Решение № 4109 от 27.06.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4109 гр. София, 27.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Рафаела Ст. Матева при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Рени Коджабашева Въззивно гражданско дело № 20241100501810 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение от 6.12.2023 г., постановено по гр.д.№ 22799/ 2023 г. на Софийски районен съд, ГО, 55 състав, са отхвърлени като неоснователни предявените от „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД- гр. София /ЕИК 030269049/ срещу ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД- гр. София /ЕИК 121076907/ иск с правно основание чл.411 КЗ за присъждане на сумата 2 731.87 лева, представляваща регресна претенция за заплатено застрахователно обезщетение по щета № 211077004/2022, образувана за вреди по лек автомобил марка „Мазда“ с peг.№ *********, причинени при ПТП, настъпило на 25.01.2022 г. в гр.София, на кръстовището на ул.„Мур“ и ул.„Ген. Стефан Тошев“, причинено виновно от водача на МПС марка „Дачия“ с peг.№ *********, застрахован при ответника по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба- 28.04.2023 г., до окончателното заплащане на сумата, и иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за присъждане на сумата 85.79 лева- лихва за забава за периода 20.01.2023 г.- 28.04.2023 г. На основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК, при допусната очевидна фактическа грешка, ответникът ЗАД „Армеец“ АД е осъден да заплати на ищеца „Дженерали застраховане“ АД сумата 150 лева- разноски по делото.

Постъпила е въззивна жалба от „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД- гр.

София /ищец по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното от СРС решение, с искане да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено решение за присъждане на горепосочените суми /главница и лихви за забава/, ведно със законната лихва и разноските по делото.

Въззиваемата страна ЗАД „Армеец“ АД- гр. София /ответник по делото/ оспорва жалбата и моли постановеното от СРС решение като правилно да бъде потвърдено, 1 като претендира разноски за въззивното производство.

Предявени са искове с правно основание чл.411 КЗ и чл.86 ЗЗД.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Настоящата въззивна инстанция намира постановеното от СРС решение, без частта за разноските, и за правилно, като споделя изложените в мотивите му съображения, обосноваващи окончателен извод за отхвърляне на предявените от „Дженерали застраховане“ АД срещу ЗАД „Армеец“ осъдителни искове по чл.411 КЗ и чл.86 ЗЗД като неоснователни и недоказани- чл.272 ГПК.

Регресното право на застрахователя по имуществена застраховка „каско” възниква в момента, в който е удовлетворил застрахования и оттогава вземането му става изискуемо. В настоящия случай регресното право на ищеца- застраховател по имуществена застраховка „каско”, е упражнено срещу застрахователя по риска „гражданска отговорност” на делинквента.

Встъпването в правата на увреден от страна на застраховател, който го е обезщетил в изпълнение на поети с договор за имуществено застраховане задължения, срещу застрахователя на гражданската отговорност на делинквента /чл.411 КЗ/ е обусловено от установяването на три групи факти: 1/ наличие на валиден договор за имуществено застраховане с увредения и плащането по него на обезщетение за настъпили вреди, както и направени от застрахователя разноски за определяне размера на застрахователното обезщетение; 2/ възникнали права на увредения срещу причинителя на вредите на основание чл.45, ал.1 ЗЗД, т.е. вредите да са причинени от делинквента, с негово виновно и противоправно поведение; и 3/ наличие към момента на настъпване на ПТП на валиден договор за застраховка "гражданска отговорност" между делинквента и ответника.

В случая осъществяването на горепосочените правопораждащи факти, касаещи възникването на деликтната отговорност на водача на застрахования при ответника л.а.“Дачия“, което е в доказателствена тежест на застрахователя- ищец, не е безспорно установено по делото, което обосновава извод за недоказаност на иска по основание.

Въз основа на събраните в първоинстанционното производство доказателства: двустранен констативен протокол за ПТП, представляващ част от образувана при ищеца- въз основа на подадено от Н.Х. /застрахован/ искане за оценка на вреди по застраховка „каско на МПС“, преписка по щета; свидетелски показания на двамата участвали в ПТП водачи /Г. Г. и Хр. Х./ и неоспорено експертно заключение на автотехническа експертиза, преценени съвкупно, се установяват механизма на ПТП и причиняване на вредите вследствие виновното и противоправно поведение на застрахованото при ищеца, а не при ответника лице, както и наличието на причинноследствена връзка между поведението на водача на л.а.“Мазда“ /застрахован при ищеца/ и настъпилите от процесното ПТП за двата автомобила вреди.

Основателно е направеното в отговора на исковата молба по чл.131 ГПК възражение на ответника, основано на твърдението, че застрахованото при ищеца 2

МПС- л.а.“Мазда“, се е движило в нарушение на разпоредбите на чл.47 и чл.48 ЗДвП и че процесното ПТП е настъпило по вина на неговия водач. Независимо, че в приложения двустранен констативен протокол за ПТП водачът на застрахования при ответника л.а.„Дачия“ е посочил, че е виновен за настъпилото на 25.01.2022 г. ПТП, в действителност с оглед отразената в протокола схема на ПТП и безпротиворечивите свидетелски показания на двамата участвали в ПТП водачи се налага приемането на извод, че вина за настъпване на произшествието има водачът на л.а.„Мазда“ /св. Хр.

Х./, а не водачът на л.а.“Дачия“ /св. Г. Г./. Това е така, тъй като л.а.„Мазда 3“ с peг.№ ********* се е движил по ул.„Мур“ /с еднопосочно движение/ в гр. София и на кръстовището с ул.„Ген. Ст. Тошев“ /също с еднопосочно движение/ водачът му неправомерно не е пропуснал да премине през него движещият се от дясната му страна по ул.„Ген. Ст. Тошев“ л.а.„Дачия“ с peг.№ *********, като отнел предимството му и с това е извършил нарушения на чл.47 ЗДвП /водач на пътно превозно средство, приближаващо се към кръстовище, трябва да се движи с такава скорост, че при необходимост да може да спре и да пропусне участниците в движението, които имат предимство/ и на чл.48, изр.1 ЗДвП /на кръстовище на равнозначни пътища водачът на пътно превозно средство е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се намират или приближават от дясната му страна/.

Правилно е прието от първоинстанционния съд, при така установения механизъм на ПТП, че независимо от обстоятелството, че сблъсъкът между двата автомобила е станал в средата на кръстовището, като ударът между тях е с инициален контакт за л.а.„Мазда“ в задна дясна врата, а за л.а. „Дачия“- в предната част /според направените в експертното заключение констатации/, в случая е налице незачитане на притежаваното от последния предимство на пътя и тъй като вина за настъпване на произшествието има само водачът на л.а.“Мазда“, основание за ангажиране деликтната отговорност на водача на л.а. „Дачия“ липсва.

По делото не е доказано да е извършено нарушение на правилата за движение от страна на водача на застрахования при ответника автомобил, като не е установено управлението и движението на л.а.„Дачия“ да не е било съобразено с фактори, посочени в чл.20 ЗДвП. Независимо от произтичащото от чл.20 ЗДвП задължение за водача на л.а.„Дачия“ /„да контролира непрекъснато МПС, което управлява, като съобрази скоростта на движението с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие, като е длъжен да намали скоростта и в случай на необходимост да спре, когато възникне опасност за движението“/, неговото поведение на пътя е било правомерно /движил се е на път в дясно от водача на л.а.„Мазда“ на нерегулирано кръстовище на равнозначни пътища, т.е. имал е предимство/, поради което и не може да бъде обоснован извод както за вина на същия, така и за съпричиняване на вредоносния резултат. Доколкото предимството на пътя е било за водача на л.а.

„Дачия“, няма основание да бъде преценявана предвидимостта на произшествието от негова страна, а данни и доказателства за предотвратимостта му- с цел избягване причиняването на вредоносния резултат, в случая по делото не са налице.

Предвид горното, тъй като не се установява кумулативното наличие на визираните по- горе материално- правни предпоставки за ангажиране деликтната отговорност на водача на застрахования при ответника л.а. „Дачия“, няма основание за ангажиране и на гаранционно- обезпечителната отговорност на ответното дружество при условията на чл.411 КЗ. Независимо, че изплатеното от застрахователя- ищец застрахователно обезщетение от 2716.87 лв. /изплатено на автосервиза, отремонтирал застрахования при ищеца л.а.„Мазда“/, покрива действителните вреди, понесени от 3 застрахованото при ищеца лице, предвид липсата на настъпила съобразно чл.411 КЗ суброгация, същите не подлежат на възстановяване от страна на застрахователяответник. Поради акцесорния му характер неоснователен се явява и искът за присъждане на обезщетение за забава по чл.86 ЗЗД.

При тези съображения, поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции по съществото на спора и неоснователност на релевираните във въззивната жалба на ищеца доводи, обжалваното първоинстанционно решение, без частта за разноските, съдържаща очевидна фактическа грешка, което е правилно, следва да бъде потвърдено.

При този изход на въззивното производство на основание чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК въззивникът дължи да заплати на въззиваемата страна сумата 100 лв.- разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение от 6.12.2023 г., постановено по гр. дело № 22799/ 2023 г. на Софийски районен съд, ГО, 55 състав, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД- гр. София /ЕИК 030269049/ срещу ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД- гр. София /ЕИК 121076907/ иск с правно основание чл.411 КЗ за присъждане на сумата 2 731.87 лева, представляваща регресна претенция за заплатено застрахователно обезщетение по щета № 211077004/2022, образувана за вреди по лек автомобил марка „Мазда“ с peг.№ *********, причинени при ПТП, настъпило на 25.01.2022 г. в гр.София, с участието на л.а.„Дачия“ с peг.№ *********, застрахован при ответника по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба28.04.2023 г., до окончателното изплащане на сумата, и иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за присъждане на сумата 85.79 лева- лихва за забава за периода 20.01.2023 г.28.04.2023 г.

ОСЪЖДА „Дженерали застраховане“ АД- гр. София /ЕИК 030269049/ да заплати на ЗАД „Армеец“ АД- гр. София /ЕИК 121076907/ сумата 100 лв. /сто лева/разноски за въззивното производство, на основание чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК.

ДЕЛОТО ДА СЕ ДОКЛАДВА на СРС, 55 състав- за извършването на преценка относно наличието на предпоставки за допускане поправка на очевидна фактическа грешка по чл.247 ГПК в диспозитива на постановеното на 6.12.2023 г. по гр.д.№ 22799/ 2023 г. на СРС, ГО, 55 състав решение- касателно присъдените на ищеца, а не на ответника, разноски по чл.78, ал.3 ГПК.

Решението не подлежи на касационно обжалване- съгласно чл.280, ал.3 ГПК.

Председател: _______________________