Решение № 41 от 02.03.2026, Районен съд - Севлиево
- Съд
- Районен съд - Севлиево
- Дело
- Гражданско дело 1251/2025
- Вид
- Решение № 41
- Подписан
- 02.03.2026
- В сила
- 31.03.2026
- Състав
- Гергана Николаева Божилова
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 166 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 322 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 322, ал. 2 изр. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 49, ал. 1 · Семеен кодекс
- чл. 53 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 41 гр. Севлиево, 02.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Гергана Н. Божилова при участието на секретаря Н. В. Ботева като разгледа докладваното от Гергана Н. Божилова Гражданско дело № 20254230101251 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производството е по реда на Глава ХХVІ ГПК, чл. 322 от ГПК – развод поради разстройство на брака и е образувано по искова молба с правно основание чл. 49 от СК, по който ищецът моли гражданският брак между страните да бъде прекратен без произнасяне по въпроса за вината. Искът за развод е съединен с иск с правно основание чл. 53 от СК за възстановяване на предбрачното фамилно име на ответницата. Исковете са предявени от Р. Ю. А., с ЕГН**********, с адрес – гр.
Севлиево, ул. ***********, чрез адв. Н. Н.- Г. – ГАК срещу Б. С. А., с ЕГН:
**********, с адрес: гр. Две могили, област Русе, ул. ***********.
В исковата молба ищецът твърди, че с ответнцата са сключили брак на 01.08.2025 г. в гр. Севлиево, който бил удостоверен с акт за сключен граждански брак № 0054/01.08.2025 година на Община Севлиево. Съвместното им брачно съжителство е продължило по-малко от месец, като двамата са живели в жилище под наем в Германия. Несходство в характерите, водещо до конфликти, било причината двамата да се разделят малко следа сключване на брака. Към настоящият момент ищецът продължава да живее и работи в Германия, а ответницата се е прибрала в България и живее в град Две могили, област Русе.
От съвместното си съжителство страните нямат родени деца.
В исковата молба се сочи, че в следствие на настъпилата фактическа раздяла и предвид това, че са се устроили да живеят поотделно, бракът на страните е формален, лишен от съдържание и безполезен. Същият е дълбоко и непоправимо разстроен, 1 поради което следва да бъде прекратен. Ищецът моли съдът да постанови решение, с което да прекрати брака, без да се произнася за вината, като сочи, че последното семейно жилище е било под наем в Германия, напуснато е и от двамата съпрузи, и поради това не се налага ползването му да се коментира и урежда от съда.
Иска се още след прекратяване на брака ответницата да възстанови предбрачното си фамилното име - ***********.
В съдебно заседание ищецът лично и чрез процесуалния си представител адв.
Н . Н.- Г. поддържа исковата молба за прекратяване на брака, като дълбоко и непоправимо разстроен, без произнасяне за вината. Желае фамилията на ответницата да бъде променена и тя да носи фамилията си преди брака – ***********. Не се претендират разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответницата не е депозирала писмен отговор.
В съдебно заседание ответницата лично заявява, че не иска бракът й с ищеца да продължава и че желае да върне предбрачното си фамилно име – ***********.
Съдът, след съвкупна преценка на доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:
От писмените доказателства - оригинал на удостоверение граждански брак № 6592250054/01.08.2025 г. на Община Севлиево се установи че страните са сключили граждански брак на 01.08.2025 г. в град Севлиево, като съпругата е приела фамилното име на съпруга - А..
От гласните доказателства - показанията на воденият от ищеца свидетел – А.
Ю. С., негова сестра, на която съдът разясни, че на осн. чл. 166 от ГПК може да откаже да свидетелства, но същата заяви, че желае, се потвърждава изцяло изнесеното в исковата молба. Фактическата раздяла между страните е настъпила още на 19.09.2025 година, когато ответницата напуска ответника заедно с детето си от друг мъж и заминава в Холандия. Свидетелката не мисли, че бракът между брат и и ответницата може да продължава.
Съдът кредитира показанията на разпитания свидетел изцяло, тъй като те дават ясна картина какво точно се е случва и че този брак е безполезен, както за страните, така и за обществото.
При така установената фактическа обстановка и като съобрази приложимото законодателство, съдът направи следните правни изводи:
Предявени са кумулативно обективно съединени искове за развод на основание чл. 49, ал. 1 от СК, и небрачен иск с правно основание чл. 322, ал. 2 изр. 2 ГПК вр. с чл. 53 от СК.
ПО ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 49, ал. 1 ОТ СК:
Съдът приема за установено, въз основа на събраните в хода на делото гласни 2 доказателства, че брачните отношения между съпрузите са дълбоко и непоправимо разстроени. Помежду им е изчезнало взаимното доверие и уважение, разбирателство и задружност при изпълнение на семейните задължения. Предвид изложеното, съдът намира, че запазването на брака е лишено от смисъл, тъй като е изпразнен от съдържание и това би било вредно за обществото и за самите съпрузи, между които не съществува физическа и духовна близост, поради което бракът им следва да бъде прекратен, на основание чл. 49, ал.1 от СК. Обстоятелството, че съпрузите са във фактическа раздяла, която е настъпила само месец след сключване на брака им, говори достатъчно за тотално разпадане на връзките между двамата съпрузи - духовни, физически и имуществени. Разстройството на брака е трайно, постоянно и не може да бъде преодоляно, поради което е невъзможно и възстановяването на нормалните съпружески отношения.
Съпрузите не желаят произнасяне по въпроса за вината.
ПО ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 53 ОТ СК:
Предвид направеното от ищеца в исковата молба и потвърдено от ответницата в съдебно заседание искане за възстановяване на предбрачното й фамилното име, съдът намира че следва за в бъдеще същата да носи фамилията си от преди брака, а именно – ***********.
Страните не претендират заплащане на разноски.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 49, ал. 1 от СК брака между Р. Ю. А., с ЕГН:
**********, с адрес: гр. Севлиево, ул. ***********, и Б. С. А., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Две могили, област Русе, ул. ***********, сключен на 01.08.2025 г. в гр.
Севлиево с акт за сключен граждански брак № 0054/01.08.2025 г., съставен от длъжностното лице по гражданско състояние при Община Севлиево, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство.
ПОСТАНОВЯВА след развода Б. С. А. да носи предбрачното си фамилно име ***********.
Направените разноски в настоящото производство остават за сметка на всяка една от страните, така както са сторени.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Габрово в 2-седмичен срок от връчването му на страните ведно със съобщението за изготвянето и обявяването му.
3
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________ 4
----- следващ документ -----
РЕШЕНИЕ
№ 41 гр. Севлиево, 02.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Гергана Н. Божилова при участието на секретаря Н. В. Ботева като разгледа докладваното от Гергана Н. Божилова Гражданско дело № 20254230101251 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производството е по реда на Глава ХХVІ ГПК, чл. 322 от ГПК – развод поради разстройство на брака и е образувано по искова молба с правно основание чл. 49 от СК, по който ищецът моли гражданският брак между страните да бъде прекратен без произнасяне по въпроса за вината. Искът за развод е съединен с иск с правно основание чл. 53 от СК за възстановяване на предбрачното фамилно име на ответницата. Исковете са предявени от Р. Ю. А., с ЕГН**********, с адрес – гр.
Севлиево, ул. ***********, чрез адв. Н. Н.- Г. – ГАК срещу Б. С. А., с ЕГН:
**********, с адрес: гр. Две могили, област Русе, ул. ***********.
В исковата молба ищецът твърди, че с ответнцата са сключили брак на 01.08.2025 г. в гр. Севлиево, който бил удостоверен с акт за сключен граждански брак № 0054/01.08.2025 година на Община Севлиево. Съвместното им брачно съжителство е продължило по-малко от месец, като двамата са живели в жилище под наем в Германия. Несходство в характерите, водещо до конфликти, било причината двамата да се разделят малко следа сключване на брака. Към настоящият момент ищецът продължава да живее и работи в Германия, а ответницата се е прибрала в България и живее в град Две могили, област Русе.
От съвместното си съжителство страните нямат родени деца.
В исковата молба се сочи, че в следствие на настъпилата фактическа раздяла и предвид това, че са се устроили да живеят поотделно, бракът на страните е формален, лишен от съдържание и безполезен. Същият е дълбоко и непоправимо разстроен, 1 поради което следва да бъде прекратен. Ищецът моли съдът да постанови решение, с което да прекрати брака, без да се произнася за вината, като сочи, че последното семейно жилище е било под наем в Германия, напуснато е и от двамата съпрузи, и поради това не се налага ползването му да се коментира и урежда от съда.
Иска се още след прекратяване на брака ответницата да възстанови предбрачното си фамилното име - ***********.
В съдебно заседание ищецът лично и чрез процесуалния си представител адв.
Н . Н.- Г. поддържа исковата молба за прекратяване на брака, като дълбоко и непоправимо разстроен, без произнасяне за вината. Желае фамилията на ответницата да бъде променена и тя да носи фамилията си преди брака – ***********. Не се претендират разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответницата не е депозирала писмен отговор.
В съдебно заседание ответницата лично заявява, че не иска бракът й с ищеца да продължава и че желае да върне предбрачното си фамилно име – ***********.
Съдът, след съвкупна преценка на доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:
От писмените доказателства - оригинал на удостоверение граждански брак № 6592250054/01.08.2025 г. на Община Севлиево се установи че страните са сключили граждански брак на 01.08.2025 г. в град Севлиево, като съпругата е приела фамилното име на съпруга - А..
От гласните доказателства - показанията на воденият от ищеца свидетел – А.
Ю. С., негова сестра, на която съдът разясни, че на осн. чл. 166 от ГПК може да откаже да свидетелства, но същата заяви, че желае, се потвърждава изцяло изнесеното в исковата молба. Фактическата раздяла между страните е настъпила още на 19.09.2025 година, когато ответницата напуска ответника заедно с детето си от друг мъж и заминава в Холандия. Свидетелката не мисли, че бракът между брат и и ответницата може да продължава.