Решение № 4216 от 26.07.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4216 гр. София, 26.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

Георги Стоев при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Пепа Маринова-Тонева Въззивно гражданско дело № 20221100507220 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 20023365 от 21.03.2022 г. по гр.д. № 1043/2020 г.

Софийски районен съд, 30 състав признал за установено, че Е. П. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „******* *******, дължи на „Е.-П.П.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, Варна Тауърс Г, бул. „*******, сумата от 296.39 лв. за обект на потребление, заведен с абонатен номер 0100205434, гр. Варна, кв. Чайка, ПАВ, ТП 141, прикл., като в посочената сума са включени неплатени фактури за ел. енергия в размер на 271.59 лв., представляваща главница за консумирана ел.енергия от ответника по фактури, издадени в периода 04.04.2018 г. - 31.10.2018 г., както и мораторна лихва върху главницата в общ размер на 24.80 лв., представляваща сбора от мораторната лихва на всяка фактура от падежа й до 29.03.2019 г., както и законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 30.04.2019 г., до окончателното изплащане. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски в общ размер 650 лв.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника Е. П. Т., 1 който го обжалва изцяло с оплаквания за неправилност – неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Районният съд приел, че въззивникът дължи стойност на ел. енергия за периода 27.02.2018 г. – 27.03.2018 г., като се мотивирал с издадени фактури от ищеца. В този период обектът, за който били издадени фактурите в периода 04.04.2018 г. – 31.10.2018 г., бил демонтиран. В подкрепа на това било представеното писмо от 28.04.2021 г. от община Варна, район Приморски, в което било посочено, че въззивникът, в качеството му на ЕТ „И.-Е. Т.“, е стопанисвал процесния обект с разрешение за поставяне № Ч-014/22.02.2001 г., а с молба от 28.11.2002 г. декларирал, че продава обекта на ЕТ „Р.-Р.К.Р.“. От датата на продажба всички задължения за потребена за обекта ел. енергия били за новия собственик, независимо дали е декларирал смяна на партидата при ищеца в предвидения за това срок. Нещо повече – със заповед на кмета на район Приморски № 234/23.04.2016 г. обектът бил демонтиран, а с протокол № 108/28.03.2018 г., съставен от служители на Дирекция „Управление на сигурността и контрол на обществения ред“ към община Варна било установено, че обектът е демонтиран. От тези документи се доказвало несъществуването на задължение на ответника към ищеца за претендирания период. Те представлявали официални документи по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, с оглед на което необосновано СРС приел, че писмото не дава информация дали за времето от 23.04.2016 г. до 28.03.2018 г. процесният павилион е бил демонтиран. Тъй като обектът бил демонтиран през 2016 г., то доставка на ел. енергия в процесния период не била реализирана. От ищеца не били ангажирани доказателства такава да е доставяна, нито бил представен договор за продажба на ел. енергия за процесния период. Освен това заключението на ССЕ било изготвено само на база счетоводни данни на ищеца - фактури, които не доказвали реална доставка, а заключението на СТЕ било изготвено единствено на база проверка в електронния масив на ищеца, без да се вземе предвид, че този обект физически не съществува от м. април 2016 г. Поради това моли съда да отмени атакуваното решение и вместо това постанови друго, с което да отхвърли предявените искове. Не претендира разноски.

Въззиваемата страна „Е.-П.П.“ АД с писмен отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорва жалбата и моли съда да потвърди атакуваното решение 2 като правилно. Претендира юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство съгласно списък по чл. 80 ГПК. Прави евентуално възражение за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което съдът следва да се произнесе по основателността й.

Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени установителни искове, предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК - с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата 271.59 лв. – главница, представляваща неплатена цена на доставена електрическа енергия за стопански/небитови нужди по фактури, издадени в периода 04.04.2018 г. - 31.10.2018 г., за обект на потребление с абонатен номер 0100205434, находящ се в гр. Варна, кв. Чайка, ПАВ, ТП 141, прикл., и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 24.80 лв., представляваща лихва за забава в плащането на главницата за период от датата, следваща падежа на задължението по всяка фактура до 29.03.2019 г.

Претендирана е и законната лихва върху главницата от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК на 30.04.2019 г. до окончателното плащане. За сумите е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по гр.д. № 29942/2019 г. на СРС, 30 състав.

С отговора на исковата молба, депозиран в срока по чл. 131 ГПК, ответникът е оспорил предявените искове с възражение, че обектът – павилион не съществувал физически от години, а ищецът погрешно продължил да начислява суми за консумирана електрическа енергия, а доколкото такъв обект не съществувал, не бил и потребител на електрическа енергия; Възразил е още, че не е възлагал на ищеца доставка на електрическа енергия, и е искал задължаване на ищеца по реда на чл. 190 ГПК да представи договора, сключен между страните. Искал е от съда да отхвърли исковете.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д.

№ 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).

Атакуваното решение е валидно и допустимо. Възражението на 3 длъжника и исковата молба са подадени в законовите срокове по ГПК, поради което установителните искове са допустими. Въззивният съд намира обаче решението за неправилно по следните съображения:

Съгласно § 1, т. 27г ДР ЗЕ (нова, ДВ бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) „краен клиент” е клиент, който купува електрическа енергия или природен газ за собствено ползване. Според § 1, т. 33а (нова, ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.), „небитов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди. Съгласно чл. 98а ЗЕ, крайният снабдител продава електрическа енергия при публично известни общи условия, които се публикуват най-малко в един централен и един местен всекидневник и влизат в сила за клиентите на крайния снабдител без изрично писмено приемане.

За да бъде уважен предявеният главен иск, съгласно правилото на чл.

154, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца е да докаже пълно и главно, че ответникът е бил в процесния период краен небитов клиент на електрическа енергия по смисъла на § 1, т. 27г и т. 33а ДР ЗЕ за процесния обект – павилион; че в обекта в процесния период е доставяна електрическа енергия, както и нейното количество и стойност. Не подлежат на доказване само безспорни и ненуждаещи се от доказване факти, а в случая с отговора на исковата молба ответникът изрично е оспорил да е възлагал на ищеца доставка на ел. енергия в обекта, както и между страните да е имало сключен договор.

Съгласно удостовереното в приетото и неоспорено писмо от 28.04.2021 г. от кмета на район Приморски, община Варна, Е. П. Т., в качеството му на ЕТ „И. - Е. Т.“, е стопанисвал павилион в кв. Чайка, сп. „Акациите“ с разрешение за поставяне № Ч-014/22.02.2001 г. С молба от 28.11.2002 г. същият декларирал, че продава обекта на ЕТ „Р.-Р.К.Р.“. Със заповед на кмета на район Приморски № 234/23.04.2016 г. е наредено демонтиране на обекта, като с протокол № 108/28.03.2018 г., съставен от служители на Дирекция „Управление на сигурността и контрол на обществения ред“ към община Варна е установено, че обектът е демонтиран.

В частта му относно удостовереното, че ответникът в качеството му на ЕТ е стопанисвал павилион в кв. Чайка, сп. „Акациите“ въз основа на издадено му от общината разрешение за поставяне № Ч-014/22.02.2001 г, 4 както и съответно че след декларираното от ответника на 28.11.2002 г. трето за делото лице - ЕТ „Р.-Р.К.Р.“, е имало такова разрешение, писмото съставлява официален удостоверителен документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК – от длъжностно лице и в кръга на удостоверителната му компетентност, тъй като в правомощията именно на общинската администрация е да издава разрешения за поставяне на преместваеми съоръжения – чл. 197 ЗТСУ (отм.) и чл. 56 ЗУТ.

Това е единственото представено по делото доказателство, установяващо, че ответникът е стопанисвал павилиона, но само до 28.11.2002 г. От ищеца, чиято е доказателствената тежест, не са представени никакви доказателства, че след тази дата ответникът е бил собственик/ползвател на преместваемото съоръжение и съответно е купувал електрическа енергия за небитови нужди, нито е представил договор между страните и/или изходящ от ответника документ, с който да е поискал доставка на електрическа енергия в обекта. Обстоятелството, че ответникът не е уведомил ищеца за промяната в собствеността е ирелевантно за отговорността му за стойността на доставената в обекта електрическа енергия, още повече че по делото не са представени общи условия на ищеца, действали в периода 2001 – 2002 г., в които да е предвидено такова задължение.

Противно на приетото от районния съд, наличието на облигационно правоотношение между страните в процесния период изрично е оспорено от ответника, а ищецът не е провел пълно и главно доказване на този факт, поради което съдът следва да приложи неблагоприятните последици на правилата за разпределение на доказателствената тежест, като приеме недоказания факт за неосъществил се. Предявеният главен иск е неоснователен и подлежи на отхвърляне, съответно на отхвърляне подлежи и обусловения от него акцесорен иск за лихви за забава.

Крайните изводи на двете инстанции са противоположни, поради което обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо това въззивният съд постанови друго, с което исковете се отхвърлят.

Въззивникът не е претендирал разноски, поради което такива не се присъждат.

Така мотивиран, съдът

5

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло решение № 20023365 от 21.03.2022 г., постановено по гр.д. № 1043/2020 г. на Софийски районен съд, 30 състав, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Е.-П.П.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, Варна Тауърс - Г, бул. „*******, срещу Е. П. Т., ЕГН **********, гр. София, ул.

„******* *******, иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата 271.59 лв. – главница, представляваща цена на доставена електрическа енергия за небитови нужди по фактури, издадени в периода 04.04.2018 г. - 31.10.2018 г., за обект на потребление с абонатен номер 0100205434, находящ се в гр.

Варна, кв. Чайка, ПАВ, ТП 141, прикл., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявление по чл. 410 ГПК на 30.04.2019 г. до окончателното плащане, и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 24.80 лв., представляваща лихва за забава в плащането на главницата за период от датата, следваща падежа на задължението по всяка фактура до 29.03.2019 г., като неоснователни.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________