Решение № 184 от 06.04.2026, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 184 гр. София, 06.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мая Цонева

Членове:

Бонка Янкова

Калин Калпакчиев при участието на секретаря Илияна Т. Петкова в присъствието на прокурора Сийка Милева като разгледа докладваното от Бонка Янкова Касационно наказателно дело от общ характер № 20268002200034 по описа за 2026 година

Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Н. П. М., подадена чрез упълномощения му защитник адвокат Е. Б. от /адвокатска колегия/ срещу решение № 257/15.07.2025 г. на Софийския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 1620/2024 г.

В жалбата са посочени всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1-3 НПК.Твърди се, че решението на апелативния съд е постановено при съществени процесуални нарушения, аргументирани със съображенията, че: - съдът е постановил решението си при неизяснена фактическа обстановка относно мястото на удара между автомобила, управляван от подсъдимия и пешеходката; - не е обсъдил наведените в тази посока защитни доводи и съответно не е изложил съображения по направените възражения; - не е отговорил и на доводите на защитата относно обосноваността на допълнителната САТЕ и относно правилното приложение на материалния закон; - не е изследвал обективно всестранно и пълно всички обстоятелства по делото и не е анализирал подробно и задълбочено доказателствените източници, а оценъчната му дейност е резултат от изопачено формиране на вътрешното му убеждение; - оценката на гласните доказателствени средства и по - конкретно на показанията на св.С. не съответства с действителното им съдържание, доколкото заявеното от последния относно съобщените разстояния неправилно е интерпретирано, че се отнася за мястото, на което са паднали със съпругата си след удара, а не до мястото на удара, каквато, според защитата, с позоваване и на становището на вещите лица по първоначалната САТЕ, е действителната им информационна насоченост; обясненията на подсъдимия от своя страна не са подложени на законосъобразна оценка и при пълна лиса на фактически и юридически съображения са наречени от съда „непоследователни“ (стр.3.кас.жалба), като в тази връзка е проследено 1 конкретното им съдържанието и е представена действителната, според защитата, интерпретационна оценка;

- възприетата от въззивната инстанция фактическа обстановка обективира вътрешното противоречие, понеже изложената на стр. 5 от решението фактология, приета за установена се разминава с реално възприетото друго фактическо положение относно мястото на удара.

Като последица от незаконосъобразната аналитична дейност на въззивната инстанция, вследствие на което погрешно са изведени фактически констатации за мястото на удара, е аргументирано и оплакването за нарушение на материалния закон, като се твърди, че ПТП не е на пешеходна пътека по смисъла на §6, т.54, изр. второ от ЗДвП и съответно не е налице квалифициращия признак по чл.343, ал.3 от НК. При безспорно установеното по делото поведение на подсъдимия, насочено към оказване помощ на пострадалата се настоява за преквалифициране на деянието по привилегирования състав на чл.343а от НК.

Третото касационно основание е релевирано с доводи за подценяване действителната тежест на смекчаващите за подсъдимия обстоятелства - чисто съдебно минало, семейно положение, трудова ангажираност, пълно съдействие за изясняване на случая и главно поведението му след ПТП и положените усилия за спасяване живота на пострадалата, за което направил всичко по силите си. При значителния обем на смекчаващите обстоятелства, на едно от които защитата е отдала и качеството на изключително, се обосновава и довода за наличието на чл.55 от НК и необходимостта от определяне на наказанието в облекчените условия на посочената норма.

Отправените в касационната жалба искания са за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане с конкретни указания по приложението на закона или в условията на алтернативност - ВКС сам да извърши преквалифициране на деянието по привилегирования състав. В случай, че не намери основания за това - да измени присъдата в частта относно наказанието като го определи, на основание чл.55, ал.1, т.1 от НК, в размер на минимално предвидения в общата част на НК - три месеца лишаване от свобода, изпълнението на което да бъде отложено с минимален изпитателен срок, а допълнителното наказание лишаване от право да се управлява МПС да се отмени изцяло или бъде намален наложения му размер.

В писмен отговор повереникът на частните обвинители В. С. И., Е. Г. и Х. С. адвокат Й. Д. от /адвокатска колегия/ излага съображения за неоснователност на касационната жалба и моли да бъде оставена без уважение. Претендира за присъждане на направените от частните обвинители разноски за повереник.

В съдебно заседание подсъдимият и касатор Н. М., редовно призован се явява лично. Явява се и упълномощеният му защитник - адв. Е.Б.. Жалбата се поддържа изцяло с изложените в нея оплаквания и подкрепящи ги доводи.

В предоставено право на последна дума жалбоподателят и подсъдим по делото Н. М. изразява дълбоко съжаление за случилото се и сочи, че е направил всичко по силите си да помогне.

Повереникът на частните обвинители моли за оставяне в сила на решението на апелативния съд, а касационната жалба без уважение, като неоснователна. В упражнено право на лично участие и тримата частни обвинители изразяват пълно съгласие с позицията на повереника си и аргументиращите я доводи.

Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че жалбата е неоснователна и присъдата следва да бъде оставена в сила.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата, съображенията на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното:

С присъда № 148/ 26.09.2024 г. по н.о.х.д. № 5488/2023 г. по описа на Софийски 2

Градски съд подсъдимият М. е признат за виновен в това, че на 27.09.2020 г., при управление на МПС, нарушил правилата за движение по чл.25, ал.1, чл. 119, ал.1 и чл.119, ал.4 от ЗДвП и причинил по непредпазливост смъртта на К. К. С., настъпила на 10.10.2020 г., поради което и на основание чл.343, ал.3, б.“б“ пр. първо вр. с ал.1, б „в“, вр. с чл. 342, ал.1 във вр. с чл. 54 от НК от НК му е наложено наказание лишаване от свобода в размер на три години, изпълнението на което е отложено на основание чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от четири години. На основание чл. 343г във вр. с чл. 37, ал.1, т.7 от НК подс.М. е лишен от правото да управлява МПС за срок от три години.С присъдата съдът се е произнесъл по направените разноски по делото, включително и тези направени от частните обвинители за повереник, като ги е присъдил в тежест на подсъдимия.

С атакуваното пред ВКС решение № 257 /15.07.2025 г. постановено от Софийският апелативен съд по в.н.о.х.д. №1620/2024г. първоинстанционната присъда е изменена като наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода е намалено от три на две години, а изпитателния срок от четири на три години.

Намалено е и допълнителното наказание наложено на подсъдимия - лишаване от право да управлява МПС от три на две години. В останалата част първоинстанционната присъда е потвърдена.

Развитите в касационната жалба многопластови съображения, с които се поставят на вниманието на касационната инстанция всички поводи за настоящата проверка, позволяват систематизирането им в две основни насоки: незаконосъобразна аналитична дейност и опорочено формиране на вътрешното убеждение по обстоятелствата от предмета на доказване и по - конкретно относно мястото на удара и следващото от тук неправилно приложение на материалния закон, включително и относно определяне на наказанието. Предварително следва да се посочи, че отправеното макар и само в касационната жалба искане за преквалифициране на деянието по привилегировиня престъпен състав, което ВКС да извърши сам, предполага фактическа промяна с възприемане на различни от установените от въззивната инстанция обстоятелства относно мястото на удара, с каквито правомощия – за собствен доказателствен анализ и изведени на тази база различни фактически изводи, ВКС не разполага. В случай, че от извършената проверка досежно правилността на формираното вътрешно убеждение по относимите факти ВКС установи основателност на доводите в касационната жалба единствената възможност, която следва е отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане на инстанцията, в чиито правомощия е фактическото изясняване на делото.

С така направените предварителни уточнения и по доводите в касационната жалба, ангажиращи заявеното касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, което, с оглед последиците от евентуалното му установяване, следва да бъде разгледано първо, настоящият касационен състав намира следното:

Оплакването за допуснати съществени процесуални нарушения е неоснователно.

Всъщност, идентични по естеството си възражения са били поставени на вниманието на въззивната инстанция със сезиращата я въззивна жалба (която във втората си част е почти идентична в съдържателен план с касационната жалба).

Апелативният съд с изложени на стр. 8 – стр.9 от въззивното решение доводи е намерил оплакванията за неоснователни.

Същите възражения обяснимо се поставят отново и на вниманието на ВКС, но няма как да не се отбележи, че макар формално да са представени в аспекта на оплакване за допуснати съществени процесуални нарушения (незаконосъобразен анализ, необсъдени доводи и вътрешни противоречия в решението), доводите в касационната жалба са насочени всъщност да опровергаят фактическата констатация на съда за мястото на удара между автомобила, управляван от подсъдимия и 3 пешеходката К. С.. Разбира се, в случай, че което и да е доказателство не е оценено според действителното му съдържание и данните от него са изведени извън цялостното му смислово значение и съответно превратно тълкувани, несъмнено би бил нарушен изискуемия процесуален стандарт по чл. 13, чл. 14 и чл.107, ал.5 от НПК. В случая обаче не е налице претендираният недостатък в оценъчната дейност на апелативния съд.

В обстойно развитата в касационната жалба и в пледоарията пред ВКС позиция от защитата на подс. М., не се спори, че продължението на тротоара с оглед конкретиката на фактическите данни е с белезите на посочената в § 6 т.54 от ДР на ЗДвП пешеходна пътека. Оспорва се правилността на фактическите изводи, че ПТП е произведено именно в тези параметри, като се настоява, че същото е извън тях и навътре по продължението на улицата без име, в полза на което заключение са разисквани гласните доказателства - обясненията на подсъдимия и намерените в тяхна подкрепа показания на св.С. в проведената между тях очната ставка.

За фактическите параметри на процесното произшествие в обстоятелствената част на обвинителния акт прокуратурата е приела - около 2 метра преди края на платното на улица без име по продължението на тротоара на ул. /улица/ и на около един метър след мисленото продължение на левия бордюр на същата улица по посока движението на автомобила на подсъдимия. Посочено е също, че съприкосновението на завиващият автомобил е „с предна лява част на автомобила, странично в зоната на левия калник“ и съответно лявата страна на пострадалата С.а, в областта на левия крак и че при това съприкосновение при установената скорост на движение на автомобила от 10 км/ч както пострадалата, така и св.С., с когото двамата вървели един до друг и хванати за ръка, били отхвърлени напред по посоката на движение на автомобила и паднали върху платното на улица без име, на около един метър напред и вляво.

Местопроизшествието не е било запазено, каквото задължение по силата на чл.123, ал.1 от ЗДвП е имал самият подсъдим, независимо от причината за напускането му. Същият едва впоследствие е уведомил органите на МВР, поради което възприетите фактически параметри за мястото на удара са установени в процеса единствено чрез гласните доказателствени средства – показанията на свидетеля очевидец Х.С. и обясненията на подсъдимия М.. В съдебното заседание от 21.12.2023г. св. С. е бил разпитан много обстойно (стр. 6 – стр.11 от съдебния протокол) и същият подробно е описал своето и на съпругата си движение по тротоара на ул./улица/.