Решение № 3586 от 28.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3586 гр. София, 28.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПАВЕЛ Г. ПАНОВ при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ДИНОВА като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Административно наказателно дело № 20261110210963 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

С наказателно постановление (НП) № 25-4332-026358 о т 06.01.2026 г., издадено от началник група към СДВР ОПП са наложени на М. Д. М., с ЕГН **********, административни наказания, както следва:

1. По чл.179 ал.2 пр.1 от ЗДвП - глоба в размер на 153.39 евро/ 300.00 лева за нарушение на чл.20 ал. 2 от ЗДвП

2. По чл.175 ал.1 т.5. от ЗДвП - глоба в размер на 102.26 евро/ 200.00 лева, лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца за нарушение на чл.123 ал. 1 т.3 от ЗДвП.

Недоволно от издаденото наказателно постановление, в частта по пункт 2, е останало наказаното лице, като сочи в жалбата, че не оспорва причиняването на ПТП, като твърди автомобилът да е представлявал опасност за движението и го е изместил до дома си в непосредствена близост и не се е укривал. Сочи, че бил отговорил на позвъняването на служители на МВР и съдействал при проверката. Моли за отмяна на НП в посочената част.

В съдебно заседание, жалбоподателят, нередовно призован, не се явява. Търсен е многократно на посочения адрес в жалбата, но не е открит, не се отзовава и на съобщенията.

Не изпраща представител.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на жалбоподателя и извърши служебна проверка на развитието на административнонаказателното производство, намира за установено от фактическа страна следното:

На 29.09.2025 г. около 22:20 часа жалбоподателят М. М. управлявал лек автомобил *** с рег.номер *********, негова лична собственост, в гр. София по бул. Царица Йоанна с посока 1 на движение от бул. Панчо Владигеров към ул. Матей Преображенски, като срещу бл. 387 поради движение със скорост несъобразена с характера и интензивността на движението реализирал ПТП в разделителен остров с тръбни парапети. Настъпили увреди по предната част на автомобила и неговата ходова част, като бил спукан охладителният радиатор, картерът и имало интензивен теч на масло и антифриз. Жалбоподателят решил да напусне с автомобила мястото на ПТП, като го привел в движение и се отдалечил на около километър от местопроизшествието – до собственото му паркомясто в ж.к. Люлин. На сигнал за ПТП първоначално се отзовали служители на 09 РУ СДВР, които успели да локализират МПС, участвало в ПТП следвайки оставените следи от теча на масло и антифриз. Същото сторил и свидетелят К., служител на ОПП СДВР, който по оставените зацапвания по платното за движение достигнал до мястото, на което бил паркиран автомобилът.

Свидетелят К.а съставил АУАН на М. за настъпилото ПТП, както и за това, че не остава на мястото на ПТП до пристигане на компетентните органи на МВР, посочвайки задължението му по чл. 123, ал.1 т.2 б.Б ЗДвП, когато при произшествието са пострадали хора, да остане на мястото на произшествието и да изчака пристигането на компетентните органи на Министерството на вътрешните работи.

Актът бил съставен в присъствието на нарушителя, бил му връчен за подпис и запознаване, при което не са направени възражения, като такива не постъпили в рамките на срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН.

Въз основа на посочения акт и било съставено процесното наказателно постановление (НП) наказателно постановление (НП) № 25-4332-026358 о т 06.01.2026 г. , издадено от началник група към СДВР ОПП са наложени на М. Д. М., с ЕГН **********, административни наказания, както следва:

1. По чл.179 ал.2 пр.1 от ЗДвП - глоба в размер на 153.39 евро/ 300.00 лева за нарушение на чл.20 ал. 2 от ЗДвП

2. По чл.175 ал.1 т.5. от ЗДвП - глоба в размер на 102.26 евро/ 200.00 лева, лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца за нарушение на чл.123 ал. 1 т.3 от ЗДвП.

В същото било посочено, че не е изпълнено задължението на водача, участник в ПТП, н о тогава, когато при произшествието са причинени само имуществени вреди. Не било посечено и кое задължение от изброените в чл.123 ал. 1 т.3 не е изпълнено.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на приобщените по реда на чл. 283 от НПК към делото писмени доказателства: АУАН, НП, Справки от ОПП-СДВР с приложения, справка за нарушител/водач, Заповеди и актове за удостоверяване на заеманата длъжност, докладни записки, справка за собственост на МПС, протокол за ПТП, скица на ПТП, както и гласните доказателствени средства, събрани чрез разпита на свидетеля К.. На същите се даде вяра, доколкото са добросъвестно депозирани, точни и конкретни и дават сведение за констатациите на свидетеля на мястото на произшествието. Видно от показанията, свидетелят възстанови ясен спомен за установеното на мястото на ПТП, какви елементи от пътния остров са били увредени – тръбни мантинели, мястото на ПТП, както и обстоятелството, че виновният водач е напуснал произшествието и е бил установен лично и от него по следите от масло и антифриз, изтичащи от автомобила при движението му след ПТП. Свидетелят има и ясен спомен за водача на ПТП, установен до паркирания автомобил, както и че е имало части от МПС, разрушило загражденията и върху самия пътен остров. Видно от показанията на свидетеля, на мястото на произшествието не е било необходимо да се премества МПС, доколкото не е създавало пречка за движението.

Съдът възприема в цялост приобщените по делото писмени доказателства, тъй като 2 същите са логични, последователни, съответни и не се опровергават при преценката им, както по отделно, така и в тяхната съвкупност, като не са налице основания за дискредитиране, на който и да е от доказателствените източници, събрани в хода на административнонаказателното производство и съдебното следствие.

Възприетата за несъмнена фактическа обстановка, налага следните изводи от правна страна:

Жалбата е подадена от легитимирано лице, срещу акт, който подлежи на обжалване, в рамките на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, с оглед на което е допустима, а разгледана по същество в рамките на правомощията на съда да извърши цялостна проверка на обжалвания акт, налага отмяна на наказателното постановление.

Административнонаказателното производство е образувано и срещу нарушителя е повдигнато административнонаказателно обвинение въз основа на АУАН, който е съставен от компетентен орган – мл. автоконтрольор при СДВР ОПП, в рамките на материалната и териториална компетентност на последния, съгласно чл. 189, ал. 1 от ЗДвП.

Въз основа на обсъдения акт за установяване на административно нарушение е издадено обжалваното НП, което е издадено от териториално и материално компетентен орган, съгласно чл. 189, ал. 12 от ЗДвП.

Следва да се съобрази, че с оглед изрично посоченото в жалбата, предмет на съдебен контрол е само НП в частта, в която е наложена санкцията по чл.175 ал.1 т.5. от ЗДвП - глоба в размер на 102.26 евро/ 200.00 лева, лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца за нарушение на чл.123 ал. 1 т.3 от ЗДвП. В останалата част, жалбоподателят изрично посочва, че не обжалва санкционния акт и същият е изключен от въззивната проверка.

Съдът констатира, че макар и водачът да е напуснал мястото на ПТП без да са налице посочените в чл.123, ал.1, т. 2, б. в – да превози пострадали до лечебно заведение, в хода на производството са допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на НП и АУАН, които са дотолкова съществени, че правят волята както на актосъставителя, така и на наказващия орган напълно неразбираема, вътрешно противоречива и създават сериозни пречки пред правото на защита на жалбоподателя, който не е в състояние какво точно нарушение му се вменява в отговорност, като за съда остава и неясно за какво нарушение е санкциониран М..

Съдът счита, че са допуснати съществени процесуални нарушения на административнопроизводствените правила, които са основания за отмяна на оспореното наказателно постановление. Съставеният АУАН, както и издаденото въз основа на него наказателно постановление, са изготвени в противоречие на чл.42, т.4, респективно чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН, тъй като описанието на нарушението, което се твърди, че е осъществил жалбоподателят, както и обстоятелствата, при които е реализирано, не позволяват в пълна степен на нарушителя да организира защитата си. От друга страна е налице противоречие между словесното описание на нарушението и неговата правна /цифрова/ квалификация, както и наказателното постановление, не съдържа всички обективни и субектни признаци от състава на нарушението. Констатира се в този смисъл нарушение на чл. 42, ал.1, т.5 и чл. 57, ал.1, т.6 от ЗАНН, задължаващи актосъставителя и наказващия орган да посочат точно правната квалификация на нарушението.

Разпоредбата чл.123, ал.1, т.3 ЗДвП, предвижда няколко самостоятелни хипотези на административни нарушения, които са уредени в зависимост от задълженията на участниците в ПТП и техните последващи действия. На първо място задължение на всеки участник в настъпило ПТП, е без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието. След което, в зависимост от настъпилия резултат, в случай че са налице само имуществени вреди, за него вече възниква задължение: да окаже съдействие за установяване им, а при съгласие на участниците, относно 3 обстоятелствата с настъпилото произшествие, да попълнят двустранен констативен протокол. В случай на липса на такова съгласие, без да се напуска местопроизшествието да уведомят компетентните органи и да изпълнят указанията им.

НП подлежи на отмяна, доколкото се констатира съществена и непреодолима колизия между посоченото в АУАН и обстоятелствената част на НП, както и по отношение на дадената правна квалификация от наказващия орган. Това е така, защото в АУАН е дадена квалификация за извършено нарушение, отнасяща се до административнонаказателно обвинение, че водачът не остава на мястото на ПТП до пристигане на компетентните органи на МВР, посочвайки задължението му по чл. 123, ал.1 т.2 б.Б ЗДвП, когато при произшествието са пострадали хора, да остане на мястото на произшествието и да изчака пристигането на компетентните органи на Министерството на вътрешните работи. Въпреки това в обстоятелствената част на АУАН не само че не се твърди да са пострадали хора, нито кои са те, а и изрично е посочено, че са настъпили само материални щети. Още с АУАН е създадена непреодолима колизия и е нарушен идентитетът между правна квалификация и словесно описание на нарушението и то до степен, че не е ясно твърди ли се да са пострадали хора или не, съответно коя от хипотезите на чл.123 от ЗДвП жалбоподателят не е съобразил.

Отделно от това в НП също са допуснати съществени процесуални нарушения, доколкото макар и наказващия орган да се е опитал да преквалифицира нарушението в такова по чл. 123, ал.1, т.3 от ЗДвП, въобще не е посочил точна правна квалификация на деянието на жалбоподателя, респективно кое точно задължение от посочените три в тази точка не е изпълнил. Следва да се обърне внимание, че законодателят е предвидил три хипотези, разделени в три букви „А“ до „В“, разграничени съобразно конкретните обстоятелства. В нито една от тях, както бе посочено по-горе, не е предвидено задължение за оставане на мястото на ПТП, а задължение за установяване на вредите, попълване на двустранен протокол или уведомяване на органите на МВР и изпълнение на указанията им.

В този смисъл съдът констатира, че освен непълна и неточна правна квалификация в АУАН и НП, обстоятелствената част на НП страда и от тежки пороци, доколкото от фактическа страна не е посочено кое от посочените в чл. 123, ал.1, т.3 от ЗДвП задължение не е изпълнено.

Съдът няма правомощие да преквалифицира нарушението и същевременно да допълва фактическата обстановка, изложена в НП. В случая чл.53, ал.2 от ЗАНН не намира приложение, доколкото разпоредбата е с адресат наказващия орган, който може да издаде НП и при неточности в АУАН, но съда няма предвидено правомощие да санира недостатъци от такова естество в НП с решението си, нито да преквалифицира нарушението със съществено изменение на обстоятелствата, посочени или не в НП и едновременно да наложи наказание за нарушение, неописано в НП.