Решение № 415 от 04.04.2022, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 415 гр. В., 04.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В., V СЪСТАВ, в публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Деспина Г. Г.а

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова мл.с. Ивалена Орл. Димитрова при участието на секретаря Доника Здр. Христова като разгледа докладваното от Деспина Г. Г.а Въззивно гражданско дело № 20213100502712 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид:

Производството е образувано по въззивната жалба вх.рег.№ 32690/24.09.2021г от Д.

Н. Ч. ЕГН ********** с адрес: гр.В. *** ет.5, на осн.чл.5 ал.1 т.1 ЗЗДН, в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете М. срещу решението на ВРС–20с-в № 1167/19.09.2021г по гр.д.№ 8111/2021г в частта му, с която е оставена без уважение молбата й за налагане на мерки за защита от домашно насилие в полза на детето М. срещу К. М. Б. ЕГН ********** от гр.ПЛ., ***.

Счита решението в тази част за незаконосъобразно, като излага следните доводи:

С решението съдът е задължил К. М. Б. да се въздържа от извършване на актове на домашно насилие спрямо Д. Н. Ч., на осн.чл.5 ал.1 т.1 от 33ДН, като същевременно е оставил без уважение молбата й, подадена в качеството на майка и законен представител на малолетното дете М. за налагане мерки за защита от домашно насилие срещу бащата.

В мотивите с и съдът е приел за установено от обективна и субективна страна, че ответникът е осъществил срещу молителката Ч. акт на домашно насилие на 25.05.21г, което е станало в присъствието на детето М.Б., като същевременно не е зачел въведената с разпоредбата на чл.2 ал.2 ЗЗДН презумпция, съгласно която за психическо и емоционално насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие.

За да отхвърли молбата за защита на майката в качеството й на законен представител на малолетното дете, съдът е приел, че въпреки разпоредбата на чл.2 ал.2 ЗЗДН, бил длъжен да изследва дали възприетият от детето акт на домашно насилие спрямо друго лице 1 действително имал за резултат трайно негативни последици за детето.

В конкретния случай, според съда, детето било разстроено от продължителния, тежък конфликт между родителите, вина за който имат и двете страни и състоянието на детето не било плод на едностранните действия на ответника.

Тези мотиви на съда са незаконосъобразни и в противоречие с доказателствата по делото.

Законодателят е въвел презумпцията на чл.2 ал.2 от ЗЗДН, която изключва възможността съда да преценява всеки конкретен случай на домашно насилие спрямо друго лице как се е отразило на детето.

Това е така, тъй като проявите на каквато и да насилие на единия родител спрямо другия в присъствието на детето, неминуемо се отразява на неговото нормално психическо развитие и всяка подобна проява следва да бъде санкционира.

Независимо от горното, от събраните по делото гласни доказателства, безпротиворечиво се установява, че детето е възприело емоционалното насилие от страна на баща си спрямо майка му и е било силно разстроено и стресирано от това.

От съдържанието на приетия по делото електронен документ по смисъла на чл.184 ГПК, се установява, че в края на записа, в присъствие на детето, бащата се е обърнал към майката с думите: „Д., съвсем скоро няма да виждаш детето". Това негово поведение несъмнено е от естеството да остави трайни следи в емоционалния свят на малолетното дете, видяното и чутото от последното е вредно за неговото развитие и следва да му се даде защита, с цел запазване и възстановяване на емоционалното и психичното му състояние.

Поради изложеното счита, че е налице фактическият състав, необходим за получаване на защита срещу домашно насилие по отношение на малолетното дете М..

Затова моли за отмяна на решението в отхвърлителната му част и вместо него за постановяване на друго такова за налагане на мерки по отношение на отв.К.Б.

Претендира присъждането на сторените разноски за двете инстанции.

Постъпила е и въззивна жалба вх.рег.№ 33572/ 29.09.2021г от К. М. Б. ЕГН ********** от гр.ПЛ., ул.Б. 5, чрез адв.Н.В. В., същият и съдебен адрес: гр.ПЛ. бул."М." № 102, партер, офи с 2, срещу решението на ВРС-20с-в № 1167/19.09.2021г по гр.д.№ 8111/2021г в частта му, с която спрямо него са наложени мерки за закрила в полза на Д.

Н.Ч., като е ЗАДЪЛЖЕН да се въздържа от извършване на актове а домашно насилие спрямо Д. Н. Ч., на осн.чл.5 ал.1 т.1 ЗЗДН и на същия е наложена мярката по чл.5 ал.4 ЗЗДН ГЛОБА в размер на 300лв, на осн. чл.5, ал.4 от ЗЗДН.

Счита решението в тази част за неправилно, незаконосъобразно, необосновано, постановено при непълнота на доказателствата и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Затова моли, на осн.чл.17 ал.5 ЗЗДН, за неговата отмяна и постановяване на друго за отхвърлянето на молбата на Д.Ч. изцяло.

Излага следните доводи:

2

От събраните по делото писмени, гласни доказателства и електронен документ по един категоричен и безспорен начин било доказано, че ответникът не бил извършил на посочената дата 25.05.2021г домашно насилие, изразяващо се в актове на психическо и емоционално насилие, подробно описани в молбата и декларацията по чл.9 ал.З ЗЗДН.

1/ РС анализирал и коментирал превратно, в ущърб на ответника, показанията на разпитания по делото свид.ПЛ.ЦВ.СТ.. Изложено е, че ответникът бил карал молителката да се приближи до него, въпреки нейното нежелание, и че той е използвал връщането на детето като аргумент за приближаването й до ответника. Това тълкуване на съда не било вярно.

В разпита на свидетеля, отразен в протокола от с.з., на стр.8, горе, в първи и следващите абзаци било записано, по негов цитат: когато мъжът пристигна, жената слезе, говориха. Той /отв-ът/, искаше жената да вземе лично куфара, а тя не искаше да се приближава до него и каза, да го дадял на детето; то да си го вземело само.

Както ставало ясно, ответникът не я „карал“, едва ли не насила, а е искал молителката да вземе куфара на детето им. Това не било направено с цел Д. да бъде плашена от доверителя ми, приближавайки го, а единствено с цел тя да вземе като възрастен и отговорен родител куфара на детето с документ по делото, за който куфар станало ясно от данните по делото бил с височина над половин метър и ширина под половин метър, т.е. товар, непосилен за пренасяне от малко дете.

Така свид.показания на СТ. и електр.документ не са в насока молителката да я било страх от К.. Напротив, от показанията на свид.СТ. /стр.9, горе, посл.абзац/ ставало ясно, че когато Д. Ч. се била приближила да вземе куфара и двамата охранители са стояли плътно зад нея през цялото време. Освен това, свид.СТ. бил категоричен, че макар да са се приближили, тримата /Д. и двамата охранители/, те отново били на не по-малко от 3м от ответника, което е описано и на стр.8 от протокола.

Фактът, че ответникът не бил принуждавал молителката да вземе куфара и така да то наближи се съдържали и в описанието на съдържанието на ел.документ.

Изводът, че ответникът не бил принуждавал нарочно майката да вземе куфара, а единствено искал детето да не се мъчи, мъкнейки и по-точно влачейки тежкия куфар само, са и няколкото последващи реплики между Д. и К., като в жалбата отново са изложени цитати от протокола.

Последвала е отново размяна на реплики между двамата, след което К.Б. прибирал багажа в колата поради явното нежелание на майката да го вземе, като отново била последвала покана от негова страна, че ако искала, може да дойде да вземе багажа, ако иска може и да не го вземе.

Не на последно място, не можем да се говори за какъвто и да е страх да от страна на молителката спрямо ответника предвид данните от електр. документ и показанията на свидетелите Г.Г.и и ЕМ.ЯНК., че след като Д.Ч. взела куфара, отправила въздушна целувка към оператора, заснел видеото и казала на висок глас пред детето „Колко сте жалки". Един страхуващ се човек не би предприел такива действия.

3

Свид.Г. бил категоричен, че нямало момент, в който К. Б. да е казал на майката, че ако не вземе куфара, нямало да й даде детето, като по този начин да я е принудил да се приближи на всяка цена, а свид.ЯНК. обяснява, че К. помолил майката да дойде да вземе куфара, тъй като бил голям и тежък".

Резултатите на СПЕ очертавали К.Б. като личност, при която не се забелязва безцелно и ирационално противообществено поведение-наблюдава се устойчива идентичност. Д.Ч. била на другия полюс-при нея се забелязвала дисхармоничност в личностовата структураналице бил разширен диапазон за емоционални преживявания, предимно в негативния емоционален регистър. Наблюдавали се високи стойности по скалата лъжа, а също и високи стойности по скала корекция, показващи изопачаване на резултатите с цел защита по отношение на абнормни прояви. Характерни били изразено безпокойство, неувереност в себе си, с желание изследваното лице да добие благоразположението на другите към себе си.

Депресия-високи стойности-усещане за неопределена заплаха, на която характера и времето на поява не могат да бъдат определени, дифузни опасения и тревожно очакване.

Наблюдавала се динамика в развитието на тревожността-нарастващо чувство за вътрешна напрегнатост често довежда до затрудняване на способността за различаване на значими от незначими дразнители, проявяващо се в неприятно емоционално настроение. При Ч. се наблюдавала замяна на тревогата със страхове-необратимост на надигаща се катастрофа.

Психастения-средни стойности-при молителката се наблюдава предразположеност към възникване на тревожни реакции-всеки нов сигнал се възприемал като заплаха. Налице била предекспозиция към тревожни реакции, като тревожността се повишавала от неувереността й в себе си, което често водело до загуба на емоционална стабилност и реакция на раздразнение, избухливост, водещи до грешки в поведението й.

Поради изложеното моли за отмяната решението на ВРС в обжалваната част за налагане спрямо ответника мярката по чл.5 ал.1 т.1 ЗЗДН и да бъде постановено друго за отхвърлянето на молбата в тази част.

Моля за присъждането на разноските по делото, вкл. И за адв.възнаграждение.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК срещу подадената от К.Б. в.жалба е постъпил писмен отговор вх.№ 41696/03.11.2021г от Д. Н. Ч., в който оспорва основателността на същата и моли за потвърждаване решението на ВРС в тази част като правилно и законосъобразно.

Изложените в нея доводи не кореспондират с действителното фактическо положение и събраните по делото доказателства.

Законосъобразно и обосновано първоинстанционният съд е достигнал до извод, че действията на ответника, в своята съвкупност съставляват извършен акт на насилие над молителката - психическо и емоционално такова.

Изцяло несъстоятелни са изложените в жалбата възражения, че съдът е анализирал и коментирал превратно показанията на разпитания по делото свид.Пл.СТ.. Всички наведени от жалбоподателя доводи относно показанията на свидетеля и съдържанието на електронния документ са в резултат от превратното им тълкуване от страна на ответника. Направените в 4 жалбата цитати са извадени от контекста и представени изолирано. Показанията на свидетеля кореспондират напълно с представения от самия ответник и приет от съда електронен документ по чл.184 ГПК - видеозапис, на който ясно се вижда как молителката първоначално стои до своите охранители, далеч от ответника и се чува ясно как няколко пъти изрично му заявява, че не иска да го приближава, както и че се страхува от него.

Напълно пренебрегвайки това нейно ясно изразено нежелание да го доближава, както и обстоятелството, че срещу него е налице заповед за защита по ЗЗДН да се въздържа от упражняване на домашно насилие срещу молителката, ответникът с цялостното си поведение я е заставил да го доближи - заповядвайки на детето да влезе обратно в автомобила, отказвайки да изпрати детето, без майката да дойде да прибере куфара; прибирайки куфара обратно в багажника; задавайки риторичния въпрос отказва ли да вземе детето и пр.

Съдът е достигнал до правилен и обоснован извод, че поведението на ответника несъмнено е целяло умишлено да уязви молителката, която както изрично, така и по конклудентен път е манифестирала нежеланието си физически да го приближава поради страха си от него. Правилно съдът е приел, че на процесната дата молителката е преживяла негативни психически усещания в следствие на нежеланата намеса на ответника в личния и живот, който въпреки свободния си избор на поведение и ясните знаци на бившата си партньорка, не е преустановил опитите си да я накара против волята й да го доближи.