Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 60 от 31.07.2024, Районен съд - Нова Загора

Съд
Районен съд - Нова Загора
Дело
Административно наказателно дело 17/2024
Вид
Решение № 60
Подписан
31.07.2024
В сила
04.12.2024
Състав
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ МИНЧЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57, ал. 1, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 174, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
  • § 6, т. 25 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 60 гр. Нова Загора, 31.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на тридесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВЛАДИМИР Й. МИНЧЕВ при участието на секретаря КУНКА ИВ. МОМЧИЛОВА като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР Й. МИНЧЕВ Административно наказателно дело № 20242220200017 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на Н. Х. Н. от гр. *********, чрез адв. Г., против НП №240306-001047 от 03.10.2023 г. издадено от началник група на РУ – Нова Загора към от ОДМВР Сливен, с което на основание чл. 174, ал. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.

В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на обжалваното НП. Счита, че НП не съдържа задължителните реквизити за място на нарушението, тъй като същото е посочено бланкетно. На следващо място излага доводи, че процесният автомобил не е бил в движение при извършване на проверката.

В съдебно заседание, жалбоподателят, чрез адв. Г. счита, че НП е незаконосъобразно и моли съда за неговата отмяна, по мотиви подробно изложени в жалбата. Позовава се на семейното положение и трудовата заетост на наказаното лице. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение.

Ответникът – ОДМВР – Сливен не изпраща процесуален представител. В писмено становище постъпило по делото, оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено.

Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение на прекомерност на адвокатския хонорар на ответната страна.

Настоящият съдебен състав, след като се запозна с доводите и становищата на страните, прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

На 11.09.2023 г. в 17:05 часа, в гр. Нова Загора на ул. „ Г. Бенковски“ до № 23 в посока запад-изток Н. Х. Н. като водач на лек автомобил, „Хонда“ модел „ЦРВ“, с рег. № ****, отказва да му бъде извършен тест за установяване употребата на наркотични вещества и/или техните аналози по надлежния ред с техническо средство Дръг тест 5000 с фабричен 1 номер ARLK-0024. Издаден е талон за изследване с номер 117762.

При така изложената фактическа обстановка бил издаден АУАН № 0585787 от 11.09.2023 г., а въз основа на него и процесното НП.

По делото е изискана информация от боди камери на полицейските служители и на камера от полицейския автомобил, но същите не са представени, тъй като не са съхранени за толкова дълъг период (Писмо УРИ №306000-5988 от 30.05.2024 г. на Началника на РУ-Нова Загора).

По делото са изискани и записите от камерите на РУ-Нова Загора, но същите не са представени, тъй като не са съхранени за толкова дълъг период (Писмо с рег. № УРИ 3060008012/19.07.2024 г. на Началника на РУ – Нова Загора).

В показанията си полицейските служители Т., В. и С. посочват, че са видели наказаното лице да управлява МПС-то и след подаден светлинен сигнал е спрял автомобила и е отказал да даде проба за наркотици. Всичките свидетели заявяват, че други лица очевидци на проверката не са присъствали. Разпознават лицата доведени от защита като лица, които са пристигнали в полицейското управление след обаждане на Н..

Настоящият съдебен състав кредитира в цялост показанията на свидетелите Т., В. и С., тъй като същите се явяват логични, последователни, вътрешнобезпротиворечиви и съответни на приобщените по делото писмени доказателства. Показанията на свидетелите са достатъчно информативни, като съдържат изчерпателна информация за елементите от състава на нарушението.

Тези показания се конфротнират с показанията на св. К. и св. И., които твърдят, че наказаното лице не е управлявало автомобила, а е стояло в него на шофьорската седалка при изключен двигател.

Съдът подложи на внимателна проверка показанията на свидетелите К. и И.. РС не изгради фактическите си констатации на данните, изводими от техните показания, за това че наказаното лице не е управлявало автомобила и същият е бил паркиран. Приема за недостоверни показанията на тези свидетели, тъй като те не се потвърждават от фактическото изложение на свидетелите Т., В. и С..

Следва да се отбележи, че в показанията си св. К. (л.79 по делото) посочва, че колата на наказаното лице е била спряна, а зад нея е бил патрулен автомобил извършващ проверка.

Т.е към момента на спиране на автомобила същият не е бил очевидец, а е пристигнал на един по-късен етап. В показанията си св. И. (л. 80 по делото) не си спомня основни елементи от процесната ситуация от това, кой служител е извършил проверката и кой е съставил акта, до това какво е било облеклото на другите присъстващи. В съдебна зала посочи св. В., като заяви, че не го е виждал на проверката.

Съдът преценява свидетелските показания на св. К. и св. И. за противоречиви, избирателни, неподкрепени и изолирани от доказателствената съвкупност.

Същите се опровергават от устойчивите, последователни, изключително детайлни и безпротиворечиви показания свидетелите Т., В. и С., възприел пряко и непосредствено фактическата обстановка.

Съдът възприема в цялост приобщените по делото по реда на чл. 283 от НПК, писмени доказателства, като намира, че същите са логични, последователни, съответни и не се опровергават при преценката им, както поотделно, така и в тяхната съвкупност, като не са налице основания за дискредитиране, на който и да е от доказателствените източници, събрани в хода на административнонаказателното производство и съдебното следствие.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира за установено от правна страна следното:

Жалбата се явява процесуално допустима - същата изхожда от легитимирано лице, 2 депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок и срещу акт, подлежащ на обжалване.

Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при издаването на наказателното постановление са спазени изискванията за форма и съдържание, както и специфичните процедурни правила, свързани с участието на свидетели, предявяване на АУАН, и сроковете за това.

Съдът намира, че при съставяне на процесния АУАН и издаване на НП не са нарушение разпоредбите на чл. 42, т. 3 и на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, които изискват да бъде извършено точно, ясно и прецизно описание на твърдяното нарушение в двата процесуални документа (АУАН и НП), като се посочи мястото на нарушението, поради което доводите на жалбоподателя в обратната посока са неоснователни.

Мястото е описано точно и ясно като гр. Нова Загора на ул. „ Г.Бенковски“ до № 23 в посока запад-изток.

Несъмнено мястото на извършване на нарушението е част от обстоятелствата, при които е извършено, т.е. описание на нарушението (чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН), защото е определящо в много аспекти, вклч. подсъдност, доказване и др.

Безспорно елемент от правото на защита е възможността нарушителят да разбере за какво е привлечен да отговаря, като в тази връзка значими са и реквизитите на АУАН и НП съответно по чл. 42, т. 3 и по чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. В конкретния случай, е достатъчно индивидуализирано мястото на извършване на претендираното нарушение, в процесните АУАН и наказателно постановление. В този смисъл в АУАН и НП се съдържат в достатъчна степен описание на нарушението и фактическите обстоятелства, при които е извършено, за да е налице спазване на разпоредбите на чл. 42, т. 3 и т. 4, респ. чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.

По отношение на приложението на материалния закон:

Съгласно чл. 174, ал. 3 от ЗДвП водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лева. Нормата е задължаваща, доколкото изисква определено поведение на визираните в нея лица, изразяващо се в предприемане на активни действия.

Видно от цитираната разпоредбата, за да е съставомерен отказът, лицето следва да притежава качеството "водач" на МПС, трамвай или самоходна машина. Съгласно легалната дефиниция, съдържаща се в от § 6, т. 25 на ДР на ЗДвП, "водач" е лице, което управлява пътно превозно средство или води организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата.

От приетите по делото гласни и писмени доказателства се установява, че именно Н. е управлявал автомобила на посочената в АУАН дата и място. Безспорно е по делото, че Н. е отказал да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство, съответно е отказал да извърши и изследване относно метода на кръвно изследване, въпреки издадения му талон за изследване № 117762 от 11.09.2023 г. Наказаното лице е получило талона, което действие е удостоверил със своя подпис, но е отказал да даде изследване.

Съгласно специалната разпоредба на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените актове за установяване на нарушенията по този закон имат доказателствена сила до 3 доказване на противното. Жалбоподателят не е успял да представи доказателства, които да опровергаят отразените в акта констатации. АУАН е редовно съставен и съдържа съществените реквизити, предвидени в нормата на чл. 42 от ЗАНН. Констатациите в съставения АУАН не са оборени от установените факти в хода на съдебното производство, а с подкрепят от показанията на свидетелите Т., В. и С..

Въз основа на установеното нарушение по чл. 174, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП, законосъобразно е издадено процесното наказателно постановление, с което на Н. са наложени предвидените от законодателя две кумулативни наказания, в указания от нормата фиксиран размер.

С оглед изхода на спора и разпоредбата на 64д, ал. 1 от ЗАНН на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, определен по реда на чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, претендирано в писмена молба, приложена по делото.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА НП №24-0306-001047 от 03.10.2023 г. издадено от началник група на РУ – Нова Загора към от ОДМВР Сливен, с което на основание чл. 174, ал. 3 от ЗДвП на Н. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.

ОСЪЖДА Н. Х. Н. с ЕГН ********** от гр. ********* да заплати на ОДМВРСливен, сумата от 80 лева, представляваща разноски по делото.

ОСЪЖДА Н. Х. Н. с ЕГН ********** от гр. ********* да заплати по сметка на РСНова Загора, сумата от 20 лева, представляваща разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване в 14 – дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му пред Административен съд - Сливен по реда на АПК.

Съдия при Районен съд – Нова Загора: _______________________

4