Определение № 1200 от 17.10.2025, Окръжен съд - Стара Загора
- Съд
- Окръжен съд - Стара Загора
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 651/2025
- Вид
- Определение № 1200
- Подписан
- 17.10.2025
- В сила
- 17.10.2025
- Състав
- Даниела Каролова Телбизова-Янчева, Атанас Димов Атанасов, Николай Илиев Уруков
Цитирани разпоредби
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл.248, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38 · Закон за адвокатурата
- чл.26, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.55, ал.1, предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1200 гр. Стара Загора, 17.10.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева
Членове:
Николай Ил. Уруков
Атанас Д. Атанасов като разгледа докладваното от Даниела К. Телбизова-Янчева Въззивно частно гражданско дело № 20255500500651 по описа за 2025 година Производството е образувано по въззивна частна жалба, подадена от "С.К." ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., чрез Адвокатско дружество „Н., У., М.“ чрез адвокат Х. М. против определение №1971 от 03.07.2025г. постановено по гр.д.№ 254/2025г. по описа на РС-Стара Загора, с което е оставена без разглеждане молбата на процесуалния представител на ответника „С.К.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., ***, представлявано от Н.П.П., за изменение на Решение №513/29.05.2025г. по гр.дело №254/2025г. по описа на РС Стара Загора в частта за разноските, като недопустима.
Жалбоподателят твърди, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че тъй като от страна на ответното дружество не е представен Списък с разноски по чл. 80 ГПК, то искането му с правно основание чл. 248 ГПК е недопустимо. Излага съображения, че действително, съгласно Тълкувателно решение № 6/2012 от 06.11.2023 г., по т.д.№ 6/2012 г на ОСГТК на ВКС, молбата за изменение на съдебното решение в частта за разноските, когато страната не е представила списък по чл. 80 ГПК, е недопустима. Посочва, че това обаче се отнася само до случаите, в които страната претендира да бъде изменен съдебният акт в частта на присъдените и разноски - тези, които тя е претендирала и има право да получи. Именно за тях, страната е следвало да подаде списък на разноските по чл. 80 ГПК, в законоустановения за това срок.
В настоящата хипотеза, в която се иска изменение на решението, в частта за разноските, присъдени в полза на ответната страна, представянето на списък с разноски по чл. 80 ГПК не е предпоставка за допустимостта на молбата по чл.
248 ГПК. В този смисъл сочи и съдебната практика. В процесния случай действително ответното дружество не е представило списък на разноските по чл. 80 ГПК, тъй като не е претендирало заплащането на такива.
Жалбоподателят счита, че това не може да бъде причина за изключване 1 правото му да иска изменение на решението в частта, с която е осъдено да плати разноски на ответната страна. Обратното тълкуване би било в разрез с основни гражданскопроцесуални принципи.
С оглед гореизложеното, намира, че е процесуално допустимо искането им за изменение на решението, в частта за разноските, присъдени в полза на ищеца и не е обусловено от представянето на списък по чл. 80 ГПК, предвид което считат, че обжалваното определението е неправилно и следва да бъде отменено като такова. Моли съда да отмени Определение № 1971 от 03.07.2025 г., с което молбата по чл. 248 ГПК, депозирана от ответното се дружество, е оставена без разглеждане като недопустима.
Въззивният съд като разгледа материалите по делото и взе предвид доводите на жалбоподателя, намери за установено следното:
Частната жалба е подадена в срок от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалване, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, като е заплатена дължимата държавна такса за разглеждането й.
Ето защо жалбата е процесуално допустима и редовна. Разгледана по същество жалбата е основателна.
Производството по гр. д. №254/2025г. по описа на РС-Стара Загора е образувано по установителни искове с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД, във връзка със ЗПК за обявяване нищожност на клаузата за заплащане на неустойка при неосигуряване на обезпечение в размер на 1112,01лв. и на клаузата за неустойка за забава в размер на 250,00лв. по Договор за паричен заем №593325/16.11.2021г. съединени с осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД за сумата от 1362,00лв., представляваща неоснователно заплатена неустойка по процесния договор. Исковете са предявени от Е. А. И. от гр.С.З. срещу „С.К.“ ООД гр.С..
С Решение №513/29.05.2025г. по горното дело съдът е прогласил за недействителни клаузата за заплащане на неустойка при неосигуряване на обезпечение в размер на 1112,01лв. и на клаузата за неустойка за забава в размер на 250,00лв. по Договор за паричен заем №593325/16.11.2021г., осъдил е ответника да заплати на ищеца сумата в размер 1362,00лв., представляваща заплатена без основание сума за неустойка по Договор за паричен заем №593325/16.11.2021г., осъдил е ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 110,00лв., представляваща сторени по делото разноски за държавна такса, и да заплати на процесуалния представител на ищеца сумата от 836,20лв., представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗА.
В срока за обжалване на решението от ответника е постъпила молба с правно основание чл.248, ал.1 ГПК, с която се претендира да бъде за изменено решението в частта за разноските, като се остави без уважение искането на ищеца за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение при условията на чл.38 от Закона за адвокатурата, като излага съображения в тази насока. Препис от молбата е връчена на ищеца, който изразява становище, че същата е неоснователна и моли да бъде оставена без уважение.
2
С обжалваното определение първоинстанционният съд е приел, че доколкото в разпоредбата на чл.248, ал.1 ГПК е посочено, че “В срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските.”, решението, което се претендира да бъде изменено, подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му. С оглед на това е приел, че молбата по чл.248 ГПК е постъпила в съда в законоустановения срок. Съгласно чл.80 ГПК обаче, е приел, че страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен случай тя няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските. Старозагорският районен съд е посочил, че по настоящото дело не е представен списък на разноските по чл.80 ГПК от процесуалния представител на „С.К.“ ООД, въпреки изричните указания на съда, а съгласно т.9 от ТР №6/06.11.2013г. по ТД №6/2012г., ОСГТК на ВКС „Молбата за изменение на съдебното решение в частта за разноските, когато страната не е представила списък по чл. 80 ГПК, е недопустима.“ В тази връзка, съдът е приел, че молбата на процесуалния представител на ответника е недопустима, поради което я е оставил без разглеждане, като такава.
Въззивният съд намира, че изводите на първоинстанционния съд са неправилни и незаконосъобразни. Действително, съгласно Тълкувателно решение № 6/2012 от 06.11.2023 г., по т.д.№ 6/2012 г на ОСГТК на ВКС, молбата за изменение на съдебното решение в частта за разноските, когато страната не е представила списък по чл. 80 ГПК, е недопустима. Това решение обаче се отнася само до случаите, в които страната претендира да бъде изменен съдебният акт в частта на присъдените и разноски - тези, които тя е претендирала и има право да получи. Именно за тях, страната е следвало да подаде списък на разноските по чл. 80 ГПК, в законоустановения за това срок.
В конкретната хипотезата, в която се иска изменение на решението, в частта за разноските, присъдени в полза на ответната страна, представянето на списък с разноски по чл. 80 ГПК не е предпоставка за допустимостта на молбата по чл.
248 ГПК. В този смисъл е и съдебната практика, обективирана в Определение № 60312 от 23.09.2021 г. на ВКС по ч. т. д. № 1617/2021 г., I т. о., ТК, докладчик съдията А.Х., съгласно което: Представянето на списък по чл. 80 ГПК е абсолютна положителна процесуална предпоставка за правото по чл.
248, ал. 1 ГПК само в хипотезата, когато страната претендира да бъде изменен съдебният акт в частта на присъдените й разноски за съответната инстанция, т. е. когато счита, че неправилно е определен размерът на разноските, на които тя има право. Именно за тези разноски, които е поискала да й бъдат присъдени, страната- молител по чл. 248, ал. 1 ГПК е била длъжна да подаде списък в срока и по реда, регламентиран в чл. 80 ГПК. В хипотезата, когато се оспорват като неправилно изчислени разноските, присъдени на другата страна, представянето на списък по чл. 80 ГПК не представлява процесуална 3 предпоставка за допустимостта на искането по чл. 248, ал. 1 ГПК.
В процесния случай дружеството-жалбоподател действително не е представило списък на разноските по чл. 80 ГПК, тъй като не е претендирало заплащането на такива. Това обаче, не може да бъде причина за изключване правото му да иска изменение на решението в частта, с която е осъдено да плати разноски на другата страна.
С оглед гореизложеното, въззивният съд намира, че направеното искане с молбата, подадена по реда на чл.248 от ГПК за изменение на решението, в частта за разноските присъдени в полза на ищеца, не е обусловена от представянето на списък по чл. 80 ГПК, предвид което се явява допустимо.
Ето защо въззивният съд намира, че обжалваното определението е неправилно и следва да бъде отменено като такова.
След отмяната му настоящия съдебен състав намира, че делото следва да бъде върнато на първоинстанционният съд за произнасяне по подадената молба по чл.248 от ГПК, тъй като съдебните актове, в частта за разноските, подлежат на допълване или изменение по искане на страните от съда, който ги е постановил. Настоящата инстанция не може да се произнася за пръв път по това искане, поради което делото следва да се върне на РС-Стара Загора, който да постанови допълнително определение по отношение на това искане.
Предвид гореизложеното, въззивният съд намира, че следва обжалваното определение да бъде отменено и делото бъде върнато на Старозагорския районен съд за произнасяне по молбата на „С.К.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С. по реда на чл.248 от ГПК по отношение на разноските.
Водим от горните мотиви, Старозагорският окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 1971 от 03.07.2025г. постановено по гр.д.№ 254/2025г. по описа на РС - Стара Загора.
ВРЪЩА делото на РС - Стара Загора, в същия състав за произнасяне по реда на чл.248 от ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4