова

Сложи за разглеждане докладваното от Елина Пл. Карагьозова Търговско дело № 20223100900054 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 15:02 часа се явиха:

Ищецът Р. К. Ш., редовно призован, не се явява в съдебно заседание, представлява се от адвокат П.П., редовно преупълномощен от адвокат Н. Д. и приет от съда от днес.

Ответникът ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД, редовно призован, не се явява законен представител на дружеството, представлява се от адвокат Т.

С., редовно упълномощена и приета от съда от преди.

Вещото лице С. В. В., редовно призован, явява се в съдебно заседание, депозирал заключение по делото.

Адв. П. Считам, че не са налице пречки, поради което моля да се даде ход на делото.

Адв. С.: Няма пречки, моля да дадете ход на делото.

СЪДЪТ като взе предвид редовното уведомяване на страните, намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СЪДЪТ докладва, че с писмо вх.№ 30855 на 15.12.2023 г. е постъпило изисканото за послужване НОХД № 464/2022г. от Провадийски районен съд, ведно с ДП № 170/2021 г. по описа на Окръжен следствен отдел - Варна.

Адв. С.: Запозната съм с постъпилото наказателно производство. Да се приеме.

1

Адв. П. Моля да се приеме.

СЪДЪТ счита, че изисканото дело следва да бъде приложено по настоящото дело до приключване на производството, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА и ПРИЛАГА за послужване по делото , постъпилото с писмо вх.№ 30855 на 15.12.2023 г. изискано за послужване НОХД № 464/2022г. по описа на Районен съд - Провадия, ведно с ДП № 170/2021 г. по описа на Окръжен следствен отдел - Варна.

Адв. П. Водим допуснатия ни свидетел.

СЪДЪТ като взе предвид уваженото доказателствено искане за събиране на гласни доказателства, намира, че следва да бъде допуснат до разпит воденият от ищцовата страна свидетел за днешно съдебно заседание, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА до разпит свидетеля К.А.Х., при режим на водене от ищцовата страна за установяване на твърдените болки, страдания и причинени неудобства от ищеца.

ПРИСТЪПВА към разпит на свидетеля, воден от ищцовата страна , с оглед на което снема самоличността ѝ, както следва:

К.А.Х., ЕГН **********; туркиня; български гражданин; омъжена; неосъждана; съпруга на ищеца Р. К. Ш., без дела със страните.

СЪДЪТ уведомява свидетелката Х. за правото по чл.166, ал.1, т.2 от ГПК, като в случай, че желае да свидетелства предупреждава същата за отговорността по чл.290 от НК.

Свид.Х.: Желая да дам показания, обещавам да говоря истината.

На въпроси на адв. П.:

Свид.Х.: От 1973 г. познавам Р. и 1977 г. се оженихме. В едно домакинство бяхме до преди 15 години. От 15 години не сме в една къща, имаме два имота. Поддържаме аз единия, той другия и си прихождаме.

Катастрофата е станала точно пред нашия блок, на 20 метра на пешеходната пътека до реката. Как разбрах - момчето, което го е блъснал го е взел на ръце, сложил го в колата и го завел в Бърза помощ в Провадия.

2

Доктор К. бил там.

На въпроси на съда:

Свид.Х.: След инцидента още първия ден дойдохме във Варна в болницата, обаче КОВИД имаше и никой не ни пусна горе. Само отдолу каквото трябва дадохме. Доктор К. още от Провадия ми се обади: „Идвай бързо, крака му виси“ каза. Не съм видяла това. Аз прибрах шестте манекена в магазина и тръгнах, обаче д-р К. ми се обади, че Р. са го транспортирали за Варна в болницата.

На въпроси на адв. П.:

Свид.Х.: На 21.12.2021 г. доколкото си спомням беше катастрофата и направо тука в болницата го докарали и чакаха за изкуствената става. На 29.12. го оперираха и после го пуснаха. През това време постоянно идвахме неговите нужди да ги покриваме - давахме храна, памперси, това и онова. На 1,2,3 януари казаха, че ще го изписват. После сестрата се обади от болницата и каза, че има анемия. Казах: „Добре тогава изследвайте му анемията, ако трябва кръв ще се даде пак и да се оправи“. И пак го изследвали и после без да се налага да слагат втори път, почнал да се храни малко и го пуснаха след десетия ден.

На въпроси на съда:

Свид.Х.: Аз дойдох да го прибирам тук от болницата, от Бърза помощ отзад с частта линейка, просто да не се движи, да не се размести нещо. В легнало положение го докарах до в къщи. Той повече от 20 дена, даже и повече лежеше. Аз личния му лекар го виках да му прави превръзка на раната на дясната страна и той не излиза. И после чак тука във Варна, когато го извикаха, когато му дойде деня за превръзка - тогава заедно дойдохме пак.

Още оттук като излизаме той каза: „Аз не мога да вървя. Вземи на мен проходилка“. И шофьора на линейката чака, аз му купих проходилка.

Проходилката я оставих в къщи, едно столче имаше от баща му за тоалетна.

Там ходи първо време сигурно 10-15 дена, после с проходилката почна да ходи. После трябваше да излиза, да се движи - защото не може без да се движи и почна с патериците. Патериците ги сложи когато вече ще идва тук във Варна на лекар, за да може да върви повече, след около месец някъде след като се прибра в къщи. Близо една година той ползва патериците. Остави ги за една седмица и почна да го боли крака. Зетя и внучето помагаха - дърва 3 цепиха. Аз не мога да нося, защото съм онкологично болна - херния имам.

Около година и половина ходи с патериците, преди да ги махне. После махна едната патерица, само с другата остана. Сега не ги ползва, обаче го боли краката като върви. Боли го тазобедрената става тук - (свидетелката сочи тазобедрената става на десния крак). Аз видях на снимката тук другото дето са го сложили, там го боли.

На въпроси на адв. П.:

Свид.Х.: Доста време той не можеше да се обслужва и да се храни сам.

Пет-шест месеца аз все отивам готвя му да яде. Обаче много психиката му се развали. Вика: „Аз туй не искам, онуй не искам. Ти нали други манджи правеше. Обърна боба на главата ми, яхния искам!“. Започна да се къпе сам след пет-шест месеца. Преди това аз отивах там - поливах го с вода, страх го е от душа.

Обезболяващи пие да не го боли. Пие течен аналгин, парацетамол, някакви витамини костите да се оправят. Пие ги по някой път всеки ден, по някой път повече.

На въпроси на съда:

Свид.Х.: Аз сега отивам там много често. В началото отивах всеки ден, някой път оставах там да преспивам. Сега вече той върви, той идва при мен, аз отивам при него - прихождаме си. Месечно колко пъти - всяка седмица ходя по веднъж.

Има белези от операцията тук - (свидетелката сочи тазобедрената става на десния крак). Белезите са от шевовете от операцията. Към момента не управлява автомобил. Той има книжка, но не управлява - нямаме автомобил.

Той сега се пенсионира вече. Не шофира от около 10 години, най-малко, нямаме автомобил. Продадохме „Жигула“-та, после „Фолксваген“.

На въпроси на адв. П.:

Свид.Х.: Ние си имаме там хубави диванчета - две и той добре лягаше на тях. Не отиваше на рехабилитация, защото той има точно на десния крак, две - три счупвания. Той от глезена имаше счупвания още преди 15 години, някъде. После от тук имаше от осемдесет и коя година, не знам. Сега след катастрофата не е посещавал рехабилитация, защото разширени вени имаше и това му пречеше. Те счупванията от преди минаха, то беше 82-ра, 83-та година. Може да е било и на левия крак - не знам на кой.

4

Постоянно се нерви, тревожи се. „Аз тази вечер сънувах колата пак идва отгоре ми.“ казва. За близките си вика: „Мен не ме интересува никой.“ Просто голям стрес има отгоре си - стресиран е.

Преди катастрофата работеше - покрай реката има едно предприятие железария за строителни материали и там като общ работник работеше. И от работа като излязъл тогава го ударила колата. След катастрофата нямаше как да работи, все го боли кракът. След катастрофата не е работил и момчето го съкрати от работа - да не му плаща пари, да не му дава болнични. Няколко месеца болнични му даде: един – два месеца, някъде там и после го съкрати от работа,

На въпроси на адв. С.:

Свид.Х.: След излизането от болницата, аз отивах всеки ден, всяка вечер и докторите водех и една-две вечери останах там да спя. После късно вечерта си отивах в къщи - като го обслужа. „Аз си лягам“, казваше. Не искаше да яде много от стрес, за да не излиза до тоалетната. Оправяше се така, аз сутрин и вечер оправях.

СТРАНИТЕ заявиха , че нямат други въпроси към свидетелката, след което същата беше освободена и остана в съдебната зала.

СЪДЪТ докладва постъпило заключение с вх.№ 783 от 11.01.2024 г. по допуснатата съдебно- психиатрична експертиза и констатира, че същото е депозирано в срока по чл.199 от ГПК.