Решение № 812 от 07.06.2022, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно гражданско дело 3464/2021
- Вид
- Решение № 812
- Подписан
- 07.06.2022
- Състав
- Ася Събева, Елена Тахчиева, Кристина Филипова
Цитирани разпоредби
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.269, изр.първо · Граждански процесуален кодекс
- чл.271 · Граждански процесуален кодекс
- чл.432 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.113 ал.1, т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.113, ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.116 · Закон за движението по пътищата
- чл.32, ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.5, ал.1, т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.5, ал.2, т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.51 ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 812 гр. София, 04.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Ася Събева
Членове:
Елена Тахчиева
Кристина Филипова при участието на секретаря Павлина Ив. Христова като разгледа докладваното от Елена Тахчиева Въззивно гражданско дело № 20211000503464 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 6.08.2021г по гр.д. № 3798/2018г. на Софийски градски съд, I - 24 състав, ЗД “Бул Инс“ е осъден да заплати на С. И. А. на осн. чл. 432, ал. 1 от КЗ сумата от 24 000лв, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 08.04.2017г. в гр. София, ведно със законната лихва от 01.12.2017г. и сумата от 3 760 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от описаното по-горе ПТП, считано от 01.12.2017г. до окончателното й изплащане, като исковете са отхвърлени над присъдените размери от 24 000лв. и 3760лв до претендираните от 30 000 лв. и 4 700 лв., както и акцесорните претенции за лихва за периода 26.07.2017г. – 30.11.2017г. и 13.04.2017г. – 30.11.2017г.
Решението е обжалвано само от ищцата С. И. А. в отхвърлителните му части за сумите от 6000лв и 940лв, представляващи разликите между присъдените от първата инстанция и претендирани обезщетения за неимуществени и имуществени вреди. Твърди се неправилност на решението в обжалваните му части с подробно изложени доводи и съображения, че не са съобразени всички действително търпени от пътното произшествие вреди- две фрактури и контузни рани, проведени четири операции, търпените неудобства вследствие на имобилизациите, липсата на пълно възстановяване, но също общественоикономическите условия на живот към релевантния момент. Твърди се неправилност на решението и поради изводите на съда, че е налице съпричиняване /чл.51 ал.2 ЗЗД/ и в тази 1 връзка се развиват подробно съображения, че не се установява ищцата да е нарушила разпоредбите на чл.113 ал.1, т.1 ЗДвП и чл.32, ал.2 ЗДвП, а евентуално че възприетият принос от 20% е завишен. Иска се отмяна на обжалваното решение и вместо това постановяване на ново по същество, с което се уважат исковете в претендираните размери, ведно със законната лихва от 01.12.2017г /като е определена от първата инстанция/.
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната по нея страна – ответникът ЗД „Бул Инс“АД чрез пълномощник, в който се излагат възражения против оплакванията и се иска потвърждаване на решението в обжалваните му части.
Софийският апелативен съд, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема следното:
Решението е валидно и допустимо в обжалваните му отхвърлителни части /чл.269, изр.първо ГПК/.
Предмет на разглеждане пред първата инстанция са били обективно съединени преки искове против застраховател за компенсация на търпени имуществени и неимуществени вреди с пр. осн. чл.432 ал.1 ГПК, причинени при пътно-транспортно произшествие по вина на водача на МПС, застраховано по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”.
Пред първата инстанция не е имало спор относно наличието на валидно застрахователно правоотношение по риска гражданска отговорност и образуването на преписка по щета по заявление на пострадалия преди подаване на иска, с което се обосновава допустимостта и легитимацията на ответното дружество.
Предвид частичното влизане в сила на атакувания съдебен акт – в осъдителните му части, следва да се приеме, че със сила на пресъдено нещо са установени елементите от фактическия състав на чл.432, ал.1 КЗ, включително причинените на ищцата неимуществени и имуществени вреди в резултат на противоправното поведение на водача на л.а. БМВ 318 ЦИ рег. № *** Х. Ф., изразяващи се в нарушаване правилата за движение /чл.5, ал.1, т.1, чл.5, ал.2, т.1 ЗДвП и чл.116 ЗДвП/, който при завой наляво не се е съобразил с наличието на пресичащ пешеходец на пътното платно и реализирал пътно произшествие.
С оглед на заявените в жалбата оплаквания и възраженията в отговора, предметът на въззивен контрол се свежда до размера на обезщетението за причинените на ищцата неимуществени вреди и наличието или не на принос от нейна страна за настъпване на вредите, поради пресичане на необозначено място, както и неговото стойностно изражение спрямо вината на деликвента.
Пред първата инстанция е изяснен механизма на произшествието като настъпило на 08.04.2017г. в гр. София между лек автомобил БМВ 318 ЦИ, който се е движел с посока от ул.Зайчар към бул.Константин Величков в района на кръстовището с бул.Константин Величков и при маневра завиване на ляво реализирал удар с пресичащата от дясно на ляво по посока на движение на лекия автомобил пътното платно на булеварда пешеходка /на 57 години/.
От приетата пред първата инстанция и неоспорена автотехническа експертиза е 2 изяснено, че видимостта е била добра и водачът на автомобила е имал възможност да види пешеходката както върху тротоара, така и върху пътното платно за движение на бул.
Константин Величков, така също видимост към автомобила е имала и пешеходката.
Контактът е настъпил между предния ляв ъгъл на автомобила и лявата страна на левия крак на пешеходката, който в мига на удара е опорен. Скоростта на движение на лекия автомобилкъм момента на удара е била около 7-8 км/ч, като според решаващите изводи на вещото лице основна причина за настъпване на инцидента са действията на водача на лекия автомобил, който не е реагирал своевременно с аварийно спиране, въпреки че е имал обективно възможност да намали скоростта или спре и в трите варианта на движение на пешеходката с бавен, спокоен и бърз темп. От заключението на автотехническата експертиза се изяснява и че произшествието е настъпило на булевард отворен за движение на пътни превозни средствав двете посоки с по едно платно за движение във всяка, разделени с трамвайно трасе с ширина от 7,50м, като всяко пътно платно е с две пътни ленти, разделени с надлъжна пътна маркировка МЗ „единична прекъсната линия“. Според данните от констативния протокол, пешеходката се е извършвала пресичане отдясно наляво спрямо автомобила напречно спрямо надлъжната ос на автомобила, навлизайки в платното за движение на бул.К.Величков от левия спрямо идващия автомобил ъгъл на кръстовището с ул. Д-р Калинков.
Констатациите на вещото лице автоексперт относно механизма на произшествието кореспондират с показанията на свидетеля очевидец У., от които освен посоката на движение на участниците в ПТП и начина на реализиране на удара, се изяснява, и че в близост до мястото на удара е имало светофарна уредба.
На следващо място пред първата инстанция посредством приета и неоспорена медицинска експертиза е изяснено, че в причинна връзка с пътния инцидент пострадалата пешеходка /жена на 57г/ е претърпяла увреждания, изразяващи се счупване на външния кондил –израстък в горния край на лявата голямопищялна кост, закрито; причинило на пострадалата трайно затруднение в движенията на ляв долен крайник – от около 4 – 5 месеца, както и счупване на външния глезен на лява подбедрица, причинило на пострадалата трайно затруднение в движенията на долен ляв крайник и други по-леки травми разкъсно-контузни рани в областта на лява глезенна става. Според изводите на вощото лице медик болките и страданията са били най-интензивни непосредствено след произшествието и при поставяне на имобилизация, както и след оперативните интервенции и в началото на раздвижването. В съдебно заседание при разпита на вещото лице допълнително е изяснено, че при опериран фибуларен малеол обикновено се носи имобилизация докато спадне отока около 30-45 дни, след което започва активна рехабилитация, за разлика от фрактурата на тибиалния малеол, която изисква повече време поради вътреставния си характер и е свързана със затруднения при рехабилитацията, и че в период от три месеца е противопоказно натоварването на крайника. При ищцата извършените оперативни интервенции са за поставяне на фиксиращ метал и за консолидация - по-късно отстраняване на метала, като най-вероятно са извършени и други оперативни 3 интервенции, защото е неблагоприятно за лечението едновременното изваждане на метала и на двата крайника. Едната имобилизация е определена като по-кратка и по-бързо консолидирща се, а другата е по-дълга и по-бавно възстановяваща се -три месеца без натоварване, за да не се получи депресия на тибиалния кондил в областта на коляното, след което започва раздвижване и три месеца имубилизационен период без активно натоварване, както и 4-5 месеца раздвижване.
Във връзка с индивидуално търпените страдания и неудобства пред първата инстанция е разпитан св. Д.С., чиито показания следва да се ценят, защото се подкрепят от изводите на медицинската експертиза относно естеството и тежестта на травмите и продължиелността на възстановителния период. От показанията се установява, че след инцидента ищцата била много зле физически и емоционално - изпаднала в депресия, не искала да вижда хора.
Когато я видяла била в гипс й станало известно, че има две счупвания на кости на две места под коляното на левия крайник със страхотни болки, и че са слагани импланти. Претърпяла две операции. В болницата била на постерен режим, изцяло разчитала на чужди грижи.
Около три месеца била неподвижна, чак след третия месец й разрешили да ходи с патерица вкъщи, след това около 6-7 месеца била с проходилка, после с бастун. Ограничила контактите си, не се чувствала добре, заради обездвижването, променила се и затворила, за разлика от преди когато била дейна жена – бивша балерина, практикуваща йога, изглеждаща много добре за възрастта си. Сега била напълняла, занемарена физически и не можела още да преодолее преживения стрес. Продължавала да има болки в увредената зона на крайниците, особено при промяна във времето.
С оглед на събраните и обсъдени доказателства, настоящият състав достига до извода, че първоинстанционният съд не е приложил правилно принципа на чл.52 ЗЗД в съответствие с разясненията, дадени в т.11 на ППВС № 4/1968г, тъй като не е отчел в достатъчна степен всички обстоятелства, свързани с физическите и морални страдания на пострадалото лице. В тази насока следва да се има предвид, че се касае за две счупвания –на външен кондил на лява голямопищялна кост и и външен глезен на лява подбедрица, които макар и да са в една анаточмична област са тежки по характер, довели до по-големи от обичайните болки и страдания заради трайната имобилизация на долен крайник и съответно до лишаване на ищцата от възможност за функциониране и обслужване за един продължителен период – 3-4 месеца пълно обездвижване, а в рамките на 6 месеца трудно придвижване с помощни средства. Освен физически страдания през периода на пълно обездвижване ищцата е търпяла неудобството изцяло да разчита на чужди грижи за елементарни хигиенни и битови нужди. Не са отчетени и другите утежняващи състоянието на пострадалата обстоятелства – претърпените общо четири хирургични интервенции и рехабилитации след всяка от тях, които допълнително утежняват по интензитет болките и страданията, както и продължителността на възстановителния период от шест месеца, в който ищцата е лишена от нормален и качествен живот. Следвало е да се вземат предвид и остатъчните последици във връзка с посочения дискомфорт и болков синдром при физическо натоварване и промяна в атмосферните условия, които въпреки че не се отразяват съществено на обема на 4 движение, са източник на неблагоприятни изживявания и създават трудности за ищцата в ежедневието. Освен физическите страдания е следвало да се вземат предвид и конкретните за случая негативни последици за ищцата, която се установи, че преди инцидента е имала изключително активен начин на живот- бивша балерина, практикуваща йога и поддържаща отлична за възрастта си /57г/ физическа форма със спорт, който след инцидента е променила в негативен аспект- обездвижила се и напълняла, а с това занижила самочувствието и личната си самооценка.
Обсъдените вече обстоятелства във връзка с вида и характера на травмите, момента на настъпване на вредите /2017г/, включително и завишените лимити на застрахователните покрития по застраховка „Гражданска отговорност“ след 01.01.2010г., дават основание настоящият състав да приеме, че сумата от 45 000лв /частичен иск от 30 000лв при цялостна искова претенция от 60 000лв/ би била справедливо обезщетение за търпените физически и морални страдания.