Определение № 52296 от 27.12.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 52296 гр. София, 27.12.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми декември през две хиляди двадесет и пета годИ. в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело № 20241110158465 по описа за 2024 годИ.

Производство е по реда на чл. 248 от ГПК.

Образувано е по молба на ответниците Д. А. Ф. и И. Д. Ф. за изменение и допълване на Решение № 15705/19.08.2025 г. по гр. дело№ 58465/2024 г. по описа на СРС в частта за разноските. Настояват, че съдът неправилно е възложил да заплатят на ищцата съдебни разноски в размер на 225 лв. По делото била допусната СТЕ при депозит от 1200 лв, като съгласно указанията на съда ищцата следвало да внесе 400 лв., а ответниците – 800 лв. В производството по чл. 32, ал. 2 ЗС, разноските за такси и експертни възнаграждения се разпределят според права в съсобствеността, като върховният съд имал предвид всички разноски за такси и експертни възнаграждения, които са платени по делото, а съдът с крайния съдебен акт следвало да разпредели тези разноски между страните съобразно приетите квоти в съсобствеността. Считат, че съдът е следвало да осъди ищцата да заплати на ответниците сумата, представляваща разноски за депозит за СТЕ в размер на 200 лв., като в случая с извършеното с постановеното по делото решение разпределние на напрактика ответниците щели да заплатят общо 1000 лв. за възнаграждение за вещо лице, а ищцата само 200 лв., което не отговаряло на дела им в съсобствеността. Искането към съда е да измени решението в частта за разноските, като осъди ответниците да заплатят на ищцата единствено сумата от 25 лв., представляваща половИ.та от заплатената от последната държавна такса, без сумата от 200 лв., представляваща разноски за депозит за вещо лице, както и да допълни решението, като осъди ищцата да заплати на ответниците сумата от 200 лв., представляваща депозит за вещо лице.

В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК насрещната страна оспорва молбата.

Ищцата поддържа, че дължимия депозит за СТЕ (400 лв. за ищцата и общо 800 лв. за ответниците) е разпределен предвид обстоятелството, че ответниците са поставили допълнителни въпроси към вещото лице във връзка с релевираното от тях възражение за придобивна давност, което е прието за неоснователно от съда, и следва да понесат както заплатения от тях депозит за СТЕ в размер на 800 лв. по задачите, относими към неоснователната им претенция, така и половИ.та от заплатените от нея разноски, доколкото те били свързани с разпределението на ползването на съсобствения имот.

Съдът, като взе предвид изложените доводи, доказателствата по делото и 1 закона, приема следното:

Молбата е подадена в предвидения по чл. 248, ал. 1 от ГПК срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Съдът не констатира обстоятелства, които да налагат ревизиране на преценката, обективирана в решенеито по отношение отговорността на страните за съдебните разноски.

С Решение № 15705/19.08.2025 г. по гр.дело № 58465/2024 г. по описа на СРС, съдът на осн. чл. 32, ал. 2 от ЗС, разпределя ползването на поземлен имот с идентификатор № *** по КК и КР на гр. София, находящ се в гр.

София, ***, между ищцата Ю. А. К. и ответниците Д. А. Ф. и И. Д. Ф., като е осъдил ответниците да заплатят на ишцата съдебни разноски в размер на 225 лв.

Видно от мотивите на решението съдът е приел, че ответниците следва да заплатят на ищцата съдебни разноски за платена държавна такса и възнаграждение за вещо лице, съразмерно на ид.ч. от правото на собственост – 225 лв.; разноските за правна помощ следва да останат за сметка на страната, която ги е сторила, предвид характера на произвоството-спорна съдебна администрация, и обстоятелството, че решението ползва всички участници.

По делото е допусната СТЕ при депозит в общ размер на 1200 лв., като с оглед спорните факти разноската за вещо лице е възложил в тежест на двете страни. Предвид поддържаната теза на ответниците и свързаните с нея въпроси е определен за тях по-голям дял от разноската. Установява се по делото, че ищцата е заплатила държавна такса в размер на 50 лв. и депозит за вещо лице в размер на 400 лв., т.е. общо 450 лв. Ответниците са сторили разноски за депозит за вещо лице в размер на 800 лв.

Съгласно установената съдебна практика (така решение № 275/30.10.2012 г. по гр. д. № 444/2012 г. на ВКС, II г. о., определение № 526/05.11.2013 г. по гр. д.

№ 6142/2013 г., на ВКС, I г. о., определение № 62/26.03.2015 г. по гр. д. № 4351/2014 г. на ВКС, II г. о., определение № 389/08.10.2010 г. по ч.гр.д. № 293/2010 г. на ВКС, II г. о. и др.) в първоинстанционното производство по иск в правно основание чл. 32 ал. 2 от ЗС страните понасят разноските за адвокатско възнаграждение така, както са направени, а разноските за такси и експертни заключения се разпределят съобразно правата на всяка от страните в съсобствеността.

Спорът се концентрира върху това дали съдът правилно е разпределил между страните дължимия депозит за допусната СТЕ както и по какъв начин следва да бъдат разпредели с решението сторените от тях разноски за възнаграждение за вещо лице.

Разпределението на дължимия депозит е според поставените от страните въпроси. В случая СТЕ е допусната по искане на ответниците, направено с отговора на исковата молба, като наред със задачата да бъдат предложени варианти за разпределението на ползването на съсобствения на страните недвижим имот (като установяването на това обстоятелство на осн. чл. 154 от ГПК е възложено в тежест на ищцата) са поставени и множество други въпроси, които са във връзка с направени от ответниците възражения, като сумата 800 лв. покрива изключително тези задачи. Платеният от ответниците депозит за СТЕ в общ размер на 800 лв. е пряко свързан с поставени от тях допълнителни въпроси към вещото лице в подкрепа на възражения, които съдът прие за неоснователни, а това определя извод, че този разход следва да остане в тяхна тежест.

С решението по делото съдът е установил следното разпределение на правата в съсобствеността – ищцата притежава 1/2 ид.ч., а ответниците общо 1/2 ид.ч. от правото на собственост върху процесния имот, като посоченото 2 обстоятелство в случая не се оспорва от молителите. От тук следва, че съобразно притежаваните от страните квоти в съсобствеността, в тежест ищцата са 1/2 от извършените съдебни разноски за държавна такса и СТЕ, т.е. сумата от 225 лв.

(25 лв. за държавна такса и 200 лв. за СТЕ), а на ответнитице – общо 1/2, т.е. 225 лв. (25 лв. за държавна такса и 200 лв. за СТЕ). Доколкото ищцата е сторила разноски, надвишаващи по размер посочената припадаща й се част от дължимите съдебни разноски (общо 450 лв. за държавна такса и СТЕ), ответниците следва да бъдат осъдени да й заплатят разликата от 225 лв.

По изложените по-горе мотиви съдът намира, че не е налице основание за изменение и допълване на постановеното по делото решение в частта за разноските, поради което молбата с правно основание чл. 248 ГПК на ответниците се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Ето защо, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ Молба вх. №322352/03.10.2025 г. по описа на СРС с правно основание чл. 248 от ГПК на отв. Д. А. Ф. и отв. И. Д. Ф..

Определението може да се обжалва пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му.

Препис от определението да се връчи на страните.

След срока за обжалване и при липса на жалба – делото да се изпрати на СГС, ведно с въззивната жалба и отговор.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3