Решение № 1294 от 12.12.2022, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1294 гр. Бургас, 12.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Веселка Г. Узунова

Димитър П. Стоянов при участието на секретаря Мария Н. Тошева като разгледа докладваното от Веселка Г. Узунова Въззивно гражданско дело № 20222100501788 по описа за 2022 година

Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК и сл.ГПК.

Образувано е пред БОС по повод въззивна жалба на ГД“Гранична полиция“ към МВР, ,подадена чрез процесуалния представител гл.юрисконсулт Агнес Николова срещу Решение № 1961 от 16.09.2022г. постановено по гр.д.№ 3886/2022г.по описа на БРС,с което ответникът ГД“Гранична полиция“ е осъден да заплати на ищеца Д. Н. И. с ЕГН**********, сумата от 573.17 лева,представляваща нетният размер на дължимото и неизплатено допълнително трудово възнаграждение за 68.64часа положен от ищеца Д. Н. И. и неплатен извънреден труд през периода 06.06.2019г.- 09.07.2022г.,получени след преизчисляване с коефициент 1.143 на положения от ищеца И. през същия период нощен труд в дневен, ведно със законната лихва върху главницата ,считано от датата на предявяване на иска до окончателното и изплащане,както и сумата 129.53 лева,представляваща лихва за забава върху отделните главници за периода от 31.07.2019г.до 15.06.2022г./датата на подаване на исковата молба/.

Във въззивната жалба са изложени оплаквания за необоснованост и неправилност на решението на БРС. Въззивникът счита,че необоснован и в противоречие с материалния закон се явява изводът са съда относно субсидиарното приложение на общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата/НСОРЗ/ с аргумент,че в противен случай служителите на МВР ще бъдат поставени в неравностойно положение спрямо работниците по трудови правоотношения,регулирани от КТ. Изложени са аргументи в подкрепа на становището,че КТ не намира субсидиарно приложение по отношение на държавните служители като цяло и по отношение на тези от тях,работещи в МВР,а освен това нито в ЗДСл,нито в ЗМВР има непряко препращане към нормите на КТ –че за неуредените в тези закони случаи КТ се прилага „съответно“,а точно обратното- във всички случаи,в които законодателят е счел,че материята следва да се уреди по КТ ,препращането е пряко чрез 1 посочване на конкретните правни норми ,като се позовава на такива конкретни препращания. Разпоредба,идентична с тази на чл.9 ал.2 от НСОРЗ с основание не е предвидена в Наредбите по чл.187 ал.9 ЗМВР,тъй като за държавните служители нормалната продължителност на дневен и нощен труд съвпада и коефициентът е 1. Изразява становище,че обжалваното решение е постановено в нарушение на чл.633 ГПК,тъй като районният съд не е съобразил тълкуването на чл.8 и чл.12 от Директива 2003/88/ЕО дадено в решението на СЕС постановено на 24.02.2020г.по дело С-262/2020г. Моли за отмяна на решението на БРС и постановяване на решение от въззивната инстанция,с което предявеният иск да се отхвърли като неоснователен.Няма доказателствени искания,претендира разноски.

В депозирания писмен отговор ищецът И., чрез пълномощника си адв.Георги Стоянов оспорва въззивната жалба,излагайки правни доводи за неоснователността и. Намира за неправилни доводите на въззивника относно неприложимостта на Кодекса на труда в случая,като посочва,че ЗМВР и ЗДСл и подзаконовите нормативни актове по приложението им са специални закони,уреждащи специфични правоотношения,засягащи лицата със статут на държавни служители и служители на МВР.Счита обаче,че те могат да регламентират отношения,различни от тези,уредени в КТ,но не така,че да поставят лицата,за които се прилагат,в неравнопоставено и по-неизгодно положение ,което в случая би се получило,ако не се приложи НСОРЗ.Поддържа становището на БРС,че празнотата в специалната правна уредба,касаеща служителите на МВР следва да бъде запълнена чрез прилагане на съответните норми на НСОРЗ и това субсидиарно прилагане се налага поради факта,че третирането на ищеца по различен начин от работещите по трудов договор лица би довело до поставянето му в по-неблагоприятно положение спрямо тях. Като неоснователни са оспорени доводите на въззивника,че при приравняване на нощния труд към дневен се получава коефициент 1 относно приложимият коефициент 1 ,като се сочи,че за работещите на -8,-12 и -24 часови работни смени в системата на МВР,работното време се изчислява сумарно за тримесечен период,с възможност за полагане на труд и през нощта от 22.00 до 06.00 часа,а работните смени не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24 часов период/чл.187 ал.3 ЗМВР/.ЗМВР разрешава полагане на нощен труд,което не изключва приложението на общите правила и приравняване на нощния труд към дневен,съответно не изключва приложението на правилата за заплащане на извънреден труд. Въззиваемата страна счита,че районният съд е съобразил и тълкуването,дадено с решението на СЕС от 24.02.2022г.по дело С-262/20. Отправеното до БОС искане е решението на БРС да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, а въззивната жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна. Няма доказателствени искания,претендира разноски.

В съдебно заседание въззивната дирекция,редовно уведомена,не изпраща представител.

В съдебно заседание въззиваемият Д. И.,не се явява.Представлява се от адв.Стоянов,който оспорва въззивната жалба.Претендира разноски.

При служебната проверка по реда на чл.269 ГПК въззивният съд намери обжалваното съдебно решение за валиден и допустим съдебен акт.

От фактическа и правна страна по съществото на спора,БОС намери за установено следното:

Не е спорно по делото ,че през процесния период ищецът е полагал труд по служебно правоотношение в системата на МВР, както и че е полагал нощен труд. Не е спорно също,че ищецът е работил на смени,включително и през нощта от 22.00 часа до 06.00 часа,по утвърдени предварително графици и при сумарно изчисляване на работното време.

По делото е допусната, изготвена и приета като доказателство съдебноикономическа експертиза, съгласно която за периода от 06.06.2019г. до 09.07.2020г. ищецът е положил общо 480 часа нощен труд /сбор от съответните помесечно /тримесечно отчетени 2 часове / и този труд е заплатен по 0,25 лв. на час съобразно чл. 8 от НСОРЗ.Преизчислен в дневен с коефициент 1,143 нощният труд възлиза на 548.64 часа и разликата в двете стойности в размер на 68.64 часа представлява труд, който не е отчетен в протоколите за положен труд и не е изплатен на ищеца. В заключението на вещото лице се сочи,че от превръщането на нощния труд в дневен е установено увеличение на положения труд и общият размер на трудовото възнаграждение за извънреден труд за 68.64 часа възлиза на сума в размер от 573.17лева. Заключението на вещото лице не е оспорено от страните и е прието като доказателство по делото.

С оглед така възприетата фактическа обстановка,въззивният съд намира,че БРС е установил правилно относимите към спора факти и е достигнал до изводи,които се споделят от настоящата инстанция.

От правна страна на спора съдът намира следното:

Предявеният иск е с правно основание чл.178, ал. 1, т. 3 вр. чл.187, ал. 5, т. 2 ЗМВР,като БРС е дал правилна правна квалификация на исковата претенция.

Решението на БРС е правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях.

В отговор на оплакванията във въззивната жалба БОС намира за необходимо да внесе следните допълнения по правната страна на спора:

Съгласно чл. 176 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд (178, ал. 1, т. 3 ЗМВР). Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица (чл.

187, ал. 1 ЗМВР). Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период (чл.187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР). При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период (чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР). Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение (чл. 187, ал. 5, т. 2 вр. ал. 6 ЗМВР). Разпоредбата на чл. 188, ал. 2 ЗМВР предвижда, че държавните служители, които полагат труд за времето между 22,00 и 6,00 ч., се ползват със специалната закрила по Кодекса на труда.

Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи (чл. 187, ал. 9 ЗМВР).

За процесния период са действали различни подзаконови актове като разпоредбите на чл. 3, ал. 3 от Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г., Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. са аналогични и гласят, че за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В Наредба № 8121з592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. липсва изрично правило, аналогично на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., съгласно който при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. В разпоредбите на чл. 31 от Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. е предвидено, че отработеното време между 22,00 и 06,00 3 ч. се отчита с протокол, като са посочени лицата, които го изготвят, сроковете за това и начинът на отчитане на броя отработени часове, т.е. липсва специално правило, което да определи методология за превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в МВР.

Основното възражение в жалбата е, че по отношение на служителите на МВР следва да се прилагат само наредбите, издадени от Министъра на вътрешните работи, на основание законовата делегация на чл. 187, ал. 9 от ЗМВР, които уреждат реда за организация и разпределяне на работното време, за неговото отчитане и компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурствата, времето за отдих и почивки, а не Наредба за структурата и организацията на работната заплата, тъй като се касае за специална уредба.

В т. 23 на Тълкувателно решение № 6/06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС са дадени разяснения,че общият закон намира субсидиарно приложение и по отношение на служителите в МВР,назначени по служебно правоотношение.Обратното би поставило в неравностойно положение държавните служители в МВР по отношение на другите държавни служители, а също и спрямо работниците и служителите, работещи по трудови правоотношения,включително и тези,работещи по трудови правоотношения в системата на МВР. В същия смисъл е изложил мотиви и БРС в решението си,които се споделят от настоящата инстанция. Макар в действащия ЗМВР да няма законова делегация, препращаща към общия Закон за държавния служител (подобно на §1а - нов – ДВ, бр.69/2008г.,отм. ДВ, бр.88/2010г. от ДР на отменения ЗМВР), доколкото няма изрично уредено нещо друго, ЗДСл намира субсидиарно приложение. Съобразно разпоредбата на чл. 67, ал. 3 от ЗДСл, минималните и максималните размери на основните заплати по нива и степени за държавните служители, размерите на допълнителните възнаграждения по ал. 7, т. 1 – 5, както и редът за получаването им се определят с наредба на Министерския съвет и не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство.