Определение № 2318 от 20.05.2025, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 1035/2025
- Вид
- Определение № 2318
- Подписан
- 20.05.2025
- В сила
- 20.05.2025
- Състав
- Светла Величкова Пенева, мл.с. Христо Руменов Митев, Весела Гълъбова
Цитирани разпоредби
- чл. 242 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 243 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 243, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 244 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.275, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 225, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 225 ал. 2 · Кодекс на труда
- чл.344, ал. 1, т. 3 · Кодекс на труда
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2318 гр. Варна, 20.05.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Светла В. Пенева
Членове:
Весела Гълъбова мл.с. Христо Р. Митев като разгледа докладваното от мл.с. Христо Р. Митев Въззивно частно гражданско дело № 20253100501035 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 244 ГПК, вр. чл. 274 и сл. ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх.№ 29671/01.04.2025г. на Община Варна, представлявана от Благомир Коцев, с административен адрес: гр.
Варна, бул. „Осми приморски полк“ № 43, чрез юрк. С. М., против Определение № 3321/13.03.2025г. постановено по гр. д № 7021/2024г. по описа на Районен съд – гр. Варна, с което е:
Допуснато предварително изпълнение на Решение № 574/21.02.2025 г., постановено по гр.д. № 7021/2024 год. по описа на Варненски районен съд, 42 състав, В ЧАСТТА, с която: „ОСЪЖДА ответника ОБЩИНА ВАРНА, БУЛСТАТ: 000093442, гр. Варна,бул. „8-ми Приморски полк“ №43, представлявана от Кмета - Благомир Коцев ДА ИЗПЛАТИ на ищцата Б. А. Я. А., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ж.к. „Владислав Варненчик“, бл.204, вх. В, обезщетение за времето, през което е останала без работа, поради уволнението, от 15 май 2024 г. до 15 ноември 2024 г., с общ размер на това обезщетение 23 775.00 лв., ведно със законната лихва върху тази сума от предявяване на иска - 07.06.2024 г. до окончателното й изплащане, на осн. чл.344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 КТ, вр. чл. 86 ЗЗД.“ Жалбоподателят излага следните аргументи за неправилност на обжалваното определение:
Допускането на предварително изпълнение на присъденото обезщетение в общ размер на 23 775.00 лв., би причинило непоправима вреда, изразяваща се в несъбираемост на сумата при отхвърляне на исковата претенция.
Разходването на общински средства по сметка на физическо лице, чиято дължимост не е сигурна и е поставена в зависимост от уважаването или отхвърлянето на исковете, крие голям риск от загубата на тези публични 1 средства. Възстановяването на сумата от 23 775.00 лв. от Б. Я. – А. на Община Варна при евентуално отхвърляне на исковата претенция не е гарантирано, а спрямо публичните средства е недопустима такава несигурност. Отделно първоинстанционния съд неправилно с определението е допуснал предварително изпълнение на законната лихва върху общия размер на обезщетението.
Моли да се отмени обжалваното определение.
В писмения си отговор ответникът по частната жалба Б. А. Я. - А. се излага становище за неоснователност на жалбата.
Варненски окръжен съд, намира, че частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да се произнесе, настоящият съдебен състав взе предвид следното:
С обжалваното определение съдът е приел, че е длъжен да допусне предварително изпълнение на присъденото обезщетение по чл. 225 ал. 2 КТ Във всички случаи, когато се присъжда издръжка, възнаграждение и обезщетение за работа, първоинстанционният съд следва да допусне предварително изпълнение на решението. Законът не дава възможност за преценка - съдът не може да разглежда въпроса да допусне ли предварително изпълнение или не, той е длъжен да стори това. В този смисъл Тълкувателно решение № 5 от 12.07.2018 г. по тълк. д. № 5 / 2015 г. на Върховен касационен съд, ОСГТК.
Съгласно чл. 243, ал. 1 от ГПК предварително изпълнение не се допуска ако вследствие на изпълнението може да се причини на ответника непоправима вреда или вреда, която не подлежи на точна парична оценка.
Неоснователни са доводите, че допуснатото предварително изпълнение би навредили от ответника при евентуално отхвърляне на иска, поради несигурност дали ищцата ще върне обратно изплатеното обезщетение. Този въпрос няма отношение към приложението на чл. 242 ал. 1 от ГПК. В случая не се твърди и не се доказва непоправима вреда по смисъла на чл. 243 от ГПК.
Касае се за обезщетение за работа, което попада в хипотезата на чл.242, ал.1 ГПК и допуснатото предварително изпълнение е в изпълнение на посочената законова норма. Предположения за невъзможност ответникът да събере обратно вземането си при евентуална промяна в изхода на спора и доводи за обществен интерес са не са основание да се откаже предварително изпълнение.
Не е основателно и възражението, че неправилно е допуснато предварително изпълнение на законната лихва. Същата представлява последица от уважаване на претенцията, заявена с исковата молба Поради горените съображения съдът правилно постановил предварително изпълнение на присъденото обезщетение за времето, през което ищцата е останала без работа, в размер на 23 775.00 лв., с оглед да което 2 обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
По обжалваемостта:
Настоящото определение не може да се обжалва на основание Тълкувателно решение № 5 от 12.07.2018 г. по тълк. д. № 5 / 2015 г. на Върховен касационен съд, ОСГТК.
Мотивиран така, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 3321/13.03.2025г. постановено по гр. д № 7021/2024г. по описа на Районен съд – гр. Варна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3