Решение № 36 от 10.03.2026, Окръжен съд - Ямбол
- Съд
- Окръжен съд - Ямбол
- Дело
- Въззивно гражданско дело 228/2025
- Вид
- Решение № 36
- Подписан
- 10.03.2026
- Състав
- Красимира Веселинова Тагарева, Светла Рускова Димитрова, Галина Иванова Вълчанова Люцканова
Цитирани разпоредби
- чл.131 ,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.193, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.259 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.260 · Граждански процесуален кодекс
- чл.261 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269, изр. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.272 · Граждански процесуален кодекс
- §1, т.5 · Закон за закрила на детето
- чл.59, ал.4 · Семеен кодекс
- чл.59, ал.9 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 36 гр. Ямбол, 10.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Красимира В. Тагарева
Членове:
Светла Р. Димитрова
Галина Ив. Вълчанова Люцканова при участието на секретаря Ваня Д. Динева като разгледа докладваното от Светла Р. Димитрова Въззивно гражданско дело № 20252300500228 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството пред Ямболски окръжен съд е образувано по въззивна жалба на С.
Н. К. с ЕГН ********** от с.****, обл.*** чрез адв. Н. Н. от АК – П. против Решение №16/10.04.2025 г., постановено по гр.д.№ 212/2024 г. по описа на РС-Тополовград.
В посоченото Решение първостепенния съд е постановил следното:
УВАЖАВА предявеният иск от П. Я. Н., с ЕГН ********** от гр.****, ул.****№ ****, в качеството му на родител на малолетния Д.П.Я., ЕГН **********, с адрес за призоваване: гр.***, обл.***, ул.***№ ** - адв. С., против С. Н. К. с ЕГН ********** от с.***, общ.***, ул.****№ **, като ИЗМЕНЯ постановените мерки относно родителските права, местоживеенето, личните контакти и издръжката с Решение № 46/28.06.2023 г. по гр.д.№ 20232320100119/2023 г. по описа на ТгРС, и ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права спрямо детето Д.П.Я. на бащата П. Я. Н. с ЕГН *******, като ПОСТАНОВЯВА детето да живее на адрес: гр.******, обл.*****, ул.****№ **.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения и контакти на майката с детето както следва: да го взема два пъти в месеца - всеки първи и трети петък от 17:00 часа до 17:00 часа на неделния ден с две приспивания; всяка четна година по коледните празници от 09:00 часа на 23.12. до 17:00 часа на 28.12.; всяка нечетна година на новогодишните празници от 09:00 часа на 28.12. до17:00 часа на 02.01, както и от 09:00 часа на Велики петък до 17:00 часа на Велика събота по време на великденските празници; за празнуване рождения ден на детето 1 02.02. - първата събота след рождения ден на детето от 09:00 часа до 17:00 часа, освен ако съботата не съвпада с редовния месечен контакт на майката; за рождения ден на майката 11.05. от 09:00 часа до 17:00 часа; по пет дни от ваканциите на детето съобразени с училищните мероприятия, както и един месец непрекъснато през лятото когато бащата не е в платен годишен отпуск.
ОСЪЖДА С. Н. К. с ЕГН ********** да заплаща месечна издръжка на детето Д.П.Я., чрез баща му и законен представител П. Я. Н. в размер на 234,00 лв./двеста тридесет и четири лева/, считано от завеждане на иска - 03.07.2024 г. до настъпването на събитие, водещо до изменяването или прекратяването й, платима до 10-то число на месеца по банков път, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, до окончателното изплащане, ОСЪЖДА С. Н. К. ДА ЗАПЛАТИ на П. Я. Н. разноски по делото в размер на 830лв./осемстотин и тридесет лева/, както и по сметка на ТРС държавна такса в размер на 336,96 лв. /триста тридесет и шест лева и 96 ст./.
С въззивната жалба на С. Н. К. Решението на ТРС се атакува изцяло с твърдения за незаконосъобразност и неправилност, като постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и необосновано.
Направено е оплакване, че изводите, формирани в мотивите на постановеното решение, са необосновани и не кореспондират със събраните по делото писмени и гласни доказателства, приетите социални доклади и заключение по допуснатата съдебнопсихологична експертиза. Изтъква се, че оспорването на официален документ е следвало да стане по установения в закопа ред с разпоредбата на чл.193, ал.1 от ГПК, като в случая това не е сторено, поради което и твърденията на съда за недобросъвестно процесуално поведение са несъстоятелни. Жалбоподателката възразява, че съдът е подходил едностранчиво при анализа на събраните по делото доказателства. В жалбата се твърди, че при постановяване на съдебното решение съдът е следвало да се ръководи от указанията на ППВС № 1/12.11.1974 година. Посочено е, че в мотивите на първоинстанционното решение не е обсъдено прието по делото писмено доказателство, а именно: становище на психолог от ЦСРИ-гр.*****, относно работа с детето Д.Я. по подаден сигнал, което представлява съществено процесуално нарушение. Направено е оплакване, че в съдебното решение, при анализа на заключението по допуснатата съдебно-психологическа експертиза, не са обсъдени всички установени обстоятелства, което също представлява съществено процесуално нарушение. Въззивницата е посочила, че в първоинстанционното решение няма отговор на твърденията в исковата молба, свързани с невъзможността на майката да се грижи пълноценно за детето. Сочи още, че тези твърдения не били установени в хода на съдебното следствие, поради което формирания краен извод за наличие на обстоятелства налагащи промяна в режима за упражняване на родителските права е изцяло необоснован.
По направените оплаквания са изложени съображения.
Моли ЯОС да отмени обжалваното решение, ведно със законните последици от това.
Заявена е претенция за присъждане на направените деловодни разноски и в двете инстанции.
2
В срока по чл.263 П. Я. Н. с ЕГН-********** от гр.*****, в качеството си на родител на малолетния Д.П.Я., чрез процесуалния представител адв. К. С. от АК – Ямбол, е упражнил правото си на писмен отговор и е изразил становище за неоснователност на въззивната жалба, като е поискал оставянето й без уважение, респ. потвърждаване на обжалваното решение като валидно, допустимо, обосновано и законосъобразно. Твърди, че в атакуваното съдебно решение е извършен задълбочен анализ, както на писмените, така и на гласните доказателства и при постановяване на съдебния акт съдът се е съобразил с указанията на ППВС №1/12.11.1974 година, при което последният обосновано е приел, че са налице съвкупност от обстоятелства, които обуславят нуждата от промяна на определения режим за упражняване на родителски права. Изложени са аргументи в тази насока.
Моли ЯОС да остави въззивната жалба без уважение и да потвърди атакуваното решение като правилно, обосновано и законосъобразно с присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски.С отговора за представи и приети от въззвния съд удостоверение за провеми на настоящия адрес на С. Н. К. изх.№ 450/16.06.2025г. на Община Тополовград, Удостоверения издадени от Начално училище „Св.св.Кирил и Методий“ гр.***** за завършен първи клас с отличен успех, втори и трети клас на Д.П.Я..
В проведеното открито съдебно заседание въззивницата, редовно и своевременно призована не се явява и не се представлява. От пълномощника й – адв.Н. от АК-П., по електронен път е постъпило писмено становище, в което е посочил, че желае да де даде ход на делото в негово отсъствие, заявил е че поддържа въззивната жалба и излага становище по същество на спора. Направил е искане за присъждане на разноските, за което е представил списък и е направил възражение за прекомерност на разноските на насрещната страна.
В проведеното открито съдебно заседание въззиваемият П. Я. Н. редовно призован не се явява, като е бил представляван от пълномощника си адв.С., редовно упълномощена.
Същата по същество пледира за отхвърляне на жалбата, като счита, че първоинстанционното решение не страда от пороците, визирани в жалбата, и е направила възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на въззиваемият.
Съдът като разгледа въззивната жалба в рамките на наведените основания, съобрази доводите на страните и взе предвид събраните по делото доказателства намира за установено следното от фактическа страна:
Въззивната жалба е допустима, подадена в предвидения в чл.259 ал.1 от ГПК преклузивен срок и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК. Въззивникът е легитимиран и има правен интерес от обжалването.
Фактическата обстановка по делото не е спорна между страните и правилно е установено от първостепенния съд.
Съгласно процесуалната възможност установена с разпоредбата на чл.272 ГПК във вр. с чл.235 от ГПК, въззивния съд изцяло препраща към мотивите на първоинстанционния съд, като по този начин ги прави свои мотиви, без да е нужно да ги преповтаря.
3
В отговор на доводите на въззивника, наведени във въззивната жалба, въззивният съд излага следното:
Предмет на исковото производство пред първата инстанция е предявен иск по чл.59, ал.9 от СК за промяна на родителските права по отношение на малолетното дете Д.П.Я. и произтичащите от това последици.
Основава се на фактите, че страните са имали брак, който е прекратен с решение №46/28.06.2023г. постановено по гр.д. № 119/2023г. на РС-Тополовград, с което е било одобрено постигнато между страните споразумение, с което страните са се споразумели упражняването на родителските права по отношение на детето Д.П.Я., роден на 02.02.2015г. да се предоставят на майката С. Н. Н., като е определено местоживеене на детето в с.***, общ.****, обл.***, ул.****№ **, а на бащата е определен режим на лични контакти с детето, както и издръжка която да заплаща за него в размер на 300лв.месечно. По твърденията в исковата молба след развода детето е останало да живее при бащата, а майката от месец август 2023година е заминала за гр.***, където е заживяла на съпружески начала с друг мъж.
Върнала се е през месец септември за да запишат детето на училище, след което майката отново е отишла в Плавен, където е вземала детето два пъти при нея. При едно от вземанията детето след връщането си при бащата е споделило, че е станал свидетел на сексуална сцена между майка му и мъжът с когото живеела, като обстановката била напрегната и не искало да живее в П., т.к. майка му и приятелят й често влизали в конфликти, което поведение според ищеца засяга психическото и нравствено развитие на детето. Месец и половина преди завеждане на делото майката се прибрала в с.**** и взела детето при себе си, след което при нея дошъл да живее и приятелят й. Детето било разстроено, не искало да живее с майка си, след часовете се е заключвало в тоалетната и не е искало да се качи в автобуса за село ****. Т.к. майката трайно не полагала труд, няма постоянни доходи, тя не е осигурявала необходимото на детето, не е ходила на родителски срещи, поради което бащата е подал иска за промяна на родителските права, т.к. това е в интерес на детето.
Ответницата е подала писмен отговор в срока по чл.131 ,ал.1 от ГПК, в който е оспорила изцяло иска и обстоятелствата посочени в исковата молба с твърдения, че тя по никакъв начин не засяга нормалното развитие на детето и полага адекватни грижи за него.
Районен съд – Тополовград в постановеното от него Решение 16/ 10.04.2025г., като е обсъдил подробно всички събрани по делото доказателства е приел, че с оглед интересите на детето следва да се променят мерките относно упражняването на родителските права, местоживеенето, личните контакти и издръжката на детето, като последните бъдат предоставени на бащата. С решението искът на бащата е уважен, като на него са предоставени родителските права върху детето Д.П.Я., постановено е детето да живее на адрес: гр.***, обл.***, ул.***№ **, определен е разширен и подробен режим на лични контакти на майката с детето, и същата е осъдена да заплаща за него месечна издръжка в размер на 234,00лв. За да постанови този акт първоинстанционния съд е приел, че са налице нови обстоятелства, които са настъпили след постановяване на решението за прекратяване 4 на брака между родителите и тези нови обстоятелства са влошили положението на детето при родителя при когото то е оставено за отглеждане и възпитание, в случая майката и положението му би се подобрило ако се променят мерките и родителските права се предоставят на бащата.
Пред въззивният съд бе изготвен и приет нов социален доклад изх.№ ПР/Д-Х-ТГ/14001/21.11.2025г. на ДСП – гр.*****, в който е дадено заключение, че детето Д.П.Я., към настоящия момент живее в дома на своя баща П. Я. Н.. Подкрепа при отглеждането и възпитанието на сина си П. Н. получава от своята майка – Д.П.Я., с която споделя едно жилище. Емоционалната връзка между бащата и детето е стабилна и двустранна. Бащата полага старание при обгрижването и задоволяването нуждите на детето си, разбира добре родителските си задължения. Приети са като доказателства удостоверение $450/16.06.2025г. на Община Тополовград за промени на настоящ адрес на С. Н. К. и три броя удостоверения за завършен I, II И III клас на начален етап на основно образование на Д.П.Я. издаден от Начално училище „Св.Св.Кирил и Методий“ гр.*****.