Решение № 8598 от 11.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8598 гр. София, 11.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА при участието на секретаря МИРЕЛА Т. МИЛКОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско дело № 20251110149304 по описа за 2025 година

Ищецът П. П. С., ЕГН **********, твърди, че на 22.03.2024 г. е сключил Договор за паричен заем № ******* с *************************, по силата на който последният, в качеството си на кредитодател, отпуснал сумата от 1500 лв. срещу задължението на ищеца да я върне на 13-месечни погасителни вноски, при ГЛП от 40 % и ГПР от 49,02 %. Сочи, че в чл. 4 от договора било уговорено предоставяне на обезпечение две физически лица поръчители, които да отговарят на конкретни изискуеми от кредитора условия, или банкова гаранция в полза на кредитора. Поддържа, че при сключване на процесния договор за паричен заем сключил и договор за предоставяне на гаранция, съгласно който ************************* поело задължението да обезпечи изпълнението по съответния договор за паричен заем срещу възнаграждение от 704,08 лв., разсрочено за плащане заедно с месечната погасителна вноска.

Съгласно договора за предоставяне на поръчителство ответникът бил овластен да събира възнаграждението за поръчител. Поддържа нищожност на договора за паричен заем поради неспазване на императивни правни норми на ЗПК, уредени в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 ЗПК.

Поддържа, че от разпоредбата на чл. 4 от процесния договор се извежда като неотменимо изискване за получаване на кредитно финансиране предоставянето на уговореното обезпечение. Твърди, че изискванията, на 1 които трябва да отговаря обезпечението съгласно чл. 4 от договора, са изначално неизпълними от потребителя. Същевременно възнаграждението за поръчителство не било включено при изчисляване на ГПР, с оглед което било налице заобикаляне на забраната, съдържаща се в разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Поддържа, че договорът за паричен заем е недействителен, доколкото в същия не е посочено как е формиран ГПР и кои разходи включва, а и тъй като отразеният в договора ГПР не е действително прилаганият. Същото представлявало заблуждаваща търговска практика. Счита, че сключеният договор за предоставяне на поръчителство бил изначално лишен от основание, тъй като по него не се представяла насрещна услуга. Поддържа, че клаузата, уреждаща задължението за заплащане на възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство, била нищожна поради противоречието й с добрите нрави. Със заплащането на възнаграждението се целяло оскъпяване на кредита. Моли за уважаване на исковете. Претендира присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът **********************, ЕИК *********, подава отговор на исковата молба, чрез юрк. Д. К., с който оспорва исковата претенция като неоснователна. Поддържа, че процесният договор е сключен в съответствие с изискванията на ЗПК. Поддържа, че ГПР отразява общите разходи по кредита за потребителя към момента на сключване на договора. Поддържа, че възнаграждението за поръчител не представлява част от общия разход по кредита, поради което не е включено при изчисляване на ГПР. Освен това договорът за предоставяне на поръчителство представлявало отделно правоотношение, възникнало след сключване на договора за паричен заем. Оспорва сключването на договор за предоставяне на поръчителство/ гаранция да е било задължително условие за получаване на заемната сума.

Оспорва клаузата на чл. 4 от процесния договор да противоречи или да има за цел заобикалянето на законови разпоредби. Дори оспорената клауза да е нищожна, тя не влече недействителност на договора в цялост. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира присъждане на разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства намира следното:

За уважаване на предявения иск, в тежест на ищеца е да докаже че между него и ответника е бил сключен процесния договор за паричен заем с 2 посоченото съдържание; обстоятелствата, от които произтича, че договорът, респ. оспорената клауза, са недействителни на заявените правни основания. В тежест на ответника е да установи обстоятелствата, от които произтичат възраженията му. В тежест на всяка от страните е да установи фактите, на които основава изгодни за себе си последици.

В хода на производството между страните са отделени следните факти и обстоятелства, а и се установяват от писмените доказателства по делото, че между ищеца П. П. С. и ********************** е сключен Договор за паричен заем № ******* от 22.03.2024 г., по силата на който ответното дружество, в качеството си на заемодател, е отпуснало на ищеца сумата от 1500 лв. при уговорени ГЛП в размер на 45 % и ГПР в размер на 54,27 %. Във връзка процесния договор за заем между ищеца и

************************* е сключен договор за предоставяне на гаранция от 22.03.2024 г. При изчисляване на ГПР по договора за паричен заем не е включено възнаграждението за поръчител.

Между страните не е спорно, а и се установява от представените договори за потребителски кредити, че съгласно чл. 4 е договорено, че заемателят се задължава да представи обезпечение по начина и реда и отговарящо на условията, определени от кредитора, а именно: две физически лица – поръчители или банкова гаранция или одобрено от заемодателят дружество – гарант, което предоставя гаранционни сделки. Установява се, че съгл. чл. 3 от Договор за предоставяне на гаранция № *******/22.03.2024 г. между страните е договорено възнаграждение за гаранта в размер на 704,08 лева, платимо разсрочено на вноски на датите на падеж по договора за кредита.

Публично известен е фактът, доколкото това обстоятелство е обявено по партидата на ответното търговско дружество ************************* в ТРРЮЛНЦ, че едноличен собственик на капитала на ответника е **********************. Следователно страната по договора за гаранция е дъщерно дружество на кредитодателя по договора за кредит, с оглед което и съдът приема, че между двете дружества е налице положение на контрол и свързаност по см. на ТЗ. Съдът съобрази също така, че договорите – съответния договор за кредит и този за предоставяне на гаранция са сключени в един и същ ден, че отделни разпоредби от същите препращат един към друг, 3 че дължимите в полза на търговците престации са обединени в общ погасителен план, имат едни и същи падежи и макар формално кредитор на вземането, представляващо възнаграждение на гаранта за предоставеното по договора за кредит обезпечение, да се явява ответникът, то кредитодателят е овластен да получава плащането по този договор, дължимо от потребителя, заедно с анюитетните вноски по договора за кредит. Несъмнено ищецът има качество на потребител и по двата договора. Макар от страна на ответника да се поддържа, че сключеният между страните в производството договор попада извън правния режим на този закон, съдът приема, че се касае за главно и акцесорно правоотношения, които следва да бъдат разглеждани съвкупно по изложените по-напред съображения. Възнаграждението, което потребителят се е задължил да заплаща на гаранта, е свързано с договора за кредит, доколкото предмет на процесния договор е именно поемане от страна на гаранта на задължение да обезпечи поетите от кредитополучателя към кредитора задължения по договора за кредит. Поради този причина преценката относно действителността на процесния договор за предоставяне на гаранция следва да се извърши както в съответствие с общите правила на ЗЗД, така и с нормите на ЗПК, приложими към договора за кредит, изпълнението на задълженията по който гарантът обезпечава. В тази връзка и в отговор на наведените с отговора на исковата молба доводи следва да се подчертае, че страните по едно съглашение са свободни да определят свободно съдържанието на договора, но са ограничени от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две насоки: съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона и на добрите нрави. В случая от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и разглеждайки в тяхната взаимовръзка уговорките между страните, закрепени в съдържанието на двата договора, не може да се приеме, че същите удовлетворяват изискванията, поставени от ЗПК, имащи за цел да осигурят защита на потребителя по договорите за кредит, по които е страна.

Клауза, по силата на която се предвижда дължимостта на такса за възнаграждение за поръчител/гарант и съпоставянето с естеството на сключените договори за заем, налага извод, че тя представлява скрито възнаграждение за кредитора. Същата не отговаря на изискванията за добросъвестност и внася значително неравновесие в правата и задълженията между страните и задължава потребителя да заплати необосновано висока 4 такса за възнаграждение. Съгласно дадени разяснения в Решение на Съда на ЕС от 13.03.2025 г. по дело № С – 337/23, член 3, букви ж) и и) от Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, че разходите по договор за поръчителство, чието сключване е наложено на потребителя с клауза в подписаните от него договори за кредит, които водят до увеличаване на общия размер на дълга, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ и следователно в обхвата на понятието „годишен процент на разходите“. По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. В тази връзка, уговорената неустойка за непредоставяне на обезпечение е разход, свързан с предмета на договора за потребителски кредит, доколкото касае обезпечение на вземанията по договора. Последното несъмнено води до съществено и необосновано оскъпяване на кредита и обременяване на разходите по същия, които се възлагат в тежест на потребителя.

В аспекта на изложеното следва да се приеме, че след като възнаграждението за поръчител не е включено като разход по кредита в обявените в договорите за кредит ГПР, то и тези договори не съдържат реалния размер на процента на разходите. Същите привидно не нарушават изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК, но в случай че възнагражденията за поръчителя бъдат включени, то процентът на разходите надхвърля многократно допустимия съгласно императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК размер. Следователно с процесния договор за кредит се явява нарушено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК вр. чл. 22 ЗПК, предвид че в договорите за кредит не е посочен реалният размер на ГПР, приложим към кредитния продукт. Текстът на последната норма не следва да се възприема буквално, а именно - при посочен, макар и неправилно определен ГПР, да се приема, че е изпълнено изискването на закона за съдържание на договора. Годишният 5 процент на разходите е част от същественото съдържание на договора за потребителски кредит, въведено от законодателя с оглед необходимостта за потребителя да съществува яснота относно крайната цена на договорите и икономическите последици от него, за да може да съпоставя отделните кредитни продукти и да направи своя информиран избор. След като в договорите не е посочен ГПР при съобразяване на всички участващи при формирането му елементи, което води до неяснота за потребителя относно неговия размер, не може да се приеме, че е спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т.

10 ЗПК В този смисъл Решение на СЕС от 20.09.2018 г. по дело С-448/17.

Воден от горните съображения, съдът приема, че предявеният главен иск за прогласяване нищожността на договора за кредит, поради противоречие на същия с посочените императивни материалноправни разпоредби на закона е основателен и следва да бъде уважен на това основание.