Решение № 93 от 30.10.2023, Районен съд - Костинброд

РЕШЕНИЕ

№ 93 гр. К., 30.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., III-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стефан М. Стойков при участието на секретаря А. Вл. А. като разгледа докладваното от Стефан М. Стойков Административно наказателно дело № 20221850200101 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Делото е образувано по жалба на В. Б. Д., ЕГН **********, против Наказателно постановление № 22-0286-000023 от 22.03.2022 г., издадено от Началник РУ на МВР К., с което на основание чл. 174, ал. 3 от ЗДвП са наложени съответно административни наказания „глоба“ в размер на 2 000 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца за извършено нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.

С жалбата се иска отмяна на издаденото наказателното постановление като се твърди незаконосъобразност и допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, невярно отразени фактически констатации. Твърди, че при съставяне на АУАН органът по установяване не се е легитимирал със заповед или документ, удостоверяващ правото му да извършва проверки. Твърди, че фактическите констатации в НП са неправилно, че не е управлявал МПС-то, че не е отразено място на нарушението, че има неправилна квалификация и няма конкретизиране, че АУАН не е съставен в присъствие на свидетеля, че АУАН е издаден след изтичане на срока за съставянето му от откриване на нарушителя, че не му е предявен АУАН, че не му е дадена възможност за възражение, че АУАН не съдържа задължителни реквизити по чл. 42, че НП не е издадено в предвидения 6-месечен срок, че в НП липсват реквизити по чл. 57 от ЗАНН, че не е обсъдено приложението на чл. 28 от ЗАНН, че е наложено максималното наказание, а нарушението е несъпоставимо по леко.

Жалбоподателят, редовно уведомен не се явява в проведените заседания. В едно от заседанията се представлява от адвокат Л. М..

Въззиваемата страна – Началник РУ на МВР К., редовно уведомена не изпраща 1 представител.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е допустима - подадена е от лицето, санкционирано с посоченото НП.

Подадена е в законоустановения 14-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, след като НП е връчено на 28.03.2022 г., а жалбата е заведена в регистратура на съда на 31.03.2022 г., тоест в цитирания срок.

Обжалваното НП е издадено на основание АУАН серия АД № 113628/13.01.2022 г., съставен срещу жалбоподателя за това, че на същата дата около 15.10 часа в гр. К. на кръстовище на улиците М.В. и П., при движение с посока от ул. Б. към М.В. е управлявал лек автомобил Ф.Б. с рег. № ******, собственост на трето лице, като при извършена проверка на кръстовището от служители на РУ К. е отказал да му биде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техните аналози на дата 13.01.2022 г. в 16.00 часа в гр. К. ул. С. № 68. Отбелязано е в АУАН издаване на талон за кръвно изследване № 0056441.

В АУАН е посочено нарушението – Отказва да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози и не изпълни предписание за химико-токсикологично лаб. изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози.

Нарушението е квалифицирано като такова по чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП.

Препис от съставения АУАН е връчен на жалбоподателя, което е удостоверено с негов подпис.

По идентичен начин, словесно и като правна квалификация, е описано нарушението и в обжалваното НП.

На жалбоподателя е наложено административни наказания „глоба” в размер на 2 000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца на основание чл. 174, ал.

3, пр. 3 от Закона за движение по пътищата.

В хода на проведеното съдебно следствие пред настоящия съд, от разпита на свидетелите В. Н. и М. Й. се установи, че и двамата към 13.01.2022 г. са заемали длъжности като служители на отдел Криминална полиция в РУ К., като на въпросната дата са изпълнявали задълженията си и са се придвижвали в района на ул. М.В. с автомобил, управляван от св. Н.. Автомобилът е бил без отличителни знаци, но съоръжен със сигнална лампа и звуков сигнал, като при движението си са достигнали до кръстовище с ул. П., по която с посока към кръстовището се е движил автомобил Ф.Б. с рег. № ******, управляван от жалбоподателя.

Свидетелите Н. и Й. са разпознали водача, като известно им служебно криминално проявено лице, поради което са подали звуков и светлинен сигнал, при което автомобила, управляван от жалбоподателя е спрял. След извършване на проверка на пътуващите в автомобила още две лица освен жалбоподателя, който го е управлявал свидетелите Н. и Й.

2 са повикали служител на служба КАТ при управлението за да бъде извършена проверка на жалбоподателя за употреба на алкохол и наркотични вещества, след като им е направило впечатление несигурното държане на жалбоподателя.

Жалбоподателя е бил отведен в РУ К., където служителят на МВР А. Н. е извършил проверка на жалбоподателя с техническо средство за упътреба на алкохол, при което пробата е била отрицателна. Пред свидетелите Н. и Й. служителят Н. е поискал да изпробва жалбоподателя и за употреба на наркотични вещества или техни аналози с Drug Check 500, на жалбоподателя е отказал да бъде изпробван с това средство за употреба на наркотични вещества или техни аналози.

Служителят на РУ К. Н. и съставил талон за кръвно изследване № 0056441, както и цитираният АУАН, като преписи от тях са връчени на жалбоподателя.

Описаните обстоятелства съдът установи без никакви противоречия от разпита на посочените свидетели, както и от приобщените писмени доказателства.

Материалната компетентност на актосъставителя произтича от заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи /служебно известна на съда/, с която на основание чл. 189, ал. 1, вр. чл. 165, ал. 1 от ЗДвП, са определени лицата, имащи право да съставят актове за установяване на административни нарушения по ЗДвП, а посоченото лице е младши автоконтрольор и съгласно т.2.1, вр. т.1.3.2 има право да съставя АУАН за нарушения на ЗДвП.

Материалната компетентност на лицето, заемащо длъжността Началник РУ на МВР К., е установена със същата заповед т. 3.8., съгласно която лицето, заемащо такава длъжност има право да издава НП за нарушения на ЗДвП.

При тези факти, установени без никакви противоречия съдът намира, че обжалваното НП е законосъобразно от формална страна като издадено в необходимата форма и от оправомощено за това лице, като установените факти дават основание за извод, че жалбоподателя е извършил нарушението, за което е ангажирана отговорността му.

Няма никакво основание за съмнение в свидетелските показания на свидетелите Н. и Й., че жалбоподателя е бил установен при управление на МПС в гр. К. на 13.01.2022 г. на кръстовище на улиците М.В. и П., при което е извършена проверка и жалбоподателя е отказал да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества или техни аналози, с което е осъществил състава на нарушението по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, съдържаща както признаците на извършеното нарушение, така и предвидената санкция за водачите отказали такава проверка.

Проверката за употреба на наркотични вещества или техни аналози е част от правомощията на определените служители на МВР за контрол на правилата за движение по пътищата – чл. 165 от ЗДвП, като няма нужда от изрично легитимиране на служителите от МВР при извършване на проверка, освен представянето им съгласно изискванията на ЗМВР.

От субективна страна нарушението е извършено умишлено - със съзнание и представи за отделните обективни признаци – управление на МПС и отказ да бъде 3 изпробван за употреба на наркотични вещества или техни аналози, като са спазени правилата за установяване употребата на наркотични вещества с издаване на талон за медицинско изследване, препис от който също е връчен на жалбоподателя.

Еднозначно определения размер на това административно наказание прави безпредметно обсъждането за съответствието му с смекчаващи или отегчаващи вината обстоятелства. Няма основание за прилагане на чл. 28, поради липса на каквито и да обективни обстоятелства или дори и данни показващи ниска степен на обществената опасност на деянието, което е формално по своя характер и не изисква настъпването на вредни последици.

Неоснователни са възраженията за невръчване на АУАН, след като са налице доказателства в обратна посока, които са удостоверени и с подпис на жалбоподателя, съответно не е ограничено правото му на защита и на възражение. Неоснователно е възражението за съставяне на АУАН извън срока след установяване на нарушението и нарушителя, тъй като АУАН е съставен в деня на констатиране на нарушението и установяване на нарушителя, а също така няма издаване на НП извън предвидения срок, след като АУАН е съставен на 13.01.2022 г., докато НП е издадено на 22.03.2022 г. Остават неизвестни аргументите в жалбата за твърдението, че липсват реквизити по чл. 42 и 57 от ЗАНН. Правилно и в пълнота са описани нарушението, с време, място и конкретни фактически обстоятелства за действията на жалбоподателя дали основание за санкционирането му, като няма съмнение в самоличността на нарушителя, неговата вина от субективна страна, описана по-горе, както и обективните признаци на нарушението – управление на МПС и отказ да бъде изпробват за употреба на наркотични вещества или техни аналози.

Няма установени и фактически обстоятелства, различни от възприетите от съда и описани по-горе, като жалбоподателя не се е възползвал от дадената му възможност за ангажиране на гласни доказателства и след съответното предупреждение е отменено определението за допускане до разпит на свидетел при довеждане от негова страна.

На основание чл. 63, ал. 1, вр. ал. 2, т. 5, вр. ал. 9 от ЗАНН и съобразно горните изводи, СЪДЪТ

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 22-0286-000023 от

22.03.2022 г., издадено от Началник РУ на МВР К., с което на В. Б. Д., ЕГН **********, на основание чл. 174, ал. 3 от Закона за движение по пътищата са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 2 000 /две хиляди/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца за извършено нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.

4

Решението може да се обжалва пред Административен съд София-област в 14/четиринадесет/дневен срок, считано от датата на получаването му.

Препис от решението да се изпрати на жалбоподателя, чрез адвокат М. и въззиваемата страна

Съдия при Районен съд – К.: _______________________

5