Решение № 71 от 08.03.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 71 гр. София , 08.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН в публично заседание на осми февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Николай Джурковски

Александър Желязков

Емилия Колева в присъствието на прокурора Владислав Георгиев Владимиров (АП-София) като разгледа докладваното от Николай Джурковски Въззивно наказателно дело от общ характер № 20201000601231 по описа за 2020 година С присъда № 1 от 08.01.2019 г., постановена по НОХД № 4468 по описа за 2017 г. на СГС, НО, 2 състав, подсъдимият И. Ц. Н. - роден на ******** г. в гр. ***, жив. в гр.***, ж.к „***“ бл.**, вх. *, ет.*, ап.*, български гражданин, неженен, със средно образование, неосъждан, студент, с ЕГН ********** е признат за ВИНОВЕН в това, че на 17.11.2016 г. около 03.50 часа в гр.София, ж.к. „Студентски град“ на ул. „А. Манчев“ в близост до „Клуб 33“ направил опит умишлено да умъртви А. Д. Я. като деянието останало недовършено по независещи от дееца причини, поради което и на основание чл.115 вр. чл. 18, ал.1 НК и чл.55, ал.1, т.1 НК е осъден на наказание лишаване от свобода за срок от три години, изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 НК е отложено за изпитателен срок от пет години.

С присъдата на основание чл. 59 НК е приспаднато при изпълнение на наказанието „лишаване от свобода” спрямо подсъдимия И. Ц. Н. времето, през което той е бил задържан под стража и спрямо него е изпълнявана мярка за неотклонение „домашен арест“, считано от 17.11.2016 г. до 31.03.2017 г.

С присъдата подсъдимият И. Ц. Н. /с установена самоличност/ е осъден да заплати на А. Д.

Я. сумата от 20 000.00 лева ведно със законната лихва от датата на увреждането, представляваща обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди, като предявеният граждански иск е отхвърлен в частта до пълния му размер от 100 000.00 лева.

1

С присъдата на основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият И. Ц. Н. (с установена самоличност) е осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд направените по делото разноски в размер на 310.00 лева и в полза на държавата по сметка на МВР-СДВР в размер на 1033.62 лева, както и държавна такса в размер на 800.00 лева, представляваща 4 % от уважения размер на гражданския иск и по 5.00 лв. за служебно издаване на изпълнителни листи.

Срещу така постановената присъда е постъпил въззивен протест от прокурор при СГП с искане на основание чл. 334 т.3 вр. чл. 337 ал.2 т.1 от НПК същата да бъде изменена в частта относно размера на определеното на подсъдимия Н. наказание, като бъде увеличен размера на наложеното наказание лишаване от свобода. Във връзка с това искане се заявява становище, че при съобразяването на всички значими обстоятелства в случая справедливо би било наказание лишаване от свобода в размер между 5 години и 9 години, каквото да бъде определено на подсъдимия. В протеста се прави и искане на основание чл. 334 т.3 вр. чл. 337 ал.2 т.2 от НПК присъдата да бъде изменена като бъде отменено постановеното от първоинстанционния съд освобождаване от изтърпяване на наказанието лишаване от свобода по реда на чл. 66 ал.1 от НК.

Срещу присъдата е постъпила и въззивна жалба, ведно с допълнение към нея, от гражданския ищец и частен обвинител А. Д. Я., подадени чрез неговия повереник адвокат Ю. Н., с искане на основание чл. 334 т.3 вр. чл. 337 ал.2 т.1 от НПК същата да бъде изменена в частта относно определения размер на наложеното наказание като бъде увеличен размера на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода при прилагане на разпоредбата на чл. 54 от НК. В същата жалба се прави и искане на основание чл. 334 т.3 вр. чл. 337 ал.2 т.2 от НПК да бъде изменена присъдата като бъде отменено постановеното от първоинстанционния съд освобождаване от изтърпяване на наказанието по реда на чл. 66 от НК и да бъде постановена ефективна присъда. Прави се и искане предявеният граждански иск да бъде уважен в пълния претендиран размер от 100 000 лева.

Срещу присъдата е постъпила въззивна жалба и от адвокатите И. Н. и Й. Н., защитници на подсъдимия И. Ц. Н., с оплаквания, че е неправилна и постановена при неправилно тълкуване на доказателствения материал и с искане да бъде отменена и подсъдимият да бъде признат за невиновен по повдигнатото му обвинение по чл.115 вр. чл. 18 ал.1 от НК.

На основание така подадените протест и въззивни жалби срещу посочената по-горе присъда пред САС е било образувано ВНОХД № 682/2019 г. по описа на съда, като с постановеното по това дело въззивно решение № 38/30.01.2020 г. Софийски апелативен съд е потвърдил изцяло атакуваната присъда.

По подадена касационна жалба от адвокат Ю. Н., повереник на гражданския ищец и частен обвинител А. Д. Я., с решение № 142/02.11.2020 г., постановено по НД № 543/2020 г., ВКС на Република България, първо наказателно отделение е отменил изцяло решение № 2

38/30.01.2020 г., постановено по ВНОХД № 682/2019 г. по описа на Софийски апелативен съд, и е върнал делото на въззивния съд за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд от стадия на въззивното съдебно заседание. Срещу цитираното по-горе въззивно решение е била подадена и касационна жалба от адвокат И. Н., защитник на подсъдимия И.Н., но с решението си ВКС е приел същата за неоснователна поради отсъствие на релевираните с нея касационни основания.

В съдебно заседание при настоящото въззивно разглеждане на делото прокурорът от САП поддържа изцяло протеста относно размера на наложеното наказание, като поддържа и искането за налагане на ефективно наказание за извършеното от подсъдимия Н. престъпление.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция повереникът на частния обвинител и граждански ищец А. Д. Я. - адвокат Н. - поддържа въззивната си жалба, както и протеста на прокуратурата, като същевременно моли да бъде оставена без уважение въззивната жалба на подсъдимия.

В заседанието пред въззивния съд защитникът на подсъдимия Н. - адвокат Н. - поддържа депозираната жалба, както и доводите, които защитата е излагала и пред първоинстанционния съд касателно квалификацията на деянието по чл.115 вр. чл.18 ал.1 НК. Счита, че от съвкупния анализ на доказателствата не може да се достигне до убедителен отговор, че подсъдимият е желаел, целял и под формата на пряк умисъл е извършил деянието по чл.115 НК. Заявява, че не съществуват доказателства, както се твърди в мотивите на градския съд, че подзащитният му Н. на инкриминираната дата е имал конфликтно поведение още вътре в самото заведение, тъй като такива доказателства в кориците на делото не съществуват. Сочи, че напротив, съществуват доказателства за конфликти, касаещи свидетелите Р., П., К. и В., но че такива доказателства касателно И.Н. не съществуват.

В подкрепа на изложената защитна теза, че деянието следва да бъде квалифицирано не по чл.115 НК, се сочи и едно доказателство, което се съдържа в кориците на делото, а именно наличието на ДНК материал по дръжката но ножа и че този ДНК материал преимуществено е от свидетеля Я., конституиран като частен обвинител и граждански ищец, и че това доказва, че той е имал съприкосновение с този нож. Това обстоятелство се изтъква в контекста на обясненията на подсъдимия относно това какво се е случило извън заведението, където действията на пострадалия са били изключително активни срещу лице от компанията на подсъдимия и че това е предизвикало и намесата на подсъдимия Н. за предотвратяване и по-нататъшно задълбочаване на инцидента, който се е случил с А.Я.. В тази връзка се оспорват изводите на градския съд, че е било напълно обяснимо наличието на ДНК материал от пострадалия по дръжката на ножа. Изтъква се, че тези констатации не се подкрепят от гласните доказателства и не могат да водят до извод, че А.Я. случайно е хванал ножа. Твърди се, че такива доказателства няма дори в показанията на А.Я., тъй като той не 3 твърди въобще да е имал съприкосновение с този нож. Сочи се също, че от анализа и на другите гласни доказателства не е ясно каква е причината именно пострадалият Я. да излиза и да търси разправа с лица от компанията на подсъдимия, след като инцидентът, който е възникнал вътре в заведението, реално е бил потушен с това, че охраната е извела част от лицата от въпросния „Клуб 33“.

Излагат се и доводи, че от събраните многобройни гласни доказателства от разпита на свидетели – охранители на въпросното заведение е видно, че при влизане в заведението е бил осъществяван контрол по отношение на компанията, в която е бил Н. и че няма нито едно доказателство в противен смисъл, а именно - че той е избегнал въпросния контрол и че въпросното хладно оръжие е било в негово владение преди инцидента с Я.. Сочи се, че са налице доказателства в обратната насока - за това, че някои от другите лица, близки до пострадалия, са имали възможност да преминават, без да им бъде осъществен необходимия контрол, тъй като са се познавали с охранителите.

Защитникът пледира да бъде прието, че квалификацията по чл. 115 от НК в случая не е съставомерна спрямо подсъдимия Н.. При условията на алтернативност защитникът моли ако бъде прието, че това е правилната квалификация, то да бъдат споделени изводите на първоинстанционния съд, потвърдени и от състав на Апелативен съд-София, касателно размера на наложеното наказание. Сочи, че градският съд се е съобразил с всички обстоятелства - с младата възраст на Н., с активното участие на пострадалия в инцидента, като въз основа на това правилно е преценил, че не е необходимо И.Н. да бъде изолиран от обществото предвид неговата личност и възрастта, на която е бил към този момент – в този период от време той е бил ученик; поведението му след инцидента; това, че никога по никакъв повод не е ставал причина за шиканиране на наказателния процес. С оглед на това моли ако бъде решено, че това е правилната правна квалификация, то да бъде потвърден размера на наложеното наказание. Счита, че едно отделяне от нормалния живот по никакъв начин няма да въздейства превъзпитателно на подсъдимия Н., доколкото към момента същият живее на семейни начала със своята приятелка; учи; работи; полага всички възможни грижи, за да бъде един нормален, съвестен гражданин на обществото. С оглед на това защитата в лицето на адвокат Н. моли да бъде потвърдено наложеното на подсъдимия наказание, което ще бъде справедливо за него и за неговите близки.

В последната си дума при повторното въззивно разглеждане на делото подсъдимият моли да бъде уважена жалбата на защитника му. Изразява съжаление за случилото се.

Апелативен съд-София, след като прецени събраните по делото доказателства, обсъди изложените от страните съображения и като сам служебно провери правилността на присъдата, намери следното:

В резултат на цялостен анализ на събраните и проверени в хода на първоинстанционното съдебно следствие доказателствени материали настоящият състав на въззивния съд намира за безспорно установена и съответно възприема следната относима към предмета на делото 4 фактическа обстановка:

Подсъдимият И. Ц. Н. е роден на ******** г. в гр.София, живее в гр.***, ж.к. „***“, бл.**, вх.*, ет.*, ап.*. Същият е българин, български гражданин, неосъждан, неженен, със средно образование, студент, с ЕГН **********.

През 2016 г. св. Т. С. решил да отпразнува рождения си ден /който всъщност е на единадесети ноември/ на датата шестнадесети ноември в дискотека „Клуб 33“, находяща се в гр. София, район „Студентски град“ и стопанисвана от „Каза Бояна“ ООД с управител св.

Б. В.. За целта направил в това заведение резервация за 15 души. Вечерта на уречената дата, преди да отиде да празнува в посочената дискотека, св. Т. С. бил в компанията на св. Д. Г., св. И. Х. – приятелка на Г., подсъдимия Н. и интимната му приятелка И. К. като всички те първоначално били в заведението „Харем“, намиращо се в „Парадайс мол“, а впоследствие, след 23.50 часа, с автомобила на Д. Г. „Ауди“ А8, управляван от същия, отишли в „Клуб 33“.

Св. Т. С. знаел отпреди, че И.Н. притежава сгаваем нож, който по принцип носи в себе си, като същата вечер св. С. забелязал, че подсъдимият отново носи в себе си сгаваемия нож черен на цвят с шарки и надпис. Когато компанията пристигнала пред дискотеката, Т. С. казал на И.Н. да остави ножа в колата, тъй като ще бъдат проверявани на входа на заведението. След като слезли от колата св. Т. С. избързал пред другите и пръв влязъл в дискотеката, при което на входа бил проверен. Малко след него в заведението влезли и Д. Г., И.Н., И. Х. и И. К.. Било около 00.10 часа на 17.11.2016 г. В тази нощ работел само вторият етаж на дискотеката, където били обособени отделни сепарета. Сепарето, което било резервирано от Т. С., се намирало на втория етаж – второто сепаре вляво от входа.