Определение № 7412 от 21.02.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 15677/2024
- Вид
- Определение № 7412
- Подписан
- 21.02.2026
- Състав
- ГЕОРГИ КОНСТАНТИНОВ КАЦАРОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 227 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 7412 гр. София, 21.02.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ Гражданско дело № 20241110115677 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 248 Граждански процесуален кодекс /ГПК/.
Образувано е по Молба с вх. № 14170/19.01.2026 г., подадена от А. А. А. и Ф. А. А. – ответници с искане за изменение на постановеното по делото Решение № 464/ 10.01.2026 г. в частта за разноските, с която ответниците А. А. А. и Ф. А. А. са осъдени да заплатят на ищеца сума в размер на 653 лева – съдебни разноски.
Посочват, че съдът е възложил разноските и в тяхна тежест, приемайки, че не са налице кумулативно предпоставките на чл. 78, ал. 2 ГПК – макар да има изрично признание на иска, съдът е приел, че наследниците са дали повод за завеждане на делото, като „поводът“ бил обвързан с наличието на извънсъдебна покана за сключване на окончателен договор.
Молителите оспорват този извод и развиват две основни линии на аргументация, първо твърдят, че не са били наясно нито със съществуването на предварителни договори, обективирани в трите нотариални акта, нито с евентуално получаване на извънсъдебна покана от наследодателя им, второ излагат факти за дългогодишна липса на съвместно съжителство и общ живот с наследодателя (деца от първи брак; не са живели с него повече от 25 години след втория му брак с ответницата Р. А.), поради което научили за правоотношението едва при връчването на исковата молба, а първото им процесуално действие било признание на иска. Сочат, че в откритото съдебно заседание на 04.11.2025 г. ищецът лично и чрез процесуален представител е заявил, че не претендира разноски от двамата ответници, направили признание (А. и Ф.), като поддържат, че съдът не може да подменя волята на страните и очертания спор. Според тях осъждането им за разноски е извън търсената защита и в този смисъл недопустимо. На тази база молят съдът да преразгледа и измени Решение № 464/10.01.2026 г. в частта за разноските, като приложи чл.
78, ал. 2 ГПК (признание + липса на повод) и/или да съобрази заявения от ищеца отказ/непретендиране на разноски спрямо тях.
Насрещната страна по молбата С. С. К. – ищец, счита, че същата следва да бъде оставена без уважение, като твърди, че не са налице предпоставките за приложение на чл. 78, ал. 2 1
ГПК. В становището се акцентира върху процесуалната ситуация на процесуално правоприемство по чл. 227 ГПК вследствие смъртта на първоначалния ответник А. А.: делото е продължило с участието на наследниците, които действително са признали иска и (по тяхното лично поведение) не са дали повод за предявяването му, но като правоприемници са обвързани от процесуалното и извънпроцесуално поведение на наследодателя си. Поддържа се, че за преценката по чл. 78, ал. 2 ГПК е релевантно единствено поведението на първоначалния ответник, който с действията си е дал повод за предявяване на иска и не го е признал, следователно не можело да се приеме, че са налице кумулативните условия за освобождаване от разноски по чл. 78, ал. 2 ГПК. Отделно, изявлението на процесуалния представител на ищеца в заседанието (по тезата на заявителя) не представлява отказ от разноски, а изразено мнение/становище за справедливото им разпределение – разноските да се понесат от останалите ответници, които не са признали иска и фактически продължават поведението на наследодателя.
От фактическа страна съдът установява следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на С. К. срещу А. А. и Р. А. за обявяване за окончателен на сключен между тях предварителен договор за покупкопродажба на идеални части от недвижими имоти. В хода на делото е установено, че ответникът А. А. е починал и е оставил за наследници А. А., Ф. А., К. А., А. А. и В. А..
Ответниците А. А. и Ф. А. са признали предявените срещу тях искове.
В исковата молба се твърди, а и по делото се доказа, че на 18.12.2023 г. на А. А. е връчена редовно на основание чл. 47, ал. 5 ГПК нотариална покана за сключването на окончателен на предварителния договор. В посоченият ден и посоченото място адресатът на тази покана не се е явил.
От правна страна, съдът установява следното:
Отговорността за разноски е безвиновна отговорност за възстановяване на разходите сторени от съответната страна по делото. Първоначалният ответник А. А., наследодател на инициаторите на настоящета процедура е бил страна приживе по предварителен договор за сключването на окончателен договор за прехвърлянето на идеални части от недвижими имоти. Поетото от наследодателят задължение не е изпълнено и той е изпаднал в забава спрямо насрещната страна по договора, обусловила е подаването на исковата молба, довела до образуването на настоящето дело. Наследниците, които са приели наследството отговарят за задълженията, с които то е обременено, според своите наследствени дялове – чл. 60, ал. 1 Закон за наследството /ЗН/. Това става от момента на откриване на наследството и не е обусловено от знание или незнание на наследниците за задълженията, съставящи го. Ето защо със смъртта на своя наследодател върху молителите в настоящето производство е преминало задължението за сключването на окончателния договор. Неизпълнявайки го, те дават повод да бъде подадена искова молба и да бъде образувано съдебно дело. Поради това не може да намери приложение първата предпоставка на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, която следва да бъде налице едновременно с втората – признание на иска, което безспорно е направено от ответниците.
2
Този извод на съда не може да бъде променен и от направеното в о.с.з. искане на ищеца разноските по делото да бъдат възложени на непризналите иска му страни. При преценка за разпределение на разноските по делото съдът се ръководи от разпоредбата на чл. 78 ГПК, която не съдържа възможност съдът да натовари със съдебните разноски само един от ответниците за сметка на другите, щом липсват предпоставките на чл. 78, ал. 2 ГПК.
Ето защо направеното искане за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските следва да бъде оставено без уважение.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното по реда на чл. 248 ГПК искане на ответниците А. А. А. и Ф. А. А. за изменение на постановеното по делото Решение № 464/ 10.01.2026 г. в частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд с частна жалба в двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните по настоящето производство.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3