Решение № 186 от 12.07.2024, Районен съд - Дупница

РЕШЕНИЕ

№ 186 гр. Дупница, 12.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, III-ТИ СЪСТАВ НО, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светла В. Пейчева при участието на секретаря Райна Г. Боянова като разгледа докладваното от Светла В. Пейчева Административно наказателно дело № 20231510201265 по описа за 2023 година

Производството е по чл.58д и сл. от ЗАНН.

Р. К. Д., с ЕГН **********, действаща чрез пълномощника й адв. Д. Д., от АК София, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Александър Стамболийски“ № 24 е обжалвала Наказателно постановление № 23-0332-000329/15.06.2023 г., издадено от Началник РУ в ОД на МВР гр. Кюстендил, РУ Рила, с което с а й наложени административни наказания на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. І-во от ЗДвП „глоба” в размер на 50.00 (петдесет) за нарушение на чл. 137а, ал.1 от ЗДвП, и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2-ро от ЗДвП й е наложено администативно наказание „глоба“ в размер на 10.00 (десет) лв., за нарушение на чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2-ро от ЗДвП, като моли да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Претендира деловодни разноски.

Въззиваемата страна не изпраща представител, в съпроводителното писмо е взето становище по жалбата, видно от което сочи, че жалбата е неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. Като алтернативно искане е направено, в случай, че жалбата бъде уважена е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в преклузивния 14 – ет дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна, поради което наказателното постановление следва да бъде потвърдено.

От фактическа страна съдът установи следното:

1

На 27.03.2023 г., около 09.15 часа жалбоподателката управлявала лек автомобил, марка и модел “..........., с рег. №............. в гр. Кочериново, третокрасен пък, път 107, км.

3+000 метра, Дупница, с посока на движение гр. Рила без поставен обезопасителен колан, какъвто е оборудван в автомобила. При проверката е установено, че водача не представя контролен талон към СУМПС Актосъставителят квалифицирал нарушението по чл. 137а, ал. 1 и чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Нарушителят подписал акта, като в графата за обяснения и възражения е написал, че има такива. Актът е предявен срещу подпис на нарушителя в деня на съставянето му.

Писмени възражения, в срока по чл. 44 от ЗАНН, административнонаказавщия орган. не са депозирани пред

Въз основа на съставения акт било издадено обжалваното наказателно постановление, в което административнонаказващия орган е възприел същата фактическа и правна обстановка.

Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото писмени доказателства и от събраните гласни доказателства показанията на актосъставителя Д. Р. и св. М. Ю..

По делото е приложена справка за нарушител/водач, както и медицински документи, от които е видно, че жалбоподателката, към момента на проверката, е била бременна.

При така изложената по делото фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:

При извършената служебна проверка на АУАН не се констатират нарушения и пропуски по смисъла на чл. 33-34 и чл. 58 от ЗАНН. Актосъставителят и АНО, видно от заповедта (л. 10-11 от делото) са родово и местно компетентни да изготвят АУАН и НП за нарушения по Закона за движение по пътищата. Безспорно бе установено от показанията на разпитания свидетел -длъжностно лице и контролни органи по смисъла на чл.189, ал.1 ЗДвП, че при обстоятелствата, отразени в изготвеният от актосъставителят Д. Р. АУАН жалбоподателя е притежавал качеството водач на лек автомобил, тъй като е управлявал такъв на 27.03.2023 г., около 09.15 часа без поставен обезопасителен колан при наличието на такъв.

По т.1 от НП жалбоподателкта е санкционирана на основание чл.183, ал. 4, т.7, предложение първо от

ЗДвП, според която:

“Наказва се с глоба 50 лв. водач, който не изпълнява задължението за използване на предпазен колан или носене на каска или превозва пътник, който не изпълнява задъ жението за използване на предпазен колан или носене на каска”) за нарушение на чл.137а, ал.1 от същия закон (“Водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани”), изразяващо се в това, че по време на движение не използвал обезопасителния колан, с който е било оборудвано МПС. В случая отразените в АУАН и възпроизведени в НП фактически констатации се потвърждават изцяло 2 от показанията на актосъставителя Р. и свидетеля по акта Ю., като същевременно жалбоподателката ангажира писемни доказателства, от които се установява, че жалбоподателката е била бременна към момента на проверката. Разпоредбата на чл.137а, ал.2 от ЗДвП изрично регламентира изключенията от правилото, разписано в ал.1. Според хипотезата на чл.137а, ал.2, т.1 от ЗДвП освободени от задължението за ползване на обезопасителен колан са бременните жени, какъвто е бил настоящия случай, поради което НП се явява неправилно и като такова следва да бъде отменено.

НП е незаконосъобразно в т. 2 и като такова следва да бъде отменено, тъй като в случая следва да се приложи по-благоприятния закон съгласно чл. 3, ал. 2 от ЗАНН. С бр.

67/2023 г. на ДВ от 04.07.2023 г. санкцията, предвиден в разпоредбата на чл. 183, ал. 1, т.1, пр. 2-ро за неносене на контролен талон към СУ на МПС е отпаднала.

По изложените съображения съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно, и като такова следва да бъде отменено.

По разноските:

При този изход на спора и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН жалбоподателят има право на разноски в настоящото производство за представителство от адвокат. Такава претенция е своевременно направена, като по делото е представено пълномощно, но от същото не е видно жалбоподателката да е заплатила договорено адвокатско възнаграждение, не е представен списък за разноски, с оглед процесуалното представителство на страната, но доколкотото не е направено и искане адвокатското възнаграждение да бъде определено от съда за оказана безплатна помощ, съгласно чл. 38 от Закон за адвокатурата, във вр. с чл. 18, ал. 2 във вр. с чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, то такова не следва да бъде присъдено, поради липса на безспорни доказателства за извършено реално плащане на претендираната сума.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 63, ал.2, т. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0332-000329/15.06.2023 г., издадено от Началник РУ в ОД на МВР гр. Кюстендил, РУ Рила, с което на Р. К. Д., с ЕГН **********, действаща чрез пълномощника й адв. Д. Д., от АК София, със съдебен адрес: гр. София, ул.

„Александър Стамболийски“ № 24 са й е наложени административни наказания на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. І-во от ЗДвП „глоба” в размер на 50.00 (петдесет) за нарушение на чл. 137а, ал.1 от ЗДвП, и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2-ро от ЗДвП й е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10.00 (десет) лв., за нарушение на чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2-ро от ЗДвП, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното искане от жалбоподателката да й бъдат присъдени сторените по делото разноски, представляваща възнаграждение за един адвокат 3 пред настоящата инстанция, поради липса на годни писмени доказателства, че сумата е изплатена от нея.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Кюстендил в 14-дневен срок , считано от получаване на съобщението от страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________

4